Счупвания на долния крайник

Човешкият крак се състои от 4 кости - бедрена кост (фемур), капаче (патела), голям пищял (тибия) и малък пищял (фибула). При травма всяка една от тези кости може да се счупи на две или повече части.

Бедрената кост е най-дългата и здрава кост в човешкото тяло. В горния си край завършва с кълбовидна структура, наречена бедрена глава. Бедрената глава "влиза" в ставна ямка, разположена по страничната повърхност на костния таз и заедно формират тазобедрената става. В тази става кракът се сгъва и разгъва (движи се напред и назад), придвижва се встрани от тялото и към другия крак и се ротира (върти) навътре и навън. Между бедрената глава и тялото (тръбовидната част) на бедрената кост се намира бедрената шийка. Тя има по-хоризонтален ход и има формата на обърната латинска буква "L".

На границата между бедрената шийка и тялото на бедрената кост (тези две части са разположени една спрямо друга под ъгъл от около 135 градуса при възрастни хора) се намират две костни грапави издатини: голям трохантер (или въртел), разположен от външната част на костта и малък трохантер (или въртел), разположен от вътрешната част на костта.

Когато се говори за счупване на хълбока или "ябълката", или тазобедрена става, обикновено става въпрос за счупване в тази най-горна част на бедрената кост (над тръбовидната част, счупвания на бедрената глава и шийка, счупвания на трохантерния масив). В долната си част бедрената кост завършва с разширение, съставено от вътрешния и външния кондил.

Тези кондили се свързват с горната част на големия пищял (разширена част, която се нарича тибиално плато) и образуват колянната става.

Капачето е малка кост, която също взема участие в образуването на коляното, като заляга отпред върху бедрената кост и големия пищял. То служи за създаване на лостов механизъм за захващане на бедрените мускули и стабилизира коляното. В коляното подбедрицата се сгъва и разгъва спрямо бедрото.

Малкият пищял заляга към големия от външната му страна. Той не участва в изграждането на коляното и е доста по-тънък от големия пищял. В долния си край големия и малкия пищял завършват с две разширения (съответно вътрешен и външен малеол), които заедно с една от костите на ходилото образуват глезенната става. В глезена ходилото се сгъва и разгъва спрямо подбедрицата и леко се извива навън и навътре.

Причини:

Травмите, които могат да причинят счупване на костите на крака са много разнообразни. Обикновено е необходима по-голяма сила за да възникне счупване.

При отслабване на костите от някакъв болестен процес е възможно и неголяма по сила травма да предизвика счупване. Ако големината на силата, приложена в даден момент върху костта е по-голяма от тази, която костта може да издържи, настъпва пукване или счупване в дадената кост.

Понякога пренатоварване на крака (бегачи на дълги разстояния) може да доведе до счупване, наречено стрес-фрактура.

Симптоми:

Симптомите при счупване на кости в по-голямата си част са общи и се отнасят и за счупванията на долния крайник.

При счупванията на бедрената шийка, болката се усеща в слабинната гънка и се засилва при опит за сгъване или въртене навън на крака в тазобедрената става. Ако се осигури покой на крака, болката отслабва и може да изчезне напълно (при слабоподвижни хора това може да е причина да се открие по-късно такова счупване). При счупванията на бедрената глава и шийка са обикновено налице следните оплаквания:счупеният крак изглежда скъсен, ходилото е завъртяно навън, пострадалият е неспособен да повдигне петата си при легнало положение (нарича се "симптом на закованата пета").

При счупванията около коляното (на долната част на бедрената кост, капачето и горната част на големия пищял) може да са налице белези на нестабилност на коляното::при поставяне на тежестта на тялото върху засегнатия крак, подбедрицата може да се измести странно напред или настрани, придружени от чувство за "поддаване" на крака от страна на пострадалия.

