Счупване на ключицата

Ключицата (в медицината се нарича клавикула) е чифтна кост (т. е. има 2 ключици). Ключиците се разполагат от двете страни на врата, в долната му част. От всяка страна ключицата свързва гръдната кост с рамото. От вътрешния си край ключицата се свързва с гръдната кост чрез гръдно-ключичната става, от външния си край чрез акромиоклавикуларната става ключицата се свързва с акромиона (това е най-високо разположената костна издутина на рамото, принадлежи на лопатката). Ключицата допринася за стабилността на раменния пояс.

Когато една кост се спука или счупи се говори за фрактура. Получените два или повече костни фрагмента, могат да останат в същото положение, както преди счупването или да се разместят, под действието на дърпането от залавящите се за тях мускули и връзки (лигаменти).

Счупванията на ключицата могат да се получат в три отделни области:

Външната третина на ключицата се намира в близост до върха на рамото (акромиона). Около 15 процента от счупванията на ключицата са в тази част.

Около 80 процента от счупванията на ключицата, са в средната третина.

Счупвания на третината, намираща се непосредствено до гръдната кост, се случват рядко.

Счупванията на ключицата, са сравнително чести. При повечето от тях краищата на счупените фрагменти, не се разместват значително и само ограничено количество от тъкани, разположени непосредствено до костта, се травмират.

В редки случаи на счупване на ключицата, острите краища на разместените костни фрагменти прорязват лежащата над тях кожа (т. е налице е открито счупване) или увреждат преминаващите в съседство през рамото големи нерви и кръвоносни съдове. При травми с много голяма сила е възможно част от счупената ключица да пробие най-високо разположената част на съответния бял дроб, затруднявайки сериозно дишането.

Причини:

Най-честата причина за счупване на ключицата е нанасянето на някаква травма. Това може да стане при падане, директен удар върху рамото или при попадане в пътнотранспортно произшествие.

При някои хора е възможно ключицата да се счупи без травма. В тези случаи костите са слаби, като причината е или вродена (в резултат на някакво генетично заболяване) или придобита (обикновено се касае за остеопороза или злокачествен тумор, който расте някъде другаде в тялото).

Счупване на ключицата при новородените:

• рядко ключицата на новороденото може да се счупи под действието на напъните на родилката по време на самото раждане. Това е най-честата причина за счупване на ключицата при новородените;
• много по-рядко счупването на ключицата у новороденото възниква, когато израждащият бебето акушер-гинеколог прави опит да извади плода от родилния път на майката, с ръце или други пособия, когато налице е състояние, наречено раменна дистокия (това означава, че раменният пояс на новороденото застава в такава позиция в родилния път на изхода на майчиния таз, че процеса на раждането спира). Тъй като има много методи едно такова евентуално препятствие да се открие предварително и да се вземат адекватни мерки от водещия раждането лекар, тази причина за счупване на ключицата се наблюдава изключително рядко.

Счупване на ключицата при деца и подрастващи: ключицата е една от най-често счупваните кости при децата. Това става обикновено при падане върху рамото или при падане върху разгъната в лакътя ръка или по-рядко при директен удар върху рамото (най-често това става при контактни спортове като хокей, ръгби и т. н.). Нередки в тази възраст са счупванията на ключицата в тази възраст при автомибилни катастрофи.

Счупване на ключицата при възрастни: при възрастните счупванията на ключицата възникват при практикуване на същите спортове, както и при децата, но много по-често причината са пътнотранспортните произшествия (било то като пътник в автомибил или като пешеходец).

В зависимост от травмата, която е нанесена, счупването на ключицата възниква в определена нейна част:

• счупванията във външната третина на ключицата, най-често се причиняват от случайно падане върху рамото или директен удар върху рамото (спортна травма или автомобилна катастрофа), които оказват сила отстрани или отгоре на рамото;
• счупване в средната третина на ключицата, обикновено се причинява от падане върху изпъната в лакътя ръка. Тази част на ключицата може да се счупи и при нанасянето на директен удар върху нея (при побой с бухалка или пръчка или при спортове като хокей).;
• счупванията в третината, разположена най-близо до гръдната кост (гръдната кост се намира отпред на гръдния кош, между гърдите), се предизвикват от директен удар, идващ отпред на гръдния кош, най-често при удар във волана при автомобилна катастрофа.

