Тетанус

Тетанусът е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с повишен мускулен тонус до тонични гърчове. Причинителят е Грам-положителния бактерий – Clostridium tetani. Той е спорообразуващ микроорганизъм, чиито спори имат характерна форма на барабанна пръчка. Вегетатативните форми са неустойчиви в условията на външаната среда, но спорите могат да останат заразоспособни в почвата в продължение на десетки години.

Човек се заразява с тетануса след попадането им в областта на наранена кожа или лигавица. Контузно-разкъсни, дълбоки прободни рани са особено подходяща среда за развитие на тетаничните бактерии предвид анаеробните условия, от които се нуждаят. В миналото особен проблем е представлявало заразяването с тетанус при раждане, за съжаление все още проблем в някои страни.

Ключов момент е замърсяването на раната. Това може да стане при падане, ухапване от животни, но и ракообразни, кърлежи и др, убождане на пирони, трески, тръни, порязване със замърсени уреди и т.н. От спорите, намиращи се в почвата или върху предметът, с който се влиза в контакт, се развиват вегетативни форми на тетаничния бактерий, които остават локализирани в нараненото място.

Патологичният агент, обуславящ характерната клинична картина се явява на практика невротоксинът, отделян от микроорганизмите. По кръвен, но и по хода на миелиновите обвивки на нервите, този токсин достига до нервната система на различни нива – синапсите с мускулните клетки, но и в ключови области на главния мозък. Това води до промяна в медиаторната дейност на нервната тъкан и в крайна сметка – повишен тонус на мускулатурата.

За заболяването не е характерно предаването от човек на човек, но възприемчивостта към тетанусът е всеобща. Всяка година се заразяват голям брой хора, като смъртността е все още висока. За развитите страни е характерно боледуването на предимно възрастно население над 60-65 годишна възраст. Това се дължи на факта, че имунитетът след имунизация е с продължителност около 10 години.

Тетаничният токсин се придвижва най-вече по нервните окончания и така достига до централната нервна система (мозъка). Но има възможност да се разпространява и по кръвен път.

Симптоми:

Началният период на тетануса винаги се бележи от определена последователност на поява на симптомите.

Болезненост в мястото на инфекцията. Обичайно става въпрос за зоната на раната или ухапването. Тази болка е най-ранният признак, който свидетелства за старта на иначе продължителната болест;

Поява на тризъм – напрежение, стягане на дъвкателните мускули, при което болният ограничава диапазона на движение на долната челюст и почти не може да отваря устата си. В тежки случаи зъбите се стягат така здраво, че устата въобще не се отваря;

Развиват се спазми на лицевите (мимическите) мускули. На лицето на болния се появява неестествена гримаса – едновременно усмивка и плач. В медицината е прието изражението да се означава като сардонична усмивка.

Сардоничен смях (усмивка). Заснети лица на болни от тетанус ни демонстрират за специфичния израз на лицето, който се поражда от активирането на всички мускули едновременно. Определени групи лицеви мускули оформят израза на лицето при радост, други изразяват плач. Но когато по болестни причини се активират всички мускулни други, на лицето се изписва ужасяваща гримаса. Тя се характеризира с:

• Смръщване на челото (подчертаване на бръчките);
• Опъване на мускулите в посока широчина на челото;
• Присвиване на очите до големината на цепка;
• Отпускане на ъгълчетата на устата.
• Вследствие на сардоничната усмивка болният много трудно гълта – мускулите на глътката също са в конвулсия. Усеща се болезненост в тилните мускули.

Разгръщане на болестта

Периодът на разгръщане на симптоматиката продължава средно 10 дни. Ако болестта е в тежка форма, протичането на този етап естествено се удължава.

• Мускулни спазми
• Усилване на спазмите и конвулсиите и удължаване на времетраенето им. Мускулите се стягат за секунди до цяла минута и това е болезнено.
• Мускулите изпадат в спазъм постепенно. Но тяхната сила е тъй мощна, че могат да счупят кост или става.
• Болезненото напрежение се разпростира по всички мускулни тъкани по торса, а също в крайниците. Мускулите се стягат и след време отпускат. Изключение правят мускулите на дланите и ходилата, които не се отпускат дори по време на сън.
• Мускулите на коремната стена се втвърдяват и краката се изпъват. При това положение двигателният апарат спира да функционира. Болният е прикован на легло.
• Мускулатурата на болния изпъква с ясен контур, особено при мъжете.
• Мускулатурата, опистотонус, тетанично съкращаване на периоралната мускулатура.

