Счупване на китката

Под счупване (фрактура) на китката се разбира пукване или счупване на някоя или някои от костите на китката. В състава на китката влизат осем кости на китката и две кости на предмишницата (радиус и улна).

Най-честите счупвания в областта на китката са - фрактурата на лъчевата кост на типично място (това място отстои на около 2 см от по-близкия до китката край на лъчевата кост) и счупването на ладиевидната (скафоидна) кост. Тези две счупвания възникват най-често при падане на тялото напред и подпиране върху длан при разгъната в лакътя ръка.

В тези случаи обикновено възрастта на пострадалия определя коя кост ще се счупи. При възрастните хора остеопорозата определя като най-слабо именно мястото на лъчевата кост, отстоящо на около 2 см от китката. Обикновено при падане и подпиране на ръка се уврежда ладиевидната кост, но при възрастните хора същата тази сила първо "чупи" лъчевата кост на типичното за счупване място.

Причини:

Най-често счупванията в областта на китката се наблюдават при младежи, практикуващи спортове, предполагащи голям брой падания и при възрастни хора, където предразполагащ фактор се явява остеопорозата (състояние, свързано с намаляване на костното вещество и промяна на строежа на костта, може да бъде свързано с възрастта или да бъде болестно състояние).

В зависимост от възрастта, различна по големина (но обикновено с голяма) сила е необходима да причини нарушаване на целостта на костите. Най-често счупвания на костите на китката и дисталната (т. е. по-близата до китката) част на костите на предмишницата, възникват при падане върху протегната и разгъната в лакътя ръка или при нанасяне на директен удар в областта на китката.

Симптоми:

Болка - варира по сила в зависимост от тежестта на счупването. Обикновено мястото на най-силната болка съвпада с мястото на счупване. Така при счупване на ладиевидната (скафоидна) кост болката се чувства най-силно на мястото, наречено "анатомична табакера"-това е една вдлъбнатина, която се образува върху гръбно-страничната повърхност на китката, под основата на палеца при правене на жеста за автостоп. При счупването на лъчевата кост на типично място, мястото на най-силна болезненост се намира обикновено на около 2-3 см от китката, по гърба на предмишницата откъм страната на палеца. Обикновено болката възниква остро и е силна. Болката може и да не е много силна веднага след травмата, но да се засили в следващите няколко дни с извършването на движения в китката и ръката (такъв е типичният случай на счупване на ладиевидната или скафоидна кост).

• подуване - в областта на китката се образува обикновено силно изразен оток за различно дълъг период от време;
• ограничаване на движенията в китката - силната болка може да бъде причина за ограничаване на движенията в китката. Силата на болката и степента на ограничаване на движенията в китката не винаги са показателни за тежестта на счупването;
• деформация на китката - при разместване на счупените костни фрагменти може да се промени формата на китката. За това роля играе и подуването;
• промяна в цвета на кожата в областта на китката - кожата може да има синкав или виолетов оттенък, вследствие на възникналия в тъканите кръвоизлив;
• затопляне на кожата в областта на китката - това се дължи на повишения приток на кръв и телесни течности към мястото на травмата;
• изстиване на ръката, промяна в чувствителността ѝ, скованост или безчувственост, както и невъзможност за извършването на определени движения в пръстите на ръката и китката. Това обикновено се предизвиква от нараняване на артериален кръвоносен съд или нерв;
• при по-тежко счупване може да се получи подвижност между счупените фрагменти, където нормално такава не съществува;
• при опит за движение на пострадалата китка може да се чуе или усети хрущене от търкането на счупените костни фрагменти.

Първа помощ:

Особено важно е обездвижването на травмираната китка. Може да използвате подръчни средтства, като например дъска, към която да привържите увредената ръка.

Избягването на разместване на счупените краища на костта намалява риска от утежняване на увреждането.

Потърсете незебавно лекарска помощ ако забележите:

• ако изпитвате изключително силна болка след травма в областта на китката, засилваща се при опит за движение;
• ако забележите очевидна деформация (промяна във формата, очертанията) в китката или изпъкване на част от кост под кожата;
• ако почувствате изстиване или скованост, загуба на чувствителност или движения в областта на пръстите на ръката и китката;
• ако се появи тъмносиньо-виолетово оцветяване на кожата в областта на китката и то се придвижва с течение на времето под силата на гравитацията към пръстите на ръката;
• ако имате отворена рана в областта на китката или долната част на предмишницата, през която можете да видите част от кост;
• при по-леко изразени симптоми, които не отшумяват в резултат на провежданото домашно лечение за едно две денонощия, потърсете лекарска помощ.

