Банер за мобилна версия за апликация

Счупване на ръката

Горният крайник се състои от 3 главни големи кости и няколко по-малки кости в областта на китката и ръката:

Раменната кост (хумерус) се разполага от рамото до лакътя. В горната си част раменната кост се свързва с лопатката и ключицата и заедно образуват рамото.

В лакътя, раменната кост се свързва с двете кости на предмишницата (частта на горния крайник между лакътя и китката)-лъчевата (радиус) и лакътната (улна) кост. При длани, обърнати към тавана, лъчевата кост се разполага откъм страната на палеца, а лакътната кост се разполага откъм малкия пръст. Двете кости на предмишницата са свързани помежду си по такъв начин, че е възможно извършването на въртене по надлъжната ос на предмишницата (обръщане на дланта към тавана и пода).

Лъчевата кост на предмишницата се свързва с костите на китката в лъчево-китковата става. Китката се състои от осем малки кости, разположени в две редици. Редицата, разположена по-близо до лакътя, се свързва в лъчево-китковата става с лъчевата кост на предмишницата. Редицата, разположена по-близо до пръстите на ръката, се свързва от една страна с първата редица кости на китката и от друга с костите на ръката (в медицината под ръка се разбира частта на горния крайник между китката и върховете на пръстите).

Ръката се състои от пет метакарпални кости, които се разполагат между китката и основата на всеки един от пръстите. Всеки един от пръстите, с изключение на палеца, се състои от три кости (фаланги), свързани помежду си с по две стави. Палецът е съставен от две кости (фаланги), свързани помежду ди с една става.

Костите са съставени от костни клетки, белтъци и минерали (основен е калцият), подредени в специална структура. Костта е жива тъкан, в която протичат обменни процеси и която има нужда от кръв и носените от нея хранителни вещества и кислород за правилно функциониране.

Нормалните кости се характеризират с голяма здравина. Също както дървен молив те могат да се огъват до определена степен. Ако силата, която се прилага върху тях е твърде голяма или твърде внезапна, костите могат да се счупят.

Счупването и пукването (сцепване) на дадена кост, с или без разместване на получените костни фрагменти, се нарича в медицината фрактура или просто счупване. Фрактура на горния крайник означава, че една или повече от костите му са счупени или пукнати. При децата, поради наличие на растежен хрущял в двата края на дългите кости, счупването може да представлява нарушаване на връзката между основната кост и плочката от растежен хрущял.

Счупванията се наричат непълни, когато линията на счупването не преминава през цялата дебелина на костта (и съответно няма разместване на костните фрагменти, част от костта още държи или е налице пукване) и пълни, когато линията на счупване преминава през цялата дебелина на костта и е възможно да има разместване на получените костни фрагменти. Разместването се обуславя от действието на мускулите, залавящи се за счупените фрагменти.

Непълните счупвания са по-чести в детска възраст, когато костите са по-еластични. Особено характерно е счупването тип "зелена клонка"- костта се счупва от едната страна, а от другата остава здрава (същото се получава ако се опитате да пречупите жилава зелена клонка).

Пълните счупвания се срещат по-често при възрастни, но при достатъчна по големина сила се наблюдават и при деца.

Счупванията на горния крайник са често увреждане, което се наблюдава, както при деца, така и при възрастни. При децата предразполагащ фактор е по-голямата им физическа активност (игра, спортуване), а при възрастните чест предразполагащ фактор е остеопорозата (болестно или възрастово-обусловено състояние на костите, представляващо най-грубо казано "намаляване" на здравината на костта, поради загубата на минерали в костите и промяна на строежа им).

 

Видове:

Почти всички травми на горния крайник, които водят до получаването на счупване могат да се разделят на две групи: падания и директни травми. Типичното падане, което предизвиква счупване, представлява падане с подпиране на изпънат горен крайник. В такъв случай мястото на счупването може да бъде от китката до рамото, в зависимост от посоката на падането, възрастта на пострадалия и други фактори, които променят действащата върху костта стресова сила при падането. Директната травма може да бъде причинена от директен удар с предмет, като например бухалка или пръчка, от пътно-транспортно произшествие с лека кола или мотоциклет или всяка травма, оказваща директното прилагане на сила върху дадена част от горния крайник.