Съпътстващи прояви

• Повишено отделяне на слюнка и пот;
• Кожата и лигавиците посиняват. Появяват се цианоза, цветът на кръвта се променя;
• Нестабилно функциониране на кръвообращението и отделянето. Уринирането е болезнено, възможно задържане на изпражненията. Като цяло урината и фекалиите по трудно се извеждат навън заради стягането на мускулатурата;
• Повишаване температурата на тялото.

Форми на тетанус и специфичните им симптоми

Въз основа на клиничн. картина и особеностите на симптоматиката се отделят 4 форми на протичане на тетанус.

Общ, генерализиран тетанус. Обхваща всички скелетни мускули. Разпространена и най-тежка форма сред четирите типа. Около 80% от случаите на заболяването протичат именно така – генерализирано.

• Първи признаци са: тризъм, лицеви спазми, стягане на врата, блокиране на преглъщането, стягане на гръдните мускули и на прасците.
• Съпътстващи симптоми са: повишена темп., непривично обилно изпотяване, вдигане на кръвното, ускоряване на сърд. ритъм.
• Спазми, конвулсии и гърчове: може да възникват, при това с продължителност до 30 дни.

Тетанични гърчове, каталепсия. Специфичното несъзнателно съкращаване на мускулите е кръстено на болестта – тетанични гърчове, макар че  е присъщо и на няколко други заболявания, както и на отравянето на тялото със стрихнин и цианици.

• Тетаничните гърчове се описват като съкращаване и втвърдяване на мускулите, подобно на камък. Това съкращаване е прекомерно и може да доведе до късане на самите мускули.
• Другото състояние е каталепсия – при него мускулите се втвърдяват и застиват. Разликата е там, че при тетаничните гърчове болният е в пълно съзнание (откъдето идва страданието при тетанус), докато каталепсията се бележи от загуба на съзнание.
• Пълното възстановяване при генерализиран тетанус отнема няколко месеца.

Локален тетанус. Болният чувства силни съкращения на мускулите в определена анатомична област. Задължително това е зоната, в която е възникнала раната или травмата. Например при рана на крака се изпитват спазми само в крака. Това е положение, при което токсините на бактериите са проникнали и отровили само съответните мускулни групи, но не са докоснали други зони на тялото.

• Неволевото съкращаване на инфектираните мускули около раната може да остане продължително време, преди да започне постепенното му отслабване.
• Локалният тетанус предхожда генерализир. форма на болестта, ако междувременно не започне лечение.

Тетанус на главата е самостоятелна форма на тетануса и специално – на локалната му разновидност. Симптоматиката се ограничава върху мускулите и нервите в главата. Обичайно се появява след травма именно на главата. Рискови ситуации са: счупване на черепа, травма на очите, вадене на зъб, отит, засягане на нервите в главата.

• Първите симптоми се изявяват дни след травма на главата или инфекция в ушите.
• Първи симптоми: затормозено отваряне на устата, тризъм, сардонична усмивка, нарушено функциониране на черепните нерви.
• Тази форма е рядка и специалисти, които не са я наблюдавали, не успяват веднага да разпознаят същността на изменението. Лечението се усложнява, ако симптоматиката бъде причислена към сходната проява на травма на главата, провокирала инфекция.
• Болестта прогресира бързо. Тетанусът на главата по-често завършва фатално, отколкото другите форми.

Тетанус при новородени

• Симптоматиката е сходна на общия тетанус. Особеното е, че обхваща само новородени (до възраст от 1 месец) и е в пряка връзка с неправилна грижа за пъпната рана. Риск има и при отсъствие на съответната ваксинация при майката.
• Болестта се проявява на практика незабавно.

Усложнения:

Тежките мускулни спазми имат капацитета да провокират сериозни усложнения.

По-честите са:

• Дихателни проблеми заради свиване на дихателните пътища;
• Увреждане на гл. мозък заради недостига на кислород;
• Счупвания на кости, увреждане на стави в резултат от стягането на мускулите;
• Неконтролируемо мускулно съкращение на гласните струни;
• Белодробна емболия – запушване на главната артерия на дробовете или на нейно разклонение със съсирек, който се е преместил от друго място по кръвния път;
• Пневмония (белодробна инфекция);
• Прекратяване на дишането – данните показват, че е основн. причина за смъртен изход.

