Банер за мобилна версия за апликация

Самоубийство

Самоубийството се нарежда сред първите десет причини за смърт в редица страни. На пръв поглед то представлява прост акт на самоотнемане на живота, в резултат на различни психични, социални и житейски трудности. Обикновено склонният към самоубийство човек не вижда смисъл в своето съществуване, потънал е в безнадеждни мисли и чувства и е преодолял собствения си инстинкт за самосъхранение.

Погледнато по-подробно обаче актът на самоубийство е сложно свързан с психопатологията, народопсихологията, традициите, народните обичаи, религията и ценностните системи на различни общества. Тази обвързаност намира израз не само в избора на метод за самоубийство, но и в причините, довели до неговата реализация. Именно поради това около този проблем съществуват редица неизяснени въпроси.

 

Причини:

Самоубийството е проява на душевна или психическа болест; при здрави хора то не се среща. Съществуват десетки фактори, които могат да доведат до опит или реализиране на самоубийство. В над 80% от случаите се приема, че причината е подлежащо психично разстройство. Най-често се касае за тежък депресивен синдром, протекъл в рамките на години без адекватна терапия. Обикновено депресивно болните извършват самоубийство в началото или края на депресивния епизод. С повишен риск за самоубийство са тези от тях, при които депресията протича с тревожен характер, с налудности за вина и нихилистични налудности. Макар и по-рядко, шизофренията също може да предизвика желание за самоубийство.

Повечето от шизофренно болните, които посягат на живота си, са млади, с неголяма давност на психозата и относително съхранена личност. Обикновено при тях причината за самоубийство са императивните слухови халюцинации, които подтикват пациентите да извършват рисковани дейности, при което има реален риск за техния живот. Други чести психични разстройства, които могат реално да предизвикат суицидни прояви, са зависимост от алкохол и психоактивни вещества, психоорганичен синдром най-често проявен с епилепсия или делир, различни разстройства на личността.

Често при децата и подрастващите причината за самоубийство е психодинамична. Страхът от загубата на значим обект води до чувство на изоставеност, което се трансформира в гняв и този гняв се насочва към самия индивид. Именно в такова състояние децата най-често реализират суицидните си намерения, то е един вид повик за помощ и внимание към околните.

Нерядко различни тежки соматични заболявания също могат да доведат до желание за самоубийство, като израз на отчаяност и опит за избавление.

Според най-новите изследвания хората най-често реализират самоубийство в ранните часове на денонощието. Причината за това се крие в концентрацията на определен хормон – серотонин. Серотонинът води до чувство на щастие и задоволство; неговата секреция обаче в ранните часове на денонощието рязко спада, което води до появата на депресивни и отчаяни мисли. Този феномен, комбиниран с една от изложените по-горе причини, може би най-добре обяснява желанието на пациентите да сложат край на живота си и лежи в основата на суицидните прояви.

Проучванията на самоубийствата при редица пациенти разриват голям брой рискови фактори, които са общи с тези за общата популация:

  • мъжки пол - мъжете около 20 години и над 60 години имат значително по-висок риск от самоубийство;
  • бяла раса;
  • възраст над 45 години;
  • висок IQ;
  • алкохолизъм и зависимости;
  • анамнеза за вече извършен суициден опит или фамилна обремененост със суицидни опити;
  • по-голяма продължителност на психичното заболяване, съпътстващи соматични проблеми;
  • липса на адекватна семейна или социална подкрепа, наличие на житейски събития с характер на психотравма (например загуба на любим човек).

Злоупотребата с психоактивни вещества е вторият най-често срещан рисков фактор за самоубийство след тежката депресия и биполярното разстройство. Хроничната злоупотреба с психоактивни вещества и острата интоксикация са взаимно свързани. Когато е в комбинация с тежка загуба на близък човек рискът се повишава още повече. Освен това злоупотребата с психоактивни вещества е свързана с психични разстройства.

