Спастичен колит

Синдромът на раздразненият колон е едно от най-честите заболявания на червата. Колонът - дебело черво е последната част от храносмилателния път и завършва с ануса. При синдромът на раздразненият колон е налице нарушение във функционалната активност на гладката, неволева мускулатура, най-вече на дебелото черво. Нарушението може да е резултат от промяна в активноста на ниво сетивни и моторни нервни влакна или на ниво гръбначен и главен мозък.

Някои хора бъркат колита с колики. Може би защото и двете идват от „колон“ (дебело черво) и защото са придружени от спазми. Но колит означава възпаление на вътрешната слизеста обвивка, а коликите са просто болки, породени от лошо храносмилане.

Острите колити протичат бързо и бурно, хроничните – дълго и вяло. Острото възпаление понякога е съпроводено от възпаление на тънките черва (ентероколит) или на стомаха (гастрит).

Причини:

Причините за появата на спастичен колит са 2 основни групи – свързани с храненето и с емоционалното състояние.

Причините, породени от храненето са прием на пържена, мазна и тежка храна, свръх употреба на газирани напитки, кафе и алкохол.

Емоционалното състояние е свързано със силно психическо и нервно напрежение, стрес, психическа преумора, резки климатични въздействия.

Симптоми:

Особено често оплакванията включват:

• подуване на корема от газове (метеоризъм);
• запек;
• диария, като характерно за нея е че изхожданията са само през деня;
• чувство за непълна дефекация;
• коремна болка, която може да варира от изразена по сила до лек дискомфорт. Болката не се влияе от прием на конкретна храна, няма определен ритъм на поява и сезонност. Обикновено е локализирана в лявия долен квадрант на корема и намалява след дефекация.

Диагностициране:

При поява на първите оплаквания, поради неспецифичния им характер, поставянето на диагнозата е затруднено. Диагнозата се поставя по т. нар. "The Rome II" критерии, според които е необходимо да има коремна болка или дискомфорт в продължение на 12 или повече седмици (не задължително последователни седмици), за последните 12 месеца. Болката трябва да има следните характеристики:

• Отслабва след дефекация;
• Началото ѝ е асоциирано с промяна в ритъма на дефекация;
• Началото ѝ е асоциирано с промяна в консистенцията на изпражненията (под формата съответно на запек и диария).

Другите симтоми, които не са задължителни, но говорят в полза на диагнозата спастичен колит и са включени в критериите са:

• променена честота на изхожданията (съответно повече от 3 на ден, или по- малко от 3 на седмица);
• абнормна форма и консистенция на изпражненията (особено твърди или съответно течно-кашави към воднисти);
• оплаквания във връзка с чревният пасаж (преминаването на хранителните материи през червата) - чувство за непълна дефекация, болка и чувство на опъване и теглене в корема и т. н.;
• наличие на слуз в изпражненията;
• подуване на корема.

Важен момент при поставянето на диагнозата спастичен колит има изключването на органични (нефункционални) заболявания на стомашно-чревния тракт. Това става посредством провеждането на редица изследвания като:

• специално рентгеново изследване (с бариева каша);
• горна и долна ендоскопия и др.

Режим на хранене:

Особеното при спастичния колит е, че раздразнението на дебелото черво е съпроводено с повишено образуване на газове, спазми и дисфункция на червата. При едни пациенти се проявява със запек, при други – с диария, а понякога състоянията се редуват.

Спастичният колит не е тежко заболяване, а функционално нарушение. Той много добре и съществено се повлиява от диета, която подпомага възстановяването на храносмилателната система.

Когато пациентът страда от запек, се включват доста плодове и зеленчуци в суров вид, сокове от тях, варена и печена тиква и цвекло, сладкиши с грубо брашно/трици, сухи плодове и пълнозърнест хляб. При диария в дневното меню присъстват кисели, риба и месо на пара, каши, крем супи, плодови и зеленчукови пюрета.

Премахват се от менюто продукти, предизвикващи спазъм на червата. Напълно се забранява авокадо, пълномасленото мляко, мазни меса, сметана, сирене, масло и маргарин. Набляга се на целулозата. Яде се често, на малки порции.

Видът на храната не влияе пряко върху протичането на колита, но правилният избор съществено облекчава симптомите и предпазва от остри пристъпи. Тя има особено значение, когато възпалението е съпроводено от диария. Отделни храни са доста вредни. Например неразтворимите фибри – целулоза, лигнин и други. Техните източници са продуктите от цели зърна (пълнозърнестият хляб и макарони), сладката царевица, зелето, люспата на грозденото зърно.