Счупвания на мишницата (частта на горния крайник между рамото и лакътя):

  • При здрави хора по-голямата част от счупванията на раменната кост (хумерус) се причиняват от директен удар върху мишницата. Това често се случва при катастрофи или при падане отвисоко. По-рядко раменната кост може да се счупи при екстремно усукване на мишницата, падане върху изпъната ръка или рязко и екстремно съкращаване на мускулите на мишницата. Счупването, причинено от съкращаване на мускулите често се нарича спирално счупване, поради хода на фрактурната линия. Тези редки счупвания засягат обикновено спортисти, като борци, хвърлячи на диск и т. н.;
  • Ако раменната кост се счупи при по-лек удар или леко падане, това може да означава че костта е отслабена от някакъв болестен процес в нея - такова счупване се нарича болестно или патологично и най-често причината е остеопороза или злокачествен тумор. Последните счупвания се срещат обикновено при хора над 60 годишна възраст, докато счупванията на раменната кост в резултат на травма, обикновено се наблюдават при по-млади индивиди.

Счупвания на предмишницата (счупвания на лъчевата и лакътната кост):

  • При счупване на предмишницата могат да бъдат счупени лъчевата и лакътната кост по отделно или и двете заедно. И в двата случая увреждането най-често се причинява от директен удар върху предмишницата или падане върху разгъната ръка.

 

Симптоми:

Разположението и тежестта на дадено счупване определя оплакванията, които то предизвиква. Най-честите симптоми на счупванията на горния крайник са:

  • Болка: обикновено болката е много силна, възниква рязко след травмата и се засилва при опит за движение на наранената част от горния крайник. Болката е най-силна в участъка, където е възникнало счупването;
  • Подуване: големият приток на кръв и телесна течност към мястото на счупването обуславя бързото образуване на оток. Той причинява подуване на наранената област от ръката и болка;
  • Промяна във функцията на горния крайник: най-често това е невъзможност за осъществяване на движение в някоя от частите на горния крайник, но може да се появи силно болезнена, нетипична подвижност на нетипично място;
  • Деформация или промяна в очертанията на засегнатия горен крайник: това важи предимно за разместените счупвания, когато при сравнение със здравата ръка, счупената изглежда с ненормални очертания (странно извита, сгъната и т. н.). При разместените счупвания, особено на мишницата, където мощни мускули се залавят за раменната кост, счупеният горен крайник може да изглежда скъсен спрямо здравия;
  • При откритите счупвания, налице е рана на кожата, през която може да се види парче от или цяла кост;
  • При засягане на артериален кръвоносен съд може да е налице изстиване на крайника под мястото на увреждането;
  • При засягане на нерви може да е налице скованост, тръпнене или невъзможност за осъществяване на някои движения в предмишницата, китката и пръстите на счупената ръка;
  • Промяна в цвета на кожата, най често синкаво- виолетово от излива на кръв в подкожието и в дълбочина на тъканите;
  • Понякога може да се чуят или усетят стържещи звуци при опит за осъществяване на движение в счупената част от крайника.

 

Първа помощ:

Наличието на счупване е сериозно увреждане, което налага лекарска оценка и намеса. Затова при наличие на някои от симптомите на счупване на костите на горния крайник, потърсете лекарска помощ. Междувременно могат да се прилагат следните мерки, които имат за цел да облекчат страданията и да предотвратят по-тежко увреждане, но не лекуват счупването:

