Банер за мобилна версия за апликация

Счупвания на коляното

Счупването на подбедрицата е най-честата фрактура на дълга кост в тялото. Дългите кости са бедрената кост, раменна кост, тибията и фибулата. Фрактура на тибията настъпва по дължината на костта, под коляното и над глезена.

Счупвания на големия пищял:

счупване на горната част на големия пищял (счупвания на тибиалното плато) -това са счупвания на кондилите (разширената горна част на големия пищял, която се съчленява в коляното с кондилите на бедрената кост), тези счупвания са винаги вътреставни, което ги прави особено сложни. В средата на тибиалното плато, между двата кондила на големия пищял се намира костна издатина, която се нарича "междукондилна еминенция". За тази част се залавя предната кръстна връзка на коляното;
счупване на ствола (на дългата, тръбеста част на костта) на големия пищял - най-често счупваната кост в човешкото тяло и това е най-честото място за възникване на счупване;
счупване на долната част на големия пищял - тази част участва във формирането на вътрешната част на глезена.

Счупване на малкия пищял:

счупване на ствола на малкия пищял (дългата, тръбеста част на костта) - в големия процент от случаите, тези счупвания съпровождат счупване на големия пищял, поради еднаквия механизъм на възникване на счупванията на подбедрицата (големият и малкият пищял са двете кости на подбедрицата);
счупване на долната част на малкия пищял - тази част участва във формирането на външната част на глезена.

Счупване на капачето:

капачето е изключително важно за функционирането на мускулите, които разгъват подбедрицата в коляното (тези мускули са изключително важни за поддържане на правия стоеж на тялото);
счупванията на капачето не са редки и са винаги вътреставни.

Причини:

Счупване на големия пищял:

счупване на горната част на големия пищял, участваща в колянната става - при травмите, които причиняват късане на предната кръстна връзка, е възможно кръстната връзка да се "изтръгне" от големия пищял заедно със залавното си място и тогава се получават счупвания на междукондилната еминенция;
счупванията на платото (горната, разширена, плоска част на големия пищял) на тибията възникват при автомобилни катастрофи, падане при каране на ски с огъване и усукване на крака и др.;
счупване на ствола на големия пищял - получават се предимно при пътно-транспортни произшествия, включително при блъскане на пешеходец, директен удар върху подбедрицата и др.;
счупване на долната част на големия пищял - освен при директен удар и автомобилни катастрофи, възникват при силно усукване на ходилото или огъване на ходилото, при което се чупи "вилката", която представлява долната част на подбедрицата (едното рамо на тази вилка се образува от големия пищял, а другото от малкия пищял).

Счупване на малкия пищял:

обикновено възникват заедно със счупване на големия пищял, най-често при автомобилни произшествия, блъскане на пешеходец от автомобилна броня и др.;
счупване на малкия пищял може да възникне и изолирано при силен директен удар от външната част на подбедрицата, където в дълбочина се намира малкият пищял;
счупването в долната част на малкия пищял, където той участва в образуването на глезенната става, възникват при силно огъване на ходилото навън.

Счупване на капачето:

при по-млади хора се предизвикват от рязко съкращение на бедрените мускули. Капачето е на практика "вмъкнато" в сухожилието на тези мускули. При рязко съкращение мускулите дърпат капачето, а то от своя страна е здраво захванато за подбедрицата от останалата част от сухожилието;
при възрастни хора с кости, отслабени от остеопороза, счупване на капачето възниква най-често при падане върху предната част на коляното.

Симптоми:

Симптомите при счупване на кости в по-голямата си част са общи и се отнасят и за счупванията на долния крайник.

При счупванията около коляното (на долната част на бедрената кост, капачето и горната част на големия пищял), може да са налице белези на нестабилност на коляното - при поставяне на тежестта на тялото върху засегнатия крак, подбедрицата може да се измести нетипично напред или настрани, придружени от чувство за "поддаване" на крака от страна на пострадалия.

Първа помощ:

Наличието на счупване е сериозно увреждане, което налага лекарска оценка и намеса. Затова при наличие на някои от симптомите на счупване на костите на крака, потърсете лекарска помощ.

Междувременно е възможно да се приложат някои мерки, които имат за цел да облекчат страданията и да предотвратят по-тежко увреждане, но не лекуват счупването.

Счупванията на долния крайник представляват сериозни увреждания, които налагат оценка и лечение от страна на квалифициран лекар. Често при някои травми е невъзможно да бъдат отграничени изкълчванията от счупванията на крака (това са счупванията, засягащи костите около колянната или глезенната става).

Затова се налага извършването на преглед от квалифициран лекар и някои изследвания. Потърсете незабавно лекарска помощ при наличието на някои от следните тревожни белези:

след травма чувствате скованост на подбедрицата или ходилото или сте неспособни да извършвате движения с тях;
ако в областта на травмата се появи масивен оток;
ако забележите деформация, промяна в очертанията на засегнатия крак (странно сгънат, усукан);
ако се появят нетипични движения на място, където не съществуват, например, подобно на сгъване движение в подбедрицата, където няма става и такова движение не би трябвало нормално да се осъществява;
ако установите отворена рана някъде по долния крайник и през нея се вижда кост или парче от кост или има обилно кървене.