Първа помощ:

В случай на тежко пострадал - например при автомобилна катастрофа - не правете опити за преместване на пострадалия до идване на екип на спешна медицинска помощ, за да не причините утежняване на пораженията.

Наличието на счупване е сериозно увреждане, което налага лекарска оценка и намеса. Затова при наличие на някои от симптомите на счупване на костите на крака, потърсете лекарска помощ. Междувременно могат да се прилагат следните мерки.

• Дрехите на пострадалия да се свалят, като се започне от здравата страна;
• Ако дрехата е пристегната около раната, тя се изрязва около нея;
• При силно кръвотечение с необходимо дрехата бързо да се разреже и разгъне, за да открие нараненото място;
• При травма на стъпалото или коляното обувката първо трябва да се разреже по задния шев и след това при събуването да се освободи петата;
• При събличането на дрехите или свалянето на обувката от травмирания крайник, той трябва внимателно да се придържа;
• Разсъбличането на дрехите без особена нужда е нежелателно; освобождава се тази част от тялото, където трябва да се извършат необходимите манипулации.

Когато раната е с открита увреда, съпроводена от нарушаване целостта на кожата и лигавиците и подлежащите тъкани, при оказването на първа помощ е достатъчно поставянето на превръзка върху нея. Основните предназначения на превръзката са:

• да се предпази раната от допълнително замърсяване;
• да окаже кръвоспиращо действие;
• да намали потока на болеви импулси от увредената зона на тялото.

Оказващият първа помощ трябва да съблюдава следните правила за предотвратяване замърсяването на раната при поставянето на превръзката:

• Да не пипа раната с ръце, защото върху кожата има много микроби, способни да предизвикат инфекция;
• Да не промива раната с вода или с други течности, за да не попадат замърсяващите материи, намиращи се около нея, вътре в самата рана;
• Да не изчиства раната от замърсяване със спирт, йод или други дезинфекционни средства;
• Да се постави стерилна превръзка върху раната, като се използва личния стерилен пакет, намиращ се в аптечката. В никакъв случай не се поставя памук върху раната. Ако стерилният превързочен пакет е недостатъчен, могат да се използват чисти кърпи, късове плат, бельо,но винаги трябва да се внимава за допълнително замърсяване.

Първата помощ при счупване на кости се състои в обездвижване на увредения крайник или засегната част на тялото, така се постига:

• намаляване на болката в областта на счупването;
• предотвратяване допълнително разместване на счупените кости по време на транспорта;
• предпазване на околните меки тъкани, кръвоносни съдове и нерви от допълнително увреждане.

Обездвижването има значение и като профилактична мярка против проявата на шоково състояние. Обездвижването бива:

• Обездвижване, при което не се използват твърди обездвижващи средства - например горния крайник може да се прикрепи към гръдния кош, свит под прав ъгъл в пакетната става; долният увреден крайник може да се прикрепи към здравия с различни видове меки превръзки - колани, вратовръзки, носна кърпа. Този начин трябва да се прилага по-рядко, поради недостатъчния ефект на обездвижване;
• Обездвижване, при което като обездвижващи средства се използват подръчни материали: дъски, по-дебели клони или други подходящи в момента дървени, железни или пластмасови изделия;
• Обездвижване, при което се използват стандартни шини тип "Крамер".

При установено счупване в рамките на обема на пьрва помощ в никакъв случай не се прави опит за наместване на счупените кости. когато се касае за открито счупване и в раната се показват костни фрагменти, не се прави опит за наместването им, а те се покриват само със стерилна превръзка.

Шините се поставят върху дрехите или предварително се подплатяват, за да не увредят кожата. При поставяне на шината е необходимо да се обхванат най-малко две съседни стави - под и над счупването.

Шините се прикрепват към крайниците стабилно с бинт или с триъгълна кърпа, или с други импровизирани прикрепващи превръзки.

При премазване на крайници с или без ампутация на части от тях те се шинират заедно с ампутираната част. Това има значение по-нататък за лечението на пострадалите.