Когато извършат самоубийство, повечето хора са под въздействието на седативно-хипнотични вещества (като алкохол или бензодиазепини), като развит алкохолизъм има в между 15 до 61% от случаите. В страните, в които има по-висок процент на употреба на алкохол и по-голям брой питейни заведения, обикновено се отчита и по-голям процент на самоубийствата, като тази връзка се отнася по-скоро към употребата на дестилиран спирт, отколкото към общата употреба на алкохол. Около 2,2 – 3,4% от хората, лекувани за алкохолизъм през даден период от живота им, умират вследствие на самоубийство. Алкохолиците, които правят опит за самоубийство, обикновено са мъже, по-възрастни и вече са опитвали да се самоубият. Между 3 и 35% от смъртните случаи сред употребяващите хероин се дължат на самоубийство (приблизително 14 пъти повече, отколкото при тези, които не употребяват).

Злоупотребата с кокаин и метамфетамини има тясна връзка със самоубийството. При употребяващите кокаин рискът е най-голям през фазата на оттегляне от наркотика. При хората, които са използвали инхаланти също съществува значителен риск, като около 20% правят опит за самоубийство в даден момент, а повече от 65% го обмислят. Пушенето на цигари се свързва с риск от самоубийство. Няма много доказателства за това защо съществува тази връзка обаче има хипотеза, че хората, които са предразположени към пушене, са предразположени и към самоубийство, че пушенето предизвиква здравословни проблеми, които карат хората да изпитват желание да сложат край на живота си и че пушенето засяга химията в мозъка, като причинява склонност към самоубийство. Канабисът обаче, приеман самостоятелно, явно не повишава този риск.

Хазартната зависимост е свързана с повишена склонност към самоубийство и опити за това в сравнение с масовото население. Между 12 и 24% от патологичните комарджии правят опит за самоубийство. Процентът на самоубийствата сред техните съпруги е три пъти по-голям от този при масовото население. Други фактори, които увеличават риска при хазартно зависимите, включват психични заболявания, злоупотреба с алкохол и наркотици.

Съществува връзка между склонността към самоубийство и физическите здравословни проблеми, в това число хронична болка, травматично увреждане на мозъка, рак, хемодиализа, ХИВ, лупуси други. Диагнозата рак приблизително удвоява последващия риск от самоубийство. Широкото разпространение на засилена склонност към самоубийство продължава и след коригиране на депресивни заболявания и злоупотреба с алкохол. При хората с повече от едно заболяване рискът е особено висок. В Япония здравословните проблеми се сочат като първостепенна причина за самоубийство.

Нарушения на съня, като безсъние и сънна апнея, са рискови фактори за депресия и самоубийство. В някои случаи нарушенията на съня могат да бъдат рисков фактор, независимо от депресията. Редица други заболявания могат да имат симптоми, подобни на разстройства на настроението, включително хипотиреоидизъм, Алцхаймер, мозъчни тумори, лупус, както и странични ефекти от редица лекарства (като например бета-блокери и стероиди).

Редица психологически състояния повишават риска от самоубийство, в това число безнадеждност, загуба на насладата от живота, депресия и тревожност. Слабата способност за решаване на проблеми, загубата на уменията, които даден човек е имал и недостатъчният контрол на импулсите, също играят роля. При по-възрастните хора е важно усещането, че са в тежест на другите.

Скорошен стрес в живота, като например загуба на член на семейството или на приятел, загуба на работа или социална изолация (при хора, които живеят сами), също увеличават риска. Тези, които никога не са сключвали брак също са изложени на по-голям риск. Религиозната принадлежност може да намали риска от самоубийство за даден индивид. Това се дължи на негативното отношение, което много религии имат спрямо самоубийствата, както и на по-осезателното усещане за приобщаване, което религията може да даде. Мюсюлманите изглежда имат по-нисък процент на самоубийства сред религиозните хора.

