Банер за мобилна версия за апликация

Сифилис

Сифилисът е инфекциозно заболяване и в над 95% от случаите се предава при полов акт. Обикновено първичните лезии са локализирани в гениталната област, но е възможно да бъдат открити и в други зони. Освен по полов заболяването се предава и по кръвен път. Поради тестуването на дарителската кръв за хемотрансмисивни инфекции, пренасянето на сифилис по този механизъм е изключително рядко. По кръвен път обаче е възможно инфектирането при използване на общи инжекционни инструменти от лица, употребяващи венозни наркотици. Третият механизъм, по който става пренасянето на инфекцията е вертикалният – от болната майка на плода чрез плацентарното кръвообращение. В наши дни са казуистични случаите на битово предаване на инфекцията (чрез използване на общи прибори и съдове за хранене), както и професионалното заразяване.

Характерна за сифилиса е цикличността в разпространението му. Този феномен все още не е намерил своето научно обяснение. Болшинството от авторите предполагат, че тази цикличност е свързана най-вече с биологичните особености на Treponema pallidum, а не само със социално-икономически фактори.

Заболеваемостта от сифилис в България също, аналогично на световните тенденции има циклично редуващи се епизоди на повишаване и понижаване броя на инфектираните. Последният пик на заболеваемостта беше регистриран през периода 1994-2002 година, като най-висок брой пациенти беше регистриран през 1998 година (38/100 000 души население). Характерна особеност на тази "епидемия", в сравнение с предходните, беше и рязкото нарастване на броя на случаите с вроден сифилис. От регистрираните 1-2 случая годишно за годините, преди 1996, броят им се увеличи до 52 през 2002 година.

Сифилисът е хронично системно заболяване, което се причинява от Treponema pallidum (бледа трепонема). В медицинската литература в миналото болестта често е наричана "големият имитатор", поради сходствата си в клиничната картина с тази на различни други заболявания.

Сифилисът се характеризира с редуването на клинично проявени (дефинирани като първичен, вторичен и третичен сифилис) с латентни епизоди. Можете да почувствате болка в слабините, ако увеличеният лимфен възел притиска някой орган. Болката е сигнал за опасност. Унищожете веднага паразитите и бактериите със зепер. Започнете бъбречно прочистване. Спрете да използвате токсични продукти и да консумирате токсична храна. Ако всичко, което правите има ефект, след няколко дни лимфните възли ще започнат да се смаляват и болката ще затихне.

Ако болката не се появи отново, вероятно сте успели да ликвидирате основната причина. Ако обаче се появи, трябва да се опитате да поставите точна диагноза. Изследвайте се за ХИВ и СПИН, а след това изследвайте слюнка от домашните си любимци, млечни продукти и др. Предотвратете повторното си инфектиране от други хора, домашни любимци или млечни продукти. Помогнете на Вашето тяло като почистите зъбите си и заобикалящата Ви среда. Проверете всички хранителни добавки за наличие на токсини, преди да решите да ги използвате ежедневно. Ако се покажат в белите ви кръвни телца няколко минути след поглъщането им, това означава, че съдържат токсин. Ако болката в слабините Ви не изчезне, вероятно сте пропуснали нещо.

Има и други причини за болки в слабините. Например хернията. Наличието ѝ може да се установи от лекар. Хернията се лекува оперативно.

Болката в яйчниците често се усеща близо до слабините. Една голяма киста на яйчника може да притиска чувствителни органи в съседство.

Образуването на кисти (кистозни яйчници) е често явление и при котките. Очевидно нещо не е наред с тези органи.

Яйчниците произвеждат хормоните прогестерон и естроген. Ако в тях се заселят бактерии (такива като Gardnerella, причинителите на syphilis или gonorrhea), работата им се разстройва и те могат да произвеждат или твърде малко, или твърде много хормони. Първата стъпка в лечението им е унищожаването на паразитите и особено на метилите (трематодите).

След това унищожете и останалите паразити и бактерии, като обърнете особено внимание на Gardnerella и чревните бактерии, които могат лесно да мигрират от червата в яйчниците. Въпреки всички тези мерки, кистата може и да не се свие. За да стане това, трябва да определите с какво е пълна тя. Спрете да я пълните и тя ще се свие и изчезне.

