Рубеола

Рубеолата е въздушно-капкова (респираторна инфекция). При децата повечето случаи са леки и наподобяват лека форма на морбили. Но при юноши и възрастни рубеолата може да протече доста по-тежко. Най-характерната черта на заболяването е подчертаното подуване (увеличение) и болезненост на засегнатите лимфни възли.

Рубеолата е остро инфекциозно заболяване, причинявано от вирус, което се характеризира с умерено повишена температура, обрив и подути и болезнени лимфни възли и склонност към тежко увреждане на плода по време на бременност. Заболяването се причинява от РНК вирус. Предава се по въздушно-капков път, контагиозният индекс е около 65%. Инкубационният период е до 23 дни. Болните са заразни 3-4 дни преди и след появата на обрива.

В държавите с неимунизирано население рубеолата е предимно заболяване на детството, докато при добро имунизационно покритие случаите на рубеола са основно в зрялата възраст. Профилактиката у нас от 1992 г. досега се осъществява с трикомпонентната ваксина за рубеола, морбили и заушка, прилагана на 13-месечна и 10-11-годишна възраст.

Инкубационният период на рубеолата е от 12 до 23 дни, в повечето случаи симптомите се изявяват между 16-ия и 18-и ден. Болните и заразените (тези които са имали контакт с болен и са заразени, но все още болестта при тях не е изявена) излъчват вируса в секретите си (слюнка, секрет от горните дихателни пътища) и са заразноопасни в периода 7 дни преди и 7 дни след появата на обрива.

Симптоми:

Първите признаци са като при която и да е остра вирусна инфекция. Характерно е увеличението на лимфните възли на шията и в тилната област. На втория ден от началото на заболяването се появява обрив по лицето, тялото и крайниците. Обривът се състои от дребни и средни по големина, леко надигнати червеникави петънца, които обикновено не се сливат. За няколко дни настъпва пълно спонтанно оздравяване. Лечението е симптоматично. Усложненията са крайно редки. След преболедуване се развива доживотен имунитет. Клиничната диагноза рубеола в извънепидемична обстановка е трудна и в повечето случаи погрешна. През последните няколко години в страната няма доказани случаи на рубеола въпреки многобройните изпратени за потвърждение проби.

В повечето случаи при децата оплакванията са леко до умерено изразени. Най-честите симптоми на заболяването са:

• умерено повишена температура;
• обща отпадналост и дискомфорт;
• болки по ставите;
• главоболие;
• хрема;
• зачервени, възпалени очи;
• обрив;
• подуване и болезненост на лимфните възли.

Обривът е леко изразен, съставен от дребни петна, обикновено несърбящ, най-напред се появява по лицето и се разпространява от главата към краката, без тенденция за сливане на петната, с обща продължителност около 3 дни; почти половината от случаите на рубеола протичат без обрив.

Най-често засегнати са лимфните възли, разположени непосредствено зад ушите или на тила.

Диагностициране:

Потърсете лекарска помощ ако Вие или Вашето дете развие висока температура, съпроводена от подуване на тилните лифни възли и краткотраен обрив (3-дневен). Обърнете се към лекар ако не сте ваксинирани (Вие или Вашето дете) и се окажете в контакт с болен от рубеола.

Ако сте бременна и се окажете контактна на болен от рубеола също потърсете лекарска помощ и съвет. Ако е необходимо лекарят може да Ви приложи венозно имуноглобулинов препарат (готови защитни антитела срещу вируса на рубеола).

Поставянето на диагнозата "рубеола", се осъществява предимно клинически (въз основа на лекарски преглед). По време на първата си среща с Вас или Вашето дете лекарят ще Ви разпита за оплакванията Ви или тези на детето, тяхната характеристика, начин на поява и давност. Важна е информацията за контакт със заразно болни и направените в миналото имунизации. След това лекарят ще прегледа детето внимателно като обърне специално внимание на наличие на белези на възпаление (подуване и болка) на околоушните и тилните лимфни възли (както и останалите лимфни възли на тялото), наличие на обрив и неговите характеристики и т.н.

В допълнение към информацията от прегледа лекарят може да назначи някои допълнителни изследвания. Най-често това са рутинни кръвни и уринни изследвания, сочещи вирусна инфекция.

Съществуват серологични тестове, които могат да докажат наличие на вируса на рубеолата в кръвта или наличие на специфични антитела, насочени срещу вируса, но тези изследвания се използват по-рядко.

Изолиране и доказване на вируса на рубеолата от кръв, гръбначно-мозъчна течност, урина или носоглътъчен смив също е възможно, но обикновено се прилага само с научна цел и няма практическа стойност.

Лечение:

Лечението на рубеола е симптоматично, т.е. лекуват се оплакванията, а не се атакува причинителя на заболяването. Засега не е известно лекарствено средство, което да лекува рубеолата и да унищожава вируса на рубеола.

Болните от рубеола трябва да имат възможно най-малък контакт с други хора. Рубеолата не се лекува с антибиотици (както и всички вирусни инфекции). Антибиотици могат да се прилагат само при възникнали бактериални инфекци като усложнение на основното заболяване.

