Синдром на дразнимото черво

Синдромът на дразнимото черво или т.нар. колон иритабиле, представлява нарушение в чревния мотилитет, което се проявява с рецидивиращи гастроинтестинални нарушения, без наличието на органични причини.

Заболяването е широко разпространено в световен мащаб. По-често боледуват жените. Обикновено първите симптоми се появяват на 30-50 годишна възраст.

Причини:

Все още не са изяснени точните механизми на възникване на заболяването. Най-често се дискутират следните възможни етиологични фактори:

• стрес;
• психически проблеми;
• предхождаща тежка гастро-интестинална инфекция;
• непоносимост към определени храни.

Най-вероятно за проявата на заболяването са необходими съчетанието на няколко фактора, които заедно да доведат до характерната клинична картина на синдрома на дразнимото черво.

Симптоми:

Най-често болестта протича със следните оплаквания:

• болка или дискомфорт в корема – най-често в областта на пъпа, която намалява за кратко след дефекация;
• подуване на корема – обикновено се появява пред деня, докато сутрин липсва. Дължи се на намаления толеранс към произвежданите в червото газови колекции, а не на повишеното им образуване;
• редуване на запек с диария – обикновено запекът (под запек се има предвид по-малко от 3 дефекации на седмица) е продължителен и мъчителен. Често той се съпровожда с упорити и болезнени позиви за дефекация. Често изпражненията са твърди или изтънени като молив. След упорития запек следва период на диария, придружен с множество газове;
• горно-диспептични оплаквания – парене, гадене, повръщане. Те се срещат значително по-рядко.

Характерно за заболяването е обострянато на симптомите по време на стрес, при менструален цикъл.

Диагностициране:

Най-важното условие за поставянето на диагнозата е изключването на каквато и да е органична причина за описаните симптоми и персистиране на оплакванията повече от 3 месеца. Най-често прегледът не показва никакви патологични отклонения. Понякога може да се установи болезненост в областта на корема, която обаче е твърде неспецифична.

За изключване на органичен произход на оплакванията е необходимо провеждането на редица изследвания – лабораторни и биохимични изследвания, абдоминална ехография, колоноскопия, фиброгастроскопия. Едва след това може да се мисли за функционално нарушение на чревния пасаж. Ако симптомите на чревен дискомфорт, подуване на корема, продължителен и мъчителен запек продължават повече от 3 месеца, твърде вероятно е да се касае именно за синдрома на дразнимото черво.

Лабораторни и инструментални изследвания

Съществуват два подхода при назначаване на лабораторни и инструментални изследвания за поставяне на диагнозата:

Диагноза чрез изключване: назначават се всички възможни тестове, като инфламаторни маркери (СУЕ, С-реактивен протеин), кръвна картина и биохимия, тиреоидни хормони, многобройни фекални тестове за инфекции, паразити, хемокулт тестове, дихателни тестове за въглехидратна малабсорбция и бактериален свръхрастеж на тънко черво и други, а накрая колоноскопия. При негативни изследвания, се приема СДЧ. Този подход е свързан с много разходи и загуба на време, като не се подкрепя от събраните данни при различните проучвания.

През 2009 г. Американската колегия по гастроентерология даде препоръки, че при пациенти, чиято анамнеза и физикално изследване съвпадат с Римските критерии III и нямат алармиращи симптоми като кръв към изхожданията, нощни дефекации, фамилна анамнеза за колон карцином, данни за възпалително чревно заболяване и възраст над 45 год. изследванията могат да се ограничат съобразно симптоматиката. Изключение се прави при болните с диария, при които се препоръчва лактозотолерантен тест и скрининг за глутенова ентеропатия. От ендоскопските изследвания се препоръчва флексибилната сигмоидоскопия пред тоталната колоноскопия.

При веднъж установена диагноза Синдром на дразнимо черво, протичането е стабилно и няма данни за възникването на органични заболявания на колона.  

Лечение:

Лечението на синдрома на дразнимото черво е продължителен процес. Обикновено той включва прилагането на различни медикаментозни средства и на някои психологични подходи. Особено полезно при пациенти, при които се наблюдава обостряне на оплакванията по време на стрес, е психотерапията.

