Банер за мобилна версия за апликация

Скарлатина

Скарлатината е една от формите на стрептококовата болест. Причинява се от β-хемолитични стрептококи от група А. Тяхната клетъчна стена съдържа няколко типовоспецифични протеини с антигенни свойства, най-важен от които е т.нар. М-протеин. В този протеин се различават над 80 стереотипа стрептококи. β-хемолитичните стрептококи от група А, са част от т.нар. нормална флора и ги има в гърлото на 15-30% от хората. За да се развие скарлатина, тези микроорганизми трябва да произвеждат и поне един от няколкото вида екзотоксини, които причиняват обрива. Тоест наличието на стрептококов антиген група А в гърлото, означава само вероятно присъствие на стрептококи в гърлото, но по никакъв начин не може да се постави диагноза скарлатина.

Скарлатината е сравнително слабо заразно заболяване – нужен е близък и продължителен контакт. След прекарана скарлатина се изработват антибактериални и антитоксични антитела. Повторна инфекция със същия серотип стрептокок е невъзможна, тъй като наличните специфични антибактериални антитела не позволяват това. При заразяване с друг серотип, произвеждащ екзотоксин стрептокок, с който организмът не се е срещал и срещу който няма съответните антибактериални антитела, може да се развие друго стрептококово заболяване (ангина, фарингит), но не и скарлатина, тъй като изработените при предишното заболяване антитоксични антитела блокират екзотоксина.

 

Симптоми:

Около 1-2 дни е времето от инфектирането до появата на първите симптоми. Заболяването започва с треска и възпалено гърло. Обривът е най-характерният белег при скарлатината. Той засяга първо шията и гърдите, а след това се разпространява по цялото тяло и може да продължи около 6-7 дни. 

Скарлатината обикновено започва (прилича на безобидно слънчево изгаряне) с малки отоци и сърбеж. Обривът първо се появява по шията и лицето, а областта около устата обикновено остава незасегната. Около подмишниците и лактите обривът образува малки червени ивици, а когато ги натиснете стават бели. След като обрива отшуми може да се появи белене на кожата по върховете на пръстите на ръцете и краката, слабините. Други симптоми са :

  • зачервено гърло;
  • висока температура – около 39°С;
  • коремна болка;
  • втрисане;
  • общ дискомфорт;
  • главоболие;
  • болки в мускулите;
  • подути лимфни възли в областта на шията;
  • жълтеникави петънца по сливиците и гной;
  • обложен език;
  • загуба на апетит;
  • отоци;
  • червен език;
  • повръщане;
  • зачервяване в подмишниците и слабините.

Тези симптоми, като повишена температура, болки в гърлото, общо неразположение и повръщане, не могат да насочат родителя, че предстои да се появи обрив и че това е скарлатина. Ако причинителят на една ангина или фарингит е бета-хемолитичен стрептокок от група А и болният няма антитела срещу отделяните от него токсини, които предизвикват обривът, ще се разболее от скарлатина. Ако пациентът е заразен със стрептококова инфекция и има антитела срещу токсините на стрептокока, отговорни за обрива, но пък няма антитела срещу определен щам от стрептококите, то тогава може да се разболее само от ангина, отит, пневмония или други.

Скарлатината се приема за вид шарка. Първите симптоми на заболяването скарлатина могат да се появят до няколко часа, както и до 12 дни след заразяването. Важен симптом при скарлатината е обривът, който е под формата на дребни червени петънца, които най-напред се появяват в областта на шията и горната част на гръдния кош, по слабините и сгъвните повърхности на крайниците и впоследствие се разпространяват по гърдите, корема и шията.

Най-интензивен е обривът по вътрешната повърхност на ръцете и краката, особено в гънките на предмишниците, лакътните и коленните ямки, по долната част на корема и вътрешните повърхности на бедрата. При тежките форми на заболяването могат да са налице и хеморагични обриви.

Обрив няма по носа и около устата, където се образува т. нар. “триъгълник на Филатов”. Болните от скарлатина са с ярко червени бузи и периорална бледост. Кожата при пациентите, болни от скарлатина, е като настръхнала - “гъша кожа”, болните я усещат груба като шкурка. Ситен обрив има и в устната кухина на болния. В кожните гънки се установяват зачервени петехиални линии.

Първите дни езикът може да е само покрит с белезникав налеп, а впоследствие да е силно зачервен с видими връхчета, т.нар. “малинов” език. Устните са силно зачервени. Шийните лимфни възли могат да са уголемени и болезнени при палпация.