Някои хора може да прибегнат до самоубийство, за да избегнат тормоз или предразсъдъци. История на сексуално насилие в детството и период, прекаран в приемни грижи също са рискови фактори. Смята се, че на сексуалното насилие се дължи около 20% от общия риск.

Еволюционното обяснение на самоубийството е, че то може да подобри функционалната ефективност. Това може да стане, ако лицето, което извършва самоубийство, не може да има повече деца и отнема ресурси от роднини, като продължава да живее. Обратно на това, смъртните случаи на здрави юноши вероятно не увеличават функционалната ефективност. Адаптацията към една много различна наследствена среда може да бъде неприспособима в текущата среда.

Бедността се свързва с риск от самоубийство. Увеличаването на относителната бедност в сравнение с тази около даден човек увеличава риска от самоубийство. Над 200 000 земеделски производители в Индия са извършили самоубийство от 1997 г. насам, което отчасти се дължи на проблеми, свързани с дългове. В Китай вероятността за самоубийство е три пъти по-голяма в селските, отколкото в градските райони, като това донякъде се обяснява с финансовите затруднения в тази част на страната.

Медиите, в това число и интернет, играят важна роля. Начинът, по който те описват самоубийството може да има отрицателен ефект при голям брой очебийни, повтарящи се репортажи, които прославят или придават романтичен характер на самоубийството, като по този начин оказват голямо влияние. При даване на подробно описание на начин за самоубийство чрез специфични средства, този метод на самоубийство може да придобие по-голяма популярност сред масовото население.

Това задейства „лавина“ от самоубийства или подражателски самоубийства, известни като ефект на Вертер, по името на главния герой от произведението на Гьоте – „Страданията на младия Вертер“, който се самоубива. Този риск е по-голям при юноши, които могат да видят смъртта в романтична светлина. Оказва се, че докато новинарските медии имат значителен ефект, влиянието на развлекателните е съмнително. Противоположен на ефекта Вертер е предложеният ефект на Папагено, при който обхващането на ефективни механизми за справяне може да има защитен ефект. Терминът е наречен на герой в операта на Моцарт „Вълшебната флейта“, който се страхува от загубата на любим човек и е готов да се самоубие, но получава помощ от приятелите си. Ако медиите следват съответните указания за изготвяне на репортажи, рискът от самоубийство може да бъде намален. Постигането на консенсус с индустрия обаче може да бъде трудно, особено в дългосрочен план.

Рационално самоубийство се нарича мотивираното отнемане на собствения живот. Актът на отнемането на нечий живот, за благото на другите е известен, като алтруистично самоубийство. Пример за това са по-възрастни хора, които сами отнемат живота си, за да оставят по-големи количества храна за по-младите хора в общността. В някои ескимоски култури това се приема като акт на уважение, смелост или мъдрост.

Самоубийствен атентат е политическо действие, при което атакуващият упражнява насилие срещу други, като разбира, че това ще доведе до собствената му смърт. Някои атентатори-самоубийци се опитват да постигнат мъченичество. Камикадзе мисии се извършват като дълг към по-висша кауза или като морално задължение. Убийство и самоубийство е акт на убийство, при който дадено лице убива един или няколко души, а после се самоубива в рамките на една седмица. Масови самоубийства често се извършват под социален натиск, при което членовете се поддават на автономното решение на лидера. Масови самоубийства, които могат да бъдат осъществени дори само от двама души, често се споменават като самоубийствен пакт.

При смекчаващи вината ситуации, при които продължаването на живота би било недопустимо, някои хора използват самоубийството като средство за бягство. Известно е, че някои затворници в нацистки концентрационни лагери са се самоубивали, като умишлено са се допирали до електрическите огради.

 

Методи:

Водещите начини за самоубийство са различни в различните страни. Водещите методи в различните региони включват обесване, отравяне с пестициди и огнестрелни оръжия. Смята се, че тези разлики отчасти се дължат на достъпността на различните методи. Проучване в 56 държави установява, че обесването е най-честият метод в повечето от тях, което представлява 53% от случаите на самоубийство при мъжете и 39% от тези при жените.

