Саркоидоза

Саркоидозата е възпалително заболяване, чиято първична локализация обикновено е белите дробове, но постепенно може да обхване и други органи в организма – черен дроб, нервна система, сърце, кожа, очи. Най-често болестта засяга хората на възраст между 20 и 40 години. Освен това е установено, че скандинавците и чернокожите американци имат по-голям риск от развитие на саркоидоза, като при тях симптомите са по-силно изразени и състоянието е свързано с повече усложнения.

 

Причини:

Все още ясната причина за заболяването е неизвестна. Подозира се нарушения в нормалната активност на имунните клетки. В редица случаи саркоидозата е самоограничаваща се болест, т.е. в рамките на 2-3 години тя изчезва дори и без прилагането на каквато и да е лечение. В други случаи симптомите персистират до края на живота. Много рядко саркоидозата завършва фатално. Специалистите все още не знаят причината за тази различна проява на болестта сред различните хора. Вероятно отговорът се крие в реактивността и състоянието на имунната система.

Най-вероятната причина за проявата на саркоидозата е патологичен отговор на имунните клетки спрямо различни токсини, лекарства или патогени, които инвазират организма най-често по респираторен път. При здрави хора именно благодарение на имунната система организмът се справя и успешно елиминира различни патологични агенти като вируси и бактерии. При саркоидозата обаче се наблюдава повишена реактивност на определен тип лимфоцити (Т-хелпери), които реагират твърде остро спрямо навлезлия нашественик, в резултат на което в организма и най-вече в белия дроб се образуват възпалителни огнища под формата на грануломи.

Според някои учени конкретният причинител на болестта е вид бактерия от рода на туберкулозата, който обаче не води до появата на това заболяване. Макар и рядко саркоидозата е наследствено заболяване.

 

Симптоми:

В някои случаи развитието на болестта е постепенно и минават години, докато се постави диагнозата, най-често в хода на рутинен преглед, при който се установяват типични рентгенологични изменения в областта на белите дроове. В други случаи началото е остро и след кратък период болестта спонтанно изчезва. В повечето случаи обаче симптомите варират, в зависимост от това кои органи се засягат.

Най-честите прояви на заболяването са:

  • задух;
  • прогресираща кашлица;
  • чувство на умора;
  • отпадналост;
  • треска;
  • загуба на тегло;
  • зачервени очи;
  • поява на малки червеникави възловидни изменения по лицето, ръцете;
  • артритни прояви.

Саркоидозата често има малко и твърде неспецифични симптоми, което само по себе си в значителна степен затруднява поставянето на диагнозата. В някои случаи това не е фатално, тъй като саркоидозата е заболяване, което има самоограничаващ се ход на развитие и може спонтанно да изчезне без каквото и да е лечение. Има обаче единични случаи, в които симптомите прогресират и застрашават живота на пациента.

 

Диагностициране:

За поставянето на диагнозата е необходимо прилагането на редица изследвания. На първо място обаче стои рентгенографията на белия дроб. Откриването на патологични изменения в нея обикновено кара лекаря да направи и следните изследвания:

  • изследване функционалното състояние на белия дроб;
  • кръвни изследвания – обикновено саркоидозата води до повишени стойности на серумния калций и нарушение на чернодробната функция;
  • бронхоскопия - изследва се състоянието на бронхиалното дърво и се взимат биопсични материали;
  • биопсия – най-често се взима от променени кожни или лигавични участъци.

 

Усложнения:

Най-често усложненията, които се свързват със заболяването, са:

  • белодробна фиброза – на базата на хроничното възпалително заболяване в белите дробове възникват огнища, в които силно разраства съединителна тъкан. Това намалява белодробния капацитет на органа и силно смущава неговата газообменна функция;
  • очни усложнения – най-често са свързани с появата на сълзене и зачервяване на окото. Макар и рядко може да се наблюдава катаракта, глаукома или слепота;
  • кожни усложнения – при някои пациенти, особено чернокожи, се наблюдава развитието на еритема нодозум – заболяване, което се характеризира с появата на възловидни изменения по кожата, често подуване и оттичане на краката, понякога и артритни прояви;
  • неврологични промени – дължат се на дисеминирането на грануломните огнища в областта на мозъка;
  • безплодие;
  • чернодробни и сърдечни проблеми.

 

Лечение:

Както вече споменахме, в някои случаи лечение на заболяването не е необходимо – то преминава от само себе си. В този случай обаче е необходимо непрекъснато мониториране от страна на лекаря. През определен период от време, се правят рентгенографии на белия дроб, ако в рамките на 3 до 12 месеца белодробните изменения не са изчезнали, се налага медикаментозно лечение.