Влакнините не се разтварят напълно и се прилепват към възпалените стени на дебелото черво, влошавайки положението и провокирайки пристъпи. Обратно, разтворимите фибри са полезни и задължително присъстват в режима при колит (и язвен). Те подобряват моториката на червата. Източниците са плодовете и зеленчуците (моркови, ябълки, картофи, круши без кората), белият ориз и овесените ядки. Логично, изброените продукти имат ключова роля във всички диети при колит.

Менюто включва още много риба и рибено масло (приоритетно получавано от храната, а не на капсули).

Млечните продукти не са забранени, но са ограничени. Средното разрешено количество е 100 г на ден, но при някои видове колити се допуска и повече.

При остра форма на колит се залага на напитки, които стягат лигавицата (черен чай, натурално какао, кафе). Препоръчват се кисели и плодови отвари. Изразено стягащо действие имат черната боровинка и касисът. Те се приемат на чай и в свеж вид. Натуралните сокове обаче са изключени от режима, защото са с висока киселинност и носят риска от раздразване на възпаленото черво.

Основна част от менюто са зеленчуците – свежи и варени. Използването им обаче задължително е на пюре, намачкани или протрити през цедка. Изключват се само някои видове, които провокират отделянето на повече газове. Идеалният зеленчук е карфиолът, който има успокояващ ефект.

Плодовете присъстват в режимите при колит, най-вече ябълките, прасковите и крушите. И те са предпочитани свежи и на пюре. Много се залага на киселите, защото при тях се отделя грубата част на плода, която би раздразнила червата.

Другият стълб на храненето при колит са супите и кашите. Те се приготвят на основата на вода или немазен бульон (мазните натоварват храносм. с-ма). Необходимо е да бъдат с еднородна консистенция, гладки като при детско хранене.

Киселомлечни продукти. В острата фаза на колит е най-добре напълно да се изключат, но заради млечно-киселите бактерии се оставят минимални количества от обезмаслени артикули, като мляко, извара, сирене.

Месо и риба. Правят се на кайма с цели зърна ечемик или ориз, която се оформя на шницели или кюфтета. За предпочитане е месото да се вари или приготвя на пара.

Хлебни изделия. Пресният хляб е противопоказан, разрешен е стар (поне на един ден), приготвен от груба пшеница. По-подходящи са сухарите.

Сладки храни. Желанието за сладко се задоволява с плодовете, киселите и подсладените чайове. Сладкишите са силно ограничени, захарта е само до 2 лъж. (чаени) на ден.

Забранени храни

Мек хляб, тестени закуски, домашни печива. Прясно изпеченото тесто образува газове в червата и ускорява перисталтиката. Това влияе зле върху чревните стени, когато са възпалени.

Бульони от месо и риба (силни). Животинските мазнини в големи количества са трудни за смилане и натоварват черния дроб и целия стомах.

Макарони, бобови и грах. Те повишават образуването на газове, „пресирайки“ червата. В някои от диетичните варианти се допускат пълнозърнести макарони еднократно за разнообразие.

Печено месо и риба, мазни месни продукти (сланина, бекон, шунка).

Солени, пушени и мариновани продукти. Те дразнят лигавицата и провокират диария.

Консервирани продукти, осолени храни.

Сурови плодове/ зеленчуци. Те подкрепят перисталтиката, защото са богати на влакнини. Напълно се изключват тиквата, ряпата и репичките, диня и пъпеш.

Високомаслените млечни продукти са забранени: сметана, пълномаслено мляко, сирена и кашкавали и т.н. В режима присъстват обезмаслените им варианти.

Други забранени храни са, силното кафе и какао с пълномаслено мляко, фъстъци, пълният асортимент на завед. за бързо хранене, ястията с остър вкус, силните подправки, пшеницата е ограничена.

Допуска се само едно яйце на ден и само твърдо сварено. Забранени са животинските мазнини, освен малко кр.масло за готвените ястия.

Примерно седмично меню

Ястията се приготвят с нарязани или накълцани продукти, всичко в блюдата е наситнено или направо смляно. Предпочитат се пюретата и каймата. Влакнините са минимална доза и се доставят от зелето и ограниченото количество плодове. Блюдата от примерното меню се подправят минимално, като изцяло се изключват острите подправки.

Понеделник

• салата от карфиол с млени орехи, елда с малко кр.масло, плодов чай;
• плодово пюре;
• зеленчуков бульон, пюре от варено говеждо месо с моркови, плодов чай;
• пюре от плодове;
• парче варена риба.

Вторник

• варени зеленчуци (моркови, домати и др.), запеканка от извара, плодов чай;
• печени плодове с пудра захар (круша или ябълка);
• супа от ечемик, постни зелеви сарми с разварен ориз;
• салата от пресни моркови с лимонов сок;
• парче варена риба и шипков чай.

