Счупвания на кости и навяхвания на стави

Костите са съставени от костни клетки, белтъци и минерали (основен е калцият), подредени в специална структура. Костта е жива тъкан, в която протичат обменни процеси и която има нужда от кръв и носените от нея хранителни вещества и кислород за правилно функциониране.

Нормалните кости се характеризират с голяма здравина. Също като дървен молив те могат да се огъват до определена степен. Ако силата, която се прилага върху тях е твърде голяма или твърде внезапна, костите могат да се счупят.

Връзките (лигаменти) са здрави и еластични ленти от съединителна тъкан, които свързват костите една с друга. При нормални условия връзките стабилизират ставата и предотвратяват хлабавостта и. Също така те поддържат костите в правилно положение едни спрямо други и ограничават движението в ставата в рамките на нормалния обем.

Увреждането на връзките може да варира от преразтягане или леко разкъсване до пълно разкъсване или изтръгване от мястото на залавяне. Когато китката бива навяхната, разтегнатите или скъсани връзки могат да загубят способността си да стабилизират ставата и функцията и може да се увреди.

В тежките случаи (с напълно разкъсване на връзките) ставата може да стане нестабилна и хлабава, костите може да загубят нормалното си разположение и ставата може да придобие ненормални по обем движения.

Степени на навяхване на стави:

• I-ва степен (лека) - такова нараняване разтегля връзката или причинява само микроскопични разкъсвания на нишките и. Тези разкъсвания могат да увредят лигамента (връзката), но не повлияват съществено общата стабилност на ставата;
• II-ра степен (умерена) - връзката е частично разкъсана и е налице лека или умерена нестабилност (или периодично "поддаване") на ставата;
• III-та степен (тежка) - връзката е напълно скъсана или отделена от залавното ѝ за костта място и е налице по-голяма нестабилност на ставата.

Видове счупвания:

• закрито счупване - не "пробива" кожата. т. е. над счупването няма рана, чрез която счупената кост да влиза в контакт с околната среда;
• открито счупване - краищата на счупената кост "пробиват" кожата и влизат в контакт с околната среда (въздух, дрехи и т.н. ). Този вид счупвания носят много голям риск от инфекция и възпаление на костта;
• неразместено счупване - фрагментите от двете страни на фрактурната линия остават в нормалното си положение и цялостнот очертание на костта не се променя;
• разместено счупване - фрагментите са разместени по различен начин (по дължина, по широчина, със завъртане едни спрямо други и т.н.);
• единично счупване - костта е счупена само на едно място;
• множествено счупване - костта е счупена на повече от две парчета или размачкана;
• фрактура-изкълчване - това е комбинирано увреждане, при което счупването е налице в кост близо до дадена става и едновременно с него има и изкълчване (разместване една спрямо друга от нормалните им позиции на ставните повърхности на костите) на ставата;
• окултна (скрита) фрактура - счупване, което не проличава на първоначалните рентгенови снимки;
• патологично (болестно) счупване - костта е отслабена поради наличието на някакъв болестен процес (остеопороза, разсейки от злокачествен тумор и т.н.);
• вътреставно счупване - линията на счупване минава през ставната повърхност на дадена става, това прави прогнозата за изхода от това счупване по сериозна.

При закритите травми целостта на покривните тъкани (кожа и лигави­ци) не е нарушена.

Различаваме следните видове закрити травми:

• натъртване;
• навяхване;
• изкълчване;
• счупване.

Счупванията и изкълчванията могат да бъдат и открити, т.е. да е нарушена целостта на кожата и лигавицата.

Причини:

Травмите, които могат да причинят счупване на костите са много разнообразни. Обикновено е необходима доста сила за да всъзникне счупване.

При отслабване на костите от някакъв болестен процес е възможно и неголяма по сила травма да предизвика счупване. Ако големината на силата, приложена в даден момент върху костта е по-голяма от тази, която костта може да издържи, настъпва пукване или счупване в дадената кост.

Понякога повтаряща се свръхупотреба и натоварване на крака (например при бегачи на дълги разстояния) може да доведе до счупване, наречено стрес-фрактура.

Симптоми:

Разположението и тежестта на дадено счупване или навяхване определят оплакванията, което то предизвиква:

Общи за навяхване и счупване:

• болка;
• подуване;
• деформация на областта;
• неспособност за извършване на движение в областта;
• промяна в цвета на кожата около мястото на счупването: синкаво оцветяване.

Допълнителни при счупване:

• болка;
• нарушена двигателна функция; 
• деформация в мястото на счупването;
• оток;
• кръвоизлив;
• хрущене на костите в мястото на счупва­нето;
• промяна в дължината на крайника.

Колко опасни са счупванията?

Счупванията са такива травматични увреждания, при които е нарушена целостта на костите. Те са:

• Пълни, когато костта е напълно прекъсната;
• Частични, когато костта е частично прекъсната.

В зависимост от това дали целостта на кожата и лигавицата е нарушена, те се делят на закрити и открити. Откритите счупвания са по-опасни, поради риск от кръвоизлив и инфекция.

Първа помощ:

Наличието на счупване е сериозно увреждане, което налага лекарска оценка и намеса. Затова при наличие на някои от симптомите на счупване на костите на крака, потърсете лекарска помощ.

Междувременно могат да се прилагат следните мерки, които имат за цел да облекчат страданията и да предотвратят по-тежко увреждане, но не лекуват счупването.

Отстранете дрехата от наранената област.