Усложнения:

Скафоидните фрактури, които не са диагностицирани и лекувани, са в опасност да развият две сериозни усложнения:

• Несъединяване - когато костните фрагменти се лекуват неправилно или непълно;
• Аваскуларна некроза - когато фрактурата причини прекъсване на кръвоснабдяването на част или на цялата кост, причинявайки костна некроза;
• И двете усложнения могат да доведат до колапс и артрит. Ето защо е от съществено значение пациентите, които изпитват продължителна болка след падане да търсят медицинско лечение.

Диагностициране:

Медицинското изобразяване е единственият окончателен начин за лекарите да диагностицират фрактурата. Дори тогава може да е трудно да видите скафоидна фрактура на рентген. Възможно е да са необходими множество рентгенови снимки от различни точки. Често може да се използва по-подробен тест, като Скенер или Ядрено-магнитен резонанс, за да се получи по-ясно изображение на фрактурата.

Лечение:

Основният принцип на лечение на счупването на костите е да се възстанови нормалното положение на счупените костни фрагменти и това нормално положение да се задържи за време, достатъчно да се получи костно срастване.

Ако рентгеновите снимки не предоставят убедителна информация за наличието на счупване на някоя от костите около китката, но лекарят подозира наличието на малко счупване или пукване, китката Ви може да бъде обездвижена в гипс или шина за определено време, след което ще бъде проведен повторен преглед и повторни рентгенови снимки.

При по-леките счупвания и в случаите, в които лекарят прецени, че няма разместване между счупените краища, обикновено се предприема наместване на счупената кост при дадена пълна упойка на пострадалия (за да се отпуснат добре мускулите в областта на китката, за да не придърпват счупените краища на костите и да не пречат на наместването). Това наместване се нарича затворено наместване (не се предприема операция). След като костите се наместят, засегнатият крайник се обездвижва в гипс от основата на пръстите до лакътя или до рамото за различен период от време (обикновено 6-7 седмици).

При по-тежките счупвания, в случаи, когато има голямо разместване между счупените краища на костите или когато е налице отворено счупване, обикновено се налага извършването на операция. По време на тази операция се извършва кръвно наместване на счупените фрагменти и задържането им в нормално положение чрез различни средства (винтове, плаки, игли, хирургични телове и др. ). След операцията също се прилага гипсово обездвижване на засегнатия крайник. При откритите счупвания поради голямата опасност от инфекция и възпаление на костта се прилагат ваксини срещу някои заболявания (тетанус) и антибиотици по венозен път.

Независимо от начина на лечение, след прекъсване на обездвижването, се прилага физиотерапия, в която основна роля играят упражнения за заздравяване на мускулатурата около китката и за възвръщане на пълния обем на движение в счупената китка.

Рехабилитация:

Поради лошото кръвоснабдяване на скафоидната кост, възстановяването след фрактура може да отнеме повече време, за да се лекува, отколкото другите фрактури. С или без операция пациентите може да се наложи да носят гипс или шини за период до 6 месеца.

Дори когато китката е неподвижна, упражненията с пръсти са важни, за да се поддържа циркулация и гъвкавост. След като се отстрани гипса или шината, пациентите могат да работят с физиотерапевт, за да възстановят възможно най-голяма сила и гъвкавост. За някои хора естеството на фрактурата може да означава, че не са в състояние напълно да възстановят функцията на китката.

Ако скафоидната фрактура се диагностицира и лекува рано, шансовете за лечението й са много по-големи. За съжаление, забавянето на седмици или месеци при диагностициране и лечение увеличава шансовете за несвързаност и/или артрит. Поради тази причина, получаването на бърза медицинска помощ при подозрение за фрактура е от съществено значение.

Счупването на лъчевата кост над китката е една от най-честите фрактури, а упражненията за раздвижване и рехабилитацията след сваляне на гипса, са от изключителна важност за бързото възстановяване на движенията в ръката и трудоспособността. Те трябва да се започнат възможно най-рано, след свалянето на имобилизацията и е препоръчително в началото да се правят под ръководството на рехабилитатор или кинезитерапевт.

Тези упражнения са подходящи за началния етап на рехабилитацията в ранния следимобилизацонен период, за първите 1-2 седмици след сваляне на гипса. В самото начало може да се започне само с първите няколко упражнения и постепенно да се включат останалите. Изключително важно е те да бъдат изпълнявани бавно и внимателно, без претоварване и в граници, които не причиняват болка. Чак на следващ етап (3-4 седмици след свалянето на гипса) могат да се включат и различни упражнения срещу съпротивление и с тежести. В първия етап на възстановяването е добре към тези упражнения да се включат и такива, за всички незасегнати стави, като рамо и лакът, който да се изпълняват между тези.