В световен мащаб 30% от самоубийствата се извършват с пестициди. Използването на този метод обаче варира значително – от 4% в Европа до над 50% в тихоокеанския район. Той е също често срещан в Латинска Америка поради лесния достъп до пестициди сред земеделското население. В много държави свръхдозата от наркотици заема приблизително 60% от самоубийствата сред жените и 30% сред мъжете. Много от тях са непланирани и настъпват по време на остър период на амбивалентност. Смъртността варира при различните методи. При използване на огнестрелни оръжия тя е 80 – 90%, при удавяне е 65 – 80%, при обесване – 60 – 85%, при вдишване на автомобилни газове – 40 – 60%, при скачане от високи сгради 35 – 60%, при изгаряне на въглища – 40–50%, при използване на пестициди – 6–75%, при прием на свръхдоза лекарства 1,5 – 4%. Най-честите методи при опит за самоубийство се различават от най-честите успешни методи на самоубийство, като до 85% от опитите са чрез свръхдоза наркотици в развитите страни.

В Съединените американски щати 57% от самоубийствата включват използване на огнестрелни оръжия, като този метод се използва малко по-често от мъжете, отколкото от жените. Следващата най-честа причина е обесването при мъжете и самоотравяне при жените. Взети заедно тези методи представляват около 40% от самоубийствата в САЩ. В Швейцария, където почти всеки притежава огнестрелно оръжие, най-много самоубийства се извършват чрез обесване. Скоковете с цел самоубийство са често явление в Хонконг и Сингапур и съставляват съответно 50 и 80% от случаите. В Китай най-често срещаният метод е приемът на пестициди. В Япония самоизкормването, известно като сепуку или харакири все още се практикува, но обесването е най-често използваният метод.

 

Симптоми:

За разлика от голям брой заболявания, при които са налице явни симптоми за наличието на болестен процес, пациентите, склонни към суицидни прояви, на пръв поглед не се различават от останалата популация. Единствено по-подробният разговор с тях, както и наблюдение на поведението им могат да подскажат реалната опасност от самонараняване. Обикновено това са хора, които често в миналото са правили и други опити за самоубийство. Те често говорят за това, че не намират смисъл в живота си и искат да го прекратят. Страдат от чувство на безнадежност, безизходица, неспокойствие и безсъние, чувство на ярост към самите себе си. Обикновено се изолират от близки и приятели, което допълнително влошава състоянието им. Отказват каквато и да е помощ, защото не вярват, че ще им се помогне. Голяма част от тях страдат от някакво психическо разстройство или зависимост (алкохол, наркотици). Често се наблюдава и рязка смяна в настроението - един ден са еуфорични, докато на следващия са силно потиснати. Говоренето за самоубийство или предприемането на опит за самоубийство носят послание към околните с уникален смисъл. Обикновено чрез тези свои действия те молят за помощ и изразяват желанието си да бъдат спасени.

За съжаление съществуват и пациенти, при които инстинктът за самосъхранение е напълно заличен. Те не говорят за самоубийство, отричат суицидни намерения, често нямат в миналото си правени опити в тази насока и на пръв поглед се категоризират като пациенти с нисък суициден риск. В действителност обаче именно тези пациенти са най-опасни и най-високорискови за извършване на самоубийство и в този случай само опитният и интуитивно настроен психиатър е в състояние да им помогне.

 

Лечение:

Трябва да се има предвид, че хората, склонни към самоубийства, не могат да се самолекуват, т.е. те имат нужда от компетентна помощ. От особена важност за правилното поведение и терапия е определянето на т.нар. суициден риск. В нередки случаи това се осъществява именно от близките на пациента с помощта на правилно проведен разговор. Всички заплахи за самоубийство трябва да се приемат като сериозни, дори и да изглеждат на пръв поглед манипулативни. Обстановката трябва да е спокойна, разговорът със склонен към самоубийство човек трябва да показва съчувствие и подкрепа, а не обвинение. Освен това от изключителна важност са директно поставените въпроси от типа: „Мислиш ли за самоубийство?”, „Струва ли ти се, че няма смисъл да живееш?” и т.н. Не трябва да се правят опити за разубеждаване на пациента, както и опити за неговото успокоение. Обикновено това влошава контакта с пациента и затруднява по-нататък разговора с него.

