Счупвания на костите на дланта

В състава на ръката влизат 27 кости, включително и тези на китката. Според разбиранията в медицината, под "ръка" се разбира частта от горния крайник между китката и върха на пръстите. В този смисъл костите на китката не влизат в състава на ръката, но за да се обясни по-добре структурата на ръката тук са изброени и те. Костите на ръката образуват трите ѝ части - китка, длан и пръсти.

Костите на китката са малки, с разнообразна форма, 8 на брой, разположени в две редици по 4. Чрез лъчево-китковата става първата редица от тях се свързва с костите на предмишницата (виж "Изкълчване и счупване на китката"). Втората, по отдалечена от тялото редица кости на китката, се свързва чрез няколко отделни стави с костите на дланта. Чрез няколко стави костите на китката се свързват помежду си и осигуряват големия и разнообразен обем на движения, които могат да се извършват в китката.

Костите на дланта са 5 на брой и се наричат метакарпални (или среднокиткови) кости. Те свързват костите на китката с костите на всеки един от 5-те пръста на ръката. Всяка една от метакарпалните кости има следната структура: на нея се различава база, ствол, шийка и главичка. Базата е разширена част, чрез която среднокитковата кост се свързва с костите на китката. Стволът е издължената, тръбеста част на костта. Шийката представлява тази част, която свързва ствола с главичката. Главичката е окръгленият край на метакарпалната кост, която служи за свързване с костите на съответния пръст на ръката.

Всеки един от пръстите, с изключение на палеца, се състои от три кости, наречени фаланги (палецът има две фаланги). Най-близката до дланта фаланга се нарича проксимална фаланга. Тя се свързва със следващата фаланга, наречена средна, чрез ставичка, която се нарича проксимална интерфалангеална става.

Средната фаланга се свързва с последната (най-отдалечена от китката) кост на пръста (тя се нарича дистална фаланга и е най-малка) чрез ставичка, която се нарича дистална интерфалангеална става. Палецът има само две фаланги, които се свързват помежду си с една става.

"Кокалчетата", които се виждат по гърба на ръката, всъщност представляват ставите на пръстите. Най-голямото "кокалче", което изпъква най-силно при свиване на ръката в юмрук представлява става, която се нарича метакарпофалангеална става, която свързва среднокиткова кост с първата, най-близка фаланга на всеки един от пръстите. За 5-те пръста съответно има 5 такива стави.

"Кокалчето", разположено по средата на всеки пръст, представлява проксималната интерфалангеална става. "Кокалчето", разположено под върха на всеки пръст (с изключение на палеца), се намира най-далеч от китката и отговаря на дисталната интерфалангеална става.

Мускулите, осъществяващи движенията в ръката и пръстите, се намират в предмишницата и дланта. Пръстите са съставени само от кости, сухожилия (здрави ленти от съединителна тъкан, които свързват мускулите с костите) и връзки (здрави ленти от съединителна тъкан, които свързват костите помежду им).

Тази сложна и прецизна структура на ръката позволява огромното разнообразие от движения, които се осъществяват в нея. Движенията на ръката са изключително важни за трудовата дейност на човека.

Човешките кости имат известна еластичност и могат да се огъват до определена степен. Ако силата, която се прилага върху тях е твърде голяма или внезапна, костите се чупят.

Счупването или пукването на кост се нарича фрактура. По този начин се получават две или повече "парчета", които могат да се разместят или не. Под счупване на ръката се разбира пукване или счупване на една или повече от костите на дланта и пръстите. От счупванията на костите на дланта най-често е т. нар. "боксьорско счупване" или "счупване на побойниците". То представлява счупване на шийката на 2-а, 3-а 4-а или 5-а среднокиткова (метакарпална) кост. Най-често такова счупване се наблюдава на 4-а и 5-а метакарпална кост (те свързват съответно безименния пръст и кутрето с костите на китката) и по рядко на 2-а - 3-а (те свързват съответно показалеца и средния пръст с костите на китката).

