Банер за мобилна версия за апликация

Тиреоидит на Хашимото

Автоимунно заболяване, което, засяга все повече и повече хора (предимно жени), без да подбира възраст. Имунната система е провокирана от неприятел в организма и изпраща своята армия да унищожи този неприятел. Проблемът при автоимунните заболявания е, че армията на имунната система бърка нападателя със собствените органи, в случая с Хаши - с щитовидната жлеза. И така собствената ни имунна система разрушава собствената ни щитовидна жлеза.

 

Причини:

Тиреоидитът на Hashimoto е заболяване с генетична предиспозиция - при 30-40% от болните деца се установява фамилна обремененост. Съществува много тясна връзка с Базедовата болест - и при двете заболявания има наличие на лимфоцитна инфилтрация в щитовидната жлеза. Жлезата се уголемява и нейната консистенция се уплътнява. Среща се и атрофичен вариант, при който щитовидната жлеза е малка и липсва гуша.

 

Симптоми:

В началото заболяването може да протича асимптомно. Първата проява на тиреоидит на Hashimoto е гушата (около 85% от децата). Децата често се оплакват от болка в областта на шията и безапетитие. В около 30 % от случаите гушата може да намалее и да изчезне спонтанно. Значителна част от болните развиват по-късно хипотиреоидизъм.

 

Усложнения:

Разнообразие от бактериални инфекции се свързват с отключването на автоимунен тиреоидит – хеликобактер пилори, борелия бургдорфери (свързана с Лаймската болест) и йерсиния ентероколитика, както и много вируси, включително Хепатит Це, HTLV-1, ентеровирус, рубеола, заушка, парвовирус, Епщайн Бар вирус. Други болестотворни организми свързани с автоимунните заболявания и конкретно с Хаши са кандида албиканс, хламидия, коксиела, хепатит Б, стрептококи, стафилококи и други.

Също така гъбички, глисти, метили, протозоа. Натрупвания на тежки метали и токсини – особено внимание обърнете на старите пломби с живак, както и на химикалите, които ежедневно използвате. Стрес – основен причинител на редица заболявания. Нисък прогестерон – естрогенната доминантност се среща много често при Хашимотo. Чревна пропускливост (leaкy gut) – обща връзка между всички автоимунни заболявания. Храносмилателната система не служи само за преработване на храната, абсорбиране на нутриенти и поддържане на воден и електролитен баланс. Червата помагат на имунната система да разпознава външните нападатели и така допринасят за контрола на патогени и предотвратяването на автоимунна реакция. Пропускливи черва е термин, който се използва, за да опише повишена пропускливост на тънките чевра – стените на червата започват да пропускат в кръвообращението субстанции, които нормално не се допускат – храна, бактерии, собствени антигени. Веднъж преминали през чревните стени, имунната система ги разпознава като чужди, което отключва автоимунна реакция и повишава възпалението в организма.

Почти всички с Хаши са нетолерантни към глутен. Глутенът има способността да създава проблеми в тънките черва и да унищожава способността на организма да абсорбира важни хранителни вещества. Други протеини, които често са проблемни при Хашимото, са протените в яйцата, соята, млякото и млечните продукти. Най-добрият тест за хранителни нетолерантости е да ги отстраните от диетата си за няколко седмици и да следите внимателно реакцията на организма при обратното им включване след това.

 

Диагностициране:

Направете пълни изследвания – fT3, r-T3 (в България се прави само в две лаборатории – Кандиларов и Бодимед), fT4, Anti-TPO, Anti-Tg, TSH. Добре е да проверите чернодробните ензими и функцията на надбъбречните жлези (със слюнчев кортизол тест при ставане, по обяд и при лягане). Абсолютно задължително е да изследвате желязо (пълен железен пакет), феритин, витамин Д (общ) и витамин Б12 – при Хаши се наблюдава дефицит на поне едно от трите, а често и на трите заедно. Може да тествате и цинк, магнезий, селен, йод, калий, калций и натрий. Тествайте за инфекции, паразити и натрупване на тежки метали.

