Счупване на глезена

Счупванията на глезена са едни от най-честите травми. При травма на глезенната става основната задача на лекаря е да прецени дали има счупване или не. Често това е невъзможно без извършването на рентгеново изследване (рентгенова снимка).

Счупването или пукването на дадена кост се нарича фрактура. Под счупвания на глезена се разбират фрактурите на трите кости, съставящи глезена:

• тибия или големия пищял: това е по-голямата от двете кости на подбедрицата, разположена от вътрешната страна;
• фибула или малкия пищял: това е по-малката от двете кости на подбедрицата, разположена от външната страна;
• талус или скочната кост.

Счупванията на глезена (както и на всички останали кости) могат да бъдат открити и закрити. Открити са тези счупвания, при които е налице рана и счупените костни фрагменти са в контакт с околната среда. При тях рискът от инфекция на костта е много голям.

Когато глезенът се подложи на действието на прекомерно голяма сила настъпва увреждане на ставата. Ако се увредят само връзките се получава навяхване. Ако силата е още по-голяма и "поддаде" някоя от костите на глезена, то тогава налице е счупване. Често счупването може да се комбинира с навяхване.

Причини:

Съществуват много начини, по които костите на глезена се счупват, но най-често това става при рязко усукване или при директен удар, който успява да счупи поне една от костите на глезена. Това може да стане също при стъпване "накриво" върху външната или вътершната страна на глезена, при рязкото му извиване встрани (навътре или навън), екстремно по обем сгъване или разгъване на глезена, падане на крака от голяма височина и т.н.

Глезенните счупвания са често срещани във всички възрасти и при хора с различна степен на физическа активност. Хора, практикуващи спортове, които упражняват големи натоварвания върху глезена (сноубордисти, футболисти, баскетболисти, балетисти и т.н.), са изложени на по-висок риск от счупване на глезена. Фрактура на глезена може да се получи при подхлъзване върху лед, падане от високо (на крака) или при директен удар, при катастрофа с автомибил или мотоциклет. Изключително силните удари върху глезена (високоенергийна травма) са особено опасни, ако предизвикат счупване, при което част от костта "стърчи" навън от раната на кожата (споменатите по-горе открити счупвания) и контактува с въздуха и околната среда - открита фрактура. Отворената рана позволява на бактериите да заразят костта и това обуслява изключително високия риск от инфекция (възпаление) на костта. Поради това е необходимо спешно лечение от лекар – специалист

Симптоми:

• Болка: болката обикновено се появава внезапно и е силна. Понякога тя може да се чувства на място, различно от мястото на счупването. Освен това, счупването може да се съчетава с друга увреда или счупване на друго място. Обикновено силната болка в глезена кара пострадалия да преустанови ходенето или каквато и да било физическа активност;
• Подуване: Подуването може да се появи изключително бързо и тогава може да се подозира увреждане на кръвоносен съд с изливане на кръв в ставата или по-бавно, като израз на повишено отделяне на тъканна течност в травмираните тъкани;
• Неспособност на наранения глезен да поеме тежестта на тялото. Ако все пак можете да стъпите на травмирания крак, това не означава че е изключено наличието на счупване;
• Неспособност да осъществите нормалния обем движения в засегнатия глезен;
• Понякога можете да чуете изпукване или изщракване в момента на самата травма;
• Промяна на цвета на кожата около глезена: Обикновено налице е подкожен кръвоизлив с посиняване или потъмняване на кожата на глезена, като тези изменения може да се изместят за часове към ходилото и пръстите на крака;
• Видима деформация на глезена, предизвикана от разместването на счупените кости;
• При откритите счупвания се вижда рана в областта на глезена, в която се вижда част от кост;
• Промяна в температурата на кожата на ходилото (изстиване), избледняване на ходилото, неспособност да движите пръстите на засегнатия крак при засягане както и скованост или безчувственост на ходилото при засягане на артериален кръвоносен съд (съд, който "храни" тъканите) или нерв.