При болните от скарлатина е типично последващото лющене на кожата, което се появява след една седмица до десет дни и е най-изразено по дланите и ходилата, като може да продължи до месец и повече.

 

Усложнения

Усложненията при скарлатина възникват рядко, ако диагнозата се постави навреме и лечението започне своевременно. При някои от болните, обаче, могат да настъпят усложнения, дори при леко протичане на заболяването.

Към късните и тежки усложнения при скарлатина, които възникват най-често около 7-ми-10-ти ден след началото на болестта, са гломерулонефрит, ревматизъм (оток и болезненост на ставите) и артрит. Тези усложнения при скарлатината се дължат на алергично-имунна реакция. Острият гломерулонефрит при скарлатина се развива обичайно след третата седмица от началото на заболяването и протича със симптоми, като хематурия (наличие на кръв в урината), хипертония и отоци.

Ранните усложнения при скарлатината са свързани с разпространение на инфекцията към съседните тъкани и органи, с развития на гнойни възпаления на кожата, като абсцеси или гнойни възпаления на средното ухо. Те се развиват през първите две седмици от заболяването. Тежката инфекция е свързана и с разпространение на причинителя с кръвта и засягане на други вътрешни органи от гнойно възпаление, като бъбреци, миокард, черен дроб, лимфни възли и други.

При болните от скарлатина могат да настъпят различни усложнения, като:

  • отит (възпаление на средното ухо);
  • синуит (възпаление на околоносните синуси);
  • лимфаденит (възпаление на лимфните възли);
  • менингит (възпаление на главния мозък и мозъчните обвивки;
  • пара- или ретрофарингеален абсцес;
  • мозъчен абсцес;
  • мастоидит (възпаление на мастоидния израстък на слепоочната кост);
  • миокардит (възпаление на миокарда - сърдечния мускул);
  • остеомиелит;
  • пневмония;
  • хепатит (възпаление на черния дроб);
  • вагинит и други.

 

Диагностициране:

Скарлатината се доказва сравнително лесно при типичните форми на болестта по характерния обрив, съпътстван често от ангина и повишена температура. Поставянето на диагнозата е по-трудно при нетипично протичане. В тези случаи трябва да се направи диференциална диагноза с други заболявания. протичащи с ангина и обриви, както и от обриви, свързани с прием на някои медикаменти и други. Затова е добре при всяко съмнение за скарлатина да заведете детето си на преглед от лекар, за да постави точна диагноза.

Диагнозата при скарлатина се поставя въз основа на оплакванията на пациента и клиничното протичане на болестта, физикалния преглед от лекар и събирането на епидемиологична информация за контакт с болен от скарлатина. От прегледа на детето лекарят ще обърне внимание на гърлото, езика и сливиците на детето, ще разгледа подробно обрива по тялото и зачервяването на бузите и ще палпира лимфните възли. Освен това ще преслуша гърдите на детето и ще палпира внимателно коремчето му.

Допълнителна информация за лекаря дават и назначените лабораторните изследвания. От изследването на кръвта се имат предвид пълната кръвна картина, С-реактивен протеин и СУЕ, допълнително лекуващият лекар може да назначи и други изследвания при съмнение за усложнения, като урина, ликвор, кръв за хемокултура. При скарлатина се установяват левкоцитоза, неутрофилия, олевяване, ускорено СУЕ, може да има и умерена еозинофилия, повишени стойности на С-реактивен протеин. При усложнения от страна на черния дроб може да има леко увеличаване на трансаминазите и серумния билирубин. В урината може да има белтък и повишен уробилиноген.

За потвърждаване на диагнозата и за подпомагане в избора на антибиотичното лечение, лекарят може да назначи секрет от гърлото за микробиологично изследване, за откриване на инфекциозния бактериален причинител. При доказването на β-хемолитичен стрептокок от група А в гърлен секрет, трябва да се вземе под внимание и широко разпространеното носителство. След изолирането на чиста бактериална култура, може да се определи и антибиотичната чувствителност на причинителя.

 

Лечение:

Рано започнатата антибиотична терапия, може да доведе до твърде бързо унищожаване на бактериите и невъзможност за изграждане, както на антибактериален, така и на антитоксичен имунитет. При липса на достатъчно висок титър на антитоксични антитела е възможно повторно заболяване от скарлатина. Важно е да се отбележи, че диагнозата скарлатина е основно клинична, а не микробиологична, т.е. наличието на стрептококи в гърлото не означава непременно скарлатина и не е основание за започване на антибактериално лечение. Терапията трябва да е с продължителност не по-малко от 10 дни, с оглед на профилактиката на късните усложнения – остър постстрептококов гломерулонефрит, артрит и ревмокардит.