 

Лечение:

Автоимунната атака и постепенното разрушаване на щитовидната жлеза забавят функцията на жлезата и водят до симптоми на хипотиреоидизъм, а в някои случаи дори и на хипертиреоидизъм (обикновено в началото на заболяването, когато жлезата се опитва да компенсира), но в основата на Хашимото стои автоимунен процес. Затова и правилното лечение на заболяването трябва да е насочено към идентифициране на “неприятеля”, който провокира реакцията на имунната система. Ако той бъде открит и отстранен, автоимунната атака върху щитовидната жлеза ще спре – противно на това което сте чули от по-голяма част от лекарите в България, напълно е възможно автоимунният процес да бъде вкаран в пълна ремисия.

  • Разбира се, възстановяването на функцията на щитовидната жлеза зависи от до каква степен тя вече е разрушена. За съжаление, щитовидната жлеза няма способността да регенерира тъканите си. Но ако автоимунният процес бъде спрян навреме, възможно е и пълното възстановяване на нормалната функция на щитовидната жлеза. Дори и ако е започнала хормонозаместителна терапия (в България обикновено с еутирокс или елтироксин). Противно на ширещия се в България мит, че хормоналната терапия веднъж започната е до живот, ако щитовидната жлеза не е засегната прекалено много, след спирането на автоимунната атака върху нея, може постепенно да се спре и хормонозаместителната терапия.
  • Употребата на левотироксин за лечение при тиреоидит на Хашимото се прилага с повишено внимание при пациенти, алергични към основната съставка, както и при подлежащи, неконтролирани заболявания (надбъбречна недостатъчност, увреждания на хипофизата, скорошен инфаркт на миокарда, миокардит и други). Повишен риск от развитие на остеопоротични промени е налице при прием на високи дози от жени на възраст над 50 години.
  • Употребата на синтетичен тироксин се назначава от специалист, като всяка корекция (например смяна на фирмата, произвеждаща субстанцията) е необходимо да бъде предварително консултирана с цел намаляване рисковете от предозиране и токсични прояви.
  • Лечението се провежда с тиреоидни хормони, с оглед намаляване обема на жлезата. L-Tyroxin се включва в периодични курсове от 3 до 6 месеца. При изявен хипотиреоидизъм лечението е постоянно. Хирургическо лечение се прилага единствено при комбинация на тиреоидит на Hashimoto с карцином на щитовидната жлеза.
  • Хирургично отстраняване (тиреоидектомия): премахване на щитовидната жлеза е необходимо при малък процент от пациентите с тежко, агресивно протичащо заболяване, напреднал болестен процес, значително увеличени размери на жлезата и липса на ефект от медикаментозната терапия, като след операцията е необходима хормонална терапия за поддържане на оптимални нива на щитовидните хормони

Лечение при тиреоидит на Хашимото по време на бременността

Развитието на болестта през бременността налага своевременна стартова терапия, докато при жени с подлежащо заболяване и последващо забременяване е необходима корекция на дозата.

Важна особеност е, че левотироксин е напълно безопасен за употреба през бременността и не крие никакви рискова както за бременната, така и за развиващия се плод.

Липсата на своевременно лечение на заболяването крие многократно по-високи рискове, като според различни проучвания се наблюдава повишен риск от различни по тежест увреждания на новороденото, засягащи главно сърдечно-съдовата система, мозъка, бъбреците.

Единственото ефективно лечение на болестта на Хашимото при бременни е заместителната терапия с левотироксин, като обикновено са необходими по-високи дози от обичайните за нормализиране нивата на щитовидните хормони.

При жени, приемащи синтетичния хормон преди забременяването, е възможно повишение на дозата с до 75 процента.

Препоръчва се редовно проследяване състоянието на жената и плода, мониторинг на нивата на щитовидните хормони.

Общите мерки включват пълноценно хранене, намаляване нивата на стрес и осигуряване на оптимална среда за пълноценно протичане на бременността, физическа активност, съобразена със състоянието на жената и консултация с лекуващия лекар при всяка промяна в състоянието на жената. Приемът на хранителни добавки се контролира от специалист за намаляване на възможните рискове от лекарствени взаимодействия.