Много различни замърсители, могат да бъдат открити в една яйчникова киста. Изследвайте се за ХФК и ПХБ. Друг чест замърсител е златото. Вашето тяло само отлага някои замърсители, като азбеста и фибростьклото в кистите. Ако не може да ги отстрани чрез бъбреците или жлъчката, поне да ги държи на едно място (под формата на киста) – по същия начин, както бунището за токсини спестява отравянето на останалата част от околната среда. Докато прибавяте към бунището, то не може да се смали. За щастие, всяка минута денонощно, вашите предани бели кръвни телца извозват токсини от кистите. За Вас остава само да спрете да прибавяте. Отстранете метала от зъбите си, прочистете тялото си, околната си среда и променете диетата си.

След три седмици ще забележите, че кистите са се свили. Всъщност ще изчезнат болките в слабините, което означава, че кистите са се свили. Болките могат да бъдат облекчени и чрез унищожаване на бактериите с билки (опитайте диви батати) и хиропрактика. Премахнете натрупаните наоколо шлаки чрез бъбречно прочистване. Ако кистите не се свият, значи не сте определили правилно кои са замърсителите. След като се коригирате и кистите се свият, проведете електронна или билкова противопарзитна програма и възприемете здравословен начин на живот.

Яйчниците могат да Ви болят и без да имате кисти. Можете да премахнете болката чрез отстраняване на паразитите и замърсителите много по-бързо, отколкото при наличието на киста.

За решаване на яйчникови проблеми от различно естество, често се използват синтетични хормони (Provera, Premar-in, Ogen и др.). Спрете да ги използвате, когато вече не е необходимо. Въпреки че са ниско токсични, хормоните все пак трябва да се детоксикират от черния дроб, а има и риск да са замърсени с метали. При вземане на естрогени е наблюдавано ускоряване в развитието на съществуващ рак.

Симптоми:

Патогенезата на заболяването може да бъде описана като инвазивна. В човешкия организъм трепонемата навлиза през интактна лигавица или увредена кожа. Веднъж попаднали в организма трепонемите първоначално предизвикват локална реакция около мястото на навлизането им. Този процес се последва от разпространението им чрез кръвната циркулация при което достигат до множество органи и системи, включително и ЦНС. Тази спирохетемия обяснява и многообразните клинични прояви на заболяването.

Спрямо сифилиса не съществува вроден естествен и придобит след преболедуване имунитет. Придобит имунитет обаче съществува за ограничен период по време на първия стадий на сифилиса, през който човек не може да бъде супер-инфектиран.

Антигените на бледата трепонема водят до образуване в засегнатия организъм на два типа антитела: анти-кардиолипинови и анти-трепонемни. Те имат различна, но характерна динамика през различните фази на болестта и проследяването и съпоставянето им е в основата на лабораторната диагностика на сифилиса.

Началото на първичния стадий настъпва след инкубационен период, който продължава средно 26 дни. В съвременната динамика на сифилиса се отчита тенденция за удължаване на инкубационния период.

След изтичане на инкубационния период на мястото, през което спирохетите са навлезли в организма се проявява първия признак на болестта – ulcus durum или твърд шанкър. Това е различна по големина окръглена ерозивна лезия с плитко и чисто дъно, гладки, неподкопани ръбове и характерна хрущялна плътност на основата. Няколко дни след поява на първичната лезия се увеличават и регионалните лимфни възли. Комбинацията от ulcus durum и увеличените регионални лимфни възли се означават като първичен комплекс, който има важно диагностично значение. Лезията и увеличените лимфни възли са неболезнени, поради което пациентите често недооценяват сериозността на инфекцията. Твърдият шанкър се разполага най-често в областта на гениталиите. При мъжете това са glans penis, praeputiun, scrotum, sulcus coonarius, а при жените – labia majora et minora и portio vaginalis colli uteri, perineum. Възможно е първичната лезия да се локализира и на други места, което в голяма степен е свързано със спецификата на сексуалните техники и начина на инфектиране – напр. по устните, ануса, оралната мукоза, езика, гърдите, пръстите и др. Ако не се приложи лечение промените претърпяват обратно развитие, а заболяването преминава в следваща фаза на развитие.