Симптоматичното лечение на рубеола обикновено се провежда в домашни условия и включва следните мерки:

• постелен режим и покой;
• пиене на много течности (до 3-4л. на ден) особено по време на повишената температура, вкл. топли напитки;
• пълноценно хранене на болното дете;
• грижи за възпалените очи - измиване на очите и изтриването им с чиста, влажна кърпа без търкане; избягване на ярка светлина, евентуално носене на слънчеви очила;
• прилагане на болкоуспокоителни и антипиретици (лекарства, понижаващи високата темпаратура) при висока температура: използват се предимно медикаменти, съдържащи парацетамол или ибупруфен, под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки. Тъй като боледуващите от рубеола са предимно деца трябва да се избягва прилагането на лекарства, съдържащи аспирин, поради риска от развитие на опасно състояние, наречено синдром на Рей.

Болните деца не трябва да посещават училище или детска градина поне 7 дни след появата на обрива.

Билколечение:

• Настойка от бял равнец: залейте 1 ч. л. от сушената билка с чаша вряща вода и оставете да покисне 10 минути. Пие се гореща 3 пъти на ден.
• При деца с висока температура - настойка от коча билка: залейте с вода 1 препълнена чаена лъжичка от изсушената билка и оставете да покисне 5 минути. Пие се 3 пъти на ден.
• Липа. Високи дървета, разклонени, с гъста корона. Листата са последователни с неправилна сърцевидна форма. Цветовете са събрани в полусенник. Съцветията на дребнолистната и среднолистната липа са дребни, обикновено са 5-7, дори до 15 цветчета, а на едролистната 2-5 едри цветчета.
• ШИИТАКЕ - Императорска гъба -„Гъба Жен-Шен”. Шиитаке (Lentinula edodes) се споменава в многобройни литературни сведения като лековита гъба с широк спектър на действие. Гъбата или екстрактът от нея се прилагат с голям успех като съпътстваща терапия при раково болни в Китай и Япония, както и отскоро в САЩ, Русия, Унгария,
• Шведска Горчивка - малка. Малка Шведска Горчивка - комбинация от 11 билки.
• Синя хвойна. Вечнозелен двудомен храст или малко дърво, високо до 8 м. Листата са 1-1,5 см дълги, шиловидни, бодливи, разперени. Месестите шишарки са кълбовидни, синкавочерни. Цъфти през май-юни, а семената узряват през есента на следващата година.

Хомеопатия

Взема се всеки час до 6 дози. Повтаря се при необходимост:

• Ако детето има обрив, зачервени очи, жълтеникава слуз и плаче: съсънка (Рulsatillа).
• При яркочервен обрив, горещо зачервено лице и желание за лимони: беладона (Веlladonna).
• При подуване на жлезите и болки в ушите, които се облекчават от студени напитки: винобой (Рhytolacca).

Хидротерапия

Обтриването с хладка вода понижава температурата и намалява сърбежа от обрива.

Усложнения:

Обикновено (при децата) рубеолата е леко протичащо заболяване, от което се оздравява от само себе си за около седмица. Рядко се наблюдават усложнения като артралгии али артрити (възпаление на ставите) със засягане предимно на малките стави, засягане на нервната система под формата на енцефалити (възпаление на главния мозък) и менингоенцефалити (възпаление на мозъка и обвивките му) и тромбоцитопения (намаляване на броя на тромбоцитите-кръвните плочици) и последващ хеморагичен синдром (изявяващ се с множествени кръвоизливи по кожата, лигавиците и във вътрешните органи), бронхопневмонии, възпаление на средното ухо, възпаление на сърдечния мускул и черния дроб.

Като цяло прогнозата е отлична. Най-тежкото и характерно за рубеолата усложнение е засягането на плода при заразяване на бременна жена с вируса на рубеола.

Профилактика:

Карантинни мерки - при регистриране на случай на рубеола в училище или детската градина, се предприемат определени карантинни мерки за контактите на болното дете в рамките на максималния инкубационен период на заболяването. Болното дете не посещава училище или детска градина до изтичане на срока, в който то е потенциално заразноопасно.

Най-добрата профилактика е извършването на имунизация. Имунизацията срещу рубеола се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца, а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага, могат да се инжектират някои от отделните ѝ компоненти или комбинацията морбили-рубеола. Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни белтъци-антитела срещу рубеолния вирус, без да предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив около 5 до 12 дни след имунизацията. Защитният ефект на ваксината може да отслабне с течение на времето; дори при правилно проведена имунизация в детството, възможно е юноши и млади хора да се заразят от морбили или рубеола.

Всички деца трябва да бъдат ваксинирани. Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.

Поради големия риск за увреждане на плода при заразяване с рубеола по време на бременност се препоръчва всички жени в детеродна възраст и с репродуктивни намерения (намерение за зачеване и раждане на дете) да изследват имунитета си срещу рубеола (в специализирани лаборатории се изследва титър на антитела срещу рубеолния вирус, образувани в резултата на ваксинация или прекарана в миналото рубеола) и ако той се окаже нисък или недостатъчен, да проведат повторна имунизация с противорубеолна ваксина.

При бременна в първото тримесечие на бременността с изявена форма на рубеола се дава съвет за прекъсване на бременността по медицински показания.

При бременна жена, която е контактна с болен от рубеола, се предприемат две последователни серологични изследвания през интервал от 10-13 дни и в зависимост от резултатите се продължава с наблюдение (ако титърът на антителата остане един и същ това най-вероятно означава пркарана в миналото рубеола) или съвет за прекъсване на бременността (неколкократно нарастване на титъра на антителата означава прясна рубеолна инфекция; същото сочи и неколкократно намаляване на титъра на антителата срещу рубеолния вирус).