Банер за мобилна версия за апликация
Счупване на кости
Фрактурите (счупванията) на кости са честа последица на различните видове травматизъм - пътнотранспортен, спортен, битов, паталогични фрактури при неголеми натоварвания при остеопороза и др. Счупването на костите представлява нарушаване на целостта на костта в различните оси.
Възможно е счупването да не обхваща цялата обиколка на костта, а само част и двата сегмента да не са изцяло разделени. Фрактурите могат да доведат до разкъсване целостта на кожата и да има стърчащ фрагмент, така наречените открити фрактури.
В по-леките случаи фрактурите са закрити, тоест няма открита рана и няма контакт с околната среда, както и замърсяване с микроорганизми. Счупването може да обхване една или повече кости по цялото тяло - черепни, лицеви, прешлени по цялата дължина на гръбнака, кости на горен крайник, ребра, тазови кости, кости на долния крайник.
Видове счупвания:
- закрито счупване: счупване, което не "пробива" кожата. т. е. над счупването няма рана, чрез която счупената кост да влиза в контакт с околната среда;
- открито счупване: счупване, при което краищата на счупената кост "пробиват" кожата и влизат в контакт с околната среда (въздух, дрехи и т. н.). Този вид счупвания носят много голям риск от инфекция и възпаление на костта;
- неразместено счупване: такова, при което фрагментите от двете страни на фрактурната линия остават в нормалното си положение и цялостното очертание на костта, не се променя;
- разместено счупване: такова, при което фрагментите са разместени по различен начин (по дължина, по широчина, със завъртане едни спрямо други и т. н.);
- единично счупване: костта е счупена само на едно място;
- множествено счупване: костта е счупена на повече от две парчета или размачкана;
- фрактура-изкълчване: това е комбинирано увреждане, при което счупването е налице в кост, близо до дадена става и едновременно с него има и изкълчване (разместване една спрямо друга от нормалните им позиции на ставните повърхности на костите) на ставата;
- окултна или скрита фрактура: такова счупване, което не проличава на първоначалните рентгенови снимки;
- патологично или болестно счупване: такова счупване, при което костта е отслабена, поради наличието на някакъв болестен процес (остеопороза, разсейки от злокачествен тумор и т. н.).
Според причината:
- Травматични счупвания – счупване на костите от съответно нараняване. Причинителят на травмата засяга здрава кост;
- Патологични и спонтанни счупвания – Причинителят на травмата засяга кост, която е вече болестно променена, или има несъответствие между натоварване и издръжливост при него (костни метастази, първични костни тумори, костни заболявания, които протичат с декалциниране и костна чупливост, счупвания от умора и др.). Спонтанно счупване може да настъпи без каквото и да е травматично въздействие!
Според механизъм за възникване:
- Огъвачно счупване – Типично за него е получаването на един клиновиден фрагмент с основа на конкавната страна. Винаги се счупва най-напред изпъкналата (конвексната) страна;
- Откъсно счупване – То се получава в резултат на директно рязко напрежение на опън в залавната (инсерционната) зона на сухожилия и връзки. Типични примери за такова счупване на кости са счупване на лакътя (олекранона), отскубване на екстензорното сухожилие от крайната фаланга на пръстите на ръката, счупване на капачето на коляното, отскубване на tuberositas tibiae, счупване на вътрешния глезен, счупване на шиповидните и напречните израстъци на прешлените на гръбначния стълб;
- Торзионно счупване – То възниква при завъртане на тялото при фиксиран крайник или обратно. Фиксираното ходило в железопътна релса или върху ските често води до типично счупване на подбедрицата,
- Компресионно счупване – Нарушаването на целостта на костта се състои във вътрешно разрушаване структурата на гредичките. Почти всички белези на счупване на костите могат да липсват. Компресионното счупване често се пропуска. Типични са компресионните счупвания на петата, кондилите на големия пищял и счупване на прешленните тела на гръбначния стълб,
- Директно счупване – Типичен пример е счупването на бедрената шийка. Счупването възниква на мястото на действието на самата сила, например – удар с футболна обувка срещу голямопищялната кост,
- Индиректно счупване – Счупването настъпва на отдалечено разстояние от действието на силата.
