Счупвания на бедрената кост

Видове счупвания на бедрената кост:

• счупване на бедрената глава - тези счупвания са редки и са съчетани с изкълчване на тазобедрената става. Механизмът, по който възникват тези счупвания, е същият, както при изкълчването на тазобедрената става;
• счупване на бедрената шийка - това са най-честите счупвания на бедрената кост при при хора в напреднала възраст. Това се обяснява с характерното засягане на тази част на бедрената кост от остеопорозата, което я прави особено предразположена към счупване и то при неголеми по сила травми (най-често падане от височината на собствения ръст);
• счупване на ствола на бедрената кост (на дългата, тръбеста част на костта). Поради голямата здравина на тази кост, обикновено счупването възниква при травми с голяма сила;
• счупвания на долната част на бедрената кост - това са счупвания, които могат да бъдат вътреставни и извънставни, но и в двата случая представляват сериозен проблем за лечение.

Причини:

Травмите, които могат да причинят счупване на костите на крака са много разнообразни. Обикновено е необходима доста сила за да възникне счупване. При отслабване на костите от някакъв болестен процес е възможно и неголяма по сила травма да предизвика счупване.

• счупване на бедрената глава - тези счупвания възникват заедно с изкълчване на тазобедрената става и се получават по същия механизъм както и изкълчването. При "излизането" на главата от ставната ямка на таза се получават режещи сили, които отчупват част от бедрената глава. Обикновено тези счупвания възникват при пътно-транспортни произшествия, когато коленете се удрят в арматурното табло на автомобила;
• счупване на бедрената шийка - обикновено тези счупвания възникват при възрастни хора (над 50 годишна възраст) и то при неголеми по сила травми, най-често падане от височината на собствения ръст. Счупването възниква точно на това място, тъй като остеопорозата променя силно структурата на бедрената шийка и я прави уязвима на счупване;
• счупване на ствола на бедрената кост - травмите, причиняващи тези счупвания са с голяма сила - автомобилни и мотоциклетни катастрофи, огнестрелни рани или падане от голяма височина;
• счупване на долната част на бедрената кост - тези счупвания възникват при пътно-транспортни произчествия, директен удар върху тази част на крака, огнестрелна рана и др.

Симптоми:

• при счупванията на бедрената шийка болката се усеща в слабинната гънка и се засилва при опит за сгъване или въртене навън на крака в тазобедрената става. Ако се осигури покой на крака болката отслабва и може да изчезне напълно (при слабоподвижни хора това може да е причина да се открие по-късно такова счупване). При счупванията на бедрената глава и шийка са обикновено налице следните оплаквания - счупеният крак изглежда скъсен, ходилото е завъртяно навън, пострадалият е неспособен да повдигне петата си при легнало положение (нарича се "симптом на закованата пета");
• при счупванията около коляното (на долната част на бедрената кост, капачето и горната част на големия пищял), може да са налице белези на нестабилност на коляното - при поставяне на тежестта на тялото върху засегнатия крак, подбедрицата може да се измести нетипично напред или настрани, придружено от чувство за "поддаване" на крака от страна на пострадалия.

Първа помощ:

Счупванията на бедрената кост представляват сериозни увреждания, които налагат оценка и лечение от страна на квалифициран лекар. Често при някои травми е невъзможно да бъдат отграничени изкълчванията от счупванията на крака (това са счупванията, засягащи костите около колянната или глезенната става). Затова се налага извършването на преглед от квалифициран лекар и някои изследвания.

Потърсете незабавно лекарска помощ при наличието на някои от следните тревожни белези:

• силна болка в слабинната гънка , която се засилва при опит за движение на крака и не намалява с прилагането на лед и обезболяващи (или е невъзможно извършването на движение). Болката е силно изразена в определена точка, под която може да се опипа костна подложка;
• след травма чувствате скованост, изтръпналост на бедрото, подбедрицата или ходилото или сте неспособни да извършвате движения в тях;
• ако в областта на травмата се появи масивен оток;
• ако забележите деформация, промяна в очертанията на засегнатия крак (странно сгънат, усукан);
• ако се появят движения на място, където не съществуват, например подобно на сгъване движение в подбедрицата, където няма става и такова движение не би трябвало нормално дасъществува;
• ако установите отворена рана на бедрото и през нея се вижда кост или парче от кост или има обилно кървене.