Терапия е необходима и в случаите на извънбелодробно разпространение на болестта, например ако в началото едновременно с белодробните изменения се открият промени в очите, сърцето.

Най-често лекарства на избор са мощните противовъзпалителни медикаменти. Обикновено, лечението започва с прилагането на високи дози кортикостероид. Постепенно дозата се понижава и лечението продължава с ниски дози кортикостероид, които се взимат различен период от време. В някои случаи терапията с този вид медикамент продължава до края на живота.

 

Билколечение:

  • Еднакъв брой билки от градински чай, риган, невен, живовляк, птица планинар - мелене в кафемелачка. Лъжица от приготвената смес се изсипва в термос, залейте 200 мл вряща вода, покрийте и оставете за 30 минути. Пийте през целия ден в равни части, за около 30-40 минути, преди ядене. Курс - 5 дни, след 20 дни почивка - повторете процеса.
  • 5 грама мента, лайка, невен, живовляк, жълтурчета, 50 грама коприва и жълт кантарион - разбъркайте добре. 50 грама от сместа се изсипват в един литър вряла вода, оставете за един час. Вземате три пъти на ден.
  • Чаена лъжичка прополис тинктура се разрежда с топла вода и се пие преди ядене. Вземете три пъти на ден, най-малко пет дни.
  • Зефир. Има отхрачващо, болкоуспокояващо и противовъзпалително свойство. Облекчава дразненето от възпалението на лигавиците, улеснява уринирането. На сироп за кашлица се пие лекарствения корен.
  • За да се подготви ефективно средство за белодробна саркоидоза се прави отвара от бяла ружа корен, градински чай листа и живовляк, риган, невен. Всички компоненти са взети в равни пропорции, смачкани и сварени, в термос с чаша вряла вода. Пие се половин час преди ядене, една четвърт чаша, три пъти на ден. Задължително лечение - пет дни. След това напрвете триседмично прекъсване и повторете петдневно лечение с билките.
  • Прополис. Най-ценният продукт на пчеларството, известен със своите уникални лечебни свойства над едно хилядолетие. Прилага се в почти всички области на медицината. Прополисът предотвратява клетъчното стареене, укрепва хрущялната тъкан и кръвоносните съдове, нормализира процеса на коагулация на кръвта, елиминира бактерии, гъбички и вируси. Използва се ефективно при измръзвания, изгаряния, конюнктивит, псориазис, екзема и катаракта. Прополисът помага за укрепване действието на много лекарства за външна употреба, като подобрява пропускливостта на кожата. Лечението с прополис дава добри резултати и при саркоидоза. За да се подготви тинктура, трябва да се добави 20 грама прополис в 100 мл алкохол и да престоят на тъмно седем дни. Пие се по 15-20 капки, разредени в  чаша топла вода, три пъти на ден.
  • Слънчоглед. Чай от цветовете му осигурява отхрачващо, диуретично и кръвоспиращо действие. Слънчогледово олио и водка е известно средство за саркоидоза. Приема се три пъти на ден - 30 грама масло със същото количество водка. Лечението продължава достатъчно дълго. Но ефективността е висока.
  • Люлякът. Поради съдържанието на етерични масла, органични киселини, смоли и флавоноиди, има противовъзпалително, аналгетично и диуретично действие. Чай с цветове от люляк, се използва за лечение на астма и епилепсия, лекува магарешка кашлица и бъбречни заболявания, както и мазилата от растението са ефективни при невралгия. Тинктура от люляк - ефективен лек за много заболявания, включително тези на саркоидоза. Една трета чаша пресни цветове, налейте 200 мл вока и да престоят седмица на тъмно място. Еднократна доза от продукта - по една чаена лъжичка. Първият път, рязко покачване на температурата след прилагане тинктура по кожата. Това е първият показател за ефективни действие върху организма. Освен това, трябва да се вземат билкови настойки.
  • Жълт кантарион. Най-популярен и най-ефективен в лечението на саркоидоза - инфузия на билки. Вие се нуждаете от следните билки: по девет супени лъжици жълт кантарион и коприва, по една супена лъжица лайка, мента, живовляк, майка и мащеха, планинар птица, победа, жълтурчета. Супена лъжица от нарязаните билки се изсипва в литър вряща вода и престоява един час. Пие се един и половина месеца, три пъти на ден, половин час преди хранене.

 

Профилактика:

  • Спрете цигарите и ограничете престоя на места, където има опасност от вдишване на тютюнев дим;
  • Избягвайте контакт с прах, дим, токсични химикали;
  • Минимизиране на всякакви психологически стресове;
  • Ако е възможно, следва здравословен начин на живот;
  • Придържайте се към препоръките на лекаря.