След оказването на първа помощ е необходимо пострадалият да бъде транспортиран в лечебно заведение.

Лечение

Най-честите счупвания на долния крайник са тези на бедрената шийка, горната и средна част на бедрената кост, в областта на колянната става, глезените и костите на стъпалото.

Фрактурите в областта на бедрената шийка се срещат най-често след 50-годишна възраст. Най-общо счупванията в тази област са вътре- и извънставни и изискват остеосинтеза с винтове или пирони. Повечето пациенти са жени и в голям процент – в напреднала възраст. Това е основната причина за допълнителни усложнения при продължително залежаване – тромбоемболични инциденти, декубитални рани, хипостатични пневмонии и други.

В ранния следоперативен период са показани профилактика на белодробните усложнения – дихателна гимнастика, перкуторни и вибрационни масажи за улесняване на естествения белодробен дренаж, както и инхалационни процедури с отхрачващи и разтварящи секрета средства.

По отношение на мускулатурата на горната част на крака се назначават релаксиращи упражнения за скъсените мускулни групи и криотерапия (терапия със студ). Значение има мускулното стабилизиране в мястото на фрактурата, за което се назначава гимнастика с лечебна цел след четвърти оперативен ден. В началния период на вертикализация – обучение за ходене в изправено положение на тялото с помощни средства, се забраняват ротационни движения и такива на отвеждане на крака към срещуположния.

В късния следоперативен период се акцентира върху преодоляване на възникнали контрактури на колянната става, следствие на екстензията. Пълно натоварване на крайника се допуска след 6 месеца от получаване на фрактурата.

Фрактурите в областта на колянната става най-често са вътреставни. Често са съпроводени със ставен излив и хемартроза (събиране на кръв в ставната капсула). За стимулиране на резорбцията в ставата се назначава криотерапия и провеждане на процедури със средночестотен ток, който се провежда през електроди, поставени по кожната повърхност в областта на коляното.

След преминаване на началния възстановителен период, се пристъпва към прилагане на упражнения за възстановяване движенията на сгъване и разгъване в ставата. Най-често се започва от легнало положение или седеж, но не и в изправено. При разрастване на съединителна тъкан и поява на контрактури се прилага термотерапия и пасивни стреч упражнения.

При фрактури на костите на подбедрицата най-често се прилага гипсова имобилизация, след свалянето на която се препоръчват схеми с упражнения за мускулите на предната тибиална група, както и процедури със средночестотни токове, които имат за цел да възстановят трофиката и тонуса в тази област.

Фрактурите в областта на глезена са често с изразени циркулаторни смущения и развитие на оток и кръвонасядане. От значение е ранното раздвижване, което осигурява добра трофика на хиалинния хрущял, както и избягване на натоварването, поради нужда от по-продължително време за възстановяване цялостта на нарушените костни структури.

Рехабилитация:

Пасивното раздвижване обхваща всички движения, в които пациентът не прави волеви движения и участва в рехабилитацията пасивно. В този случай движението се извършва от друго лице (медицински специалист) и често с помощта на специална медицинска апаратура. Пасивното раздвижване е ключов компонент от началните фази на възстановяване, след петърпяна травма или операция на долен крайник. Чрез него се редуцира болката и подуването на крайника, а впоследствие се постигат и по-добри предпоставки за постигане на максималния му диапазон на движение.

Изискванията към съвременната медицинска грижа налагат ускоряване на възстановителния процес, постигане на максимално добри резултати от използваната терапия и възможност за пълно възстановяване и връщане на пациента към неговия начин на живот. За да отговорим на непрекъснато нарастващата потребност от най-добрите и ефективни физиотерапевтични решения, създадохме устройството BTL CPMotion.

