Банер за мобилна версия за апликация
Стоматит при детето
Стоматитът представлява възпаление на лигавицата на устната кухина. Той може да бъде с травматичен произход, вследствие на микотична, вирусна, бактериална инфекция или на алергия. Причините могат да бъдат различни в зависимост от възрастта на детето. Това се дължи на особеностите на развитието на лигавицата на устната кухина при детето с възрастта, спрямо което се определя склонността към развитие на определени инфекции и заболявания. Стоматитите могат да бъдат и симптоматични (вторични) – вследствие на друго заболяване на организма на детето.
При новороденото, в първите 10 дни от живота му, все още не функционират слюнчените жлези и лигавицата на устата е суха. Това я прави силно чувствителна и ранима. Лигавицата на устната кухина на новороденото е осеяна с прекомерно кръвоносни съдове. Тези две характерни особености правят възможно нараняването на лигавицата дори от незначителни на пръв поглед действия, например при сукане. От друга страна лигавицата съдържа вещества, които спомагат по-бързото възстановяване на тъканите в устната кухина и потискат инфекциите независимо от произхода им - гъбичен, бактериален или вирусен. Наранената лигавица на устната кухина при новороденото се възстановява бързо.
В следващия кърмачески период до навършване на година лигавицата на устната кухина на бебето се уплътнява. Тя губи част от кръвоносните съдове. Слюнчените жлези започват да функционират след тримесечна възраст, въпреки това обаче остава специфичната сухота в устата на бебето. Намаля нивото на възстановяване на лигавицата в устната кухина и съпротивителните и способности срещу инфекции. Ето защо лигавицата на устната кухина на кърмачето е със склонност към микотични инфекции (млечница), още повече че слюнката е неутрална и със слаба киселинност, което благоприятства размножаването на гъбички от типа на Кандида. В този период лигавицата на устната кухина все още притежава защитните си свойства срещу бактериална и вирусна инфекция.
От 1 до 3-годишна възраст лигавицата на устната кухина на детето остава тънка и лесно ранима, в сравнение с останалите възрастови периоди. Тя продължава да губи защитните си свойства – намалява съдържанието на ензима лизозим, на който се дължи бактерицидния ефект на лигавицата. Детето в този период вече е податливо и на вирусни инфекции – особено характерни са херпесните стоматити.
В периода от 3 до 6-годишна възраст се наблюдава нарастване на епителния слой на кожата и лигавицата. Тогава обаче скоростта на обменните и имунни процеси се забавя, което открива възможността за развитие на бактериални стоматити.
От 7 до 15-годишна възраст продължава удебеляването на лигавицата на устната кухина. С това нараства и броят на лимфоидните елементи, които участват в защитните сили срещу развитието на инфекции на устната кухина. Тъй като активният имунитет се развива, смята се, че стоматитите в тази възраст по-често се дължат на алергично заболяване.
Видове:
Травматичен стоматит се среща при децата във всяка една възраст, но най-често се наблюдава при новородените. Нараняванията при новородено се дължат на раздразване от биберон, при обработка на устната кухина, по-късно с играчка, изгаряне от топла храна и др. При нарушаване целостта на лигавицата настъпва инфектиране, което води до лошо сукане или отказ от кърмене или хранене. В тези случаи педиатрите назначават изплакване на устата на бебето с леки дезинфектиращи разтвори.
Микотичен стоматит се причинява от инфектиране с дрождови гъбички от типа на Кандида. Състоянието е популярно под наименованието млечница. Типично е за кърмаческа възраст. При млечницата е характерно образуването на бели налепи по лигавицата на устната кухина. Детето проявява безпокойство, отказва хранене. Телесната му температура остава нормална. Микотичният стоматит може да протече и безсимптомно.
При млечница се препоръчва "измиване" на лигавицата на устата с тампон с разтвор на сода бикарбонат (една чаена лъжичка сода на чаша топла преварена вода). Обтриването трябва да се извършва след всяко хранене, за да се отстранят остатъците от мляко, които създават условия за развитие на гъбички. Според състоянието и по преценка на лекаря може да се изпише и антимикотичен гел за намазване.