  • Отстранете дрехата от наранената част на крайника, без да прилагате сила върху ръката (прережете дрехите ако се налага);
  • Приложете лед върху наранената област, като предварително го увиете в кърпа или нещо подобно, за да няма директен контакт между леда и кожата. Прилагайте леда за 10-15 мин на всеки час, до намесата на лекар. Ледът намалява отока на наранената област и съответно донякъде болката. Не прилагайте топлина в първите 24 часа, тъй като това би увеличило отока;
  • Обездвижете наранената ръка. Това трябва да стане в положението, в което ръката се намира, дори и да има видна деформация на крайника. Не бива да се правят опити за корекция на положението на костите извън болнични условия и от неквалифицирани лица. Обездвижването може да се постигне със саморъчно направена шина (дъска, твърд картон, увити на руло вестници и т. н.), която трябва да обхване една става под мястото на увреждането и една става над увреждането. Поставете мек плат или нещо подобно под твърдите плоскости, използвани за шинирането. Може да поставите така обездвижената ръка в превръзка през врата, за да се осигури опора на счупената ръка;
  • Поставете наранената ръка на високо доколкото е възможно. Това намалява притока на кръв и телесни течности към наранената област и предотвратява увеличаването на отока;
  • За намаляване на болката можете да приемете през устата обезболяващи, продавани без рецепта (най-често аналгин или от групата на нестероидните противовъзпалителни средства);
  • В случай на наличие на открита рана, през която се вижда кост, притиснете раната с чиста марля или парче плат, без да опитвате да промените положението на счупените кости и без да промивате раната с вода;
  • Потърсете лекарска помощ по най-бързия възможен начин. Не давайте на пострадалия да се храни (това е важно с оглед на евентуално налагаща се операция);
  • В случай на тежко пострадал (например при автомобилна катастрофа) не правете опити за преместване на пострадалия до идване на екип на спешна медицинска помощ, за да не причините утежняване на пораженията;
  • Счупванията на горния крайник представляват сериозни увреждания, които налагат оценка и лечение от страна на квалифициран лекар. Често при травми е невъзможно да бъдат отграничени изкълчванията от счупванията на горния крайник. Затова се налага извършването на преглед от квалифициран лекар и някои изследвания.

Потърсете незабавно лекарска помощ при наличието на някои от следните тревожни белези:

  • Силна болка в дадена част от горния крайник, която се засилва при опит за движение в ръката и не намалява с прилагането на лед и обезболяващи. Болката е силно изразена в определена точка, под която може да се опипа костна подложка;
  • След травма чувствате скованост, изтръпналост на китката, предмишницата или ръката или сте неспособни да извършвате движения с тях;
  • Ако в областта на травмата се появи масивен оток;
  • Ако забележите деформация, промяна в очертанията на засегнатата ръка;
  • Ако се появят абнормени движения - движения на място, където не съществуват, например подобно на сгъване движение в предмишницата, където няма става и такова движение не би трябвало нормално да се осъществява;
  • Ако имате отворена рана някъде по горния крайник и през нея се вижда кост или парче от кост или има обилно кървене и т. н.

 

Лечение:

Изборът на лечение на счупванията на горния крайник зависи от много фактори, като тежестта на счупването, вида му, мястото на счупване, състояние на пострадалия и т. н. Същността на лечението на счупванията представлява наместване на фрагментите на счупената кост в нормалното им положение и съотношение едни спрямо други и задържане на това нормално положение за период от време, достатъчно дълъг, за да осигури срастване на костта.

Важен признак за всяко едно счупване е неговата стабилност или нестабилност. Стабилно счупване е това, при което фрагментите не са разместени или ако са разместени и се наместят не проявяват тенденция за ново разместване. Нестабилно счупване е това, при което веднъж наместените костни фрагменти, показват тенденция за ново разместване.

 

Счупвания на мишницата:

Ако краищата на счупената кост не са разместени, най- вероятно ще се нуждаете само от обездвижване на счупената ръка в циркулярен гипс (обхваща цялата обиколка на крайника) или шина (обхваща част от обиколката на крайника) за 1 до 3 месеца. Съвременните гипсове се правят и от фибростъкло, което ги прави по-леки, а някои от тях са и водоустойчиви, т. е. може да се къпете с тях. Все още в България се ползва предимно класическия гипс. Веднъж поставен, може да се наложи гипса да бъде срязан в определен участък или да бъде още удебелен в зависимост от състоянието на ръката. За да се намали отока на травмираната ръка, се препоръчва гипсираната ръка да се държи на възглавница или друга подложка нависоко.

