Счупване на лакътя

Когато една кост се пропука или разчупи, това увреждане се нарича фрактура. Под счупване на лакътя се разбира счупване на някоя или някои от костите, влизащи в състава на лакътя - раменната, лъчевата и лакътната кости. Най-често счупванията се наблюдават в разположената непосредствено над ставната повърхност част на раменната кост (супракондилна фрактура), в областта на шийката (участъкът непосредствено под главичката) и главичката на лъчевата кост и олекранона (костната изпъкналост отзад на лакътя) на лакътната кост.

В различните възрастови групи се получават различни видове фрактури. Супракондилните (на ниво над разширената част на раменната кост, непосредствено над ставната повърхност на лакътя) счупвания са най-чести при деца на възраст от 4 до 10 години, поради относително голямата здравина на заобикалящите костите на лакътя връзки, в сравнение със здравината на самите кости.

Счупванията на горния край на лъчевата кост (костта откъм палеца) обикновено представляват счупване на шийката на лъчевата кост при деца и счупване на главичката на лъчевата кост при възрастните.

Вътреставни счупвания на кондилите (счупвания на долния, широк край на раменната кост, при които линията на счупването се намира вътре в самата става) се срещат както при деца, така и при възрастни.

Най-често счупването на лакътя се получава при падане върху разгъната в лакътя ръка или при директен удар върху лакътя. Сухожилието на триглавия мишничен мускул (трицепс) се залавя за олекранона (костната изпъкналост отзад на лакътя) и го размества при счупването му.

Високоенергийна травма (с голяма сила), например при автомобилна катастрофа може да предизвика счупване на лакътя по смесен механизъм. Усложнения на счупването са засягане на артерия или нерви, преминаващи през областта на лакъта (тези усложнения са най-чести при супракондилните счупвания).

 

Симптоми:

Aкo след травма откриете някой от следните белези, е твърде вероятно да имате счупване или друго сериозно наряняване, изискващо медицинска помощ:

  • много силна болка в областта на лакътя, след травма на същия;
  • подуване на лакътя;
  • деформация на лакътя или зоните около него (промяна на формата и очертанията на областта);
  • промяна в цвета на областта около лакътя (кръвоизлив, натъртване или охлузване, насиняване или зачервяване на областта);
  • трудност при осъществяването на пълния обем движения в лакътя (сгъване и разгъване: нормално би трябвало да сгъвате лакътя до степен, че можете да докоснете рамото с върховете на пръстите си и да разгъвате напълно, без затруднения ръката в лакътя; вътрешна и външна ротация: при сгънат в прав ъгъл лакът би трябвало да можете безпроблемно да завъртите предмишницата по оста и така че дланта Ви да гледа към тавана или съответно към пода);
  • вцепененост, вдървеност, намалена чувствителност на ръката, както и усещане за изстиване на предмишницата, ръката и пръстите (три големи нерва, както и множество важни кръвоносни съдове, преминават през областта на лакътя и всяка от тези структури може да бъде увредена от самата травма или възникналия масивен оток);
  • налице е отворена рана в областта на лакътя след травма, през която може да се вижда кост (счупванията, при които се осъществява контакт между външната среда и кост, се наричат отворени счупвания);
  • при опитите за движение може да чуете хрущящи звуци, като от стъпване върху сняг (наричат се крепитации и възникват от търкането на счупените повърхности).

 

Първа помощ:

Важно е да се знае, че счупването не може да се излекува вкъщи.

  • ако имате отворена рана, покрийте я с чиста превръзка, ако има кървене - притиснете здраво мястото и повдигнете ръката;
  • не опитвайте да изправите или да наместите счупената кост! Ако парче кост стърчи от отворена рана, не опитвайте да го "приберете" обратно, тъй като това крие голям риск от инфекция и засягане на допълнителни структури;
  • обездвижете с подръчни средства доколкото е възможно наранената ръка, докато търсите лекарска помощ.