Симптоми:

Най-честите оплаквания, които счупването на ключицата предизвиква са:

• Болка: болката е много силна и се появява внезапно в момента на травмата. При нанасянето на травмата, повечето пострадали съобщават, че са усетили щракащ звук. При опипване болката е най-силна в участъка, където е линията на счупването, като при това могат да се усетят или чуят стържещи звуци;
• Подуване: поради по-големия приток на кръв и телесна течност към мястото на травмата, в тъканите около счупването се получава оток;
• Промяна в контура на рамото и деформация на областта на ключицата: обикновено рамото изглежда хлътнало напред, надолу и завъртяно навътре (това става под силата на гравитацията, тъй като ключицата не изпълнява подкрепящата си роля). Тъй като ключицата е разположена плитко под кожата, в областта на счупването се забелязва рязко подуване, там където разместен костен фрагмент повдига кожата;
• Главата на пострадалия обикновено е наклонена към счупената ключица, докато брадичката сочи здравото рамо. Обикновено пострадалия държи със здравата си ръка мишницата откъм страната на счупената ключица;
• Неспособност или силно ограничение на движенията в рамото откъм страната на счупването. При млади индивиди и особено спортисти може да е налице изненадващо голям обем на движение в засегнатото рамо, но това не означава че няма счупване;
• Ако разместването на костните фрагменти на счупената ключица е по-голямо, възможно е острият край на счупената кост да пробие лежащата над него кожа и да се получи открито счупване (налице е рана върху кожата на рамото, през която се вижда парче кост);
• Промяна на цвета на кожата над ключицата: налице е синкаво-виолетово оцветяване от излива на кръв в околните на счупването тъкани. Възможно е да има следи от охлузване и кръвонасядане върху кожата, ако причина за счупването е бил директен удар;
• При увреждане на големите нерви, които преминават в дълбочина на рамото от острите краища на счупените кости, може да е налице скованост, тръпнене или безчувственост на цялата ръка или част от нея под рамото. Възможно е да сте неспособни да извършите определени движения в рамото, лакътя, китката и в пръстите на ръката откъм засегнатата страна;
• Ако острият край на счупено костно парче пробие обвивката на белия дроб от страната на травмата, може да изпитвате затруднения в дишането (не ви стига въздуха) и може да отхрачвате кървави храчки или кръвениста течност;
• При засягане на артерията, която преминава във вътрешността на рамото можете да усетите изстиване на ръката, придружено от бързо появило се и засилващо се подуване в областта на травмата.

Първа помощ:

Тъй като голяма част от счупванията на ключицата се получават при пътнотранспортни произшествия, възможно е пострадалият да има и други по-тежки увреждания. В тези случаи най-разумно е да не се правят опити за преместване на пострадалия, до пристигането на екип на Бърза медицинска помощ. Ако е сигурно, че няма друго увреждане освен травмата върху ключицата могат да се предприемат следните мерки:

Покой на увреденото рамо. Налага се обездвижване на рамото. За тази цел може да се използва кърпа, дреха, хавлия или най-добре триъгълните кърпи, които са част от задължителното съдържание на "аптечките" в автомобила ви. Ако използвате кърпа я сгънете на две, така че да получите триъгълник. Сгънете внимателно ръката в лакътя. Прекарайте широката част на триъгълната превръзка под предмишницата на засегнатата ръка и образувалите се по този начин два тънки края на превръзката завържете зад врата на пострадалия. Така ръката "виси" на врата. Приближете лакътя към тялото и използвайки друга превръзка, привържете мишницата откъм засегнатото рамо към гръдния кош. Не предприемайте опити за наместване на очевидно разместените части на ключицата.