При счупвания с разместване на фрагментите се налага първо наместването им. За да се отдаде това по-лесно се прилагат лекарства, които премахват болката на пострадалия и отпускат мускулатурата му (за да се елиминира тегленето и разместването на фрагментите от мускулите, които се залавят за тях). Може да се наложи и прилагането на пълна анестезия (пълна упойка). Целият този процес се нарича закрито наместване. То също завършва с обездвижването на мишницата в гипсв или шина.

При по-сложните счупвания (множествени, с голямо разместване и голям брой фрагменти) или вътреставни счупвания (при тях линията на счупването минава и през ставната повърхност -в случая на раменната кост в лакътя или раменната става), обикновено се налага извършването на операция, при която се извършва наместване на фрагментите по кръвен път и задържането им в нормално положение с помощта на плаки, пирони (поставят се в кухината на тръбестите кости, каквато е раменната кост). игли, хирургични телове, винтове и т. н. След операцията също се обездвижва крайника за различно дълъг период от време (1-3 месеца).

При откритите счупвания, характеризиращи се с много голям риск от инфекция на костта, се налага щателното почистване на тъканите в операционна зала, наместване на фрагментите по кръвен път и задържането им в нормална позиция с гореспоменатите или други средства. Налага се и провеждането на лечение с антибиотици по венозен път, поради големия риск от инфекция. Прави се задължително и ваксинация против тетанус.

 

Счупвания на предмишницата:

Обикновено тънките кости на предмишницата (лъчевата и лакътната) лесно се разместват при счупване. При стабилни счупвания се предприема закрито наместване на костите (прави се по същия начин, както е описано при счупвания на мишницата)и след това крайникът се обездвижва в гипс от кокалчетата на пръстите до над лакътя, за 1 до 3 месеца.

При по-тежките счупвания (с много фрагменти, вътреставни, нестабилни и т. н), както и при откритите счупвания, се налага извършването на операция, при която костите се наместват и се задържат в правилното си положение с винтове, плаки, пирони, хирургични телове и т. н. При откритите счупвания на предмишницата също в операционна зала се прави щателно почистване на раната, наместване на фрагментите по кръвен път и задържането им в нормална позиция с различни средства. Поради големия риск от възпаление на костта (остеомиелит), се прилагат комбинации от антибиотици по венозен път, както се прави и ваксина против тетанус.

Независимо от вида на счупването и начина, по който е било лекувано, като втори етап в лечението се предписва рахабилитационна програма. Основен елемент в нея са упражнения за възстановяване и засилване на ускулатурата на счупения горен крайник (от продължителното обездвижване мускулите на засегнатата ръка отслабват много бързо). Други съставни елементи на рехабилитацията са електростимулации, ултразвуково лечение и т. н. Тази програма обикновено продължава няколко месеца.

Костите имат добра способност да зарастват, като това става за различно време, в зависимост от вида на счупването, възрастта на пострадалия (най-бързо заздравяват счупванията при децата) и начина на лечение.

Обикновено повечето от счупванията на горния крайник заздравяват напълно и функцията се възстановява в пълна степен, но трябва да се имат предвид някои от следните особености:

  • ранното лечение дава по-добри резултати;
  • счупванията с много фрагменти, засягат става, откритите счупвания или инфектираниет счупвания имат по-лоша прогноза и могат да заздравяват по-дълго време;
  • при възрастните има по-голяма вероятност да остане някакво ограничение на движенията в горния крайник;
  • хронични (дългопротичащи болести) като остеопороза и диабет могат да забавят оздравяването.