Сряда

• пюрирано телешко със салата от краставици, едно бъркано яйце, чай от сухи плодове;
• мешена салата;
• зелева супа, телешко варено с домати и моркови, шипков чай;
• сушени плодове (накиснати), без сини сливи (имат изразено слабително действие);
• кюфтета на пара от пилешко месо, задушени зеленчуци, силен чай.

Четвъртък

• салата от краст., домати със салатен лук, оризова каша на водна основа;
• настъргани плодове (ябълки, круши);
• зеленчуков бульон, котлети на пара, пюре от карфиол;
• обезмаслена извара;
• плод (ябълка).

Петък

• рибени котлети на пара, зеленчукова салата, чаша плодов чай;
• сухи бисквити и чаша чай;
• зеленчукова супа от пилешки бульон, пюрирано нетлъсто месо;
• сушени плодове (накиснати);
• запеканка с извара.

Събота

• овесена каша с вода, рибени котлети на пара, шипков чай;
• ябълка или круша;
• телешко варено със зеленчуци, запеканка с извара, чай;
• плодова салата от ябълка с лимонов сок;
• пилешки котлети на пара с обезмаслена извара.

Неделя

• немазна риба с лимонов сок, накълцана, картоф.пюре, чай;
• плодова салата от ябълка с лимонов сок;
• зелева супа с много слаб бульон, запеканка с извара, плодов чай;
• варени зеленчуци;
• кюфтета в сос (варени), салата от зеле, чаша чай.

Такова диетично меню се отклонява от обичайния вкус, но то има висок терапевтичен ефект. Колитът се повлиява добре от лека, гладка, максимално пюрирана и смляна храна, без груби парчета. Затова месото и дори рибата се пюрират, макар да не е вкусно според стандартите на бълг.кухня.

Храни с пробиотици

Здравата чревна микрофлора е баланс между полезни и патогенни микроорганизми. Недостигът на полезни, активизира патогенните и те заемат освободните места върху чревната лигавица. Това предизвиква възпаление, което също влошава микрофлората и кръгът се затваря.

Пробиотиците се включват на помощ при опасно нарастване на дела на патогенните микроорганизми. Това са фармацевтични препарати, съдържащи живи лактобактерии, и хранителни продукти, естествени източници. Те помагат на тялото да поддържа в норма храносмилането и не допускат развиването на инфекции.

Най-известният и ефективен пробиотик е Lactobacillus Bulgaricus, участващ в производството на млечни продукти. Затова употребата им е полезна за микрофлората, макар че те са противопоказани по други показатели.

Други източници на полезни бактерии са киселото зеле и туршиите, но те пък са опасни заради пресоляването. Затова диетата при колит изисква прецизно съчетаване на малки количества производни на млякото с пробиотици от хран.добавки. Те са част от основната терапия. Има много продукти – капсули и прахчета, с различно съдържание, опаковки и цена (варира от 5-6 лв до 50 лв). Продължителността на курса е около три седмици.

Хранене при улцерозен (язвен, улцеративен) колит

При тази форма на колит храненето цели да отстрани симптомите, докато със самата болест се борят непосредствено медикаментите. Главните правила на диетата са:

• готви се на пара или варено;
• храната се приема само топла;
• храненето е не под пет пъти/ден;
• почти цялото количество за деня следва да се изяде до обяд;
• изцяло се забранява поемането на храна след 19 часа;

Храни, върху които се основава диетата:

• постни меса и риба – варени, на пара, на яхния;
• супи от слаби, обезмасл. месни/рибни бульони;
• постни предястия, включително гъбени;
• салатите се приготвят от ситно нарязани зеленчуци с добавени зърнени храни.

При обостряне на язвен колит обилната храна не се смила добре. Затова порциите са малки, последната преди 21 часа. Язвеният колит нарушава белтъчния обмен, затова се набляга на продуктите с по-високо протеиново съдържание.

Употребата на течности се ограничава.

При подобряване на състоянието, диетичният режим постепенно се обогатява, но без млечни продукти. При тази форма на колит те се изключват за дълго.

Особености на диетата при обостряне на язвен колит средна степен:

• Приемат се храни с повишено съдържание на белтъчини, по-голямата част от които от животински произход (65% от 100-110 г/ден). На болния се предлагат месо, яйца и риба (немазни, млени или ситно кълцани; готвят се на пара или се варят), допустимо е извара. Млечни продукти в течен вид са противопоказани;
• Ежедневната доза въглехидрати е 200-250 г, обаче фибрите се избягват. Подходящи са каши, ориз. Напитките са шипков чай, чай от касис и черна боровинка. Плодовете и зеленчуците: само настъргани;
• Добавят се витамини С, А, К и от група В и калций;
• При обостряне са полезни отвари от шипка, круши, черна боровинка и други сладки плодове;
• Изключват се мазни, печени и солени храни, за да ограничат пикантните блюда, шоколада, бобовите, гъбите, сладката;
• Хлябът се препича или се заменя със сухар;
• В диетата се включват орехи;
• Менюто на болния от язвен колит изглежда така: немазно месо (варено или на пара), яйца, каши, пюрета, сухи бисквити, сухар. Придържането към такава диета продължава около месец след преминаване на острата фаза.