Характерно за хемотрансфузионният сифилис е липсата на първичен стадий на инфекцията. В тези случаи се развива направо вторичен сифилис с характерните за него клинични прояви.

Обикновено неспецифичните серологични тестове (които установяват анти-кардиолипинови антитела в серума на болните) се позитивират около появата на твърдия шанкър. В някои случаи обаче това може да стане по-късно в хода на първия стадий на болестта. Това затруднява диагностиката и изисква допълнително проследяване на пациента. Към края на първичния сифилис настъпва позитивиране и на специфичните тестове.

Втория стадий на сифилиса настъпва няколко месеца след инфектирането, като обичайно продължителността му е между 6 месеца и 5 години. Интервалът между изчезването на ulcus durum и поява на характерните за вторичния сифилис прояви се означава като втори инкубационен период и продължава 5-7 седмици. През това време се отчита генерализирано увеличаване на периферните лимфни възли, което е проява на дисеминиране на инфекцията.

Характерно за вторичният сифилис е изключителното разнообразие на кожни изменения както по вид, така и по размери и форма. Това определя и изключително широката диференциална диагноза при случаи на syphilis secundaria.

В зависимост от спецификата на клиничните прояви на вторичния сифилис се разграничават syphilis secundaria recens и syphilis secundaria recidiva.

Характерно за вторичния сифилис, е развитието на дисеминиран обрив по кожата, предимно на трункуса. Той е представен най-често от макулозни промени, които в класическите описания са наречени roseola syphilitica. Липсват субективни оплаквания, като сърбеж или болка. Обичайно лезиите са дискретни, малки по размери, бледо розови с меден оттенък. В случай, че заболяването остане неразпознато и не се приложи лечение, кожните изменения регресират и настъпва вторичния латентен стадий. Неговата продължителност зависи от имунологичната защита на организма, като най-често продължава от няколко седмици до няколко месеца.

Края на латентния период се очертава от появата на характерните за вторичния рецидивен сифилис прояви. Характерно за кожните ефлоресценции е по-големият им размер и по-малък брой, в сравнение с тези, при вторичния сифилис. Обривът при рецидивната форма на секундарен сифилис е папулозен по характер и ангажира всички кожни зони, но най-често се локализира по трункуса, на границата между гладката и окосмена кожа на главата, в областта на деколтето. При разполагането на папулите върху триещи се повърхности, те хипертрофират и оформят т.нар. condulomata lata (широки кондиломи). Това е находка, характерна за гениталната област, която се наблюдава по-често при жени, но се среща и при мъжете. От повърхността на широките кондиломи се отделя богат на спирохети ексудат, който може да бъде изследван чрез ултрамикроскопия и да се визуализира причинителя на сифилиса. Condulomata lata се приема за най-заразната форма на болестта. Типично за вторичния рецидивен сифилис е появата на бакърено-червени папули по длани и ходила. В последните години зачестяват моносимптомните форми на вторичен рецидивен сифилис с поява единствено на папулозен обрив в областта на дланите и ходилата. По-рядко и обичайно при имунокомпрометирани пациенти се откриват пустулозни сифилиди. Друга особеност на вторичния сифилис, е загубата на окосмяване в областта на капилициума и по рядко на веждите, брадата, пубисните зони и аксилите. Това рядко е изолиран белег на луетичната инфекция и се съчетава с други кожно-лигавични прояви. Отличителен белег на луетичната алопеция е ареоларното засягане – наблюдават се множествени, несливащи се, малки по размер огнища, което придава на кожата вид като на "проядена от молци". Възможно е, макар и по-рядко, да се наблюдава и дифузна алопеция, както и комбинирана от двата описани типа. След началото на терапията сифилитичната алопеция претърпява обратно развитие.

