Банер за мобилна версия за апликация

Скъсване на сухожилие на петата

Ахилесовото сухожилие (или сухожилието на петата) представлява дебела, вървовидна лента от здрава фиброзна съединителна тъкан, намираща се отзад на глезена, която свързва мощните мускули на прасеца към петната кост (калканеус). Ахилесовото сухожилие е най-мощното сухожилие в човешкото тяло. Когато мускулите на прасеца се съкратят, Ахилесовото сухожилие се опъва, дърпайки петата. Това съкращение осигурява заставането на пръсти при изправено положение на тялото.

Функцията на Ахилесовото сухожилие е изключително важна за действия, като ходене, бягане и скачане. Пълно скъсване на сухожилието, което обикновено се наблюдава на около 5 cм над петната кост, се нарича скъсване на Ахилесовото сухожилие.

 

Причини:

Ахилесовото сухожилие може да отслабне и да изтънее с напредване на възрастта и при ниската физическа активност. Тогава то става предразположено към увреждане или скъсване.

Някои заболявания (такива като артроза и диабет) и медикаменти (напр. кортикостероиди, особено приложени в областта на сухожилието, или някои антибиотици), могат също да увеличат риска от скъсване.

Най-често скъсването се получава при спортуващи мъже на средна възраст (т.нар"неделни спортисти", които участват в приятелски мачове само през почивните дни). Увреждането често се получава по време на спортни занимания в свободното време, които са свързани с внезапно скачане, завъртане и побягване. Такива най-често са - тенис, футбол, баскетбол, бадминтон и др.

Скъсването може да се осъществи в следните ситуации:

  • ако направите силно оттласкване с ходилото, докато коляното е изправено от мощната бедрена мускулатура, например старт на надбягване или скачане;
  • ако при внезапно препъване, бързо придвижите крака си напред, за да предотвратите падане, като по този начин силно преразтягате сухожилието;
  • при падане от значителна височина.

 

Симптоми:

Няколко са най-честите оплаквания (симпотми) при скъсване на Ахилесовото сухожилие:

  • Внезапна и силна болка по задната част на глезена или прасеца, често описвана като "ударено с камък или с куршум";
  • Често се съобщава за силно щракване или изпукване, понякога описвано като"сякаш се скъса лист хартия";
  • Забелязва се и се напипва ясно изразена бразда на хлътване в областта, на сухожилието на около 5 cm над петната кост;
  • Първоначалната болка и скованост могат да бъдат последвани от посиняване на кожата и чувство на слабост;
  • Болката може да намалее бързо и по-малките сухожилия за да запазят известна способност да се сгъват палците на краката, но без ахилесовото сухожилие това се отдава изключително трудно;
  • Невъзможно е да се застане на пръсти или да се оттласне петата при ходене;
  • Пълното скъсване е по-често от частично.

 

Диагностициране:

Навяхване (преразтягане) или възпаление (тендинит) на Ахилесовото сухожилие също могат да се причинят от нараняване или свръхнатоварване и могат да доведат до скъсване. Обърнете се към Вашия лекар още когато имате леки оплаквания и проблеми със сухожилието.

Особено обезпокоителни са следните ситуации:

  • Когато наличната лека болезненост и подуване се усилват по време на физическа активност, като налице няма конкретно действие, което да предизвиква внезапна болка или видно браздовидно хлътване в областта на сухожилието;
  • Все още можете да ходите и да заставате на пръсти;
  • Внезапна болка и подуване в областта на прасеца могат да са показателни за частично скъсване на Ахилесовото сухожилие в областта, където то произлиза от мускулите на прасеца. В този случай, дори да можете да ходите и да заставате на пръсти, се нуждаете от преглед при специалист ортопед-травматолог. Обикновено не се налага хирургично лечение;
  • При вече диагностицирано възпаление на сухожилието (тендинит) или навяхване състоянието Ви трябва да бъде проследено от лекар, преди да възстановите физическата си активност, за да се избегне опасността от скъсване на Ахилесовото сухожилие;
  • Всяко остро настъпило нараняване, което предизвиква болка, подуване и затруднения при носене тежестта на тялото (като при ходене и стоене) може да сигнализира, че има вероятност да страдате от скъсване на Ахилесовото сухожилие. В такъв случай потърсете подходяща медицинска помощ.

 

Първа помощ:

Осигурете покой на засегнатата част. Болката е сигнал, че трябва да направите това. Сложете лед на наранената област. Това ще ограничи подуването и спазъма. Превържете мястото. Това също ще ограничи отока. Внимавайте да не направите превръзката твърде стегната и да нарушите кръвоснабдяването на засегнатия участък. Повдигнете наранения крайник. По този начин силите на гравитацията ще намалят подуването, позволявайки оттичането на телесната течност и кръвта към сърцето.

