Синдром на хроничната умора

Синдромът на хроничната умора се характеризира с умора, която не се подобрява след почивка и се влошава след физическа или умствена работа. В сравнение с други хронични заболявания, това няма известен причинител, както при инфекциите, няма лабораторен показател, който да поставя диагнозата както при анемия или диабет, няма и особени възможности за терапия, както е при редица лечими заболявания днес.

Хроничната умора отдавна е предизвиквала особен интерес, а и до днес представлява обект на много спорове и противоречия. Въпреки нарастващия брой пациенти, на които е поставена тази диагноза, все още в медицинските и немедицински среди нейното съществуване е под съмнение или е разглеждана като чисто психологичен проблем.

Другото име на синдрома е миалгичен енцефаломиелит. Миалгия означава болки в мускулите, а енцефаломиелит – възпаление на главния или гръбначен мозък. Този термин е предпочитан от някои автори. Според тях, „умора” е твърде неспецифичен термин и не отразява другите компоненти на клиничната картина, както и степените на тежест на самата умора.

Синдромът може да се наблюдава след прекарана инфекция, дори настинка или по време, или скоро след стресова ситуация. Възможно е също така да се развива бавно, без определено начало или ясна причина, изтощавайки напълно пациента понякога и с години. Здрави и изпълнени с енергия преди това хора, започват да се оплакват от слабост, лесна уморяемост, главоболие, трудно съсредоточаване, дори болки по стави, мускули или лимфни възли – грипоподобен синдром, който обаче не преминава както обикновено за една седмица. Жените са по-често засегнати, но не е изключено тези данни да са във връзка с игнорирането на проблема при мъжете.

Симптоми:

• Чувствате се свръхизтощени. Този симптом не представлява обичайната умора след тежък работен ден; той е повече от това. Представлява усещане за пълно изтощение във всяка кост и мускул на тялото Ви. Почти невъзможно е да извършвате каквато и да е умствена или физическа дейност. Ако позволите болестта да превземе живота Ви, можете да се сблъскате и с проблеми като напълняване и съпътстващите го усложнения.
• Проблеми със съня. Въпреки че сте свръхизтощени, друг симптом на синдрома на хроничната умора е проблемът със съня. При това заболяване Вие сте под постоянна тревога, която Ви пречи да спите добре през нощта. Освен това, когато се събудите имате усещането, че въобще не сте спали. Можете да опитате различни начини, които да Ви помогнат да заспивате, но те няма да са Ви от голяма полза, ако страдате от хронична умора.
• Трудности при концентриране. Изтощението не е само физическо; то е и умствено. При хронична умора започвате да забравяте, разсеяни сте и дори лесните неща Ви създават трудности. Ако вече сте имали тези симптоми за кратко, спрете и проверете дали не изпитвате и другите споменати по-горе.
• Социална изолация. Когато страдате от хронична умора, социалните Ви задължения, като семейните сбирки и излизанията с приятели се превръщат в кошмар. Вероятно се опитвате да ги избегнете, да ги отложите или просто да ги откажете. А това води до други емоционални смущения, тъй като изолацията води до депресия.
• Не можете да стоите изправени дълго време. Друг признак на хроничната умора е, че усещането за изтощеност се влошава. Освен това кръвоснабдяването към мозъка намалява, ако стоите изправени. Това се превръща в проблем особено за хората, които трябва да стоят изправени цял ден на работа.
• Повтаряща се болка. Един от най-неприятните симптоми на хроничната умора е честата болка в една или няколко части на тялото като появата на:

1. Главоболие;
2. Ставни болки;
3. Мускулни болки;
4. Болка в гърлото.

Една от чертите на този вид болка е, че не се дължи на възпалние или травма.

• Слабост в мускулите. Слабостта е друг симптом на хроничната умора и обичайно се усеща в краката и ръцете. Продължителното ходене или повдигането на дори леки предмети се превръщат в почти невъзможни дейности.
• Температура. Не при всички страдащи от споменатия синдром се наблюдава този симптом. Но някои хора с хронична умора вдигат температура. Запомнете, че температурата винаги означава, че нещо не е наред с организма Ви, дори и да не знаете какво точно.
• Промяна в настроението. Раздразнението или объркването са едни от най-честите признаци на хронична умора. Причината за това е, че другите симптоми Ви карат да се чувствате отегчени или претоварени, а това се изразява чрез промяна на настроението.

По-рядко към тези симптоми могат да се добавят още психологични проблеми, обърканост, задух, сърдечна аритмия, коремна болка и подуване, гадене, отслабване на тегло и други.