Ако в хода на разговора бъде доловено, че човекът има потенциален риск да извърши самоубийство, е необходимо незабавното търсене на специализирана помощ в най-близкото психиатрично заведение. Това трябва да се направи дори и при отказ на пациента да постъпи в клиниката за лечение.

В клинична обстановка е изключително важно търсенето на причината, породила желанието на пациента да прекрати живота си. Именно това ще определи и начина на терапевтично повлияване. Наред с медикаментозната терапия е необходимо провеждането на индивидуална, семейна и групова психотерапия, както и социотерапия. С тяхна помощ пациентът ще преодолее чувството си на изолация и самота, което има значение за правилното му вграждане в обществото. Често лечението на такъв пациент изисква месеци.

Хората, склонни към суицидни прояви, не трябва да се неглежират или отричат от обществото, те не се различават от останалите болни хора. Само благодарение на еднопосочните усилия от страна на пациент, семейство и лекар може да се получи надеждно и продължително излекуване на болния.

 

Превенция:

Превенцията на самоубийствата е термин, използван за общите усилия за намаляване на случаите на самоубийства чрез превантивни мерки. Ограничаването на достъпа до някои методи като огнестрелни оръжия или токсини води до намаляване на риска. Други мерки включват намаляването на достъпа до въглища и поставяне на прегради на мостовете и пероните в метростанциите. Лекуването на пристрастеността към наркотиците и алкохола, депресията и на хората, които в миналото са правили опит за самоубийство, също би могло да бъде ефективно. Някои предлагат намаляване на достъпа до алкохол като превантивна стратегия (като например чрез намаляване на броя на питейните заведения). Въпреки че горещите телефонни линии са често срещани, доказателствата, подкрепящи или оборващи тяхната ефективност, са недостатъчни. При младите пълнолетни лица, които наскоро са обмисляли самоубийство, когнитивната поведенческа терапия изглежда дава добри резултати. Икономическото развитие, което води до намаляване на бедността може да доведе до ограничаване броя на самоубийствата. Усилията за увеличаване на социалните връзки, особено при възрастните мъже, също биха могли да бъдат ефективни.

Няма достатъчно данни за ефекта от превантивния контрол на населението върху крайния брой самоубийства. Тъй като се оказва, че за голям процент от хората, които показват положителен резултат чрез този метод за проверка, няма риск от самоубийство, съществуват притеснения, че превантивният контрол може значително да увеличи изразходването на ресурси в областта на психичното здраве. Препоръчва се обаче оценъчна проверка на хората с висок риск. Задаването на въпроси относно склонността към самоубийство не показва увеличаване на риска

 

Сигнали при самоубийствени намерения

Повечето хора със самоубийствени мисли намекват или загатват за своите намерения. Най-добрият начин да се предотврати самоубийство е да се забележат навреме сигналите и да да се реагира адекватно. Ако забележите, че Ваш роднина или приятел дава такива сигнали, може да му помогнете като му посочите други алтернативни решения на проблема, да им покажете, че сте загрижени за тях и да се свържете с доктор или психолог.

Главните сигнали при самоубийство са изказвания за намерението да се нарани или да отнеме живота си, често да се пише са смърт, да търси неща, които могат да бъдат използвани при самоубийство като оръжия или наркотици. Тези сигнали са още по-опасни, ако човекът страда от депресия или биполярно афективно разстройство, е алкохолно зависим, имал е предишни опити за самоубийство или в семейството му има такива случаи.