Леките счупвания на предмишницата заздравяват за около 4 седмици при обездвижване в гипс. По- сериозните счупвания, които се лекуват оперативно се нуждаят от около 12 седмици обездвижване за да срастнат. В 91-97% счупените кости заздравяват добре.

Леките счупвания на мишницата (т.е. на раменната кост), заздравяват за 6-8 седмици при млади и здрави пациенти. По- тежките счупвания на раменната кост, могат да се нуждаят от 12 и повече седмици за срастване, особено при възрастни хора. При повече от 90% от счупванията на раменната кост, мишницата възстановява напълно функциите си, особено при хора под 35 годишна възраст.

В детска и млада възраст счупванията на горния крайник се получават обикновено при спортуване или при пътнотранспортни произшествия. За да се предпазите от такива увреждания, винаги носете предпазна екипировка при спортуване, използвайте предпазните колани при шофиране, спазвайте правилата за безопасно движение по пътищата и т. н. Загряване преди спортна активност също спомага за намаляване броя на контузиите и съответно счупванията. Осигуряването на пълноценно хранене на децата (добро калциево съдържание, житамин Д3 профилактика и т. н.) е добър начин за предпазване от увреждане на костите.

В напреднала възраст основен предразполагащ фактор за счупвания (не само на горния крайник), е остеопорозата (разбира се наред с травма). Високото калциево съдържание в храната и лечението и профилактиката на остеопорозата, наред с изброените по-горе мерки, са важни предпазни фактори по отношение на счупванията на костите, включително и на горния крайник. За повече информация относно проблемите, свързани с остеопорозата, се обърнете към личния си лекар.

 

Рехабилитация:

Ocoбeнocти нa възcтaнoвявaнe cлeд фpakтypa нa pъцeтe:

  • Cлeд кaтo cчyпвaнeтo зapacнe, нe тpябвa дa ce пpиcтъпвa към oбичaйнитe нaтoвapвaния;
  • Pъкaтa ce нyждae oт пълнoцeннo възcтaнoвявaнe. Пpичинaтa e, чe пpeз цялoтo вpeмe нa нoceнe нa гипca e в пocтoяннo oбeздвижeнo cъcтoяниe;
  • Mycкyлитe нa pъкaтa oтcлaбвaт cъщecтвeнo, кpъвтa пocтъпвa в тяx в минимaлнo кoличecтвo. 3aпoчвaт ecтecтвeни пpoцecи нa aтpoфия нa тъкaнитe, гyбят жизнecпocoбнocт;
  • Bъзcтaнoвявaнeтo oт cчyпвaнeтo, тpябвa дa зaпoчнe нa cъщия дeн cлeд cвaлянeтo нa гипca;
  • Лeкyвaщият лeкap мoжe дa пoмoгнe зa пoдбop нa oптимaлeн кypc нa възcтaнoвявaнe.

Ocнoвнo pexaбилитaциятa ce cъcтoи oт:

  • • Физиoтepaпeвтични пpoцeдypи и мacaжи;
  • • Лeчeбнa физkyлтypa;
  • • Пpaвилнo и бaлaнcиpaнo xpaнeнe;

 

Macaжи

  • 3a oптимизaция нa кpъвooбpaщeниeтo в тъкaнитe, зa oтcтpaнявaнe нa зacтoйнитe явлeния, e нeoбxoдимo дa ce зaпoчнe paздвижвaнeтo нa pъкaтa c бaнaлни paзтpивaния. Bceки мoжe дa ги пpaви caм cъc cъвceм лeк нaтиcк нa pъкaтa. Taзи мaнипyлaция cпoмaгa зa yвeличaвaнe нa мycкyлния тoнyc, paзшиpявa кpъвoнocнитe cъдoвe и пoдoбpявa дocтaвкaтa нa киcлopoд;
  • Hякoи cпeциaлиcти пpeпopъчвaт мacaжитe дa ce пpaвят c paзлични мacлa;
  • Дoбъp вapиaнт e изпoлзвaнeтo нa мacлo oт кeдъp. To блaгoпpиятнo ce oтpaзявa нa пpoцecитe нa възcтaнoвявaнe нa двигaтeлнaтa aктивнocт нa тpaвмиpaнaтa pъкa;
  • Лeк мacaж cъщo e дoбpe дa ce нaпpaви, oщe в пъpвия дeн cлeд cвaлянeтo нa гипca;
  • C тeчeниeтo нa вpeмeтo интeнзивнocттa нa мacaжнитe движeния тpябвa дa ce yвeличaвa;
  • Пpeпopъчитeлнo e, aкo пpи пpoвeждaнe нa тaзи пpoцeдypa нa пoмoщ дoйдe някoй oт близкитe или cпeциaлнo oбyчeн чoвeк.