Особености на счупванията на кости в детската възраст
Детската кост е обвита от твърде дебел и здрав периост в сравнение костта на възрастните. Поради това се получават особени видове счупвания (тип „зелена пръчка“).
Значение при децата има наличието на растежни зони. Нараняванията на епифизите могат да доведат до смущения в костния растеж. Колкото е по-малко детето, толкова по-бързо се образува калус.
При счупвания в детска възраст, е необходимо незабавно наместване. След няколко дни, то може да бъде невъзможно, поради бързо настъпилото калциевообразуване.
Детската кост чрез целенасочено калусообразуване изглажда страничните размествания до ширината на диафизата, а също така незначителни скъсявания и осеви изкривявания до 15˚. Усукванията по оста обаче не могат да се компенсират.
При детските счупвания целенасоченото калусообразуване не коригира ротационните грешки. Често калусообразуването е в излишек. По правило, излишният калус се ремоделира без остатък.
При деца развитието на лъжлива става (псевдоартроза) е рядкост. Затова обикновено се дава предимство на консервативното лечение:
- оздравяват толкова по-бързо, колкото по-малки са децата;
- малко накриво зараснали кости или скъсявания се оправят от само себе, си в процеса на израстването;
- изключително редки са усложненията след счупване, като схващане на ставите, остеопороза, атрофиране или събиране на вода вследствие на по-продължително залежаване на легло;
- фрактурите на края на ставата (епифизата) са редки, но обикновено трябва да бъдат оперирани;
- счупванията в растежната фуга на костта са чести, но могат да се лекуват и без операция.
Причини:
Счупванията на кости са резултат най-често на травми, когато има въздействие на механични фактори с голяма сила. В някои случи обаче, счупването може да се получи и след лека травма, поради увредения костен състав и намалената здравина на костите. Такава промяна на костите се случва при някои заболявания, като остеопорозата например, различни тумори или в следствие на прием на някои медикаменти.
Симптоми:
Счупванията като симптоматика се характеризират с няколко белега - болка, оток (подуване), деформация на засегнатата област и нарушена функция на засегната кост и става. Болката е един от най-честите симптоми, които карат пациента да потърси лекарска помощ. Болката при счупване на кост е много силна и не намалява спонтанно, ако не се вземат специализирани мерки. Подуването се дължи на кръвотечение, което се предизвиква при счупването, образува се така нареченият хематом.
Поради нарушената цялост на костта се променя формата, анатомията на засегнатата област и е силно болезнено или дори невъзможно извършването на пълния капацитет на движение в засегната област. Всички тези симптоми могат да се наблюдават и при сходни състояния, като луксациите (изкълчванията) например. Поради тази причина е необходима консултация с лекар специалист, който с помощта на образни изследвания - рентгенография, компютърна томография, да постави точната диагноза. Освен механичната увреда, последствия на фрактурите могат да бъдат инфекции, като особено голям риск има при откритите фрактури, или дори разкъсване на съседни нерви, съдове, сухожилия, които могат да доведат до трайни увреждания.
Първа помощ:
Мерките за първа помощ при счупвания в различните телесни области се характеризират с някои особености. При травми и счупвания на черепните кости, основната опасност е засягането на подлежащите мозъчни тъкани. Нараняването на мозъка, кръвотеченията в мозъка и около мозъчните обвивки могат да се наблюдават и без видимо счупване на черепната кост при достатъчно силна травма. В такъв случай пострадалият се оплаква от главоболие, световъртеж, нарушения в зрението, шум в ушите и др.
Често травмата води до промяна в съзнанието - пациентът реагира вяло, отговаря неадекватно или губи съзнание. Важен симптом за тежко счупване, като това на основата на черепа е кръвотечението от ушите. В случай на травма и счупване на черепните кости пострадалият не бива да се мести, а да изчака неподвижно пристигането на спешна помощ. Черепния травматизъм често е съпроводен и с травми - счупвания, луксации - и на шийни прешлени. Оплакването от болка в шията, мускулна слабост на една или и двете телесни половини, нарушена сетивност са белези на възможна шийна травма. В този случай пострадалият не бива да се транспортира без специална стабилизация със шийна яка, тъй като е силно рисково травмата да се усложни.