Лечение

При счупвания на бедрената глава и бедрената шийка - като цяло, счупванията в областта на хълбока се лекуват с извършването на операция. Тези счупвания увреждат в различна степен кръвоснабдяването на бедрената глава (при счупването се късат кръвоносни съдове). Ако се преустанови храненето на бедрената глава, се стига до разрушаване на бедрената глава, наречена "асептична некроза на главата". Главната задача на лекуващия ортопед е да прецени до каква степен е запазено кръвоснабдяването на бедрената глава и съответно каква е възможността да зарастне счупването. Ако тази вероятност е голяма операцията се състои във фиксиране на счупените фрагменти с хирургични винтове или плака. Ако няма вероятност за срастване на главата се извършва "подмяна" на тазобедрената става с изкуствена такава (поставя се метална или керамична глава и изкуствена ставна ямка върху таза).

При счупване между двата костни вътрела - трохантерите (в медицината се наричат счупвания на трохантерния масив) - при това счупване кръвоснабдяването на костта не се нарушава сериозно и обикновено настъпва срастване. За да се осигури, такова кракът се опъва (чрез прокарване на хирургична тел през подбедрицата и закачане на тежести за нея), за да се предотврати скъсяване на бедрото под действие на силните мускули в областта и тегленето на костните фрагменти в различни посоки (това лечение, наречено директна екстензия може да продължи от 4 до 8 седмици). Възможно е също така да се извърши операция, при която костните фрагменти се фиксират един за друг с винтове, плаки и др. Това лечение отнема по кратко време за цялостно възстановяване.

При счупване на ствола на бедрената кост - поради мощните мускули на бедрото, обикновено се предпочита счупените фрагменти да бъдат фиксирани чрез операция. Най-често това става чрез въвеждането на метален пирон вътре в кухината на костта (който обикновено се изважда след време с повторна операция) или чрез плака. За захващането им се използват винтове, хирургични телове и др.

При счупване на долния край на бедрената кост и счупвания на платото на големия пищял - в преобладаващия процент от случаите тези счупвания са вътреставни, често са с повече от два фрагмента и се налага прецизното им наместване и фиксиране на правилното положение на фрагментите. Това може да се осъществи чрез операция.

Независимо от конкретния метод на лечение, основното лечение се последва от рехабилитационна програма. Основен елемент в нея представляват упражнения за възстановяване на силата на мускулите на крака. За да се облекчи засегнатия крак от носенето на тежестта на тялото, се налага ходене с патерици за различно дълъг период от време, според вида и тежестта на счупването.

Рехабилитация:

Важна задача на лечебната физкултура е да се предотвратят усложненията от страна на дихателната, сърдечно-съдовата и отделителната система (повечето от болните са в напреднала възраст). Друга задача е да се предпази от контрактури засегнатият крак, да се води борба с хипотрофията на мускулатурата и постепенно да се мобилизира тазобедрената става. Упражненията биват активни за всички стави на здравия крак, като постепенно според състоянието на болния се оказва и известно дозирано съпротивление.

Със засегнатия крак се извършват активни движения в глезенната става и пръстите, изометрични контракции за бедрената мускулатура и след 3-4-ия ден ограничени движения в тазобедрената и колянната става. Започва се с флексия и екстензия отначало с помощ, а след това и самостоятелно. Упражненията се провеждат от облекчено изходно положение - тилен лег. Болният трябва да бъде изправен по възможност по-рано - още към края на първата седмица. Затова е необходимо да бъде обучен в сядане, изправяне, а после и в ходене с патерици, без обременяване на засегнатия крак.

Заниманията по лечебна физкултура трябва да се провеждат няколко пъти през деня, по 15-20 минути. Необходимо е да се прилага и лек тонизиращ масаж на увредения крак. По-нататък упражненията за тазобедрената става се допълват и с движения за абдукция и аддукция, като значително по-късно се дават упражнения за ротация. Болният бива окуражаван постоянно за по-голяма активност, ходенето с патерици се увеличава по време, обучава се с патериците в слизане и качване по стълби. Към края на втория месец се разрешава леко обременяване на засегнатия крак, а пълното обременяване - към 5-6-ия месец. Тези указания се дават от лекуващия лекар след контролна рентгенова снимка.

При оперативно лечение, лечебната физкултура започва още на 2-3-ия ден. Здравата фиксация на бедрената шийка с метални пирони или премахването на бедрената глава или пък заместването й с изкуствена от пластмаса или метал, дават възможност по-рано да се активира режимът на болния. Наред с упражненията за здравия крак се дават упражнения и за оперирания. В началото се използват упражнения за глезена и пръстите. Постепенно се обхваща колянната и тазобедрената става.

