Сиалоаденит

Сиалоаденитът е възпалително заболяване, локализирано в слюнчените жлези, възникващо по една или друга причина (инфекция, травматичен ефект, аномалия на развитието). В ситуация, при която се използва субстрата за развитието на сиалоаденити инфекциозна болест, трябва да бъде в диагнозата, за да покаже вторичния си характер. Има и първичен сиаладенит, които най-често се дължат на нарушение на ембриогенезата на слюнчените жлези и се наблюдават в педиатричната практика.

Най-патологичният процес със сиалоаденит е едностранно асиметричен по природа, но в световната практика има данни за множествени лезии.

Различават се първични сиалоаденити - при директно проникване на причинителя в слюнчените жлези и вторични, в резултат на различни инфекциозни процеси, интоксикации, стоматити, коремни операции и други.

Основни причинители на сиалоаденит са стафилококи и стрептококи, които могат да навлязат в слюнчените канали и жлези по стоматогенен, хематогенен (кръвен), лимфогенен път и по съседство. В повечето случаи сиалоаденитът се причинява вторично, вследствие на възпалителни процеси в устната кухина - стоматити, кариозни зъби, инфектирани рани, както и след оперативни намеси в устната кухина. Образуването на слюнчени камъни в каналите им, също благоприятства за образуване на възпалителен процес. Като съпътстващо заболяване, сиалоадените се явяват при коремен тиф, дизентерия, скарлатина, грип, гонорея и други. Епидемичният сиалоаденит се предизвиква от вируси. Установява се възпалителна инфилтрация около съдовете на слюнчените жлези и паренхима и образуване на гноен ексудат в каналчетата на жлезите.

Сиалоаденита може да протече под форма на остро, хронично или специфично хронично (при туберкулоза, сифилис, актиномикоза) възпаление. Освен това се различават и епидемични и неепидемични сиалоаденити.

Причини:

Основната причина за развитието на епидемичната форма на сиалоаденит е поглъщането на вирусни или бактериални частици в тялото, които причиняват локална и обща възпалителна реакция. При тези условия се развива обикновено гноен сиаладенит, който може да се разпространи при здрави индивиди с помощта на метода за предаване на въздушни вируси. Епидемичната форма на сиаладенити е по-често срещана в педиатричната практика и признаването на заболяването не създава затруднения за опитни инфекции поради развитието на цял спектър от патогмонични клинични признаци.

Неепидемичният остър серозен сиалоаденит се развива в резултат на нарушение на изтичането на слуз по слюнчените канали, което се случва, когато травматичният ефект е тежък, блокиран от чуждо тяло или строеж, когато се развива калциев сиаладенит.

Развитието на възпалителни промени в слюнчените жлези, което винаги се случва със сиалоаденити, се улеснява от наличието в устната кухина на хронични инфекциозни огнища под формата на кариозни зъби.

Неепидемичният паротиден сиаладенит може да се развие като усложнение на други заболявания на инфекциозния профил или хирургическите интервенции.

Симптоми и видове:

Наблюдава се увеличение на слюнчените жлези, които при палпация са болезнени, с твърдоеластична консистенция. В каналите на слюнчените жлези се насъбира гноен или хеморагичен ексудат, а при фибринозните сиалоаденити и фибринозни тапички, които запушват каналите.

Субандибуларният сиалоаденитит е с такива симптоми като болка при преглъщане, оток на субмундибуларния и сублингвалния регион и последващо разпространение в цервикалния район. Визуалната проверка на пациента с подмандибуларен сиалоаденит показва увеличаване на плътността на жлезата при запазване на нейната подвижност в проекцията на дисталната част на челюстната ивица.

Остър серозен сиалоаденит на сублингвалните жлези се съпровожда от появата на болезнени усещания по време на движението на езика, както и от увеличаване на сублингвалните гънки. Обективните признаци на сиалоаденит трябва да се разглеждат като визуализиране на увреждане на лигавицата над мястото на жлезата, отхвърляне на гной и некротична тъкан на жлезата.

Контактът със сиалоаденити се появява, когато възпалението се разпространява от флегмона на зоните с паротид-маска и сублингвал. След отваряне на флегмон, като правило се развива едностранно сиалоаденит. В допълнение към клиничните прояви, цитологичното изследване на секрецията на слюнчените жлези служи като добър инструмент за установяване на правилната диагноза.

При сиалоаденит, предизвикан от блокиране на слюнчените канали с чуждо тяло, пациентът може да развие различни клинични симптоми. В някои ситуации тази патология се проявява само чрез леко увеличаване на жлезата, докато в други се развива обширно възпаление под формата на абцес и флегмон. Краткосрочното чуждо тяло провокира забавяне на секрецията на слюнка, както и малко подуване на паротидната и субмундибуларната жлеза. Болният синдром за тази форма на сиалоаденит не е типичен.