Счупванията на лакътя носят риск от потенциално сериозни усложнения. Ако подозирате, че лакътят е счупен, потърсете лекар. Наличието на някои от следните белези трябва да са сигнал за това:

  • забелязвате силно изразен оток в или около лакътя;
  • забелязвате някаква деформация (променена форма) на лакътя или областта около лакътя. Ако имате съмнения, сравнете травмирания крайник със здравия - всяка нова подутина или вдлъбнатина трябва да Ви наведе на мисълта за евентуално счупване;
  • усещате блокиране в ставата на лакътя;
  • нормалните движения в лакътя внезапно се ограничават (нормално би трябвало без болка да изпълнявате следните движения в лакътя: пълно разгъване, пълно сгъване, така че можете да докоснете рамото си с върховете на пръстите на същата ръка, да завъртите дланта си напълно в посока към тавана или към пода);
  • забелязвате промяна на цвета в лакътя или около него (синкаво, пурпурно или тъмно оцветяване на кожата може да сигнализира, че имате изтичане на кръв в или около лакътя);
  • усещате скованост или тръпнене в ръката, както побеляване или изстудяване на ръката под лакътя;
  • изпитвате много силна болка, която не отшумява след травмата и не намалява в резултата на първоначалното домашно лечение;
  • в областта на лакътя е налице открита рана, в която се забелязва кост или част от нея.

 

Лечение:

Видът и тежестта на счупването определят лечението. То се различава както при различните фрактури така и при възрастните и децата (строежът на костите и начинът на тяхното зарастване се различават при деца и възрастни).

Въз основа на редица признаци и резултатите от изследванията, лекарите преценят дали счупените костни фрагменти са разместени, дали счупването е стабилно или нестабилно (т. е. дали след наместване нормалното взаимно положение на фрагментите ще се запази) и дали съществува засягане на други структури освен на костите. Всичко това определя избора на лечение.

Най-общо, лечението може да се раздели на консервативно (неоперативно, нехирургично) и оперативно (хирургично).

При по-леките, неразместени и стабилни счупвания след добро обезболяване и отпускане на мускулатурата (това се постига с различни видове лекарства, понякога и с подаването на пълна упойка), лекарят намества счупените кости в нормалното им взаимно разположение и след това обездвижва наместения крайник в шина или гипс (цял гипс, обгръщащ крайника по цялата му обиколка). Обикновено се обездвижва крайника от кокалчетата на ръката до рамото (трябва да се предотврати сгъване и разгъване в лакътя, както и въртене на предмишницата).

При по-тежки фрактури, свързани с голямо разместване на фрагментите, нестабилни счупвания (които показват тенденция за разместване след наместването им), както и открити счупвания (има открита рана, през която парче кост влиза в контакт с външната среда), предпочитаният избор на лечение е операция. Хирургичното лечение представлява връщане на счупените костни фрагменти в нормалното им разположение едни спрямо други, като за това се използват метални винтове, плаки, пирони и хирургични телове. При откритите фрактури, освен това се осъществява и щателно почистване на раната в операционна, прилагане на антибиотици по венозен път и ваксиниране против тетанус.

Наличието на засегнат артериален кръвоносен съд или нерв, изисква също хирургично лечение, с възстановяване на тези структури.

И при двата вида лечение, след като счупването започне да зараства, се предписва индивидуална програма за рехабилитация, в която основен елемент представляват упражнения за възвръщане на пълния обем на движения в лакътя и увеличаване силата на мускулите около ставата.

Счупванията на лакътя могат да доведат до различни усложнениня. При добре проведено лечение и стриктно спазване на лекарските предписания (включително контролните прегледи), в голям процент от случаите, ставата възстановява функцията си напълно. Това отнема различно време, в зависимост от вида и тежестта на счупването, възрастта на пациента (при деца счупванията зарастват по-лесно и по-бързо) и правилното лечение. Голяма роля за възстановяването на функцията на лакътя играе правилно проведената физиотерапия.

 

Усложнения:

При счупването на лакътя (особено при някои видове), сравнително често се получават усложнения като:

  • несрастване на счупването (между счупените фрагменти не прораства нова кост);
  • неправилно срастване на счупването (сраства, но променяйки нормалната структура на костта);
  • непълно възстановяване на движенията в лакътя;
  • увреждане на нерв или кръвоносен съд;
  • инфектиране (възпаление на костта);
  • възникване на артрозни промени (промени на износване) в лакътя, по-бързо отколкото при неувреден лакът и др.

 

Периоди на рехабилитация

Продължителността на периодите на абсолютно и относително обездвижване се определя от метода на лечение (консервативен или оперативен) и характера на увреждането. При обикновени дислокации на костите на предмишницата и консервативно лечение, периодът на абсолютно обездвижване трае 3-4 дни, относителният - 14-15 дни.

Също така се отбелязва третият (тренировъчен) период, в който най-накрая се възстановява функцията на лакътната става. Дихателното упражнение се редува с три специални или общо развитие.