Херпесен стоматит се причинява от инфектиране с вируса херпес симплекс от първи тип. Лабиалният херпес се среща при децата след навършване на първата им година. Заразяването с херпесния вирус става чрез контакт от носител на вируса, възрастен или дете. Лабиалният херпес се изявява по устните или около отверствията на носа. Появата му се свързва с изтръпване, дразнене по кожата, от което детето може да е раздразнително и често да търка устата си. Засегнатият участък кожа се зачервява. В последствие се образуват мехурчета с бистра течност. Течността е силно заразна. Възможно е автоинфектиране чрез допир до други части на лицето или тялото, което налага внимателна грижа при изява на херпес. След пукването на мехурчетата се оформят болезнени язвички, които лесно се инфектират.
Често в детска възраст херпесът не се изявява с типичните за заболяването симптоми, поради което остава неразпознат от родителите. Херпесът по устата може да се прояви само като нацепвания по ъгълчетата на устата или повърхноста на устните, както и с леки зачервявания на кожата около устата и носа. Вирусът може да се предаде и чрез контактни повърхности.
Вирусният стоматит може да протече тежко, с повишаване на телесната температура и образуване на мехурчета по лигавицата на устата в продължение на 2-4 денонощия. Състоянието е съпроводено с гадене, повръщане и диария. След четвъртия ден обикновено язвичките постепенно зарастват. Херпесният стоматит обикновено продължава 1-2 седмици, когато е първичен.
Лечение:
Състоянието изисква сериозно лечение, назначено от специалист. Изписват се антивирусни средства, както и средства, които да предпазят от развитието на бактериална инфекция, тъй като язвичките често се инфектират. Лекарят може да препоръча терапията да се базира на засилване на имунитета срещу херпесния вирус.
Афтозният стоматит е често срещано заболяване на устната кухина при децата. Представя се с една или повече плоски окръглени лезии на фона на останалата незасегната лигавица, силно болезнени, задържащи се около една седмица със склонност към рецидивиране. Могат да бъдат малки, под 1 см. в диаметър, покрити от фина фибринозна материя, със зачервяване по края. По-големи лезии, също са възможни, над 1 см., обикновено и по-дълбоки, с тенденция към сливане и засягане на голяма площ от лигавицата.
Рискови фактори за появата на афти са дефицит на витамин от група В, ниско желязо и фолиева киселина, отслабена имунна система, бактериална инфекция. Травмиране, например при прехапване, висока температура могат да провокират появата на афти. Рецидивиращите афти понякога се наблюдават в семейството, но генетичната предразположеност засега не е изяснена. Глутеновата ентеропатия може да се асоциира с афти в устната кухина. Системни възпалителни заболявания включват ангажиране и на устната лигавица, като синдром на Бехчет. Афтозният стоматит може да бъде проява и на алергична реакция (най-често ядки, някои плодове).
Терапията включва добра устна хигиена, противовъзпалителни средства под формата на спрейове, гелове, мазила и др., при нужда антибактериални и антимикотични средства. Попълване на железния дефицит и терапия с фолиева киселина и витамини от група В влизат в съображение при показания. Избягване на алергени е от първестепенно значение в случаите на хиперсензибилизация.
Локално лечение на гъбичен стоматит при деца:
- Мазане на устните, 3-6 пъти на ден, с разтвор на сода за хляб -. 1 чаша вода, сода 2 ч.л., както и специални анилинови бои, 2% разтвор на борна киселина. За по-големи деца, тези решения могат да се използват за уста;
- Лечение на засегнатите райони - маз, клотримазол, нистатин, сметана Pimafucin. По-голямата част от гъбичния агент се натрупва в областта на зъбите, така че лечението трябва да обърне специално внимание на района на венците и бузите;
- Има специален разтвор, гел, крем «Кандид», който включва клотримазол с мощно противогъбично действие. Лечението с тези средства следва да бъде назначено от лекар;
- За по-големи деца и юноши, може да се назначат противогъбични таблетки или суспензии, като Diflucan, Fluconazole;
- За укрепване на имунната система, по време и след стоматита, може да бъде назначен и резорбируеми Imudon хапчета, които са само за деца на възраст над 3 години;
- По време на всеки стоматит се изисква диета, като се изключват кисели плодове и напитки, твърда, груба храна, прекалено горещи или студени, намаляване на размера на въглехидрати в храната, на подправките, сладкарски изделия, сладко.