Връзката между мозъка, нервните импулси и повишената активност на вътрешните органи е силна. Някои фактори, като семейни проблеми, стрес на работното място, изпити, може да предизвикат симптоми на синдром на раздразненото черво. В тези случаи, терапията чрез разговори със специалист може да редуцират стреса и напрежението, което ще доведе до, ако не изчезване, то поне разреждане на симптомите на синдром на раздразненото черво.

Установено е, че в 33% от случаите симптомите, свързани със синдрома на дразнимото черво, намаляват постепенно и изчезват с времето при правилно провеждана терапия.

Медикаментозно лечение

Пациентите с депресивен и/или тревожен синдром трябва да се консултират и с психиатър. Включването на антидепресанти намалява оплакванията. Използват се трициклични антидепресанти главно при СДЧ с диария поради запичащия им ефект, а при СДЧ със запек се предпочитат селективни серотонинови инхибитори, като циталопрам.

• Спазмолитици. Тези лекарства отпускат гладката мускулатура чрез различни механизми на действие, при което облекчават болката и спазмите.
• Холинолитици, които са неселективни и блокират мускариновите рецептори, но имат множество странични реакции, като сухота в устата, тахикардия, световъртеж, неясно виждане, микционни проблеми и др.
• Папаверин и деривати, които потискат ензима фосфодиестераза. Поради неселективното си действие, те също са с много странични действия.
• Отилониум бромид – има комплексен механизъм на локално действие на ниво черва, като блокира Са-канали на чревната гладко-мускулна клетка, облекчавайки спазъма и нормализирайки чревния мотилитет. Едновременно с това антагонизира тахикинин NK2 рецепторите в аферентните нервни окончания, блокирайки предаването на болковия импулс.
• Мебеверин хидрохлорид – действа също директно върху гладката мускулатура на гастроинтестиналния тракт на клетъчно ниво, като премахва спазмите, но въздейства и на мускулната хипотония. Препаратът има добро действие както при болни със запек, така и при диария.
• Лаксативи. Въпреки че тези препарати се използват масово от пациентите със СДЧ със запек, било по тяхно усмотрение или предписани от лекар, има малък на брой проучвания за ефекта им върху симптоматиката. Те повлияват основно честотата на изхожданията, но не и болковите и диспептични усещания, които в много случаи се засилват. Някои лаксативи, като сена, бизакодил, магнезиево мляко, значимо влошават болковия синдром и предизвикват зависимост, поради което не се препоръчват в терапевтичната схема.
• Прокинетици. Прокинетичните медикаменти имат ефект върху гастроинтестиналния мотилитет и имат допълнително значение за лечението на заболяването.
• Просекреторни агенти. Тези медикаменти увеличават хлорната секреция в интестиналния лумен, въздействайки върху хлорните канали на апикалната повърхност на ентероцитите, като по този начин влияят ефективно върху запека. Такива са:
• Лубипростон – действащ директно върху хлорните канали тип 2. Скорошно проучване в продължение на една година показва едновременно ефикасност на действие и безопасност по отношение на странични ефекти.
• Линаклотид (Constella) е агонист на рецептора за гуанилат циклаза-C (GC-C) с висцерално аналгетично и секреторно действие и Плеканатид, който е в процес на клинични изпитания. Обсъжда се действието на жлъчните киселини върху колона, които стимулират мотилитета и увеличават секрецията.

Предвид недостатъчно изяснената етиопатогенеза на състоянието, лечението на Синдрома на дразнимото черво трябва да бъде комплексно, свързано с усилия както от страна на лекаря, така и на пациента.

Хранителен режим:

Най-важно е правилният режим на хранене. Храненето трябва да е бавно, продължително и по възможност през равни интервали. Трябва да се избягват газирани напитки, изкуствени подсладители, кофеин, алкохол, мазна храна, фасул.

Още в началото е удачно прилагането на фибри, които не само подпомагат чревния пасаж, но и намаляват дехидратацията на фекалиите и нормализират консистенцията им.

Напоследък се засилва интересът към свободна от глутен диета и нисковъглехидратните храни при болните от СДЧ с диария.

Роля на фибрите – това са несмилаеми полизахариди от растения и биват два вида:

Неразтворими фибри, които не се променят в храносмилателната тръба, като люспи, семки от плодове и зеленчуци и др. Те могат да влошат симптоматиката и трябва да се избягват.

Разтворими, меки фибри, като ечемик, лен, овес, някои плодове и зеленчуци, които могат да подобрят симптоматиката при СДЧ със запек.  

