Токсоплазмоза

Токсоплазмозата е остро протичащо паразитно заболяване, причинено от едноклетъчен паразит, наречен Toxoplasma gondii. Човекът, както и домашни и диви животни, се явяват междинни гостоприемници, а крайният гостоприемник на инфекцията са представителите на семейство котки, считани за най-значимите резервоари. Животните и човекът се заразяват с паразита чрез заразено месо, при контакт с фекална маса от котка, а е възможно и трансплацентарнопредаване от майка на плода.

Причини:

Най-често инфекцията настъпва при консумация на недобре кулинарно обработено месо, много често свинско, агнешко, дивеч, съдържащо цисти на токсоплазмата. Нерядко става въпрос само за контакт с устата по време на третирането на суровото месо или използването на недобре измити ножове, прибори, дъски за рязане.

Други обстоятелства, при които настъпва заразяване, са почистването на тоалетната на домашна котка или работа в градината, в пясъчна площадка и др., при което след контакт с фекалиите ооцисти могат да попаднат в организма през устата. Макар и паразита да е изолиран по козината на котките, той обикновено не е патогенен и се смята, че заразяване при галенето и играта с котка е изключително рядко. Самите домашни любимци могат да се инфектират след изяждането на заразен гризач. Няколко седмици след това те започват да отделят с изпражненията ооцистите, които от своята страна стават заразоспособни няколко дни след престоя навън.

При вродените форми на заболяването инфекцията е трансплацентарна. Рядкост е при кръвопреливане или трансплантация на органи да настъпи заразяване. Погълнати от човека от цистите и ооцистите се развиват благополучно други морфологични форми на паразита - тахозоити, които са способни да инфектират вид бели кръвни клетки, чрез които стигат до различни органи. Така те могат да се локализират в мозъка, белите дробове, сърцето, мускулите. При лица със запазена имунна система токсоплазмите обикновено преминават в латентно състояние, формирайки цисти с възможност за реактивиране при условия на имуносупресия.

Заразяването с токсоплазмоза става по невидим път и тъкмо това е коварното. Паразитът може да се предаде директно от животно на човек – бездомна или домашна котка, която е яла сурово месо или е била носител на цисти преди контактите с човека. Друг път на заразяване е когато човекът консумира полусурово месо от заразено животно – то е било междинен приемник на паразита. Разпространява се и по фекално-орален път – когато хигиенните навици на човека са небрежни, при почистване на котешка тоалетна и пипане на храна или дори само на устата и очите с мръсни ръце; от котешки изпражнения на улицата, които съдържат цисти на паразита и които попадат в човешкия храносмлателен тракт при случайно докосване или дори при вдишване във ветровито време. Заразата се предава и от бременна жена на плода й.

Симптоми:

Инфекцията при лица със запазен имунитет протича благоприятно с дискретна до изразена грипоподобна симптоматика. Най-често се наблюдава увеличение на лимфните възли в шийната област, без съпровождаща болезненост в тях. Сред възрастни обичайно се засяга една група лимфни възли, но при децата – не рядко се ангажират и повече. Понякога състоянието персистира в продължение на един-два месеца, рядко още по-дълго.

При случаи на имуносупресия при СПИН или трансплантация, при провеждане на химиотерапия и др., е възможно да се наблюдават тежки органни поражения - засягането на мозъка - енцефалит или менингит, на сърцето – миокардит, при локализиране на процеса в белите дорбове – интерстициална пневмония, хориоретинит – засягане на окото по-рядко и други в зависимост от засегнатите органи. При тези случаи обикновено се касае за реактивиране на латентна инфекция.

Ако заразяването е настъпило преди забременяването на практика няма опасност за плода от трансплацентарно инфектиране. Но ако майката се зарази по време на самата бременност, дори и при нея да няма клинична изява (в 90% от случаите), то риск за плода има. Възможен изход са както аборт или мъртвораждане, така и вродена токсоплазмоза. По-опасни за плода са първите три месеца, по-малко второто тримесечие. Най-характерно е засягането на ЦНС с възможна хидроцефалия или микроцефалия, неврологична симптоматика, изоставане в психомоторното развитие, хориоретинит. При заразяване през третия триместър обичайно вродената инфекция е безсимптомна.