Отначало се правят изометрични (стягане и отпускане на мускула) контракции, а след това и леки движения с помощ. След втората седмица болният извършва движенията с оперирания крак напълно самостоятелно. При стабилна остеосинтеза се съветва рано изправяне на болния и ходене с патерици, без обременяване на оперирания крак. Това става постепенно с частично обременяване на увредения крайник не по-рано от 2,5-3 месеца. Лечебният масаж подпомага възстановителното лечение. Използват се също плуването и карането на колело, а при по-възрастните хора може да се използват шезлонг-колело, велоергометър и др.

Усложнения:

Счупване на бедрената глава и бедрената шийка представляват много сериозен медицински проблем. Трябва да се има предвид, че такива счупвания се наблюдават предимно при възрастни хора. Тези счупвания могат да предизвикат животозастрашаващи непосредствени и късни усложнения.

Най-сериозното непосредствено усложнение е голям кръвоизлив вътре в тъканите, в момента на самото счупване (разкъсват се различни по размер кръвоносни съдове).

Късните усложнения са разнообразни - обездвижването (което лечението налага), може да доведе до образуване на кръвни съсиреци във вените на краката и таза, които попаднали в кръвообръщението могат да предизвиката сериозен белодробен проблем, наречен белодробна емболия; залежаването може да причини образуването на декубитуси (рани по нискостоящите места на тялото) в областта на седалището и петите, които могат да се инфектират; дългото лежане на легло е предпоставка за възникването на възпалителен процес в белите дробове, наречен пневмония.

Едно от най-сериозните усложнения на този вид счупвания е "смъртта" на бедрената глава - асептичната некроза на бедрената глава, която беше спомената по-горе, като резултат от нарушаването на кръвоснабдяването на тази структура след счупването.

Всяко едно от тези усложнения може да причини смъртта на един възрастен човек.

Прогноза:

Прогнозата за възстановяване на долния крайник и функцията му е различна в отделните случаи и зависи от много фактори, главни от които са - вид и тежест на счупването, локализацията му, възрастта и състоянието на пострадалия преди счупването, избраният начин на лечение, стриктното изпълнение на рехабилитационната програма.

В общи линии, тъй като долният крайник поема тежестта на цялото тяло, са необходими от 6 до 8 седмици за зарастване на костта (ако не е увредено сериозно кръвоснабдяването и) и общо около 6, а в някои случаи и повече месеци до пълното възстановяване на функцията на крака.

Възстановяването след подмяна (ендопротезиране) на тазобедрената става може да отнеме още по-дълго време (до 6 месеца). При правилно проведено лечение голям процент от пациентите възвръщат почти напълно степента си на физическа активност. В част от случаите обаче, хората преживели и лекувани за такова счупване, никога не достигат физическата си активност от преди произшествието.

Счупвания на ствола на бедрената кост - в големия процент от случаите заздравяват отлично и при добре проведена рехабилитационна програма функциите на крайника се възстановвяват напълно. Пълното възстановяване може да отнеме до 6 месеца. Основното непосредствено усложнение при този вид счупвания, е опасността от голям кръвоизлив в тъканите или от нараняване на важни за функцията на крака нерви от острите краища на счупените костни фрагменти.

Счупвания около колянната става - тези счупвания, особено вътреставните, са с по-тежка прогноза. Необходимо е много прецизно наместване и фиксиране на счупените фрагменти, за да се създаде предпоставка за възстановяването на частта от крайника. Съществува голям риск от ранно възникване на артрозни (белези на "износване") промени в засегнатото коляно. Периодът на възстановяване от такива счупвания може да бъде по-дълъг, отколкото при другите счупвания на крака

Превенция:

За предпазване от счупвания на хълбока са основни две насоки:

• предпазване от отслабване на костите;
• предпазване от падания.

При възрастните хора и особено при жените в менопаузата, остеопорозата е предразполагащ фактор за счупвания на бедрената глава и шийка, който може да бъде благоприятно повлиян. Препоръчително е възрастните хора да спазват режим с добра физическа активност и да консумират достатъчно количество калций (храните от млечен произход съдържат много калций - сирене, кашкавал, извара, кисело и прясно мляко).

Всички възрастни хора (над 60 год. възраст) и особено жените в менопауза трябва да се изследват за наличието на остеопороза и евентуалната нужда от лечението и. За повече информация относно остеопорозата и лечението се обърнете към личния си лекар.

Честотата на паданията може да се намали чрез осигуряване на придружител на възрастните хора, осигуряване на безопасност в дома (прагове, хлъзгави повърхности), както и използването напоследък на специални протектори за областта на двата хълбока.