Вторичните сифилиди, които се наблюдават по лигавиците най-често са с папулозен характер. Поради повишената влажност, топлина и триене в лигавичните области често сифилидите в тези зони хипертрофират и имат по-продължителна еволюция. Характерни вторични сифилиди са т.нар. мукозни плаки (plaques muqueuses), разположени, както по оралната, така и по гениталната мукоза. Те са рязко ограничени плоски папули, с плътен инфилтрат в основата и белезникаво-сивкава повърхност.

Усложнения:

При вторичния сифилис е възможно засягането на централната нервна система и други вътрешни органи. Най-често през този стадий на болестта ЦНС се засяга под формата на менингит с характерните за това прояви – главоболие, менинго-радикуларно дразнене и др. При развитие на базален менингит се развиват симптоми от страна на различни черепно-мозъчни нерви.

Серологичните тестове, в т.ч. специфични и неспецифични са позитивни при 99-100% от болните във вторичен стадий на инфекцията.

Латентният сифилис е стадий на болестта, при който не се наблюдават клинични промени, но серологичните тестове са позитивни. Тези фази на болестта имат важно епидемиологично значение, тъй като treponema pallidum може да бъде предадена на сексуалните партньори, независимо от липсата на оплаквания.

Латентния сифилис се дели на три форми, в зависимост от давността на инфекцията: ранен, късен, неопределен.

При давност на заболяването до 2 години, се определя syphilis latens recens, syphilis latens tarda – при продължителност на инфекцията над 2 години, а когато анамнезата не може да определи давността на заболяването, се приема syphilis latens indeterminata.

Срока на инфекцията обикновено може да бъде определен въз основа на анамнезата (наличие на улцеративна лезия в областта на гениталиите или характерен обрив по тялото, дланите и ходилата и др.). Внимателния оглед на кожата и лигавичните повърхности е от изключителна важност за определяне на стадия на болестта, тъй като може да установи резидуални промени от ulcus durum, хиперпигментации от преминали сифилиди и др. За откриване на заболяването в тази фаза значение има системния серологичен скрининг на различни групи от населението, както и клиничното мислене на специалистите и търсене на серологично потвърждение на анамнестичните данни за сифилис.

Характерни за третичния сифилис са прояви, както от страна на кожата и лигавиците, така и от ЦНС и вътрешните органи. Този стадий настъпва обикновено 3-10 години след инфектирането, но този период е твърде условен. Съвременното развитие на болестта показва, че процентът на индивидите, които достигат до третичен стадий на развитие на инфекцията, е изключително малък. Доброто познаване на клиничните прояви на третичния сифилис обаче, е от изключително значение за навременната диагностика и превенцията на по-нататъшни усложнения.

Подобно на вторичния сифилис, клиничните промени при третичния сифилис могат да възникнат във всички участъци от кожата. Характерно за тях е малкия брой кожни лезии с относително по-големи размери, които са по-слабо инфекциозни и от тях рядко се изолират спирохети. Третичните сифилиди са по-инфилтративни, имат склонност към разпад и зарастват с цикатрикси. Те протичат успоредно с висцералните промени. Кожните лезии могат да са макулозни, нодуларни, но патогномонични за третичния сифилис са гумозните лезии. Гумите са разположени под кожната повърхност - нодуларни лезии с размер до яйце, покрити с нормална кожа и подвижни спрямо околните тъкани. С времето те нарастват, размекват се централно и образуват фистула, от отвърстието на която изтича лепкава кървениста материя, която наподобява gumma arabicum и дава наименованието им. Подобни изменения могат да се наблюдават и по лигавичните повърхности, особено по оралната мукоза. Когато гумозните лезии се образуват в областта на небцето, разпадането им води до разрушаване на подлежащата костна и хрущялна тъкан и оформяне на тежки дефекти в анатомичната структура на засегнатата зона.

Третичният сифилис засяга и опорно-двигателния апарат на организма. В костите, ставите и мускулите могат да се развият гумозни промени.

От вътрешните органи могат да бъдат засегнати черния дроб, стомаха, пикочно-половата система, но най-характерно е засягането на сърдечно-съдовата система. Най-честата локализация на луетично засягане на сърдечно-съдовата система е в областта гръдната аорта, и най-вече възходящата й част, където се развива сифилитичен мезаортит. Той е предпоставка за възникване на аневризми. Могат да бъдат засегнати коронарните и мозъчни артерии. В светлината на съвременната патоморфоза на сифилиса тези промени протичат почти безсимптомно и откриването им преди настъпване на фатални усложнения е рядко и случайно.