 

Хранителен режим

Както споменахме по-горе, една от причините за появата на чревна пропускливост е нарушаването на стомашно-чревната флора. Повечето хора с Хашимото имат този проблем. Ребалансирането на бактериалната флора може да се постигне с диета и добавяне на добър пробиотик и храносмилателни ензими. Забравете преработените, сладките и тестените храни, намалете въглехидратите, включете повече алкални храни и консумирайте ферментирали храни и напитки, като кисело зеле и камбуча. Добре е да започнете с пробиотик с по-ниско съдържание на живи култури и постепенно да увеличавате. Ако проблемът с патогенните бактерии е бил много голям, възможно е да получите реакция, когато тези бактерии започнат да отмират. Тази реакция най-често се изразява в летаргия, трудно концентриране, диария, обрив, подуване на корема или главоболие.

Патогенните бактерии се хранят с това, което храносмилателната система не е преработила добре. При Хашимото се наблюдава и ниско ниво на хидрохлорна киселина, независимо от възрастта. Това води до лоша преработка на храната и затруднено извличане на хранителните вещества. Добавянето на широкоспектърни храносмилателни ензими с пепсин и хидрохлорна киселина не само значително подобрява храносмилането и води до по-пълна абсорбация на полезните вещества от храната, но и лишава патогенните бактерии от храна.

Натрупването на вредни вещества в организма е основна причина за много болести, включително и автоимунните заболявания. Обърнете внимание на почистващите препарати у дома, на козметиката, която използвате, дори на пастата за зъби и ограничете използването на неорганични химикали. Помогнете на организма по-лесно да се освобождава от токсините. Пийте минимум два литра вода на ден. Регулирайте ходенето по голяма нужда - добър пробиотик и магнезиев цитрат ще помогнат да се справите бързо с този проблем. Погрижете се за детоксикирането на дебелото черво. В него често се задържат отпадаци (могат да достигнат до 15 килограма), които гният и отделят болестотворни токсини. Прочистването на дебелото черво не само дава моментален прилив на енергия, но и се отразява чудесно на имунната система. 

Хипотиреоидизмът води до понижена способност за екстракция на витамини и минерали от храната. При Хашимото, този проблем е още по-задълбочен, поради намалените стомашна киселина, храносмилателни ензими и нарушената чревна флора. В резултат, повечето хора с Хашимото страдат от ниски нива на желязо, феритин, витамин Д, витамин Б12, цинк, амино-киселини и други хранителни вещества. За нормалната функция на щитовидната жлеза са необходими селен, желязо, витамин А и Е, Б-витамини, калий, йод и цинк, които също в повечето случаи са с ниски нива при Хаши.

Добре е да си направите тест за витамин Б12, тъй като ниските нива на стомашни киселини и ензимът протеаза при хора с Хашимото, често водят до дефицит на този важен витамин. Липсата му може да доведе до анемия и до неправилно развитие на власинките по стомашните стени и червата, което на свой ред води до неправилна абсорбация на нутриенти. При доказан дефицит се препоръчват 1000 до 3000 мкг витамин Б12 в продължение на десет дни, след което дозата може да се намали.

Диетата при автоимунния тиреоидит на Хашимото е от първостепенно значение, тъй като имунната защита на организма е разстроена, а с храната могат да се внесат много алергени /вещества, които предизвикват алергична реакция и влошават функцията на определени органи и системи /.

Изключително важно е менюто да не съдържа храни с консерванти – когато се пазарува, внимателно да се четат етикетите. Месото, плодовете и зеленчуците се изкисват за 15 минути в подсолена вода – на 1 л. вода-1 ч.л.сол.

За нормализиране функцията на щитовидната жлеза е много важно да се приемат достатъчно протеини – те са необходими за синтезирането на щитовидните хормони и транспорта им до всички тъкани в човешкия организъм. Най-подходящият начин да се набавят протеини е чрез консумацията на ядки, месо, риба, яйца, киноа.