Процесът на гнойно възпаление на слюнчената жлеза, при отсъствие на своевременно лечение, неизбежно провокира топенето на жлезистата капсула и разпространението на патологичния процес до околните тъкани. В някои ситуации има аутопсия на абсцеса с разпределението на чуждо тяло. Продължителното наличие на чуждо тяло в слюнчената жлеза може да се превърне в субстрат за образуване на слюнченото смятане.

Острите сиалоаденити на сублингвалните, субмандибуларните и околоушните жлези се характеризират и с нарушено общо състояние на болния - висока температура, тризмус, а понякога и тортиколис (крива шия). Настъпва патологични промени във функцията на слюноотделянето. От една страна може да настъпи увеличена секреция на слюнката (птиализъм), а от друга страна може тя да бъде намалена до липсваща (хипосаливация или асаливация). Заради последните промени болните се оплакват от сухота в устата - ксеростомия или затруднено и болезнено преглъщане - дисфагия и одинофагия.

Хроничният сиалоаденит е по-често едностранен, има лека болка и подуване на жлезата.

Хроничният курс на сиаладенити е доста често срещано заболяване и в детската практика е най-малко 14% в структурата на заболеваемостта от чернодробна хирургия. Най-често срещаният хроничен сиалоаденит на паротидната жлеза, който няма нищо общо с епидемичния паротит.

Предвид разпространението на патологичния процес в слюнчената жлеза, често се отделя интерстициалният и паренхимният сиаладентит (последният преобладава при деца).

Характеристика на хроничния сиалоаденит е неговата склонност към цикличен поток. Интерстициалният хроничен субмандибуларен сиалоаденитит е съпроводен от стесняване на всички канали, поради което с помощта на методи за облъчване, интензивността на паренхимата се намалява, без да се нарушава неговата структура. Използването на контрастни методи за рентгеново изследване е разрешено само през периода на пълна ремисия.

Усложнения:

При засягане на подезичната и субмандибуларната жлеза може да се образува подчелюстен флегмон, който от своя страна може да доведе до ларингеален оток или гноен медиастинит. Гнойният процес може да доведе и до поява на менингит и сепсис.

Утежняването на заболяването се дължи на постоянно намаляване на индексите на неспецифична защита на тялото на пациента, които не се нормализират дори през периода на клинична ремисия, което причинява първична хронизация на възпалителния процес.

Лечение 

При острите форми на възпаление в началния стадий на заболяването се прилагат оптимални дози антибиотици и сулфонамиди, аналгетици и сгряващи компреси. Ако процеса премине в абсцес тогава се извършава инцизия и дренаж. Хроничните сиалоаденити се лекуват хирургично - екстирпация на засегнатата жлеза (премахване на жлезата).

Основата на патогенетичното лечение на сиалоаденити е направена от лекарства, които подобряват секрецията на слюнка и нейния прогрес по протежение на слюнчените канали (1% разтвор на пилокарпин). Освен това, физиотерапевтичните методи за лечение под формата на UHF на мястото на лезията, както и използването на алкохол-камфорни компреси, имат добър терапевтичен ефект със сиалоаденит.

Неспецифичните методи за лечение на сиалоаденит включват спазването от страна на пациента на правилата за хигиена на устната кухина, което включва редовно почистване на зъбите и езика след всяко хранене с четка и зъбен зъб. Пациентите трябва да спрат да пушат.

Изразената възпалителна реакция, характеризираща се с гноен сиалоаденит, може да предизвика треска, която трябва да бъде прекратена с употребата на антипиретични лекарства (Nimide в единична доза от 100 mg). За облекчаване на синдрома на болката, който често придружава субмаксиларния сиалоаденит, трябва да се използват различни техники за масаж на засегнатата област.

Хроничният сиалоаденит е труден за лечение, а процентът на пълно възстановяване в тази ситуация не надвишава 20%. Всички методи на лечение, използвани в хроничния курс на сиалоаденити, се използват в по-голяма степен за предотвратяване на развитието на усложнения. Периодът на обостряния при хроничен сиалоаденит, също се дължи на развитието на възпаление в слюнчената жлеза, което прави целесъобразно използването на антибактериални средства. По време на лечението на тази категория пациенти, е посочен курсът на поцинковане на слюнчените жлези.

В ситуация, при която пациентът има кариозен сиалоаденит, хирургичната интервенция е оправдана. Също така, хирургичната намеса е показана в случаите, когато има гноен паренхиматозен сиалоаденит с признаци на топене. Количеството на хирургическата интервенция и хирургическата полза директно зависи от степента на увреждане на слюнчената жлеза и е по-ограничено до отварянето и оттичането на жлезата при едновременно прилагане на антибиотика в областта на лезията.