Единствено изключение, при което е задължително пострадалият да се премести, е в случаите на загуба на съзнание или изпадането в клинична смърт. Тези състояния изискват спешна намеса и от немедицински персонал в рамките на минути. В 90% от шийните и черепномозъчни травми при загуба на съзнание пациентите повръщат стомашно съдържимо. Човек в безсъзнание губи защитните си рефлекси на преглъщане и откашляне и при евентуално повръщане той аспирира в дихателните пътища повърнатите материи. За да се предотврати аспирацията и да се осигурят проходими дихателни пътища, е задължително, дори и при сигурна или заподозряна черепномозъчна/шийна травма, пострадалият да се завърти в стабилно странично положение.
Травмите, счупвания и размествания на гръбначните прешлени се характеризират с болка в засегнатото ниво, както и неврологична симптоматика под нивото на травмата. Пациентът има отслабена или липсваща мускулна сила и променена сетивност. Не усеща допир и болка в засегнатата област, или има намалено усещане, усещане за мравучкане, неадекватно на извършения стимул.
В някои случаи, травмите са стабилни и не водят до неврологична симптоматика, но при неправилно транспортиране, могат да се усложнят и да доведат до притискане и увреда на гръбначния мозък. При травми на гръбначния стълб, е необходимо запазване на стабилна позиция на пострадалия, до пристигане на специализирана спешна помощ и транспортиране, след фиксация със специализирани средства.
Счупванията на ребрата водят до силна болезненост при всяко дихателно усилие. Могат да бъдат засегнати едно или повече ребра, от едната или от двете страни на гръдния кош. При счупването на ребро, е възможно засягането на подлежащите обвивки на белия дроб, образуването хемо- или пневмоторакс (събиране на кръв или въздух между обвивките на белия дроб) и нарушаване механиката на дишане.
Пациентът се оплаква от силна болка и затруднено, до невъзможно дишане. Най-тежката фрактура на ребра, е когато има две фрактурни линии в ляво и в дясно на гръдния кош на поредица от ребра. Това състояние се нарича гръден капак, поради формирания фрагмент от ребра и гръдна кост. Тогава механиката на дишане е силно нарушена и най-често налага апаратна механична вентилация (изкуствено дишане), за определен период от време.
Счупванията на кости на горния крайник позволяват най-много намеса от немедицински персонал. При счупване на горен крайник е възможно фиксирането с подръчни материали (триъгълни кърпи, дрехи) на ръката, сгъната в лакът под прав ъгъл към гръдния кош, което да обездвижи целият горен крайник и раменният пояс. Ако няма други придружаващи травми, които да изискват специализиран транспорт, пострадалите с фрактури на горните крайници, могат да се извозят с личен транспорт до център за специализирана медицинска помощ.
Счупванията на тазовите кости са тежки състояния, които водят до много и трайни усложнения. Освен силната болка, нестабилност и невъзможност за движение, тазовите травми могат да засегнат и редица вътрешни органи - отделителна система, ректум (крайният отдел на дебелото черво), както и да доведат до тежки кръвозагуби, които в някои случаи могат да бъдат летални.
Транспортирането на пациент с тазова травма, трябва да се осъществи от специализиран медицински персонал. Стабилизацията на счупения таз за времето на транспорта, се осигурява със специални колани или при липсата на такива, с подръчни материали - колани, чаршафи сгънати като колани, които да обхванат цялата обиколка на таза на нивото на илиачните кости и да компресират фрактурните линии, като по този начин осъществяват хемостаза (спиране на кръвотечението). Фрактурите на таза, в зависимост от тяхната тежест, могат да доведат до 2-3 л. кръвозагуба.
Счупването на бедрена кост също е травма, съпроводена с тежка кръвозагуба. Транспортирането на пострадалия се извършва от специализиран екип. Счупванията на подбедрицата, глезена и стъпалото са по-малко драматични. Могат да се транспортират в по-леките случаи с личен автомобил. Изискват специализирано лечение, за да се избегнат последващи трайни усложнения и да се осигури пълно функционално възстановяване.
Лечение:
За оздравяването на счупената кост са необходими три неща: счупените части трябва да имат вътрешен контакт помежду си; счупената част на тялото трябва да бъде оставена в пълен покой и да бъде добре кръвоснабдена.