Друга много важна част при спазването на подходящия хранителен режим е да се приемат достатъчно мазнини, тъй като те играят съществена роля за поддържане на нормално хормонално равновесие. Здавословен източник на мазнини са зехтинът, лененото масло и лененото семе, ядките, пълномаслените сирена, изварата и млякото, кокосовото масло.

Няма категорични резултати от изследвания, но се приема, че е добре хората с Хашимото да ограничават консумацията на храни, съдържащи глутен. Глутенът е протеин, който се намира в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Един от всеки триста човека на възраст между 30 и 45 години развива непоносимост към глутена, а проявените симптоми при две трети от засегнатите са толкова слаби, че не се търси специализирана помощ. Причината за това се обяснява със структурното сходство между антигените на глутена и паренхима/тъканта/ на щитовидната жлеза, поради което антиглутеновите антитела атакуват и клетките на жлезата, разрушават ги, а това намалява нейната функционалност.

Храни, които са много полезни при тиреоидит на Хашимото и се препоръчват при диета без глутен са:

  • Киноа – една от най-важните зърнените култури, най-вече заради високото съдържание на незаменими аминокиселини, отличния баланс на протеини и липсата на глутен. Съдържа всички незаменими аминокиселини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали, желязо, калций, магнезий, скорбяла, захари и растителни влакна.
  • Амарант – известен още като петльов гребен. Тези семена също съдържат всички незаменими аминокиселини, като преобладаваща в тях е аминокиселината лизин, която има съществена роля в регенеративните /възстановителните/ процеси.
  • Кафяв ориз – една от най-препоръчваните храни като основен източник на въглехидрати при безглутеновото хранене.
  • Елда – хранителен продукт, които не съдържа глутен. Тя е много полезна поради високото си съдържание на магнезий, необходим за правилната функция на щитовидната жлеза.
  • Чиа Чиа – растение, познато още от древни времена, като за първи път е култивирано от ацтеките. За храна се използват семената.
  • Плодове и зеленчуци – изключват се само тези, които са богати на гоитрогени. Гоитрогените са вещества, които блокират усвояването на йод, необходим за нормалното функциониране на щитовидната жлеза и синтеза на трийодтиронин/Т3/ и тетрайодтиронин /тироксин, Т4/.
  • Продукти богати на гоитрогени са: зеле, ряпа, броколи, карфиол, маруля, брюкселско зеле, къдраво зеле, алабаш, репи, просо, спанак, ягоди, праскови, фъстъци, кедрови ядки и соя. Топлинната обработка прави гоитрогените безвредни.

Добре е да се намали количеството на приеманото кафе или да се спре. Кофеинът стимулира отделянето на големи количества кортизол – хормон на надбъбречната жлеза, който при по-високи нива потиска функцията на щитовидната жлеза и води до намаляване нивото на тироксина и трийодтиронина. Освен това, когато кафето е прието веднага след приема на Л-тироксина /хормонозаместващ медикамент за лечение на хипотиреоидизъм, то пречи на абсорбцията на лекарството.

При малка част от болните с тиреоидит на Хашимото се наблюдава хиперфункция на щитовидната жлеза. Състоянието се нарича хашитоксикоза. Понякога болните преминават от хипо в хиперфункция. Ето защо са необходими консултации с лекар при всяка промяна в състоянието и 3-4 пъти годишно проследяване на хормоните.

 

Хранителни добавки

Някои от ключовите витамини и минерали облекчават симптоматиката и забавят прогресията на автоимунният тиреоидит.