BTL CPMotion (Continuous Passive Motion) е създаден за пациенти, претърпели травми или операции на ставите на долните крайници.Той се използва в началните етапи на лечение и осигурява едновременното пасивно раздвижване на всички стави на долния крайник. Терапията гарантира комфорт, ефективност и сигурност, намалявайки болката, отока и вероятността от възпаления след хирургична намеса.

BTL CPMotion раздвижва ставните връзки чрез непрекъснати и последователни движения, по този начин допринасяйки за увеличаване на двигателните функции на лекуваното място и оказвайки благоприятен ефект върху силата и издръжливостта на мускулите. Използването на уреда в постоперативната рехабилитация води до по-ниска употреба на медикаменти от страна на пациента, по-кратко болнично лечение, по-малка вероятност от последваща рехабилитация и по-ниски разходи за болничните заведения. 

Уредът за пасивно раздвижване от BTL е ефективен при:

• възстановяване след операция на коленната или тазобедрената става;
• рехабилитация след счупване на глезен;
• коленна артротомия и артроскопия;
• пластична реконструкция на кръстните връзки;
• хирургически процедури при фрактури и псевдоартроза и др.

При провеждане на всекидневна терапия с уреда, двигателните граници на раздвижваната става постепенно се разширяват, а едновременно с това се избягват и някои нежелани проблеми, като подуване, загуба на колаген, тромбоемболия, скованост и лошо подхранване на ставната тъкан. Уредът стимулира пасивната физическа активност, която спомага за по-бързото възстановяване и възвръщане здравината на ставните връзки и мускули. Терапията с BTL CPMotion е напълно безопасна и сигурна.

BTL CPMotion позволява едновременно раздвижване и на трите ставни връзки на крака – тазобедрената става, коляното и глезена. Това го прави изключително ефективно и удобно цялостно решение за лечението на Вашия пациент. Създаден с внимание към най-малкия детайл, той дава възможност за по-бързо, ефективно и механизирано раздвижване на крака, което осигурява значително по-добри терапевтични резултати за по-кратко време. Той постига 80% по-бързи и ефективни терапевтични резултати от стандартните CPM апарати. По-бързата терапия и постигането на по-добри резултати за по-кратко време, означава и възможността за приемане и лекуване на почти двойно повече пациенти от преди.

Прогноза:

Прогнозата за възстановяване на долния крайник и функцията му е различна в отделните случаи и зависи от много фактори, главни от които са: вида и тежестта на счупването, локализацията му, възрастта и състоянието на пострадалия преди счупването, избраният начин на лечение, стриктното изпълнение на рехабилитационната програма и др.

В общи линии са необходими от 6 до 8 седмици за зарастване на костта (ако не е увредено сериозно кръвоснабдяването) и още около 6, а в някои случаи и повече месеци до пълното възстановяване функцията на крака.

Превенция:

Доколкото повечето от счупванията на долния крайник възникват при инциденти, предпазването от тях не е лесно. Все пак някои от мерките, които могат да са от полза са следните:

• предпазване от отслабване на костите и предпазване от падания. При възрастните хора и особено при жените в менопаузата остеопорозата е предразполагащ фактор за счупвания на бедрената глава и шийка, който може да бъде благоприятно повлиян;
• препоръчително е възрастните хора да спазват режим с добра физическа активност и да консумират достатъчно количество калций (храните от млечен произход съдържат много калций :сирене, кашкавал, извара, кисело и прясно мляко). Всички възрастни хора (над 60 год. възраст) и особено жените в менопауза трябва да се изследват за наличието на остеопороза и евентуалната нужда от лечението ѝ;
• за предпазване от счупванията, възникващи в резултат на спортни травми, от полза може да бъде правилното загряване преди спортуване и използването на специални протекторни средства;
• винаги поставяйте предпазния колан, когато пътувате в автомобил, използвайте специални седалки за децата, возещи се в колата и спазвайте правилата за движение по пътищата. Бъдете внимателни и като пешеходци;
• не оставяйте малките деца без надзор от страна на възрастен.