Приложете лед върху мястото на счупването, за 10-15 мин на всеки час. Увийте леда в кърпа, за няма директен контакт на леда с кожата.

За облекчаване на болката можете да вземете обезболяващи като аналгин или други лекарства, продавани без рецепта в аптеките (най-често от групата на нестероидните противовъзпалителни лекарства).

Ако подозирате счупване на ключицата (забелязали сте някои от гореспоменатите симптоми на счупване на ключицата), потърсете лекарска помощ по-най бързия възможен начин.

Особено наложително е търсенето на спешна медицинска помощ, ако налице са някои от следните тревожни белези:

• Подозирате и други увреждания;
• Налице е кожна рана в областта на травмираното рамо, през която стърчи част от кост;
• Изпитвате скованост, вдървеност на ръката или последната е напълно безчувствена (може и да изпитвате силно тръпнене) и не сте способни да движите рамото, ръката в лакътя и китката, както и пръстите на ръката откъм засегнатата страна;
• Усещате затруднения в дишането или имате кървави храчки;
• Болката е изключително силна.

Лечение:

В големия брой от случаите на счупване на ключицата, когато няма значително разместване на счупените фрагменти, лечението се състои само в направата на превръзка през рамото. Превръзката може да бъде триъгълна (подобна на тази описана при първите мерки), може да прикрепя плътно лакътя и цялата мишница към гръдния кош (нарича се превръзка по Дезо) или да бъде под формата на осморка, която се сключва отзад зад врата (двете "уши" на осморката са "нанизани" на двете ръце. Произвеждат се фабрични шини за обездвижване на раменния пояс. Превръзката се носи за различно дълъг период от време - около 2-4 седмици за децата и 4-8 седмици при възрастните. Обикновено за този период от време болката в рамото би трябвало да отшуми. За намаляване на болката се прилагат обезболяващи лекарства (най-често от групата на нестероидните противовъзпалителни лекарства).

При значително разместване на фрагментите, лекарят предприема наместване на счупените краища, след като на пострадалия са дадени лекарства, които премахват болката и които предизвикват отпускане на мускулите (необходимо е да се отпуснат мускулите, за да се премахне тяхното теглещо действие върху счупените фрагменти). Този метод се нарича закрито наместване. Успехът на наместването се "проверява" чрез повторна рентгенова снимка. Ако фрагментите са наместени добре, корекцията се задържа с превръзка, описана по-горе.

Ако разместването на фрагментите е голямо или ключицата е раздробена и описаните по-горе методи се оказват неуспешни, може да се наложи извършването на операция, при която лекарят намества счупената кост и задържа нормалното положение на фрагментите чрез пирони, винтове или плаки. След операцията също се налага да се носи превръзка, за да се отбремени рамото от тежестта на горния крайник.

Ако е налице открито счупване на ключицата, лечението задължително се осъществява чрез операция. Тя представлява щателно почистване на раната, отстраняването на мъртвите тъкани, след което лекарят намества счупените фрагменти по кръвен път и нормалното им положение се фиксира със споменатите по-горе средства. Поради големия риск от инфекция и възпаление на костта се прилагат антибиотици по венозен път. Задължително се прави и ваксинация срещу тетанус.

Наличието на увреден артериален кръвоносен съд или нерв обикновено налага извършването на операция.

Противовъзпалителни и болкоуспокояващи хапчета, кремове и други:

• Аулин през първите 1-3 дни след счупването намалява болката;
• Лиотон гел за намаляване на отока;
• Фастум гел за намаляване на възпалението и болката;
• Арника и хранителни добавки Калций с Вит. Д за стимулиране на заздравяването;
• Масаж с лед или студен компрес, за намаляване на болката и отока – 10 мин. 2-3 пъти, дневно особено през първата седмица след травмата.