Счупванията на костите на пръстите, могат да се получат във всяка една от костите им (фаланги) и във всяка една от частите на тези кости. Поради големия брой ставички в областта на ръката и тънкия слой меки тъкани, под които се разполагат костите, често счупванията на ръката могат да бъдат фрактури-изкълчвания или открити счупвания, като и често могат да се комбинират с увреждане и на други структури (сухожилия, връзки, мускули и др. )

Симптоми:

• болка - болката обикновено е много силна. Тя се засилва при пипане или натиск в областта на травмата, както и при опит за движение на пръста или свиване на ръката в юмрук;
• подуване - поради по-големия приток на кръв и телесна течност към мястото на счупването в областта на наряняването се развива оток, който допълнително засилва болката. Подуването може да се разпростре към всичките пръсти и цялата ръка;
• деформация на ръката (промяна на контура, на формата на ръката) - при боксьорското счупване може да се наблюдава хлътване на някое от кокалчетата на свития юмрук и завъртане на пръста над това кокалче към палеца. При счупване на пръстите може увредения пръст да изглежда странно огънат или завъртян, ноктите да не стоят успоредни един на друг и т.н.;
• промяна в движенията на ръката - най-често е невъзможно да се сгъват или разгъват пръстите и да се хване нещо в ръката (при счупвания на пръстите) или да се свие ръката в юмрук (при счупвания на метакарпалниет кости). Наличието на движение не означава, че няма счупена кост на ръката. Ако има и изкълчване на някоя от ставите на ръката, движенията в нея може да са невъзможни. При разместване на костните фрагменти е възможно да се появят малки по обем движения на място, където няма става и нормално не се осъществяват движения;
• в момента на травмата може да се чуе или усети щракане - от търкането на счупените парчета може да се усеща звук, подобен на хрущене, при опит за движения в засегнатата област;
• охлузване или кожна рана в областта на счупването - ако през раната се вижда част от кост, то налице е открито счупване. Това по-често се наблюдава при "боксьорското счупване";
• скованост, тръпнене или безчувственост в дланта и пръстите, както и слабост и невъзможност за осъществяване на движения в тях - ако има увреждане на някои от нервите на ръката (може да се причини от остър край на парче кост или от притискане на нерва от силен оток);
• изстиване на пръстите - ако има увреждане на артериален кръвоносен съд. Същевременно подуването расте много бързо и е червено-синкаво на цвят;
• промяна на цвета на кожата - обикновено в синьо-виолетов оттенък от излялата се в тъканите кръв.

Първа помощ:

Функцията на ръката е изключително важна за всяка една човешка дейност. Поради това, при травма на ръката най-добре е да потърсите лекарска помощ. Междувременно, някои от мерките, които можете да предприемете веднага след нараняване на ръката със съмнение за счупване, са следните:

• покой на счупената ръка - не трябва да се правят опити за движение в счупената длан или пръст. Препоръчително е травмираната ръка да се подкрепя със здравата ръка, а при възможност да се обездвижи с подръчни средства (импровизирана шина от молив, за която се прикрепя пръста). Пръстите или ръката трябва да се обездвижат в положението, в което се намират, без да се правят опити за наместване или изправяне на пръстите. Обездвижването намалява болката (тъй като краищата на счупените кости не дразнят околните тъкани) и предотвратява допълнителното увреждане на околни структури (кръвоносни съдове, нерви и мускули) от острите костни фрагменти;
• прилагане на лед - намалява отока и подуването в областта около счупването. Увийте леда в кърпа или парче плат, за да няма директен контакт с кожата. Поставяйте леда за 10-15 мин. на всеки час;
• повдигане на счупената ръка нависоко - това намалява притока на кръв към травмираната ръка и съответно отока и подуването;
• обезболяване - може да приемете обезболяващи лекарства, като аналгин или други (най-често то групата на нестероидните противовъзпалителни средства);
• почистване на раната със сапун и вода (или с дезинфекционни средства от "аптечките" за първа помощ) и покриването ѝ с чиста марля или парче плат, в случай на открито счупване.

Ако има силно кръвотечение от раната, направете опит да го спрете с чиста и стегната превръзка от подръчни материали.

Поради голямата важност на ръката, препоръчително е да потърсите лекарска помощ във всички случаи на травма в областта на ръката, освен в най-леките случаи. Ако сте забелязали някои от симптомите на счупване на костите на дланта или пръстите, потърсете задължително лекарска помощ. Особено бързо това трябва да стане ако:

• усещате скованост и тръпнене в пръстите и дланта или не можете да "помръднете" пръстите си;
• забележите кожна рана в областта на ръката, в която се вижда кост или парче от кост;
• усещате изстиване на ръката и пръстите с масивно подуване;
• налице е очевидна промяна във формата на дланта или някой от пръстите.

Диагностициране:

За диагностициране на счупването се използва рентгенографско изследване. Прави се снимка, на която се вижда наличието на фрактури (счупвания) и фисури (пуквания) и степента на разместване на фрагментите, ако има такова. Понякога фрактурите на костите на китката са трудни за диагностициране и затова е задължително да се направи рентгенова снимка, за да се разграничат от заболявания като артрит, синдром на карпалния тунел, навяхвания и др.