По-неуловим, но също така важен сигнал е отчаянието. Изследвания показват, че безнадеждността е силен фактор, който предсказва намерението за самоубийство. Хората, които са отчаяни, могат да говорят за непоносими чувства, да очакват нерадостно бъдеще и да намекват, че не очакват нищо добро.

Други сигнали, които може да загатват за самоубийствени намерения, са драстичните промени в настроението или внезапни промени на личността. Пример за такива промени: човекът може да стане от отворен към хората до отдръпнат. Да престане да бъде с добри обноски и да стане бунтар. Човек, склонен към самоубийство, може да престане да проявява интерес към ежедневните дейности,  да престане да се грижи за себе си и за външния си вид, да претърпи големи промени в навиците си при хранене и спане.

Сигнали за самоубийствени намерения:

  • Говорене за самоубийство;
  • Търсене на опасни предмети и средства;
  • Фокусираност върху темата смърт;
  • Никаква надежда за бъдещето;
  • Себепрезрение;
  • Да си взема довиждане;
  • Да се отдалечава от другите хора и да се затваря в себе си;
  • Поведение застрашаващо здравето (прекомерна употреба на алкохол и наркотици, опасно шофиране, да не се пази при секс);
  • Внезапно чувство за спокойствие след период на депресия (може да значи, че човекът е взел решение да сложи край на живота си).

 

Как да предотвратим нечие самоубийство?

Проведете разговор.

Ако забележите някои от горе-изброените сигнали при Ваш близък, може да се чувствате разколебани дали да подхванете темата с тях. Ако сте сгрешили? Ако човекът Ви се ядоса? В такива ситуации е нормално да се чувствате уплашен или разколебан. Но всеки, който говори открито за самоубийство или се наблюдават такива сигнали в неговото поведение, има нужда от незабавна помощ – колкото по-скоро, толкова по-добре.

Да разговаряш с роднина или близък приятел, който има самоубийствени мисли и чувства, е страшно трудно. Но ако не си сигурен дали някой има такива мисли, най-добрият начин да разбереш е като питаш. Не можеш да подтикнеш някой към самоубийство като му покажеш, че си загрижен за него. Точно обратното. Ако дадеш възможност на човек с такива намерения да каже какво мисли и чувства, това може да му повлияе добре, защото ще облекчи чувството за самота. Ще му бъде даден шанс да излее негативните си емоции. По този начин, може да се предотврати самоубийство.

Начини за почване на разговор по темата:

  • “Притеснявам се за теб напоследък.”
  • “Напоследък забелязвам промени в теб и се чудя как си.”
  • “Исках да проверя как си, защото изглеждаш все едно не си на себе си.”
  •  Въпроси, които могат да бъдат зададени:
  1. “Кога почна да се чувстваш така?”
  2. “Какво се случи за да те накара да се чувстваш така?”
  3. “Как да ти помогна?”
  4. “Помислил ли си да потърсиш професионална помощ?”

Правилни фрази, когато искаш да изкажеш съпричасност:

  • “Не си сам/сама. До теб съм.”
  • “Може да не ти се вярва сега, но начинът по който се чувстваш ще се промени.”
  • “Може да не разбирам напълно как се чувстваш, но ме е грижа за теб и искам да ти помогна.”

Когато разговаряш с човек със самоубийствени мисли как трябва да се държиш?

  • Бъди себе си: Покажи на човека срещу теб, че те е грижа за него.
  • Слушай: Остави го да се изкаже и да излее всички негативни емоции, които са се натрупали в него.
  • Бъди състрадателен, търпелив, спокоен, не осъждай.
  • Дай му надежда: Уверете го, че има начини за справяне със ситуацията и че тези чувства са временни. Покажете, че той/тя е важен/важна за вас.
  • Вземете него и проблемите му насериозно.
  • Какво трябва да се избягва:
  1. Не спорете.
  2. Не се шокирайте, не му изнасяйте лекция за стойността на живота и не казвайте, че самоубийството е грешно.
  3. Обещайте конфиденциалност: Не обещавайте да пазите тайна. Животът на този човек е в риск. Може да се наложи да се свържете с професионалист, за да му помогне. Ако обещаете да пазите тайна, може да се наложи да не си спазите обещанието си.
  4. Предлагане на начини за решение на проблема или даване на съвети. Не карайте човека да трябва да Ви обяснява защо се чувства по този начин. Не е важно колко е лош проблемът, а как човекът срещу Вас го възприема.
  5. Не се обвинявайте.