Приложете лед върху наранената област, като предварително го увийте в кърпа, за да няма директен контакт между леда и кожата. Прилагайте леда за 10-15 мин на всеки час, до намесата на лекар. Ледът намалява отока на наранената област и съответно донякъде болката. Не прилагайте топлина в първите 24 часа, тъй като това би увеличило отока.

• обездвижете наранената област. Не бива да се правят опити за корекция на положението на костите извън болнични условия и от неквалифицирани лица. Обездвижването може да се постигне със саморъчно направена шина (дъска, твърд картон и т.н. ), която трябва да обхване една става под мястото на увреждането и една става над увреждането. Поставете мек плат или нещо подобно под твърдите плоскости, използвани за шинирането. Не правете опити за движение. Това засилва болката и може да утежни увреждането;
• поставете областта нависоко доколкото е възможно. Поставете под него една или повече възглавници. Това намалява притока на кръв и предотвратява увеличаването на отока;
• за намаляване на болката можете да приемете през устата обезболяващи, продавани без рецепта (най-често аналгин или от групата на нестероидните противовъзпалителни средства);
• в случай на наличие на открита рана, през която се вижда кост, притиснете раната с чиста марля или парче плат, без да опитвате да промените положението на счупените кости и без да промивате раната с вода;
• потърсете лекарска помощ по най-бързия възможен начин. Не давайте на пострадалия да се храни (това е важно с оглед на евентуално налагаща се операция);
• в случай на тежко пострадал (например при автомобилна катастрофа), не правете опити за преместване на пострадалия до идване на екип на спешна медицинска помощ, за да не причините утежняване на пораженията.

Как се поставят шините?

От вътрешната и от външната страна на крайника, като се закрепват с кърпи, бинт, платно, колан или други подръчни средства. Шинираният крайник (ръка) се фиксира с кърпа към тялото.

Пострадалият се поставя на носилка или на подръчно приспособление от пръти с платнище или одеяла. Наложително е той да бъде фиксиран добре към носилката и веднага да се транспортира в болнично заведение.

При навяхване или изкълчване е наложително да се предприемат незабавни действия, за да се тушират усложненията. Подобен тип травми наистина не са животозастрашаващи, но често са свързани с нужда от пълен покой и други действия, променящи до голяма степен ритъма на всекидневието ни.

Ако се нараните вкъщи, направете следното:

Обездвижете мястото - болката е сигнал, който тялото изпраща като предупреждение да не движите засегната част.

Сложете лед върху нараненaта зона - това ще ограничи отока и ще облекчи спазмите.

Поставете компрес – той също ще редуцира подуването на засегнатото място. Внимавайте превръзката да не е много стегната, за да не намали или спре притока на кръв.

Повдигнете засегнатото място - така гравитацията естествено ще помогне да намалее отока, като позволи на кръвта и телесните течности да се отичат към сърцето.

Приемането на обезболяващ медикамент може да се окаже необходимо. Прочетете листовката, за да прецените дозата, особено, ако пострадалият е дете.

Кога да потърсите медицинска помощ?

В някои случаи е необходимо да се потърси лекарска консултация, за да се постави точна диагноза и да се назначи адекватно лечение. При навяхване и изкълчване е нормално болката да се увеличи през първите един-два дни. Ако обаче, дори след като сте спазили горните инструкции и сте приложили болкоуспокояващи медикаменти, болката не е под контрол или нараняването започне да изглежда по-сериозно, отколкото сте смятали първоначално, посещението при медик е задължително. Лекарската намеса е необходима, ако отичането се увеличава, особено при такива ставни връзки, като таза, коляното, рамото, лакътя или китката.

Потърсете медицинска помощ незабавно, ако:

• Имате съмнение за счупена кост или изместена става;
• Чувствате изтръпване или вцепеняване, което свързвате с травмата. Това може да е индикация за засегнат нерв;
• Нараненото място е студено или бледо. Това може да означава, че са увредени кръвоносни съдове и е прекъсната циркулацията на кръвта.

Подобни травми при децата са особен случай. Заради израстването им, техните кости, мускули и сухожилия, могат да реагират различно при травма. Родителите имат основание да се притесняват за евентуално счупване. Запомнете, че дори пострадалият да е в състояние да се движи, все още е възможно да има счупена кост.

Целта на лечението при навяхване и изкълчване е, да се възстанови нивото на функциониране на засегнатата част такова, каквото е било преди травмата. Времето за възстановяване зависи от това, колко сериозно е нараняването. Понякога лечението може да трае само няколко дни, но често продължава с месеци.

Сред най-важните стъпки за пълното оздравяване е рехабилитацията. Това може да е цяла програма, която се изпълнява в домашни условия или се провежда в медицински център, под контрола на специалист-рехабилитатор.

При навяхване или изкълчване е добре да получите и компетентни отговори на следните въпроси:

• Какви ограничения трябва да спазвате при движения, дейности и работа?
• Колко време ще е необходимо за възстановяване?
• Кога е безопасно да се върнете към пълноценен живот, включващ всички видове активност от преди травмата?
• Кога трябва да бъде извършен контролен преглед?

Навяхванията и изкълчванията обикновено могат да се излекуват без хирургическа намеса. Най-често е достатъчно навременното извършване на действията, посочени няколко абзаца по-горе.

При определени травми са необходими помощни средства за обездвижването на засегнатите места. Може да се наложи и използването на патерици при нараняване на крака или придържаща превръзка, ако травмата е на ръката.