Лечение:

Принципът на лечение на всяко счупване, е наместването на счупените костни фрагменти в нормалното им положение и задържането на това положение за период от време, достатъчно дълъг, за да настъпи здраво костно срастване на счупената кост.

Начинът на лечение на счупванията на ръката зависи от много фактори, като вида и тежестта на счупването, състоянието на костите и възрастта на пострадалия и т.н. Особено важен фактор за избора на лечение е стабилността на дадено счупване. Най-общо казано, стабилно е това счупване, което веднъж наместено (ако е било разместено) не показва тенденция за разместване отново. Нестабилното счупване, дори и веднъж наместено, показва склонност към ново разместване. Обикновено се предпочита нестабилните счупвания да се лекуват чрез операция.

Костите на предкитката са 5 на брой и се намират в областта на дланта. Най-често метакарпалните кости се пукват или счупват при директен удар или падане. Често такава травма получават боксьорите при неправилна техника на удар или не добре поставени бинтове. Така, при удар със свита в юмрук ръка, могат да се засегнат една или няколко от костите на предкитката. В западната литература счупването на метакарпалните кости на 4тия и 5я пръст се отбелязва като боксьорска фрактура (Boxer's fracture), а тази на палеца като фрактура на Бенет (Bennett's fracture). Фрактурата на Бенет е най-често срещана при боксьорите и е свързана със счупване и луксация в основата на първата метакарпална кост.

Обикновено се лекува чрез наместване и обездвижване за различно дълго време (средно 6 седмици) в шина. Най-често шината започва от върховете на пръстите и завършва малко под лакътя. Ако разместването е голямо се налага извършването на операция, при която наместените костни фрагменти се фиксират с хирургични игли, плаки, винтчета и др. Опит за наместване на счупване се предприема след добро обезболяване и отпускане на мускулите на ръката.

Всеки един от пръстите, с изключение на палеца, се състои от три костици наречени фаланги свързани помежду си чрез стави. Само палецът се състои от две фаланги. Фрактурите на фалангите на пръстите в спорта са по-рядко срещани от изкълчванията им, но могат да доведат до сериозна травма, поради засягане на фините движения на ръката. Те се получават най-често при тежки падания, силен удар с топка или неправилна техника в спортове като водни ски. В зависимост от степента може да е налице пукване, цялостно счупване или раздробяване на една или няколко фаланги. Счупванията на пръстите са много болезнени и свързани със значителни деформации.

По преценка на лекаря, според това дали счупването е стабилно, кой е счупеният пръст и др., има ли разместване на костите и колко голямо е то, лечението може да варира от просто шиниране на счупения пръст към съседния за няколко седмици, наместване и обездвижване в гипс до извършване на операция с наместване на костите по опративен начин и фиксиране на корекцията с хирургични игли и обездвижване в гипс за различно дълъг период от време.Обикновено резултатът от лечението се проверява чрез повторни рентгенови снимки.

При наличието на открито счупване, поради големия риск от инфекция и възпаление на костта, задължително се извършва операция, при която се почиства щателно раната, наместват се (ако е възможно) костните фрагменти и нормалното положение се задържа с различни средства (най често игли). За да се предотврати инфекция, се прилагат антибиотици по венозен път и се прави ваксинация против тетанус и др.

Щом настъпи срастване на счупената кост ще Ви бъде съставена рехабилитационна програма от упражнения за раздвижване на ръката и пръстите, възстановяване на нормалния им обем на движение и възвръщане силата на мускулите на китката и пръстите.

Счупване на ладиевидната кост - Лечението на счупването на ладиевидната кост е свързано с гипсова имобилизация, обхващаща ръката от дланта до лакътя, за продължителен период време (1,5 до 4-6 месеца). Ако гипсовата превръзка се разхлаби, омекне или повреди, тя се заменя с нова. Колкото по-късно е диагностицирано счупването, толкова периодът за възстановяване се увеличава. Ако консервативното лечение не даде добър резултат и спортистът не може да се възстанови, се преминава към оперативно лечение.

Рехабилитация

През периода на имобилизация, спортистите трябва да тренират и поддържат форма, като внимават за имобилизиращата превръзка. Активното възстановяване започва след свалянето на гипса, като в началото се използват леки активни движения и масаж, с цел раздвижване на ставите и възстановяване на мускулатурата. В последствие упражненията се увеличават и се работи за сила и възстановяване на пълния обем на движение в засегнатите стави. От физиотерапевтичните процедури могат да се използват криотерапия, TENS, ултразвукова терапия, интерферентен ток и др. Връщането към тренировъчна дейност трябва да е не по-рано от 1,5-2 месеца, след свалянето на имобилизация.