Видове:

Различават се няколко степени на тежест:

• лека – пациентът може да се грижи за себе си, но се нуждае от повече почивка, включително и отсъствие от работното място;
• умерена - двигателната дейност се ограничава, симптомите са вариращи, нарушен е сънят, като обикновено пациентите спят следобед;
• тежка - възможни са само минимални двигателни дейности като миене на зъби, обикновено пациентите използват инвалидна количка, трудно е съсредоточаването;
• много тежка – пациентите прекарват деня на легло, често има фотофобия и непоносимост към шумове.

Диагностициране:

Както видяхте симптомите на хроничната умора са много общи и приличат на тези на други заболявания. Затова, специалистите често започват прегледа, като изключват болести като фибромиалгията и депресията, преди да помислят за хронична умора.

Трябва много внимателно да поговорите с лекаря си и да му обясните всеки един симптом, който сте забелязали, с възможно най-много подробности. Обърнете особено внимание на продължителността на времето, през което сте ги изпитвали, защото когато говорим за хронична умора, признаците би трябвало да са наблюдавани поне 6 месеца.

Диагнозата синдром на хронична умора се поставя на принципа на изключването. Той се проявява със симптоми, характерни за много заболявания, а това затруднява всеки лекар. Необходимо е да се направят лабораторни и други видове изследвания с цел отхвърляне на евентуални заболявания. Такива са например - анемия, хипотиреоидизъм , хронични бъбречни и чернодробни заболявания и др. Трябва да се мисли и за депресивни състояния и хранителни разстройства, алкохолна или друга злоупотреба, някои медикаменти.

Лечение:

Тъй като причината за появата на синдрома на хроничната умора не е ясна, лечението включва терапия на специфичните оплаквания на всеки един пациент.

За да не си докарате сериозни неприятности, трябва веднъж завинаги да разберете, че лечението на синдрома на хроничната умора, преди всичко е лечение на основното заболяване, което непременно трябва да подкрепите с допълнителни процедури - лечебна физкултура (в т.ч. дихателна гимнастика, масаж и т.н.), физиотерапия, озонотерапия, билколечение, автотренинг и медитация. Всички тези методи ще помогнат да се възстановите. Ако някой Ви предлага “вълшебни капки” и те Ви помогнат, това може и да не учуди специалистите. Защото е напълно възможно да подейства ефектът плацебо. Тогава човек наистина вярва, че това го лекува и му помага, и наистина му става по-добре. Въпреки че плацебото не оказва никакво фармакологично въздействие. В такъв случай, ако на болния се предложи чиста вода, в качеството на “вълшебни капки”, той пак може да повярва, че това ще го зареди с енергия и т.н.

Синдромът на хроничната умора няма специфично лечение, но могат да се вземат мерки за преодоляване на проблема. У някои пациенти състоянието продължава месеци, дори години. Повечето обаче се излекуват или се настройват да живеят с него.

Какво ще препоръча лекарят:

• промени в начина на живот - по-добре би било да забавим темпото, да избягваме тежки физически натоварвания или психически стрес. Това ще спести енергия за по-важни задачи;
• умерени, но постоянни физически упражнения - подходяща е помощта на физиотерапевт, контролиращ двигателната дейност и постепенно увеличаващ натоварването. Ходенето пеша е един удачен метод за балансиране на активността и почивката;
• терапия на проблеми от психиатрично естество – например депресия. Тя може да бъде овладяна както медикаментозно, така и с поведенческа терапия. Лекарства за избор са трициклични антидепресанти като amitriptyline, desipramine, nortriptyline, както и инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs) – fluoxetine, sertraline и др.;
• при наличие на съпровождаща болка се прилагат препарати от групата на нестероидните противовъзпалителни средства;
• ако пациентът има алергична симптоматика се предписват антихистаминови средства;
• хипотонията се овладява медикаментозно при нужда.

Важно за пациентите е да се научат да живеят нормално въпреки симптомите, да планират деня си в зависимост от това кога се чувстват по-добре. Това което те сами могат да направят за себе си е:

• да ограничат до минимум стреса;
• да осигурят достатъчен сън, както и да си лягат и стават по едно и също време, а също и да избягват следобедните дремки;
• да спортуват умерено, но редовно;
• да се хранят балансирано, с прием на достатъчно течности, ограничаване на вредните навици – кафето и цигарите.

Не трябва да забравяме, че емоционалната подкрепа е важен етап в „терапията” . Клиниката на синдрома на хроничната умора е индивидуална за всеки пациент. Някои се възстановяват напълно, у някои картината продължава с години и цялостно възвръщане към предишния начин на живот е по-трудно постижимо.