Оперативно лечение – по-сложни фрактури се лекуват чрез оперативна фиксация, най-често титаниева пластина, събираща счупените костни фрагменти. Рехабилитацията може да започне веднага след махането на конците. При по-сериозните фрактури се препоръчва обездвижване за период от 14-21 дни. Лечението е подобно на консервативното, с изключение на това,че периода на обездвижване не е много по-кратък и включва допълнителна грижа при зарастването на меките тъкани,като дезинфекция на белега, масажи с цел предпазване от сраствания, третиране с колагенови кремове и тн.

Рехабилитация

Важно е да знаете,че рехабилитацията може да започне още по време на имобилизационния период, така че да се стимулира възстановителния процес и да се избегнат негативните ефекти на обездвижването, като атрофия/отслабване на мускулите, скъсяване на връзки и сухожилия, намаляване на кръвообръшението и схващания на мускулите и ставите и др.

Период на обездвижване (около 3-6 седмици, в зависимост колко сложна е фрактурата ):

• ежедневно раздвижване на съседните/незасегнати стави – врат, лакти, китки, плешки;
• пендуларни упражнения (изпълняват се с отпусната надолу ръка и без участие на мускулите на рамото и движение в ключицата), за превенция на сраствания и ставни блокажи ;
• изометрични/статични упражнения за сила на мускулите на засегнатата ръка;
• масажи за отпускане на схващанията и подобряване на кръвообръщението;
• физиотерапия с ниско чистотни токове за превенция на мускулна атрофия,подобряване на кръвообръщението и стимулиране на възстановяването.

Следимобилизационен период – същинската рехабилитация започва след пълното заздравяване на счупването и включва:

• пасивни и активни упражнения за възстановяване на пълния обем на движение на засегнатите стави;
• упражнения за сила на мускулите на рамото, гърба и гръдните мускули, които участват в стабилизацията на рамото;
• масажи за отпускане на мускулите и по-добро възстановяване;
• мануална терапия за възстановяване на нормалната артрокинематика (вътреставни движения) на засегнатите стави;
• кинезио-тейпинг за намалявне на натоварването върху мускулите в ранния следимобилизационен период;
• функионални упражнения и връщане към спорт – фитнес, плуване, катерене и др..

Прогноза:

Прогнозата зависи от много фактори, като най-важните от тях са вида и тежестта на счупването, възрастта на пострадалия, наличието на други увреждания от същата травма и т. н. Обикновено, в голям процент от случаите, счупванията на ключицата зарастват добре и функцията ѝ на ключицата в раменния пояс, се възстановява напълно за 4 до 6 месеца от травмата.

Спортистите обикновено подновяват състезателна дейност след 6-8 седмици от травмата.

Понякога след счупването, в областта на ключицата остава костна подутина. Най-често наблюдаваното усложнение, е неправилно или недобро срастване на костта, но това е рядко. Болка, продължаваща след 6-8 седмица от травмата, трябва да Ви подскаже, че е необходимо отново да потърсите лекувалия Ви лекар.

Като цяло, при възрастните е необходим по-дълъг период от време за зарастване на ключицата и възстановяване на рамото, отколкото при децата. Периодът на възстановяване е по-дълъг (до 6 месеца) при счупванията, които са лекувани с операция.

Независимо от начина на лечение, след зарастването на костта се предписва рeхабилитационна програма, в която основна роля играят упражнения за раздвижване на рамото и възстановяване на мускулите в раменния пояс (всяко обездвижване води до бърза загуба на силата на съответния мускул).

Профилактика:

Предпазването от счупванията на ключицата, които възникват вследствие на травми в бита, е трудно. Винаги, когато пътувате в автомобил, поставяйте предпазния колан и спазвайте правилата за движение по пътищата.

При спортуване (особено практикуване на контактни спортове или спортове, при които има игра със стик), винаги използвайте необходимите протекторни (защитни) средства.

За да избегнат отслабването на костите, всички възрастни хора и особено жените след менопаузата, трябва да спазват добър двигателен режим и да си набавят храна, богата на калций. Относно проблемите на остеопорозата, нуждата от и начините на лечението ѝ, се обърнете към личния си лекар.