Синдром на лешникотрошачката

Синдромът на „лешникотрошачката" е вродено заболяване. То представлява рядко срещана анатомична аномалия, при която аортата и мезентериалната артерия притискат лявата бъбречна вена. Компресията се получава между горна мезентериална артерия и аортата. От там идва и интересното име на болестта. Притискането на вената имитира начина, по който трошим орехи или лешници.

Тази аномалия може да доведе до серизони проблеми. Причината е, че притискането на вената, която отива в левия бъбрек, възпрепятства нормалното отичане на кръвта от органа, а това може да доведе дори до пръсването му.

Причини:

Винаги е вродено. Притискането води до влошаване на дренажа на левия бъбрек. Затруднява се дейността му. Стига се до пълна загуба на функция. Пациентите с този проблем най-често търсят за помощ уролози.

Симптоми:

Оплакванията са болка долу в корема. Отляво или отдясно. При мъжете се наблюдава отичане на левия тестис. При жените е по-трудно да се открие синдромът на лешникотрошачката.

Следващият симптом е кръв в урината. Всичко е породено от застоя на течности в левия бъбрек.

Диагностициране:

Заболяването се диагностицира много трудно. Обикновено се устанвява само, ако се проявят характерните симптоми. Това става най-често с навлизането на носителите му в пубертета, когато тъканите започват да губят предишната си еластичност. Драматичната клиника е появата на кръв в урината (хематурия) и много силна болка в лявата тазова област, защото се получава застой на венозна кръв в бъбрека. За да се установи аномалията, в тези случаи лекарите трябва да направят поредица от изследвания. Най-често това са уролозите, защото пациентите отиват първо при тях, когато настъпи хематурията.

Много е важно лекарите да се ориентират и да успеят да изяснят клиничната картина. Трябва да се направи образно изследване с рентгеноконтрастно вещество, което да позволи ясно да се види как артерията притиска върху аортата лявата ренална вена. Точно тук идват уменията на уролозите. Да успеят да направят диференциална диагностика и да се ориентират правилно, защото много болести на пикочно-половата система се характеризират с хематурия. 

Лечение:

Няма начин аномалията да бъде отстранена чрез медикаменти. 

Към момента има поне пет вида операции, с които може да се коригира дефектът. Изборът им зависи от конкретния случай.

При най-щадящия вариант може да се постави чрез ендоваскуларна процедура балонен катетър в притиснатата вена, за да се разшири. По този начин обаче се слага чуждо тяло в организма, което може да доведе до проблем след време. Отворените операции са по-травматични, но дават повече възможности за интервенции.

При единия вариант вената може да се обгърне с протективен материал, но тогава пак се използва чуждо тяло. При другия може да се изчистят срастванията около вената, но след години те отново могат да се получат, дори да са по-тежки.

Трети вариант на отворена операция е да се премести вената или артерията, която я притиска, а четвърти - да се направи байпас. Този случай обаче се налага, ако не може да се решат нещата по друг начин.