• Морковите могат да предотвратят симптомите на синдрома на дразнимото черва, а също така да регулират диарията и запека. Може да ги ядете сурови или варени (с малко разтопено масло и кафява захар, под формата на лакомство). Сокът от сурови моркови също е от полза. За да подобрите вкуса, може да добавите и сок от кайсия.
• Марулата може да се яде сурова, но още по-полезна за облекчение на симптомите е, ако е леко задушена. Когато подбирате марулята, трябва да знаете, че колкото по-тъмна е, толкова повече хранителни вещества съдържа.
• Киселото мляко съдържа активни бактериални култури, полезни за храносмилателния тракт. Може да смесите 1 чаша кисело мляко с лъжичка псилиум и да приемате от сместа не по-късно от 1 час след хранене.
• Пресни, узрели сладки круши са питателни плодове, които също помагат за облекчаване на симптомите. Когато ги подбирате, те трябва да не са изцяло узрели, а ги оставете да узреят на стайна температура още няколко дни. Прясно изцеденият сок и сушените круши, също са полезни за облекчаване на запека при синдром на дразнимото черво.
• Сокът от зеле може да успокои редица чревни смущения. Най-лесният начин за получаване на такъв сок е да прекарате зелето през сокоизтисквачка. Ако не разполагате такава, може да сварите зелето с малко вода, докато омекне, след което да го стриете с вилица или миксер. При някои хора, зелето предизвиква усилено газообразуване. 
• Пресни, узрели банани са питателни плодове, които същевременно, допринасят за облекчаване на симптомите на СРДЧ. Бананите са полезни в случаите с наличие на диария, тъй като разтворимите фибри в тях спомагат за абсорбиране на излишната течност в чревния канал. Също така, калият, който бананите предоставят на организма помага за облекчение на газовете и подуването на корема. Яжте един или два добре узрели банана на ден, за да поддържате във форма храносмилателната функция. Подходящо против диария е каша от един узрял банан, една чаена лъжичка от сърцевината на тамаринд (индийска фурма) и щипка сол. Приемайте два пъти на ден, докато диарията не спре.

Билколечение:

• Чай от джинджифил е подходящ за успокояване на храносмилателни проблеми, включително синдром на дразнимото черво. За да приготвите пресен чай, настържете половин чаена лъжичка пресен джинджифил в чаша гореща вода. Оставете да се накисне за 10 минути, прецедете джинджифила и изпийте чая. Може да използвате и готови пакетчета чай. Може да приемате по 4 до 6 чаши на ден.
• Джинджифил, черен пипер, кардамон. Смес от сух джинджифил, черен пипер и семена от зелен кардамон се добавя към чаша вода и се оставя да престои така. За потискане на симптомите на СРДЧ се отпива от водата след всяко хранене.
• Семена от копър. Те могат да облекчат чревните спазми, свързани със синдром на дразнимото черво. Подпомагат отстраняването на мазнините от храносмилателната система и потискат свръхпроизводството на слуз в червата, което също е сред симптомите на заболяването. Може да приемате семената или прясната билка, добавени към сок от моркови или зеле или да си приготвите чай от чаена лъжичка семена и чаена лъжичка пресен копър в 1 чаша вряща вода. Може да консумирате директно семена от копър, като предварително ги изпечете. За целта, намажете хартия за печене със зехтин и покрийте равномерно със семената. Пече се на 160°С за 10 до 15 минути.
• Масло от копър с мед. Приемът на масло от копър с 1 чаена лъжичка мед след всяко хранене може да помогне за облекчаване на симптомите, а също така и за редуциране на честотата на обостряне.
• Чай от ленено семе се приготвя от 1 супена лъжица ленено семе на чаша вода. Препоръчва се да се приема преди лягане.
• Лайката е полезна при синдрома на дразнимото черво благодарение на успокояващите и противовъзпалителните си свойства. Тя успокоява раздразнената лигавица на дебелото черво и намалява спазмите и подуването в корема. Също така увеличава имунитета и подобрява чревната функция. Поставете една чаена лъжичка лайка в чаша вряла вода и оставете да ври 15 минути. Прецедете отварата и пийте по няколко чаши дневно, докато симптомите отшумят напълно.
• Алое вера. Тази билка е препоръчвана при почти всяко заболяване. Това се дължи на мощните й противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, които освен за успокоение на симптомите, допринасят за намаляване на възпалението и подуването на червата. Може да пиете по една чаша сок от алое всяка сутрин. 
• Кориандър. 1 супена лъжица стрити плодове се поставят в 400 мл вряла вода. Оставят се да престоят два часа, след което отварата се прецежда. Пие се три пъти на ден, по 100 мл, преди прием на храна.
• Листа от къпина. В половин литър вряща вода се поставят 2 супени лъжици листа от къпина. Оставят се да киснат 12 часа, след което се прецеждат. Получената отвара се приема по 100 мл, три пъти на ден, преди хранене.
• Смесват се 1 стрък гръцка коприва, 2-3 клончета къпина, 4 стръка риган и малко липов цвят в 1 литър вода. Билките се варят в продължение на 10 минути. Оставя се да изстине и се приема по една супена лъжица, няколко пъти на ден докато диарията спре.
• Маслото от мента може да помогне за премахването на натрупваните газове и подуването на корема. Освен това може да облекчи и болката и спазмите в корема.
• Асафоетида и вид смола, която притежава миризма на чесън. Използва се при различни медицински състояния, сред които е и СРДЧ. За намаляване на газообразуването може да се приема смес от асафоетида, каменна сол и сух джинджифил на прах (1/2 чаена лъжичка).
• Индийски бял живовляк (псилиум).Смесете половин чаша извара с малко вода и добавете две супени лъжици индийски бял живовляк. Овкусете с малко сол и приемайте от тази смес два пъти дневно.
• Билкова отвара. Смесват се:

1. 30 грама плодове от ким;
2. 20 грама листа от мента;
3. 15 грама цвят от лайка;
4. 15 грама коренище от блатен аир;
5. 10 грама корени от дилянка.

2 чаени лъжички от билката се заливат с 200 мл гореща вода. Оставя се да изстине, прецежда се и се пие 4 пъти на ден, преди хранене.

Хомеопатични средства

За да бъде оптимално хомеопатичното лечение, трябва да бъде индивидуално предписано, съобразно конкретното физическо и психическо състояние. Продуктите описани по-долу са сред често посочваните в терапията на синдрома на дразнимото черво. Като най-подходящото лечение и дози може да бъде предписано само от квалифициран лекар-хомеопат!

• Сулфур – често се препоръчва при различни стомашно-чревни нарушения, включително синдрома на раздразнените черва. Подходящо е при чести, неуспешни опити за дефекация. Изпражненията са твърди и оскъдни. Запека се редува с диария. Тежест и чувствителност в корема. Препоръчва се при тънки и слаби хора, които са чувствителни към топлина. Често разсеяни, раздразнителни, депресирани.
• Пулсатила – подходяща при болезнено подуване на корема, съпроводено с куркащи звуци, стягане в корема след хранене. Разнородни по вид или воднисти изпражнения.
• Нукс вомика – запек, сменящ се с диария, след злоупотреба с очистителни. Чести неефективни опити за дефекация или дефекация с усилени напъни. Коликообразна болка в корема, периодично отделяне на малко количество, воднисти изпражнения. 
• Фосфорус – запек, редуващ се с диария; силна отпадналост след изхождане; изпражненията са с твърде зловонна миризма; по-чести позиви за дефекация при лежане на лявата страна. 
• Ликоподиум – чувство за подуване на корема веднага след нахранване, кисела миризма при оригване, затруднено храносмилане при консумация на храни като зеле и фасул; неефективни позиви за дефекация, понякога за изхождане са необходими силни напъни. Усещане за натиск и стягане в областта на корема; диария.
• Силицеа – липса на апетит; отвращение към месо и топла храна; усещане за подут корем; запек и коликообразна болка в корема; трудно изхождане; в друг момент може да настъпи диария с твърде неприятна миризма.
• Аргентум нитрикум – стомашни нарушения, съпроводени с често оригване; метеоризъм с дискомфорт в стомаха; неефективни опити за оригване; усещане за подуване на стомаха; силно желание за консумацията на сладкиши, сирене и солени храни; склонност към диария; честа дефекация свързана с тревожност; коликообразна болка в корема; позиви за дефекация винаги след прием на храна или течности; повишена нервност и избухливост по природа; бързане при всяко действие. Допълнителни индикации включват треперене на ръцете и краката, сърцебиене, задух, световъртеж, сухота в устата, заекване, прекомерно изпотяване.