Серологичните реакции при третичния сифилис са позитивни в едва 50-60% от случаите.

Засягането на централната нервна система, може да настъпи във всеки период на луетичната инфекция. В зависимост от давността на инфекцията, различаваме ранен и късен невросифилис.

Проявите на ранния невросифилис са менингит и менингоенцефалит. Най-често те се наблюдават при пациенти с вторичен рецидивен сифилис, но е възможно да се срещнат дори при първичен сифилис. Проявяват се с главоболие, менинго-радикурално дразнене, засягане на черепно-мозъчните нерви при развитие на базален менингит. Възможно е да се наблюдават епилептиформени припадъци, монопарези и др. Невросифилиса често протича моно-симптомно, което налага активното му търсене.

Късният невросифилис се развива 10-15 години след заразяването, а е възможно и по-късно. Класически са описани 2 форми – tabes dorsalis и paralysis progressiva. Освен тях се наблюдава и съдов невросифилис, както и базален гумозен менингит.

Tabesdorsalis е една от формите на невросифилис с паренхиматозна увреда. Той се проявява с възбудни и впоследствие отпадни симптоми от страна на задните коренчета, задните стълбци и зрителните нерви. Основните оплаквания са свързани със стрелкащи невралгични болки, които имитират болка от страна на вътрешни органи. Те се описват като "висцерални кризи". Друга честа проява е загуба на дълбоката сетивност (развива се сифилитична атаксия), загуба на кожна сетивност, мускулна хипотония и сухожилна арефлексия. Поради неврологичната увреда при табес дорзалис, често острите промени от страна на вътрешните органи, костите и мускулите не предизвикват никаква болка. От страна на зрителния апарат се отчита отслабване на зрението, но най-характерна проява е симптома на Argill-Robertson. Той се изразява с липса на зенична реакция към светлина при запазена при конверенция и акомодация.

Paralysisprogressivaсе характеризира с психотични промени, които преминават през три условно разграничени стадия. В началото се установява лесна уморяемост, раздразнителност, главоболие, безсъние. Постепенно се развива деменция, отслабва паметта, човек става безкритичен към действията си, установяват се нарушения в координацията, говора, зрението, появява се симптома на Argill-Robertson. Болният престава да полага грижи за външният си вид, което силно контрастира с прогресивно развиващата се мания за величие. В последния стадий настъпва тежка деменция, парализи и силно нарушаване на общото състояние.

Серологичните ликворни тестове при невросифилиса са положителни, което е основен диагностичен критерий и дава основание за поставяне на диагнозата. В редица случаи, особено при късните форми, серологичните кръвни тестове са отрицателни.

Сифилис при децата

Сифилисът е една от предаваните по полов път инфекции, които могат да бъдат предадени от бременната майка на плода. Колкото по-свежа е инфекцията, толкова по-голям е риска от пренасянето й на плода. Клинично проявеното заболяване, също се пренася с по-голяма вероятност на детето, по време на вътреутробното му развитие, в сравнение с латентните форми. По същността си вродения сифилис е хемотрансфузионна инфекция. При него не се наблюдава първичен стадий на болестта. Клиничните прояви съответстват на тези наблюдавани при придобития сифилис, но има и патогномонични за вродената инфекция прояви.

В зависимост от възрастта на детето при проява на клиничните промени, вроденият сифилис се дели на ранен и късен. Ранният вроден сифилис се развива до 2-годишна възраст и се дели на сифилис на плода, сифилис на кърмачето и сифилис на ранната детска възраст. Сифилис на плода се наблюдава при инфектирането му в ранните срокове на бременността. В резултат на спирохетния сепсис настъпват сериозни несъвместими с живота органни увреди и се ражда мъртъв плод. Сифилисът на кърмачето се проявява най-често в първите 2-3 месеца след раждането. Проявите са два типа – от страна на кожата и лигавиците и от страна на вътрешните органи. Кожно-лигавичните промени са представени от булозни лезии по длани и ходила (pemhygus syphiliticus), плоски кожни инфилтрати около устните, по седалището, дланите и ходилата, бразди на Robinson-Fournier, сифилитичен ринит (coryza syphilitica), паронихия. Остеохондритът на дългите кости води до развитието на псевдопарализа на Parrot. Проявите от страна на вътрешните органи са хепато-спленомегалия, тежка анемия и увредено общо състояние. Серологичните реакции при сифилис на кърмачето са силно позитивни.

Сифилиса на ранната детска възраст се проявява между първата и четвъртата година от развитието на детето. Кожните промени отговарят по морфология на тези, характерни за вторичния рецидивен сифилис, като в гънките се наблюдават хериптрофирали папули по типа на condulomata lata. Промените по дългите кости са под формата на периостит, който се открива рентгенологично. От вътрешните органи се засягат черния дроб, слезката, тестисите и очите. В тази фаза също е възможно засягането на ЦНС с изключително многообразие на клиничните прояви. Неспецифичните и специфични серологични тестове при деца със сифилис на ранната детска възраст са силно позитивни.

Разгърната клинична проява на ранен вроден сифилис днес се среща изключително рядко. Обикновено диагнозата се поставя въз основа само на серологичните находки. Клинично проявените случаи са олигосимптомни, но най-често заболяването протича латентно.

Късният вроден сифилис се открива около пубертета и дотогава нищо не е насочвало към търсене на това заболяване. Характерно за него са оскъдните кожни прояви, които наподобяват характерните за третичния придобит сифилис промени. Едновременно с тях се наблюдават и т.нар. стигмати – промени, които са патогномонични за вродения сифилис и са резултат от преминали сифилитични поражения.

Зъбните промени са една от находките, които подсказват съществуването на късен вроден сифилис – развиват се т.нар. Хътчинсонови зъби (горни резци с бъчвовидна форма и полулунна изрезка на свободния им край), туберкул на Carabelli (наличие на допълнителен туберкул на кътниците) и зъби на Moser (липса на туберкул на първите постоянни долни кътници). Съчетанието на Хътчинсовнови зъби с паренхиматозен кератит и глухота е известно като триада на Hutchinson. Очите са засегнати от паренхиматозен кератит, който първоначално е едностранен, а впоследствие засяга и двете очи и в крайна сметка води до прогресивна слепота. Засягането на костите води до формиране на стигмати – саблевидни тибии, седловиден нос, квадратна глава, и др. При тази форма на вроден сифилис вътрешните органи се засягат рядко, но ЦНС е въвлечена почти винаги с прогресивно развиваща се увреда. Наблюдават се главоболие, умствена изостаналост, моторни и функционални нарушения, в резултат на засягането на различни мозъчни полета. Наблюдават се, макар и рядко ювенилни форми на прогресивна парализа и табес.

В диагностиката на ранния сифилис (първичен и вторичен) изключително важно място заема ултрамикроскопията и директната имунофлуоресценция. Чрез тези методи е възможно директното визуализиране на бледата трепонема в секрет от суспектната за сифилид лезия.

Освен тези специфични изследвания в диагностиката на сифилитичната инфекция се прилагат множество визуализиращи техники, които позволяват търсене и доказване на увреди, настъпили в резултат на заболяването. Такива са рентгенографията за доказване на костно засягане и калцификати в областта на аортата при развитие на сифилитичен мезааортит, ангиография - за установяване типа на засягане на артериалните съдове, ехокардиография и електрокардиография - за установяване степента на засягане на сърдечно-съдовата система.

Лечение:

Лечението на сифилитичната инфекция трябва да започне едва след клиничното установяване на заболяването и потвърждаването му чрез допълнителни изследвания. Изключение правят единствено случаите, при които се провежда превантивно лечение на контактни лица. Поради спецификата на болестта тази диагностика в нашата страна се осъществява от специалист дермато-венеролог. Колкото по-рано в хода на болестта започне лечението, толкова по-ефективно е то и прогнозата е по-добра.