Средство на избор са пероралните пеницилини. Лечението трябва да продължи 10 дни. При наличие на пеницилинова алергия се предписва еритромицин. При неуспех на лечението, в случаи на резистентни на пеницилин стрептококови щамове, се прилага цефалоспорин. Две седмици след началото на скарлатината се провежда контролно изследване на урината за хематурия.

  • В началните стадии на болестта при възпалено гърло и треперене: железен фосфат;
  • При обрив по кожата и обложен език: калиев хлорид четири таблетки, 4 пъти на ден

 

Билколечение:

За да подпомогнете овладяването на инфекцията, използвайте имунностимулиращи билки, като ехинацея, брадат лишей, клинавиче и чесън. За треската се комбинират с коча билка, цветове от бял равнец, блатен тъжник,липов цвят. За подобряване на лимфния дренаж и освобождаването от токсините, добавете невен, репей или мента.

  • За раздразнителността и безпокойството включете лайка, лавандула или коча билка;
  • Скарлатина рецепта: 2 части ехинацея тинктура, 1 част сироп от чесън, 1 част мента тинктура, 1 част астрагал тинктура, 2 части тинктура коча билка, 2 части цветове от бъз. Давайте от 1 до 2 чаени лъжички, 4 пъти на ден. Същата тази формула, може да се направи със сушени билки, под формата на инфузия и подсладена с мед;
  • Давайте много течности, като вода, разреден плодов сок, билкови чайове. Това поддържа гърлото влажно и предотвратява втрисането. Избягвайте твърди храни, когато температурата е висока, вместо това давайте супи и сокове;
  • Билковите чайове и плодови сокове са чудесен начин за предотвратяване на дискомфорта в гърлото и устата. Използвайте замразен чай от лайка, цветове от бъз, мента, женско биле, маточина, голтерия, червена детелина и липов цвят. Добавете и плодов сок за подслаждане;
  • Използвайте лопен за втриване, от 1 до 2 пъти на ден;
  • Топли гаргари, направени от инфузии на смирна, хамамелис, градински чай, розмарин, ехинацея и хидрастис, могат да се използват по няколко пъти на ден;
  • Пчелен прополис и/или Чесън с Мащерка, природен антибиотик, убива бактериите и вирусите, укрепва имунната система - 3 до 6 таблетки на ден, от 500 мг. (по 2 таблетки с храната);
  • Алое Вера Джели и/или Алое Активатор; природен антибиотик, облекчава възпалението и болката, регенерира клетките: мажат се засегнатите места за облекчаване на дискомфорта;
  • Алое Вера сок, гел или нектар; природен антибиотик, облекчава възпалението и болката, регенерира клетките: 3 до 6 унции на ден (по 2 унции, преди хранене: 1у = 28,3 или 31,1мл);
  • Ако детето е било в контакт с болни от скарлатина, давайте беладона два пъти на ден, до 10 дни.

Важни добавки:

Подкрепете имунната система с витамини и минерали:

  • Витамин С, 200 до 500 мг три пъти на ден;
  • Цинк, 10 до 15 мг дневно;
  • Биофлавоноиди, от 100 до 500 мг дневно;
  • Бета-каротин с витамин-Е; мощен антиоксидант, подпомага съпротивата срещу инфекциите, съхранява и възстановява телесната тъкан: 2 капсули на ден (по 1 капсула преди хранене).

Хидротерапия

За облекчаване на обрива при къпане използвайте хладка вода, към която са прибавени 3 с. л. сода бикарбонат.

Народно лечение по Дънов.

  • Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене, болният да изпива по 1 чашка от 30–70 г (според възрастта на детето) отварка от 12-те билки (агримония, борови връхчета и т. н., вж. том I) – по 30 г от всяка. От общата смес се вземат 2 супени лъжици, запарват се с 500 г вряща вода и се варят още 5 минути. Като изстине, отварката се прецежда. Или отварка от бял равнец (цвят) – 2 супени лъжици се запарват с 400 г вряща вода; кисне захлупена 1 час, прецежда се и се пие.
  • Диета. В началото на заболяването храната трябва да бъде лека. След спадане на температурата, за предпазване на бъбреците 1–2 седмици да се яде безсолна млечно-растителна храна с прясно и кисело мляко или плодова диета. След това известно време се дава лека вегетарианска храна – пюрета от зеленчуци, каши и други, но без яйца, супи с месо, сол и хляб (хлябът може да се замени с печени картофи). Полезно е храната да се посолява с малко синапово брашно (от аптеката) на върха на ножа. На закуска е добре да се дава на детето 100 г прясно топло мляко, подсладено с мед (варен във водна баня 10 минути). Преди обяд и вечеря като аперитив да се дава по 1–2 глави печен кромид лук без захар и без хляб, а след ядене по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад и чист пчелен мед, засилен с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, след което болният да изпива 1–2 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с по 1 чаена лъжичка шипково брашно и плодов сок или вода да стане гъсто и сладко като боза.
  • Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да се пие отварка от ечемик и шипки – 50 г ечемик в 1 л вода се вари 20 минути, след това се пускат 25 шипки и се вари още 20 минути. Веднага се прецежда през кърпа, и то без да се изстисква. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.
  • Един-два часа след ядене да изпива 1 чашка от 50–75 г (според възрастта на детето) отварка от исландски лишей 40 г, глог (плод и цвят) – по 30 г, бъзов цвят, буков мъх, дилянка (корени) и мащерка – по 20 г. Две супени лъжици от тази смес се варят 10 минути в 500 г вода. Като изстине, се прецежда.
  • Вечер преди лягане, 2–3 вечери подред се прави топла клизма с 300–500 г чай от лайка (според възрастта на детето) – 2 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 500 г кипяща вода (кисне 20 минути и се прецежда). След това само при запек се прави клизма с 250 г от същия чай, последвана от обличане на мокра риза, натопена в топла (37°С) солена вода – на 1 л топла вода се слагат 4 супени лъжици, а за възрастни 8 супени лъжици морска сол. След това болното дете се увива като пеленаче с 2–3 одеяла и се слага в предварително затоплено легло. След като полежи така 1 час, съблечете мократа риза от детето и го оставите да почине 1 час в леглото, облечено в суха риза и увито с 1–2 одеяла. Ако след това детето пак не се чувствува добре, да му се облече втора мокра риза (предварително изпрана с гореща вода и сапун, за да се обеззарази), натопена в чиста топла вода (38°С), след това да се увие с 2–3 одеяла, както е казано по-горе и да се остави в затопленото легло да полежи пак 1 час. Съблича се мократа риза, облича се пак суха чиста риза и се оставя да лежи, пак добре завито, в топлата постеля.
  • При главоболие, след като се облече чиста и суха нощница, на главата да се сложи „шапка” от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (гъсто забъркан преди 4 часа), засилен с 3 супени лъжици суров настърган кромид лук, забъркан с 1 супена лъжица готварска сол, или с 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах; над нея се слага вълнена шапка и така се спи.
  • Когато детето лежи в леглото със сухите ризички, няма нужда да се увива като пеленаче, а само да се завие, колкото да не настине;
  • След пълното изчистване на кожата, непременно да се направят на болното дете 10–15 цели топли бани, най-добре вечер преди лягане (37-38°С, за 10-15 минути), с отварка от борови клони и шишарки и овесена слама по 1 хватка – варят се 30 минути в котел с вода, след това се прибавя по 1 двойна шепа орехови листа и здравец (листа и корени) и се варят още 10 минути, накрая се слагат и 2–3 двойни шепи трина; вари се още 5 минути, прецежда се и се разхлажда с друга вода до 38°С. По време на банята болното да лежи във водата натопено до шията;
  • След банята се прави сухо увиване за по-добро изпотяване, а след препотяването детето се преоблича със сухи дрехи;
  • При болки в гърлото, всяка вечер да се слагат торбички с топъл пресен селски хлебен квас, засилен с 1–2 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или с 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах;
  • При болки в ушите се поставя топла лапа от печен праз лук или селски хлебен квас, засилен с малко нишадър, като се държи до сутринта или най-малко 7–8 часа;
  • Ако се появят усложнения, те се лекуват своевременно.

 

Профилактика:

Бактериалната инфекция, която причинява скарлатина е заразна. Дете, боледуващо от скарлатина, може да зарази и други деца по въздушно-капков път (кихане, кашляне). Много е трудно за едно дете да избегне скарлатина, ако то посещава публични места( училища, градини). Когато детето боледува в къщи, то може да има отделни прибори за хранене, предпазвайки другите членове на семейството от зараза. Мийте често ръцете си (особено ако детето има стрептококи) и плакнете приборите с топла сапунена вода.