В стадий на ремисия храненето изглежда така:

• белтъчини и мазнини – по 100 г, въглех. – 400–450 г, сол – до 15 г;
• четирикратно хранене;
• преобладаващи варени и приготвени на пара блюда, печени – по изключение;
• продължава предпочитанието към млени, кълцани и пюрирани храни;
• зърнените храни присъстват в диетата, с изключение на пшеницата и ечемикът;
• от млечните се допуска само извара и малко несолено краве масло за готвените ястия;
• зеленчуците се готвят на пара или варени и се пюрират. Подходящи са картофи (пюре, запеканки), карфиол с масло, тиквички, зеле и цвекло - само при добра поносимост към тях. Салати от краставици и домати;
• от плодовете се изключват кайсии, дини и сливи;
• напитките са кафе и чай.

Примерно меню:

• I закуска: каша с шипков чай;
• II закуска: ябълка (печена), сухари;
• Обяд: крем супа, пюрирано месно ястия със зеленчуци, кисел от ябълки/ круши;
• Следобедна закуска: шипков чай, сухар;
• Вечеря: рибен котлет на пара с карт. пюре, слаб чай със сухар;
• През нощта: при глад се пие чай и се похапва сухар.

При ентероколит

Ентероколит е едновременно възпаление на тънките и дебелото черва, често въвличащ в патологичния процес и стомаха. Лечебното хранене цели намаляване на възпалително-дистрофичните изменения на лигавицата, възстановяване на нарушените ѝ функции и предотвратяване на гнилостни процеси.

Диетотерапията предполага щадене на червата в максимална степен. Затова се действа по следната схема:

• провеждане на очистваща клизма, промиване на стомаха и други спешни действия;
• провеждане на гладни 1-2 дни, като се пие обилно количество слабо подсладен топъл чай;
• въвеждане от трети ден на специално хранене, стимулиращо отделителната и двигателната функция на червата.

Диетата при ентероколит:

• не повече от 200 ккал на едно хранене (въглехидрати 200 г; мазн. 60 г; сол до 5 г);
• повишено количество на витамини РР, A, С, B;
• храната се вари и пюрира;
• 5-6 Х малки порции.

Какво се яде при ентероколит: бял твърд (престоял) хляб до 200 г, масло до 35 г, захар до 55 г.

Видове ястия:

• супи с ориз или овесени ядки, месен бульон с ориз, крем супи върху пресен бульон;
• постно месо (говеждо и пилешко) – мляно или ситно накълцано, немазна варена риба;
• каши – оризова, овесена, с малко масло, немазна извара;
• кисели от черна боровинка, вишни, касис, малини, ягоди; лимоново желе.

Строгата диета съдейства за изчезването на острите прояви на болестта. Дискомфорт и болезнени процеси в червата предизвиква консумацията на незрели плодове, грах, бобови, зеле и черен хляб. В такива случаи се започва с гладуване, последвано от ябълков ден (1,4 кг), последван от диета с ограничение в белтъчините и умерено количество въглехидрати.

Билколечение:

• Копър. Залейте няколко стръка с 2 ч. чаши вряща вода и оставете да престои два часа. Пийте този чай винаги топъл – по 50 мл, два пъти на ден. През зимата можете да използвате семената на копъра – по 1 суп. Лъжица за една чаена чаша вряща вода. Ако прибавите и една суп. лъжица лайка, въздействието на запарката ще бъде още по-добро.
• Зърнастец. Той има много добро слабително и успокояващо действие, което обикновено се появява 8-10 часа след изпиването на запарката.Три супени лъжици зърнастец смесете с 2 суп. лъжици коприва и залейте с 2 ч. чаши вряща вода. Поставете на водна баня за 15 минути, а след това оставете да изстине. Прецедете и пийте по половин чаша, преди заспиване.
• Жълт кантарион. Има изразено противовъзпалително действие и антисептично действие. Билката стимулира и работата на стомашночревния тракт. Една супена лъжица жълт кантарион залейте с една чаена чаша топла вода и оставете да ври 10 минути. Когато изстине прецедете. Пийте по половин чаена чаша, три пъти на ден, 30 мин. преди хранене.