Лечение:

Счупване на ствола на големия пищял - лечението зависи от вида на счупването и местоположението му. Ако счупването не е в близост с глезена или колянната става и се прецени, че е стабилно, обикновено се налага обездвижване в гипсов крачол (от под коляното, до върховете на пръстите), за различно дълъг период от време. Ако счупването е по-сложно (силно разместено, преценено като нестабилно) обикновено се налага извършването на операция, при която положението на счупените костни фрагменти се коригира оперативно и се задържа така, чрез използването на пирон, поставен в кухината на костта, плаки, винтове, хирургични телове и др. Счупванията на глезена могат да се лекуват с гипсово обездвижване или с операция и обездвижване, по преценка на лекуващия ортопед-травматолог.

Често счупванията на големия пищял са открити и е налице контакт между костните фрагменти и околната среда (въздух, дреха). Това обуславя много голям риск от замърсяване на раната и последващо инфектиране и възпаление на костта. Лечението на тези счупвания, е чрез извършване на операция - прави се щателно почистване на раната, костите се наместват оперативно и се фиксират в правилно положение. Последното може да стане освен със споменатите по-горе средства и с външен фиксатор (представлява устройство от външен метален скелет и игли, които пробиват кожата и костта и се захващат за този метален скелет). Този начин на лечение се използва за да се избегне инфекция на костта. За да се предотврати и лекува възпалението, се прилагат антибиотици по венозен път.

Счупвания на малкия пищял - тъй като малкият пищял играе "поддържаща" роля при носенето на тежестта на тялото, изолираните счупвания на малкия пищял (без счупване на големия пищял), се лекуват обикновено чрез обездвижване в гипсов крачол и прилагане на обезболяващи лекарства. Ако счупването се намира в областта на глезена, по преценка на лекаря може да се извърши и операция.

Счупване на капачето - по преценка на лекаря (неразместени или вертикални счупвания), счупванията на капачето могат да се лекуват с обездвижване на крака в гипс от слабинната гънка до глезена, за различно дълго време или чрез извършването на операция, при която за фиксиране на фрагментите от капачето се използват най-често винтове и хирургични телове.

Независимо от конкретния метод на лечение, основното лечение се последва от рехабилитационна програма. Основен елемент в нея представляват упражнения за възстановяване на силата на мускулите на крака. За да се облекчи засегнатия крак от носенето на тежестта на тялото се налага ходене с патерици, за различно дълъг период от време, според вида и тежестта на счупването.

Счупванията на ствола на големия пищял заздравяват по-добре, когато са по-близо до коляното, отколкото тези, които са по-близо до глезена. Счупванията при деца заздравяват по-бързо, отколкото при възрастни (това важи общо за всички счупвания, тъй като костите при децата имат по-висока способност за възстановяване). Откритите счупвания на големия пищял са сериозен проблем. Рискът от инфекция при тях е много голям и лечението и пълното възстановяване могат да отнемат много дълго време (6 месеца и повече).

Изолираните счупвания на малкия пищял (без счупване на големия) заздравяват отлично и без усложнения в почти 100 процента от случаите. Доколкото големият пищял е основната кост на подбедрицата, която носи тежестта на тялото, прогнозата за счупванията на малкия и големия пищял се определя от възстановяването на големия пищял.

Методи на хирургично лечение:

Интрамедуларна остеосинтеза. Най-популярната форма на хирургично лечение на фрактури на тибията е интрамедуларната остеосинтеза.По време на тази процедура, специално проектиран метален пирон се вкарва от предната част на коляното надолу, в канала на пищяла. Пиронът минава през фрактурата да я държи в позиция, докато се получи костно срастване. Интрамедуларените пирони са с различни дължини и диаметри. Той се застопорява в двата края към костта. Това поддържа фрагментите в правилна позиция през цялото време на лечението. Този метод дава възможност за силна, стабилна, запазвайки пълната дължина на крайника фиксация;
Интрамедуларната остеосинтеза не е подходяща за фрактури при деца и юноши, тъй като трябва да се внимава да се избегне пресичане зоните на разтеж на костите;
Остеосинтеза с плаки и винтове. Фрактурите на тибията някога са били рутинно лекувани с плаки и винтове. Този метод е запазен за фрактури, при които интрамедуларната остеосинтеза не е подходяща – спираловидна фрактура, силно коса фрактура, полифрагментна фрактура и т.н.;
Външен фиксатор. При този вид операция, метални щифтове или винтове се поставят в костта, под и над мястото на фрактурата. Осите и винтовете са прикрепени към един бар извън кожата.Това устройство е стабилизираща конструкция, която поддържа костите в правилно положение, така че те могат да срастнат. Макар, че с външния фиксатор се постигат известни разумни резултати, е малко по-непопулярен метод сред много пациенти и лекари.

Рехабилитация

Времето, необходимо за да се върнете към ежедневните дейности, варира в зависимост от различните видове фрактури.Някои фрактури на тибията зарастват в рамките на 4 месеца, но може да отнеме шест или повече месеца. Това е особено показателно при открити фрактури и фрактури при пациенти, които са с тежки придружаващи заболявания.

Ранно движение. Движението на крака в началото на периода на възстановяване е много важно;
Физикална терапия. Докато трае имобилизацията в шина или срока за ненатоварване, най-вероятно ще се загуби силата на мускулите в увредения крайник. Упражненията по време на лечебния процес са важни. Те ще Ви помогнат да се възстанови нормалната мускулната сила и и гъвкавост;
Болката обикновено спира много преди костта да е достатъчно възстановена, за да се справят ежедневни дейностти.

Хирургичните усложнения включват: