Банер за мобилна версия за апликация
Синдром на Морис
Синдромът на Морис, наричан още тестикуларна феминизация, представлява смущение на развитието на първичните и вторични полови белези при мъже с нормален кариотип (носителство на една 22 двойки автозомни хромозоми, една Х и една Y полова хромозома) поради пълен или частичен дефект в рецепторите за андрогенните хормони и резистентност към действието им.
Заболяването е Х-свързано (свързан с полова хромозома Х), рецесивно се унаследява. Жените не боледуват, но могат да са носителки на мутрация и рискът да го предават на синовете си е 50%. Рискът дъщерята да е безсимптомен носител също е 50%.
Описани са над 200 различни мутации в гена за андрогенния рецептор, отразяващи се в една или друга степен на функцията му. Т.е. те се отразяват на отговора на организма при свързването на половите хормони, с водещо значение на тестостерона. От този отговор зависи и оформянето на първичните и вторични полови белези у мъжа.
Липсата на стимулация от страна на тестостерона още пренатално води до смущение в развитието на външните полови органи и те се оформят като женски такива при пълна резистентност. При частичните дефекти фенотипа варира от леко вирилизирани женски гениталии до дискретни нарушения във външните мъжките полови органи и недоразвити вътрешни такива.
Едновременно с това, запазеното отделяне на друг хормон (т.н. антимюлеров хормон) от иначе наличните тестиси, макар и в коремната кухина, не позволява развитието на женски полови органи като матка, маточни тръби, яйчници. Влагалището завършва сляпо. Андрогенната резистентност обаче не позволява оформянето на вътрешни полови органи и от другия пол.
При абсолютна андрогенна резистентност при раждането обиковено няма съмнения относно пола на детето и то бива отглеждано като момиче. С такова съзнание израстват и децата. Малко по-късно от обичайното се появяват пубертетни белези като нарастване на гърдите до нормални за жените размери. Окосмяване по гениталиите и подмишниците липсва, кожата е много нежна, тялото е стройно, и ръстът е по-висок от този на средностатистичеката жена. Поводът за диагностициране на мъжкия генотип е липсата на менструация.
При физикален преглед се установява сляпо завършващото влагалище. Тестисите се намират в корема, в слабинния канал, в големите срамни устни. Последното е другият чест повод за диагностицирането на синдрома.
Причини:
Причината за оформянето на гърдите и други белези в структурата на тялото, типични за женския пол е високото ниво на естрогените. Тъй като на ниво хипоталамус също има резистентност към иначе нормалните нива на тестотерона, от там се подват още по-мощни стимули за продукция на полови хормони. Андрогените в периферните тъкани се метаболизират до естрогени, което води до високото им ниво при индивидите със синдром на Морис, за разлика от здравите мъже.
Симптоми:
При парциалните форми на рецепторен дефект клиниката е изключително разнообразна и зависи от чувствителността към андрогенните хормони. Тук състоянието на външните полови органи варира от присъщите за жената, с евентуално уголемен клитор (клиторомегалия) или срастване на срамните устни до оформени, макар и недоразвити мъжки гениталии с възможен дефект в отварянето на пикочния канал (хипоспадия). Окосмяването е развито в различна степен, но по-слабо от това при връстниците. Гърди при по-висока рецепторна чувствителност не се развиват. Репродуктивните функции не са запазени.
При момичетата със синдром на Морис няма окосмяване около подмишниците и гениталиите, тялото е по-стройно и високо от обикновените жени. Менструален цикъл така и не се появява, което е най-характерният симптом на болестта. По време на гинекологичен прглед се установява, че влагалището на момичето е със сляп завършек, а в корема се откриват оформени тестиси.
При жени с по-голяма чувствителност спрямо андрогенните хормони не се развиват гърдите, засегнати са репродуктивните им функции. Окосмяването им е по-слабо от това на момичетата в същата възраст.
Най-често повод за изследвания стават липсата на менструация – около очакваната пубертетна възраст, или установяването на формации в слабините. Последното може да насочи към диагнозата още при раждането, но и на по-късен етап в живота. Много често тестистите, които не са слезли както обичайно извън коремната кухина, биват обърквани със съдържимо на херниален сак.
Диагностициране:
Обикновено аменореята става повод за гинекологичен преглед, хормонални изследвания и ехография на малък таз. Още от гинекологичния преглед прави впечатление сляпо завършващото влагалище.
Високо е нивото на тестостерона и естрогените, както и на лутеинизиращия хормон. Ехографията на малкия таз показва липсата на матка и яйчници.
Кариотипът е мъжки – 46, XY. ДНК – анализ доказа мутацията в андрогенния рецептор.
Задържането на тестисите в коремната кухина е свързано с висок риск от злокачествено новообразувание на половите жлези.
Сериозни са психологическите поражение при установяването на генетично мъжки пол сред лица, възпитавани като жени.
Лечение:
Лечението при синдрома на Морис включва хормонално заместителна терапия и разбира се психологическа подкрепа.
Първата стъпка след диагностицирането на състоянието е в отстраняването на тестисите, освен в случаите на леки форми и с категорично екстраабдоминално разпложение. Високата температура на коремната кухина повишава риска от злокачестени заболявания на мъжките гонади.
След като се премахнат тестисите момичето преминава на хормонално-заместителна терапия, като ако има пълна андрогенна резистентност е необходимо да се започне с прием на естроген. Ако липсва матка, терапията с прогестерон се пропуска.
Когато има частична поява на мъжки полови хормони се назначава терапия с тестостерон и дехидротестостерон. Понякога е необходимо да се направят реконструктивни операции, от типа на удължаване на влагалището или оформяне на гениталиите.
При пълна андрогенна резистентност, се започва естроген-заместителна терапия. Включването на прогестерон не е оправдано при липсата на матка.
При частичните форми, при които по-скоро е налице недостатъчна вирилизация, могат да се прилагат екзогенно и тестостерон или дехидротестостерон.
Понякога се провеждат и някои реконструктивни операции – като удължаване на влагалището при абсолютен дефект.
Козметични операции са наложителни и при частичните форми.