Първа помощ:

Ако се съмнявате, че сте получили счупване на глезена, потърсете по най-бързия начин лекарска помощ, като докато осъществите това, прилагайте следните мерки:

• Покой: обездвижете доколкото е възможно наранения глезен. Не пренасяйте тежестта на тялото върху него. Това намалява риска от по-сериозно увреждане, както и намалява до известна степен болката;
• Поставяне на ледени компреси: Поставяйте лед върху наранения глезен за 20-30 мин, на всеки 2-3 часа. Поставете леда в кърпа или нещо подобно, не го прилагайте директно върху кожата. Когато кожата под леда стане безчувствена е време да махнете ледения компрес. Ледът предотвратява засилването на подуването;
• Превържете нараненото място с материал, с какъвто разполагате. Най-добре е да използвате еластичен бинт, като превържете глезена във формата на осморка (като оставите петата свободна). Това също ще намали отока и болката в областта. Не правете превръзката твърде стегната, така че да загубите чувствителност във върховете на пръстите;
• Повдигнете наранения глезен нависоко. Това ограничава притока на кръв и телесни течностти и намалява отока, подуването и болката в областта;
• Можете да приемете обезболяващи и противовъзпалителни лекарства (под различни форми, продавани най-често без рецепта в аптеките, най-често от групата на нестероидните противовъзпалителни средства);
• Имайте предвид, че прилагането на лед е ефективно в първите 12-24 часа. Основна мярка е да обездвижите и да осигурите покой на засегнатия глезен, за да облекчите донякъде болката и да предотвратите по-нататъшно увреждане.

Наличието на някои от следните симптоми трябва да Ви накара да потърсите лекарска помощ:

• Болката е изключително силна и сте напълно неспособни да положите тежестта на тялото си върху травмирания глезен;
• Оплакванията не са толкова силно изразени, но не преминават за 3-5 дни, при прилагането на "домашните" методи на лечение, изброени по-горе;
• Имате открито счупване (забелязвате кост в откритата рана на глезена Ви);
• Не можете да движите пръстите на крака или не чувствате ходилото си, последното е посиняло или изстинало,
• Забелязвате деформация (промяна на формата) на глезена.

Лечение:

Начинът на лечение се определя главно от вида и тежестта на счупването. Ако счупването на глезена засяга само единия малеол (костната изпъкналост от всяка страна на глезена) и сегментите на счупената кост се намират близо един до друг, увреждането обикновено може да се лекува чрез обездвижване в различни видове гипс, за 6-8 седмици.

Ако счупването е по-тежко или счупените фрагменти на костта са много разместени едни спрямо други, може да се наложи наместването на счупването чрез операция, при която костите се наместват в правилното им съотношение и то се задържа така чрез различни средства (винтове, пирони, плаки, хирургични телове и т.н.).

Наличието на открито счупване изисква лечение чрез операция, при която освен наместването на костите се осъществява и обработка на откритата рана. За да се предотврати инфекция (възпаление) на костта се прилагат редица ваксини и антибиотик по венозен път.

Съобразявайки редица фактори, определящи стабилността или нестабилността на счупването (т.е. склонността му да се размества), ортопедът-травматолог избира най-правилния метод на лечение за всеки конкретен случай.

При всички случаи след непосредственото лечение на счупването следва назначаването на рехабилитационна програма, в която основна роля играят упражнения за засилване на мускулите около глезена и за възвръщане на пълната функция на ставата.

Прогноза:

Прогнозата за възстановяване на глезена зависи най-много от вида на счупването и лечението му, но също така и от възрастта на пострадалия, степента на физическата му активност и стриктното изпълнение на рехабилитационната програма.

При правилно лечение, обикновено в близо 80 % от случаите, счупеният глезен се възстановява напълно без усложнения в дългосрочен план.

За едно средно тежко счупване са необходими обикновено от 4 до 8 седмици за зарастване на костта и още няколко месеца за пълно възстановяване на функцията на глезенната става. Счупванията, лекувани чрез операция, обикновено изискват повече време за пълно възстановяване.

След преживяно счупване на глезена се увеличава риска от развитие на артрозни (свързани с износване на ставата) промени в глезена. Колкото по-тежко е счупването, толкова по-голям е този риск.

Профилактика:

Как да се предпазим от счупване на глезена?

Обръщайки внимание на следните моменти, Вие можете да намалите риска за навяхване на глезена:

• Избягвайте ходене, бягане или спортуване върху неравен терен;
• Винаги носете подходящи обувки (например високи спортни обувки при игра на баскетбол), избягвайте носенето на обувки с високи токове;
• Използвайте протектори при спортуване;
• Винаги извършвайте загряващи упражнения преди спорт, не увеличавайте рязко физическата си активност;
• Извършвайте упражнения за заздравяване на мускулатурата около глезена (тичане, каране на велосипед и т.н.);
• Ако сте претърпели навяхване на глезена, носете протектори или стегната превръзка при спортуване.