 

Физиoтepaпия

Щo ce oтнacя дo мeтoдикитe зa физиoтepaпeвтичнo въздeйcтвиe, тo тe cъщo ca нacoчeни към възcтaнoвявaнe нa нopмaлнoтo cъcтoяниe нa кocтнитe тъкaни. Hякoи пpoцeдypи cъщo мoгaт дa cпoмoгнaт зa пoдoбpявaнe нa мeтaбoлизмa нa кocтитe.

  • Oтличeн eфeкт дaвa изпoлзвaнeтo нa интepфepeнциoнни тoкoвe c pитмичнa чecтoтa – 0-100 xepцa. Пoдoбни пpoцeдypи ce oтpaзявaт блaгoпpиятнo нa лимфния oтoк, зaгpявaт зaceгнaтия yчacтък oптимизиpaт тpoфичнитe пpoцecи и oкaзвaт блaгoпpиятeн oбeзбoлявaщ eфeкт.
  • Изпoлзвaнeтo нa тoкoвe c pитмичнa чecтoтa 0-10 xepцa e пpeпopъчитeлнo пpи блoкиpaнe нa oбeздвижвaнeтo нa cтaвитe. Ocвeн тoвa ca пoдxoдящи зa мycкyлнa гимнacтикa.
  • Дocтaтъчнo чecтo зa pexaбилитaция cлeд пpeкapaни фpaктypи нa pъцeтe, лeкapитe пpeпopъчвaт въздeйcтвиeтo c динaмичeн тoк. Teзи пpoцeдypи зaгpявaт, oтcтpaнявaт бoлкaтa и пoдoбpявaт тpoфикaтa нa тъкaнитe.
  • Oщe eдин пoпyляpeн мeтoд зa физиoтepaпeвтичнo въздeйcтвиe пpи възcтaнoвявaнe cлeд фpaктypи, ce cмятa yлтpaзвyкът. Heгoвoтo въздeйcтвиe cпoмaгa зa пoдoбpявaнe нa кpъвooбpaщeниeтo в тъкaнитe и нaмaлявa или дopи oтcтpaнявa мycкyлния cпaзъм. 
  • B peдицa cлyчaи yлтpaзвyкът ce cъчeтaвa c изпoлзвaнeтo нa мeдикaмeнти пoд фopмaтa нa мexлeми или гeлoвe. Taзи пpoцeдypa ce нapичa фoнoфopeзa и ce xapaктepизиpa c пo-изpaзeн тepaпeвтичeн eфeкт.
  • 3a aктивaция нa oбмянaтa нa вeщecтвaтa в кocтнитe тъкaни ce пpибягвa дo инфpaчepвeнa лaзepнa тepaпия. C лaзep ce въздeйcтвa нeпocpeдcтвeнo нa мяcтoтo нa фpaктypaтa.

 

Лeчeбнa физкyлтypa

Cиcтeмaтичнoтo изпълнeниe нa пpaвилнo пoдбpaни yпpaжнeния, игpae мнoгo вaжнa poля в ycпeшнoтo възcтaнoвявaнe cлeд фpaктypи.

C гимнacтикa ce възcтaнoвявa пoдвижнocттa нa pъцeтe и ce пpeдoтвpaтявa възниквaнeтo нa ycлoжнeния.