Хранителен режим:

Организирането на хранителното поведение на пациента, което предполага увеличаване на режима на пиене, смилането на хранителни продукти помага да се предотврати разпространението на възпаление на околните тъкани.

Билколечение:

• Рецепта 1: 45 борови връхчета се варят в 1 л вода на тих огън около 30 мин. След като отварата изстине, се прецежда и се добавя 500 г чист мед. Разбърква се и се вари още 10 мин. След като изстине, сиропът се прецежда през тензух. Приема се по 1 с.л. 3 пъти дневно преди ядене. Десет минути след това се пие по 1 в.ч. от следната отвара: Взимат се по 50 г от билките бял равнец, исландски лишей, жълт кантарион, пача трева, полски хвощ, троскот, спрея и царевични коси. Наситняват се и се смесват добре. 3 с.л. от сместа, 20 разрязани на 2 шипки, 1 ч.л. зърна от червена хвойна се смесват и заливат с 1 л вряла вода. Вари се още 20 мин. в захлупен съд. След като отварата изстине, прецежда се и в нея се разтварят 6 с.л. чист пчелен мед.
• Рецепта 2: Два часа след ядене се изпиват 75 г (за деца наполовина) отвара от дръжките на бяла череша или на вишна, мечо грозде, пача трева, полски хвощ, троскот и коси от царевица - по 50 г от всяка. Към 2 с.л. от тази смес се прибавят по 1 ч.л. ечемик и ленено семе, заливат се с 600 г хладка вода и на тих огън се варят 20 минути. Прецежда се, оставя се малко да изстине и се пие.
• Рецепта 3: В 1 ч.ч. преварена вода се разтваря 1 с.л. сода бикарбонат. Няколко пъти на ден в разстояние на 1/2 до 1 мин. се промива чрез жабурене устната кухина. Течността после се изплюва.
• Рецепта 4: Добре повлиява и жабуренето с лимонов сок, разтворен в 1 ч.ч. преварена хладка вода. Може да се прави 3-4 пъти на ден.
• Рецепта 5: Половинлитрова бутилка се пълни с домашен ябълков оцет и в нея се добавят 3-4 смлени на ситно средно големи глави чесън. Оставя се на тъмно и прохладно място за 3 – 4 седмици. След това се прецежда и с настойката се мажат слюнчените жлези до излекуването им. Курсът на лечение е 1-2 месеца.

Народна медицина по Дънов:

• Два часа след ядене болният да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от дръжките на бели череши или на вишни, мечо грозде, пача трева, полски хвощ, троскот и царевични коси по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка по 1 чаена лъжичка ечемик и ленено семе в 600 г хладка вода на тих огън се варят 20 минути и веднага се прецежда.
• Вечер преди лягане 12 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути и се прецежда). След това винаги при запек клизма с 1/2 л от същия чай. Следва гореща баня (45-50°С за 10-15 минути) на долната челюст с отварка от орехови листа, като от време на време се долива по малко от същата гореща отварка (4 супени лъжици листа в 1 л вода се варят 10 минути).
• Областта на долната челюст, до самото ухо, при запушване на слюнчените жлези се налага с торбичка, напълнена или с топла лапа от ленено семе, сварено с малко прясно мляко и преди поставянето поръсена с 1 чаена лъжичка захар; или пък с топла лапа от маслини, счукани заедно с кокичките на каша, с прибавка и на половин чаена лъжичка олио и преди поставянето поръсени на върха на ножа с камфор на прах.
• При камъни в слюнчените жлези засегнатото място се налага с торбичка, напълнена или с топла лапа от прясно зеле, на ситно нарязано, с прибавка на 1 пълна чаена лъжичка ленено семе и една кафена чашка прясно мляко на тих огън се вари да стане гъсто като тесто и преди поставянето се поръсва с половин изравнена чаена лъжичка рафинирана сяра на прах (от аптеката) и толкова пудра захар, или пък с топла лапа от печен кромид лук, след това обелен, на ситно нарязан, полуизстискан и поръсен с 1/4 чаена лъжичка сяра на прах и толкова пудра захар. Едновременно се прави и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от лайка (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и се варят още 5 минути; като изстине, се прецежда). На тила се поставя торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа), засилен с 12 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с 12 супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на каша). Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

Важни добавки:

• При тежко главоболие на цялата глава да се слага „шапка“ от същия квас, засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак държат се цяла нощ.
• Ако болният чувства смущение и в черния дроб, далака или други органи, върху тях под коремния компрес да се слага торбичка с пресен селски хлебен квас, засилен с 3-5 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с 3-5 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на каша).