Период на абсолютно обездвижване.

Терапевтичното физическо възпитание се предписва от 2-ия ден след налагането на гипса. На фона на общите учения в развитието и респираторни, използващи активно движение в ставите, свободни от обездвижване, ideomotor упражнения, изометрични напрежения в мускулите на рамото и предмишницата. Тъй като разстройството на лакътя са най-податливи на атрофия в мускулите на рамото, трябва да бъде на първо място ритмична стрес релаксация на тези мускули. Ритмични натоварвания на мускулите на предмишницата, се извършват благодарение на движенията на флексията и разширението на пръстите на ръката. Рехабилитационната техника трябва да идва от състоянието на бицепс мускул в спазъм, който трябва да извърши упражнения, за да отпуснете ръката. Препоръчително е да се извършват удължителни упражнения в лакътната става, едновременно с уриниране (отстраняване на повишен тон). За укрепване на отслабените разширители, провеждайте упражнения срещу максимална (но не предизвикваща болка) резистентност. Упражненията с устойчивост на разширители в лакътната става, също спомагат за намаляване на спазма на флексорите.

Първият период терапия се разделя на два етапа. В първата фаза (на втория ден след прилагането на шина) ръката се поставя върху възглавницата, под главата или в позицията на отвличане, в раменната става. Тази позиция е необходима, за да не се развие подуване на крайниците, да няма болка и да се подобри циркулацията на кръвта и лимфата. Също така, изпращайте импулси към фиксираните лакти и китки (въображаеми движения за флексия и удължаване, напрежение на мускулите на рамото и предмишницата).

Във втория етап на първия период (за период от около 12 дни), към комплекса от упражнения, се добавя и движение във флексия с разширяване на лакътя в амплитуда от 35-45 градуса в гипс.

Понякога, по време на рехабилитацията, се наблюдава известна стагнация - обемът на движенията, постигнати по време на процедурата, отново е ограничен след няколко часа. В този случай гума с разширител с еластична тяга може да бъде полезна за поддържане на постигнатия обем на движение. През деня, се препоръчва да се даде на ранения крайник повишена позиция, тъй като в такава ситуация, особено в ранните етапи на травматична болест, той помага за намаляване на подуването, при болка и скованост.

Гимнастическите упражнения се провеждат 2-3 пъти на ден. Продължителността през първите 2-3 дни е 10-15, по-късно 20-30 минути.

Физиотерапията като допълнение към терапията

Задължителен компонент на комплексното лечение е физиотерапията. Не се препоръчва едновременно да се причисляват голям брой физически фактори, тъй като това води до неблагоприятни резултати. Противопоказна е интензивна термична процедура (горещи вани, терапевтична кал с висока температура и др.). Най-добри резултати се наблюдават, когато ултразвукът се комбинира с тренировка. Второто място в ефикасността след ултразвука заема третичните токове, трета е банята с вода с умерена температура (не по-висока от 37 ° C).

Парафинова терапия .

Частта от ръката, съдържаща лакътната става, която е подложена на парафин, се измива и изсушава и се смазва с масло от вазелин. След това се нанася парафин. Има няколко метода за това.

Текущото лечение и третирането с парафин се извършват преди упражнения за тренировка за упражнения, за да се подобри кръвообращението в съвместния регион и да се смекчат конюнкциите, възникнали по време на престоя в мазилката.

Трябва да се има предвид, че силните елементи на гимнастиката, извършени само след консултация с лекаря, ускоряват регенеративните процеси и стабилизират работата на нервно-мускулната система. За да възстановите лакътната става, се препоръчва да започнете упражнения с обща гимнастика, като постепенно се придвижвате към увеличени натоварвания.

Като цяло, лечението на заболявания на лакътната става се извършва в съответствие с приет стандарт тактика, характерен за всички видове ставни заболявания. Основното е, че този процес трябва да бъде непрекъснат, редовен и комбиниран.

 

Програмата за рехабилитация след хирургично лечение на нестабилност на лакътната става, се състои от четири периода:

  • I период - ранна постоперативна (обездвижване на лакътната става);
  • II период - късно следоперативно (възстановяване на мобилността);
  • III период - период на обучение (възстановяване на стабилността);
  • IV период - обучение.

Задачите на първия период са - предотвратяване на мускулната хипотрофия на оперирания крайник, подобряване на периферния кръвен поток и поддържане на общо професионално и спортно изпълнение.