Нестероидните противовъзпалителни лекарства, които се продават без рецепта, облекчават боплката и отока и са полезни в случая. Спазвайте инструкциите за приемането им, описани в листовката или се консултирайте с лекар.

 

Лечение:

Не закъснявайте в търсенето на лекарска помощ, тъй като по-ранното лечение води до по-добри резултати. Целта на лечението е да възстанови нормалната дължина и обтегнатост на сухожилието, за да Ви позволи да извършвате всички действия, които сте били способни да вършите преди момента на увреждането. Лечението представлява своеобразен баланс между предпазване и ранно раздвижване на сухожилието.

Покоят има за цел да осигури достатъчно време за заздравяване и да предотврати повторно увреждане.

Раздвижването на ходилото и глезена е необходимо, за да се избегне скованост на мускулите и загубата на мускулния тонус.

Двете възможности за лечение са - хирургично и нехирургично (консервативно). И в двата случая лечението ще наложи първоначален период от около 6 седмици, през които глезенът трябва да е в шина или друго подобно средство. Шината може да бъде сменяна през интервали от 2-4 седмици за да удължи постепенно сухожилието до първоначалната му дължина. Шинирането може да бъде комбинирано с ранно раздвижване (след 1-3 седмици) за да подобри цялостната сила и гъвкавост на мускулатурата.

По нататък в лечението следват средство, осигуряващо повдигане на петата и редовна физикална терапия. Специализираният преглед при ортопед-травматолог ще определи последващото поведение, което е най-подходящо за Вас. Мерките трябва да се предприемат възможно най-рано.

Същността на хирургичното лечение е да се достигане чрез разрез до мястото на увреждането и зашиването на скъсаните краища на сухожилието едно с друго. При оперативното лечение има относително по-малко случаи на повторно скъсване отколкото при нехирургичното лечение. Хирургичното лечение позволява по-бързо възвръщане към физическите активности, на които сте били способни преди травмата, при по-добро функциониране и по-малко скъсяване на мускулите на прасеца. Рисковете, които то крие, са резултат от оперативната намеса, като например: проблеми с упойката, инфекция на раната, кървене, случайна увреда на нерв в областта, по-висока цена и т.н. Хирургичното лечение е за предпочитане при професионални спортисти или хора с по-високо ниво на физическа активност, при тези, при които лечението или диагнозата са закъснели и в случаите на повторно скъсване на сухожилието.

  • Мнозинството от хората достигат обичайното си ниво на физическа активност след хирургично и нехирургично лечение;
  • Повечето проучвания сочат по-добри резултати от оперативното лечение. При спортисти то осигурява по-бързо възвръщане към активна състезателна дейност при по-нисък риск от повторно скъсване;
  • Стоенето на засегнатия крак обикновено е възможно след около 6 седмици чрез подпиране на петата;
  • Възвръщането към активна спортна дейност обикновено се осъществява след около 4-6 месеца, като при висока мотивация и много активна физикална терапия, това може да стане и за срок от порядъка на 3 месеца.

Нехирургичното лечение включва:

  • гипсиране;
  • използване на специални шини;
  • ортопедични стелки;
  • физикална терапия.

При нехирургичното лечение се избягват възможните усложнеия от хирургичното лечение и по-високата цена. Някои проучвания сочат, че ефектът от нехирургичното лечение по отношение на сила и функция е подобен на този от хирургичното лечение.

При нехирургичното лечение има риск от получаването на твърде удължено сухожилие със съответно недостатъчна обтегнатост за да изпълнява правилно функцията си. Дългото обездвижване, може да доведе до по-осезателна мускулна слабост. Рискът от настъпване на повторно скъсване, е по-голям при нехирургичното лечение.

Нехирургичното лечение се предпочита, при неспортуващи хора или лица с ниска физическа активност, които няма да имат полза от оперативно лечение. По същия начин се лекуват и възрастни, в лошо общо състояние пациенти. Въз основа на информацията, която ще установи при прегледа и назначените от него специализирани изследвания, ортопедът-травматолог ще определи най-подходящото за Вас и случая лечение.

 

Профилактика:

  • Извършвайте подгряващи упражнения преди усилена спортна активност;
  • Не увеличавайте рязко нивото на физическата си активност;
  • Практикувайте редовно и постоянно избрания от Вас спорт;
  • Ако не сте спортували дълго, повишавайте плавно нивото на натоварване, докато достигнете обичайната за вас активност;
  • Общо взето доброто състояние на мускула спомага за поддържане здравината на сухожилието.