  • Калцият трябва да се приема в доза 1g дневно и да има минимум 4 часов интервал между неговият прием и приемът на Euthyrox.
  • Селен от натурален източник под формата на L-селенометионин (Se Met) – натурална аминокиселина с изключителни ползи при тиреоидит на Хашимото! Стимулира функциите на щитовидната жлеза по естествен и безопасен начин, регулира функциите на имунната система.
  • Витамин С, витамин Е, бета каротин и минералите и манган предпазват тялото ни от негативните ефекти на оксидативния стрес. Дефицит на антиоксиданти може да доведе до увреждане на щитовидната жлеза.
  • При преработката на йод, необходим за функционирането на щитовидната жлеза, се произвежда хидроген пероксид, който може да причини оксидативно увреждане, ако не се неутрализира от антиоксиданта селен, който се използва и при синтеза на щитовидни хормони.
  • Огромен процент от хората с Хашимото имат ниски нива на феритин. Феритинът е протеин, който носи запасите от желязо в организма. Изследването на феритина е задължително, заедно с пълен панел желязо. Изследване само на желязо не е достатъчно - желязото и хемоглобинът могат да са напълно нормални, а феритинът да е близо до долната граница. Нисък феритин е основната причина за появата на косопад, така често срещано явление при Хаши. Най-неприятният, но често срещан, страничен ефект на ниския феретин е намалената абсорбация на щитовиден хормон от еутирокс/ елтироксин. Ако феритинът е нисък, необходим е продължителен прием на желязо. Добре е да пиете заедно с витамин С, който допринася за по-добра абсорбация на желязото. Избягвайте кафе, чай и храни и напитки, съдържащи калций два часа преди и след прием на желязо. Референтните стойности на феритина са между 12 и 150 ng/mL, но за да спре косопада, е необходимо феритинът да е над 50, а за да порасне отново коса – над 70. Оптималните нива на феритин са между 90 и 120.
  • Цинкът е катализатор в над 100 различни ензимни реакции и е от основно значение за здравето на имунната система. Цинкът играе важна роля при превръщането на неактивния щитовиден хормон Т4 в активния Т3 – особено важно в България, където хормонозаместителната терапия е само със синтетичен Т4 (еутирокс, елтироксин). Цинкът не се складира в организма и е необходимо да се набавя ежедневно. Повечето хора с хипотиреоидизъм имат дефицит на цинк. При дефицит, дневната доза трябва де е не по висока от 25-30 мг на ден. Добре е да балансирате допълнителния прием на цинк с прием на мед от 0.75 – 1 мг на всеки 15 мг цинк.
  • Протеините се разграждат до аминокиселини – строителните материали за нашия организъм. Нарушеното храносмилане на протеини при Хашимото води до дефицит на аминокиселини. Глутаминът е една от аминокиселините, които могат да подобрят състоянието на стомашната обвивка и от там и на имунната система.
  • Близо 90% от хората с Хашмото имат дефицит на витамин Д, дори и в слънчева страна, като България. Нормалните нива на витамин Д са между 60 и 80 ng/L. Задължително направете тест за общ витамин Д, наречен още 25(ОН)D. Дефицит на витамин Д е свързан с неправилното функциониране на имунната система. Витамин Д засяга между 3000 – 30000 гена в нашето тяло и много заболявания са свързани с намалени нива на витамин Д, включително сърдечни заболявания, депресия и автоимунни заболявания.
  • Омега 3 помага за възстановяване на имунния баланс и за контролирането на нивата на възпаление в организма. Избягвайте Омега 3 добавки, в които съдържанието на Ейкозапентаенова киселина (ЕРА) и Докозахексаенова киселина (DHA) е лабораторно манипулирано, за да се получи тяхната по-висока концентрация. Омега 3 добавки от черен дроб на треска или друга мазна риба са най-добрият избор при Хашимото.
  • Магнезият е необходим за повече от 400 биохимични процеси в организма. Всяка една клетка в човешкото тяло се нуждае от магнезий, за да функционира правилно. Магнезият може да ви помогне да избегнете болезнен менструален синдром, крампи в мускулите и дори спазми, свързани с астма. Изследванията показват, че редовен прием на магнезиев цитрат преди лягане, може да доведе до намаляване на ТSH. Магнезиевият цитрат има лек слабителен ефект и е перфектен за хора, които страдат от запек. За тези, за които запекът не е проблем, магнезиевият бисглицинат е по-добрата алтернатива с висока абсорбираемост.
  • Куркумата също има мощни противовъзпалителни свойства, които могат да помогнат много при овладяване на автоимунните процеси. Куркумата намалява възпалението на ставите при автоимунното заболяване ревматоиден артрит. Също влияе чудесно на храносмилателния тракт.