Лечение:

При тетанус болният се изолира в инфекциозно отделение. Фактори дразнители се свеждат до минимум – осигурява се покой, тишина, затъмнена стая, минимални инвазивни процедури, които биха могли да провокират гърчове.

Лечението започва с хиперимунен човешки имуноглобулин (6-10 хил IU), приложен мускулно, при липса на достъп до такъв – се прибягва до атитоксичен серум (100-200хил IU). Във връзка с хетероложното естество на последния той се прилага внимателно по схема за избягване на животозастрашаваща алергична реакция. Допълнително се започват и антибиотици от групата на бета-лактамите.

Тетаничният анатоксин (токсоид) също намира приложение по схема при определени показания. Също така се прилагат средства за седация на пациента, за понижаване мускулния тонус, такива за борба с фебрилитета и евентуална дехидратация и корекция на електролитния дисбаланс. При данни за тежка дихателна недостатъчност се прибягва до изксутвена вентилация.

Профилактика:

Днес тя започва още с поставянето на задължителните ваксини ДТК (дифтерия –тетанус – коклюш) в детска възраст. Имунизацията се провежда подкожно на две-, три- и четиримесечна възраст (три апликации). Не по-рано от една година след това, но до края на втората година се провежда първата реимунизация, отново подкожно. Трета такава се прави на 6-годишна възраст, мускулно. На 12-годишна възраст следва имунизация с ТД (тетанус и дифтерия) мускулно. Таква се прави и на 17 години, след това на 25 и се повтаря през 10 години – на 35, 45 и т.н.

Както в състава на ДТК и ТД, така и в отделните препарати, съдържащи само тетаничен токсоид (анатоксин) се съдържат точно 40 антитоксични единици. Тетаничния токсоид се получава след детоксикация на тетаничен токсин.

При неимунизирани възрастни първична имунизация се прави с двукратно приложение на тетаничен токсоид (анатоксин) мускулно през 30-50 дни с реимунизация една година след втората инжекция.

ДТК е съвместима с ваксината срещу полиомиелит и хепатит В, за други е необходим 1 месец свободен период. Тетаничният токсоид е съвместим с други ваксини.

Новородените получават пасивен имунитет от майки, които са били имунизирани. Но неговият ефект се изчерпва постепенно за няколко месеца.

Имунитетът спрямо тетанус е нетраен, затова преболедувалите трябва да си правят имунизации и реимунизации. При ухапаните от животни лица, също трябва да се прави имунизация по схема.

Първа помощ:

Тетанусът може да е фатален, ако не се вземат навременни мерки. Трябва да ви се направи ваксина против тетанус, особено ако раната е от ръждив предмет или предмет, който се е намирал сред животински изпражнения.

Ако раната е от метален предмет, от нестерилизиран предмет или от ухапване на животно, не я пренебрегвайте. Веднага се свържете с вашия лекар, за да ви бъде направена ваксина против тетанус.

Тъй като тетанусът се причинява от бактерия, първото нещо, което трябва да направите, е следното: Измийте добре раната със сапун (за предпочитане сапун с Алое Вера заради антисептичните му свойства), намажете с дебел слой Алое Вера крем с прополис, Алое Вера Джели или напръскайте с Аloe First. Необходимо е да взимате също Пчелен прополис.

При малка чиста рана освен задължителаната дезинфекция се прилага и 0,5 мл. тетаничен токсоид мускулно еднократно. При следващо нараняване в рамките на 6 месеца може да не се повтаря.

При малка, но замътсена рана или по-голяма, но чиста при деца под 10г. се аплицира само тетанисчн токсоид, заедно с обработката на раната. При лица на 10 г с частично извършена имунизация или липса на данни за такава до момента, освен тетанисчн токсоид се прилага и противотетаничен имуноглобулин, ако е достъпен (250IU). При липса на такъв се използва противотетаничен серум (1500IU) – след проба за чувствителност. При положителна такава се налага приложението на серума по схема, разреден.

При тежко нараняване, силно замърсяване и отлагане на хирургичната обработка във времето, освен нея се правят и тетаничен токсоид 0,5мл, както и двойна доза имунологичен серум или човешки имуноглобулин. При деца под 10г – само тетанисчн токсоид.

Странични реакции при инжектирането на тетаничен токсоид - възможно е подуване, зачервяване, болка в мястото на апликацията, понякога болката е и на по-широка площ. Допустимо е леко общо неразположение и повишаване на телесната температура. Оплакванията отшумяват до няколко дни.