Съвременното лечение на сифилис се провежда с пеницилинови препарати, които могат да бъдат приложени под различни форми. При ранните форми на сифилис (първичен, вторичен и ранен латентен) се прилага ретарден Penicillin (Retarpen) със седмична дозировка 2,4 mln IU. Това лечение, както и последващото проследяване, се провежда в амбулаторни условия.

Широко използваното в миналото лечение с кристален Penicillin (дневна доза от 8 mln IU), понастоящем се провежда само при следните случаи:

бременни жени със сифилис;
пациенти с невросифилис;
висцерални форми на болестта;
пациенти с асоциирано протичане на ХИВ-инфекция и сифилис;
при новородени с вроден сифилис

Продължителността на антибиотичния курс зависи от стадия на заболяването и от дисеминирането на процеса. Терапията трябва да осигури високо пеницилиново ниво (0,06 E/ml), в продължение на поне 6-8 дележни цикъла на трепонемата.

Лечение с други антибиотици е допустимо единствено в случаи на доказана свръхчувствителност към Penicillin. В тези случаи се прилага Erythromycin или препарати от тертрациклиновата група. В нашата страна не се практикува приетият в САЩ протокол на Wendel, според който при свръхчувствителни към Penicillin хора се провежда десенсибилизация и впоследствие се прилага стандартно пеницилиново лечение, според стадия на болестта.

Пациентите, при които е установен сифилис, според нормативните документи в страната, подлежат на проследяване от специалист дермато-венеролог. Това проследяване е клинично и серологично – осъществява се проследяване на титъра на анти-кардиолипиновите антитела. Този титър се променя във времето и понижаването му е показател за ефективност на проведената терапия. Това серологично проследяване продължава от 1 до 3 години, в зависимост от стадия на болестта, в който е проведено лечението. Единствено пациенти с третичен сифилис или сифилис на сърдечно-съдовата система, трябва да бъдат проследявани по-дълго, с оглед навременното установяване на усложнения.

За пациентите с ранен сифилис, прогнозата е добра в случай, че се проведе навременно лечение. При засягане на нервната система, лечението също може да бъде успешно, без риск от допълнителни усложнения. При пациенти с третичен сифилис прогнозата зависи от давността и степента на развитие на болестта. Изключително важно, при случаите с висцерален и невросифилис е да се проведе обстоен преглед за търсене на възможните усложнения, което би имало отношение към определяне на дозировката при лечение.

При бременните жени прогнозата на всеки случай се преценява индивидуално, тъй като зависи, както от фазата на инфекцията, така и от срока на бременността, при поставяне на диагнозата. Независимо от тези факти обаче, установяването на положителни серологични тестове за сифилис, изисква провеждане на лечение с кристален Penicillin и проследяване на майката и детето след раждането.

Билколечение:

Сарсапарила е билка, открита от ранните испански заселници в Ямайка, Перу и Бразилия в средата на 16-ти век. Тя е донесена в Севилия около 1536 година и скоро след това и друг сорт пристига от Хондурас. За известно време тази билка се считала за най-ефективния лек на сифилис. Считало се, че това се дължи на способността ѝ да пречиства кръвта. За известно време след това, билката спира да се използва, докато Sir William Fordyce (шотландски лекар) я връща отново в употреба през 1757 година. След сравнително кратък период на приложение, тя отново бива пренебрегната. Днес, тя все още е популярна добавка към медицинско лечение на голямо разнообразие от нарушения, включително и полово предавани заболявания като сифилис. Най-добрият начин да се използва пресен или изсушен корен от сарсапарила, е под формата на инфузия. Ако използвате сарсапарила на прах, най-често е необходима около половин чаена лъжичка. Пийте от инфузията по една чаша, няколко пъти на ден. Може да откриете сарсапарила и под формата на капсули и тинктура, които се приемат според инструкциите на опаковката.
Живовляк. Притежава противовъзпалително, стягащо, успокояващо, антимикробно и ускорява заздравяване на рани и кожни раздразнения. В лечението на сифилис, може да се използват листата и корените под формата на чай за вътрешно и отвара за външно приложение.
Фитолака е билка с важна роля в дерматологичната практика. Тя често се препоръчва при хронична екзема, сифилитичен обриви, псориазис, кел (фавус), язви на крака, както и при фисури, фистули, циреи, антракс, кожни абсцеси. Тя облекчава болката от изгаряния и насърчава бързото заздравяване. В лечението на сифилис, може да се използва в състава на мехлем или инфузия за измиване. Може да се приема и вътрешно, под формата на чай.
Боровите иглички са били използвани като билкова помощ за сифилис още от индианците. На болния се давало да сдъвче боровите иглички, да ги глътне и да пие обилно количество студена вода. След това, трябвало да избяга определено разстояние, докато се изпоти обилно. Когато се върнел обратно, го увивали в дебело одеяло. Пациентите жени не са карани да бягат. Успоредно с дъвченето на игличките те са приемали и топъл чай от клонките. Сифилистичната язва се остъргвала с нокти, докато прокърви, след това се поръсва с борова смола, за да се насърчи изцелението.
Аралия. Тази билка също се разглежда като подходяща билкова помощ в терапията на сифилис. Билката се смесва с пъстроцветна перуника и мандрагора и трябва да се дава на малки дози в равни интервали.
Стилингия. Билката се използва във всички различни форми на първични и вторични сифилистични състояния. Съществуват известни разногласия относно действителния ефект при сифилис, вероятно, защото първоначално, в по-ранни години на употреба, билката е използвана в сравнително по-нискокачествени и неправилно приготвени форми и продукти. На по-късен етап е установено, че, когато се използва правилно обработена и прилагана в подходяща форма, резултатите са били толкова добри, колкото и тези, получени от някои противосифилистични медикаменти. Препоръчва се да се използва при тези сифилистични състояния, при които тъканите са слаби и неустойчиви, от болестта са засегнати, на първо място лигавиците и след това кожата. Предпочитана форма на употреба е тинктура!
Репей е отлична билка за пречистване на кръвта. Притежава история на употреба като надежден билков лек при кървене, язви, тумори и много кожни заболявания, като екзема, питириазис, псориазис, фурункулоза, акне лупус, както и вътрешни условия, като сифилис, живеница (скрофула), проказа и други. При сифилис се използва следната отвара от корена: Сложете 100 грама нарязана изсушена билка в 1,5 литра дестилирана вода. Оставете да се накисне за 4 часа или повече и след това, оставете да къкри 30 минути на бавен огън. Щом изстине, съхранявайте на хладно. Възрастните могат да пият по 60 мл (една винена чаша), 3-4 пъти на ден. За деца, в по-малки количества, в зависимост от възрастта.
Готу кола. Надземните части на растението съдържат големи количества веларин, което е вещество с активност срещу заболявания, като проказа, сифилис и екзема. Важното е билката да се изсуши на сянка, за да се запази това вещество активно.
Берберис също намира приложение в терапията на специфични заболявания, особено сифилис. Съществуват данни, че берберис има способността да лекува костите, лигавиците и кожата, когато се дава постоянно и в подходящи дози, успоредно с основната терапия. Повечето специалисти, съчетават берберис с други билки при сифилис.
Ехинацея. Много хора са наблюдавали добри резултати в случаи на сифилис. Има данни, че за 9 месеца е наблюдавано значително подобрение в общото състояние, като пациентът е започвал да се чувства по-добре, още след няколко дни от приема. Ехинацея помага за облекчаване на треската, болката и дискомфорта.
Чесънът повишава защитните сили на организма и действа като естествен антибиотик.

Небилкови добавки:

Полезни небилкови добавки може да включват аминокиселини, витамин С, витамин В комплекс, витамин К, биофлавоноиди, цинк, колоидно сребро, коензим Q 10 и други.

Цинкът е основен минерал, който е необходим за много аспекти на клетъчния метаболизъм. Цинкът е важен и за поддържане на здравето на репродуктивните органи. Този минерал насърчава заздравяването на рани и стимулира имунната функция за борба с широк спектър от патогени. Цинкът е естествена хранителна добавка, която често се предписва като допълнение към терапията на сифилис.