За тази цел се използват изометрични мускулни контракции, които могат да бъдат ритмични и продължителни. Ритмичните натоварвания се извършват при ритъм от 30-50 пъти в минута. Мускулното напрежение, задържано за 3 сек или повече, се счита за дълго. Оптималната продължителност на изометричното напрежение е 5-7 s. Продължителни изометрични щамове са необходими за увеличаване на мускулната сила.

  • От 2-ия ден след операцията, ритмичните изометрични щамове на гъвкавите мускули на ръката, пръстите и рамото, започват с опит за извършване на движения в съответните стави. В рамките на една сесия, 10-12 напрежения се считат за оптимални. През деня пациентите трябва да повтарят класа си до 20 пъти;
  • От 3-4-ия ден след операцията изометричните напрежения се удължават. Особено внимание се отделя на мускулните синергисти на медиалния лигамент, както и на мускулите на трицепс brachii. За избирателно изометрично обучение на мускулите на този етап, най-ефективното използване на BF върху ЕМГ;
  • След нормализиране на общото състояние (5-7-ия ден след операцията), за да се запази ефективността на спортната, се прилага общи упражнения развитие  (активни движения на съпротива и силова тренировка за здрави крайници, пешеходни при средна скорост, бягане, скачане на място, клекове, фитнес тренировки и т.н.). Натоварването постепенно се увеличава, поради увеличаване на продължителността на заетост и намаляване на почивките.

В допълнение към LH, по време на имобилизация, се извършва ритмична електрическа стимулация на трицепс и разширители на ръката.

При експресираният оток на периартикуларните меки тъкани се определя UHF-терапия, в олиготермална доза или магнитотерапия.

През II-рия период, заедно с възстановяването на мобилността в лактите, продължават да се поддържат атлетичното представяне.

След прекратяването на имобилизацията, на специална скоба на ръка се носи гума, обхващаща рамото на ръкава и предмишницата, които са свързани с две панти (брави), предоставят монтаж, извън допустимия диапазон на движение.

През първите 3-4 дни се прилагат релаксиращи упражнения: активна доброволна и пост-изометрична релаксация. Упражнения за разтягане на периартикуларните тъкани се извършват строго в равнината на движение в съвместното humeroulnar изключение на странично отклонение на предмишницата (активните-улеснено движения и упражнения с самопомощ). Всяка процедура завършва с поставянето на оперирания крайник в положение на огъване и удължаване на лакътната става (упражнение по тялото). При бавно възстановяване на мобилността, "плъзгащото" полагане се използва с ролкови колички и наклонен полиран панел.

След възстановяване на пълната амплитуда на движенията в ставата, започва третият период, чиято основна задача е да увеличи силата и издръжливостта на мускулите около лакътната става. Упражнения с устойчивост, натоварване с тегло до 6 кг, разширител и др. Упражненията, които предизвикват напрежения в областта на медиалната секция на капсула-лигаментния апарат, се изключват. По правило движенията се извършват в специална гума чрез панти, което предотвратява отклонението на предмишницата.

За ускоряване процеса на възстановяване,силата на периартикуларните мускули, се използват и допълнителни средства. Това обучение е с биофидбек сила, изокинетични упражнения, динамична електрическа стимулация на мускулите с тежести, масаж на ръцете и мускулите на раменете, на предмишницата (без лакътя) техника за тонизиране.

Заедно със специални упражнения с общо тонизиращо действие, подкрепящи спорта и симулационни упражнения (бягане, ходене, игра с елементи, упражнения с тежести за краката и торса); гимнастички изпълняват упражнения за гъвкавост, координация на равновесието и т.н.

Критерии за допускане до спортиста за обучение, е липсата на болка в областта на увреждане на ставите и сухожилията, при натоварване на ставите и опъването на медиалния лигамент, без атрофия на околните мускули, нормализиране на тяхната еластичност и биоелектричната активност. Най-информативни са изометричните и изокинетичните тестове.

 

Превенция:

Тъй като повечето счупвания на лакътя се случват при спортни травми, пътнотранспортни произшествия или битови травми, следните съвети може да са от полза:

  • спазвайте правилата за движение по пътищата, не употребявайте алкохол, когато шофирате и винаги слагайте предпазен колан;
  • не спортувайте, без да загреете или когато сте много изморени;
  • носете протектори, когато спортувате;
  • не продължавайте извършването на дадена дейност, ако сте почувствали силна болка в лакътя.