Реагирайте бързо

Ако Ваш близък или приятел Ви каже, че си мисли да сложи край на живота си, е много важно да прецените колко опасна е ситуацията. Тези, които са най-застрашени, имат план за действие, средствата да изпълнят плана, решили са кога да се случи и имат твърдото намерение да го направят.

Следните въпроси, могат да Ви помогнат да разберете, колко опасна е ситуацията:

  • Имаш ли план?
  • Имаш ли необходимите средства?
  • Знаеш ли кога ще го направиш?
  • Имаш ли намерението да се самоубиеш?

Нива на риск от самоубийство:

  • Ниско: самоубийствени мисли са налични; нямат никакъв план; казват, че няма намерението да посягат на живота си;
  • Средно: самоубийствените мисли са налични; имат бегъл план; казват, че няма да посегнат на живота си;
  • Високо: самоубийствени мисли са налични; имат изключително опасен план; казват, че нямат намерението, да посягат на живота си;
  • Критично: самоубийствени мисли са налични; имат изключително опасен план; казват, че имат намерението да посегнат на живота си.

Ако заплахата за живота на човека е неизбежна, позвънете веднага на 112. Ако можете опитайте се да махнете всички опасни обекти от обсега на човека. При никакви обстоятелства не оставяйте човека сам.

Предложете помощ и подкрепа

Най-добрият начин да помогнете на човек, който иска да се самоубие, е да бъдете до него и да го изслушате. Покажете на любимия човек, че не е сам и че Ви е грижа за него. Не поемайте отговорността да накарате човека да се чувства добре. Може да предложите помощ и подкрепа, но Вие не можете да го излекувате. Той или тя сами трябва да решат, че искат да се оправят.

Изисква се много кураж да се помогне на такъв човек. Това поражда много трудни емоции в грижещите се за тези хора. Дори и да помагате на Ваш любим човек, не забравяйте да се грижите и за себе си. Намерете близък приятел, роднина, или професионалист, които е вашата подкрепа.

Помощ за човек със самоубийствени намерения:

  • Намерете професионална помощ: Направете всичко възможно човекът да получи адекватна помощ от специалист.
  • Следете развитието на лечението: Ако докторът е изписал медикаменти, следете дали човекът ги взима редовно. Запознайте се със страничните ефекти от лекарствата и веднага се свържете със специалист, ако човекът започне да се влошава. Понякога отнема време да се намери правилното лекарство или терапия за човека, бъдете търпеливи.
  • Проактивна загриженост: Тези, които имат самоубийствени мисли, смятат че няма как да им се помогне, за това трябва да сте по-активни в показването на Вашата подкрепа към тях. “Обади ми се, ако имаш нужда от нещо” не е достатъчно. Не чакайте човекът да Ви се обади или да отговори на Вашите обаждания. Посетете го, обаждайте се редовно, канете го на срещи.
  • Насърчавайте човека да направи позитивни промени в живота си: здравословна диета, много сън, карайте го да излиза на вън на слънце или сред природата поне за 30 мин. на ден. Спортът също е от голямо значение, защото спомага за отделянето на ендорфин, намалява стреса и помага на човек да се чувства емоционално добре.
  • Премахнете всички опасни средства като ножове, медикаменти, въжета от обсега на човека.
  • Помагайте редовно и за дълго време: Дори и най-трудната фаза да е преминала, не спирайте да се грижите за човека като го навестявате често и се чувате с него/нея редовно.