Ако рентгеновата снимка показва, че краищата на костта са различно разположени от начина, по който трябва да зараснат, лекарят се опитва външно да ги намести (репозиция). Обикновено това се прави под наркоза, защото е много болезнено и отпуснатите от наркозата мускули улесняват работата. Понякога се използват и тежести, за да се разтеглят разместените части на костта (екстензионно лечение). Костите, които трябва да зараснат, се обездвижват, като се гипсират или счупените части се съединяват с гвоздеи, винтове, протези или жици (остеосинтеза). При „взаимното просмукване“ на прешлените, вследствие на остеопороза, гъбестите части на костите се закачат една в друга, че взаимно се поддържат. В такъв случай не е възможно, а и не е необходимо да се лекува счупването на костта.
Веднага идете на лекар, ако след гипсиране:
- под гипса имате усещане за болка, чието място можете точно да определите;
- гипсираната част на тялото се оцветява;
- отгоре или отдолу разположената става се обездвижва или отича;
- имате усещането, че гипсираната част изтръпва или се вцепенява.
Упражнения:
Още в болницата научавате т.нар. изометрични упражнения. Напрягането на мускулите в гипсовата превръзка препятства атрофирането им и подобрява кръвоснабдяването на костите. Но не бива да прекалявате с подобен род „тренинг“. В периода на оздравяването покоят е най-важният елемент. След свалянето на гипса трябва да усвоите активна двигателна терапия, за да си възвърнете предишната мускулна сила.
Живот с гипс: Още в болницата, трябва да се научите да ходите правилно с помощта на бастун. Там трябва да Ви обяснят също, доколко можете да натоварвате съответната част на тялото.
По възможност не бива да се къпете нито във вана, нито под душ, дори да предпазвате гипса с найлонова обвивка. Кожата под гипса изсъхва трудно и лошо и в такъв случай е много застрашена. Но ако все пак кожата под гипса се намокри, тя може да се изсуши добре с помощта на студената въздушна струя на сушоара. Преди да напуснете болницата, трябва да обсъдите с лекаря или с болничната санитарка, кой ще се грижи за Вас вкъщи: ще могат ли да Ви помагат хората, с които живеете, роднините или съседите или трябва да се обърнете към болничната каса за осигуряване на домашна помощница.
Операция:
Съединяване на костите с метални части. Почти винаги това означава провеждане на две операции: първата, за да се поставят металните части на костта и втората – за да се отстранят. По мнението на един международно признат ортопед подобни операции се провеждат по-често, отколкото се налага, тъй като грижите за пациент в гипс са по-досадни и продължителни. По-лесно е осигуряването на пациенти със заковани или завинтени фрактури. Тези операции са целесъобразни, когато:
- не може да се очаква, че с други методи на лечение костите ще зараснат правилно;
- засегнатият трябва да се изправи на крака, колкото е възможно по-скоро, за да избегне рисковете на дългото залежаване. Например по този начин винаги се лекуват счупванията на шийката на бедрената кост при по-възрастни хора.
Първоначално оперираните части на тялото следва да се освобождават от натоварване посредством бастуни, шини или гипс. Лекарят може да извади металните части едва когато костта отново носи. Тъй като този момент трудно може да се определи, по-добре е да се изчака по-продължително време преди изваждането на металните части. При фрактура на бедрената кост, това може да продължи 2 години.
Усложнения:
Към обичайните рискове при опериране се добавят опасностите от работата върху отворената кост: инфекции, увреждания при оздравяването. При пет от всеки сто операции металът действа като чуждо тяло, предизвиква възпаления и по този начин уврежда меките тъкани и костта.
Лечение с медикаменти
Болкоуспокояващите лекарства могат да облекчат болките. Понякога може да се наложи приемането на медикаменти за отпускане на мускулите. При счупване на ребрата с лекарства против кашлица се избягват болезнените разтърсвания.
Особености при различните видове фрактури при счупване на ребрата: По време на лечебния период слабите хора добре понасят в някои случаи еластичен пояс на ребрата.
Фрактура на пръстите на краката: Застъпваща превръзка с левкопласт, наподобяваща подреждането на керемиди.
Фрактура на бедрената кост: Почти винаги се оперира, тъй като трябва да се премахнат последиците от силния кръвоизлив от раната и оздравяването настъпва по-бързо.