В самото начало е нормално, движенията на ръката да са силно ограничени, мускулите и ставите да са сковани и да има остатъчни оток и болка. Затова рехабилитацията трябва да бъде постепенна и последователна, без да се прибързва. Ако не сте сигурни дали тези упражнения и дозировката им са подходящи за Вашето състояние се консултирайте с физиотерапевт.

Упражнения за ранния следимобилзационен период (след сваляне на гипса)

Упражнение 1 - Свиване на ръката в юмрук и разпъване на пръсти

• Седнете на стол и поставете предмишницата си на не висока маса или възглавничка поставена върху коленете Ви;
• Обърнете ръката си с длан нагоре;
• Свийте ръката в юмрук, след което я разтворете;
• Направете това 10-15 пъти в умерено темпо;
• Това е базово упражнение и трябва да се изпълнява редовно, още преди сваляне на гипса.

Упражнение 2

• Седнете на стол и поставете предмишницата си върху маса или равна повърхност, така че дланта Ви да се намира извън нея;
• Започнете бавно да повдигате ръката от китката, колкото Ви е възможно, без да усещате силна болка;
• Направете 10 бавни повдигания и спускания на ръката от китката.

Упражнение 3

• Останете в същото положение с предмишница поставена върху маса, но първоначално оставете и ръката върху нея с длан обърната надолу;
• Започнете бавно и внимателно да плъзгате ръката по масата в посока наляво и надясно до безболезнен градус;
• Направете 10 повторения от крайно ляво до крайно дясно положение.

Упражнение 4

• Сгънете ръката на 90 градуса в лакътя, а дланта обърнете надолу;
• Държейки лакътя фиксиран към тялото, завъртете бавно предмишницата и се опитайте да обърнете ръката с длан нагоре до безболезнено положение;
• След това я завъртете отново с длан надолу;
• Направете 10 пълни завъртания.

Упражнение 5

• Скръстете пръстите на двете си ръце, съберете длани една към друга и поставете предмишниците си върху маса или твърда опора;
• Започнете бавно да движите двете ръце нагоре, като със здравата ръка подпомагате движението до безболезнен обем;
• След това бавно ги спуснете надолу;
• Направете 10 пълни движения нагоре-надолу.

Упражнение 6

• Използвайте същото изходно положение с хванати ръце;
• Започнете да завъртете ръцете последователно наляво и надясно, държейки лактите фиксирани;
• Направете 10 повторения.

Упражнение 7

• Сложете ръката си на равна повърхност с длан обърната нагоре;
• Сгънете пръстите на ръката в последните две стави, така че да се образува кука под формата на буквата "П";
• След това направете сгъване в ставите в основата на пръстите, така че да затворите ръката в юмрук;
• От това положение извадете върха на пръстите, след което по обратен ред бавно разгънете ръката до изходно положение.

Упражнение 8

• Сложете предмишницата си върху маса или равна повърхност с длан обърната нагоре;
• Съберете палец и показалец и ги стиснете, правейки кръгче (знакът ОК);
• Направете същото с всички пръсти до кутрето;
• Направете 10 повторения на изреждането с всички пръсти.

Упражнение 9

• Поставете на масата малка хавлия, гъба или малка мека топка;
• Сложете предмишницата си на масата и хванете хавлията с ръка;
• Стиснете за няколко секунди, след което отпуснете;
• Направете 10 повторения.

Прогноза:

Прогнозата се различава много, в зависимост от това коя кост е счупена, каква е тежестта на счупването, има ли нарушаване на кръвоснабдяването на костта, какво е проведеното лечение, каква е възрастта и състоянието на пациента и т.н.

Прогнозата за по-леките счупвания на костите на предмишницата (лъчева и лакътна) е отлична. Малките счупвания заздравяват за около 4 седмици.

Тежките счупвания на костите на предмишницата, особено лекувани с операция, може да изискват обездвижване за период до 12 седмици и повече за да зарастнат.

При счупването на малките кости на самата китка (особено при най-честото от тях на ладиевидната кост) счупването може да прекъсне кръвоснабдяването на счупената кост. Това може да забави срастването или да предизвика несрастване на фрагментите на костта.

Дори и при напълно зарастване на счупването в областта на китката може да остане известна болезненост.

При вътреставните счупвания се повишава риска за възникване на артрозни (свързане с износване) промени в китковата става.

Профилактика:

За да се предпазите от счупване на китката, избягвайте ходене навън при мокър или хлъзгав терен (лед или сняг). Ако това се налага, носете обувки, които Ви осигуряват добро сцепление със земята.

За да избегнете счупване на китката по време на практикуване на избрания от Вас спорт носете протектори, които стабилизират и предпазват китковата става.