Диагностициране:

Поставя се чрез:

• Токсоплазмоза се установява чрез специализиран кръвен тест, който установява наличие или отсъствие на определени антитела; по вида им се съди дали пациентът е прекарал токсоплазмоза в миналото, или заразата е прясна. Титрите са IgM – за нова инфекция, и IgG – за стара; високите стойности доказват наличието на антитела. Резултатите се приготвят за 1-3 дни.
• Доказване на специфични антитела в серума. Използват се имунологични методи – имуноензимна реакция (ELISA), реакия пасивна хемаглутинация (РПХА), реакция на Сейбин-Фелдман (РСФ), реакция свързване на комплемента (РСК) и др. За да се установи стадия на инфекциозния процес се провежда двукратно изследване през интервал от 2-3 седмици. Наличието на високи титри IgM говори за остър процес.
• Доказване на причинителя в кръв, ликвор – при вродена токсоплазмоза и токсоплазмозен енцефалит.
• Хистологично изследване на лимфни възли.
• КАТ, ЯМР при мозъчна токсоплазмоза.
• Пренатална диагностика: ехографски контрол на плода, доказване на токсоплазмена ДНК в околоплодните води и феталната кръв.
• Диференциална диагноза: Прави се с: инфекциозна мононуклеоза, болест на Ходжкин, туберкулозен лимфаденит, рубеола и др.

Лечение:

Лечението на токсоплазмозата се осъществява по схеми с препаратитие пириметамин с фолиева киселина, съчетан със сулфонамид или антибиотик, в доза съобразена с възрастта, наличието на бременност и състояние на имунната система.

Един от вариантите за лечение на токсоплазмоза е с прилагането на бисептол. Обикновено се препоръчва прием на таблетки – два пъти дневно по една на 12 часа, в продължение на десет дни. Пълната лечебна програма се състои от три десетдневни модула с по един месец пауза, като по време на паузите се приема фолиева киселина.

Предпазване заразяването от токсоплазмоза е особено важно за жените в детеродна възраст и лицата с потисната имунна система. При това е необходимо избягване на работа в градина или извършването на такава с ръкавици. Желателно е грижите за тоалета на домашна котка да се извършват от друг член на семейството. Да не се допуска контакт с котки, пребиваващи във външна среда, при което е възможен достъп до заразени гризачи. В апартамент е нецелесъобразно допускането на случайна котка, както и галенето и играта с улични такива. Домашните любимци е редно да бъдат изследвани за носителство на паразита.

Необходимо е избягване обработката на сурово месо, щателно почистване на изпозлваните прибори и дъски за рязане след употребата им и изрядна кулинарна обработка.

Билколечение:

• Шведска горчивка. Малката шведска горчивка е един от вариантите за билкова терапия при токсоплазмоза. Както е известно, композицията се прави от няколко лековити растения в точни пропорции: това са алое, мира, шафран, камфор, майчин лист, корени от ангелика и куркума, от ревен, манна, териак венециан, стъблена решетка. Билковият продукт може да се купи готов или да се приготви вкъщи от заготовка – всички компоненти в сух пакет, който се накисва по определена рецепта. От получения извлек се пие три пъти дневно след хранене по една супена лъжица.
• Хвощ. За лечение на токсоплазмоза се използва лятното – зелено – стъбло на полския хвощ, което се отрязва на 20 см от върха и се изсушава на сянка. Една чаена лъжичка суха маса от полски хвощ се залива с чаша вряла вода и се оставя за половин час да къкри на водна баня. След това се охлажда до 10 градуса и се прецежда. Готовата отвара се разделя на три равни части за деня и всяка от тях се изпива един час след хране. Хвощът има отровни разновидности, затова е много важно това лечение да е под контрола на опитен фитотерапевт.
• Масло от риган. Маслото от риган има слава на продукт, който чисти организма от паразити. То е много силно и за да не се получат нежелани ефекти, трябва правилно да се приготви за вътрешен прием. Не повече от 2-32 капки масло се разбиват хубаво в чаша вода и се изпиват на бавни глътки. Може да се добави и лимонов сок. Това се прави три пъти на ден.
• Гръмотрън. Тази билка върши добра работа при застойни състояния и възпалителни процеси в организма. Подходяща е за укрепване на съпротивителните сили при прясна зараза от токсоплазмоза. Приема се под формата на запарка: супена лъжица наситнен корен от билката се залива с половин литър вряла вода, похлупва се и се оставя така за 15 минути. Прецежда се и се изпива за един ден на 3-4 приема.
• Кокосово масло. Наситените мазнини от студено пресованото кокосово масло създават неприемливи условия за причинителите на токсоплазмоза. Неблагоприятната среда в организъм, който приема и преработва кокосово масло, блокира развитието на паразитите и колонизацията им се осуетява.
• Чесън. Той е истински природен антибиотик, редовната му консумация гарантира добро здраве. Похапвате ли чесън, токсоплазмите снами ще потърсят начин да напуснат тялото ви.
• Ябълков оцет. Заразата от токсоплазмоза може да причини неприятни състояния дори когато паразитът е в латентно състояние. Един от болестните ефекти са болките в мускулите. За да се неутрализират такива състояния, специалистите препоръчват топла вана или джакузи. Ако си вземате вана у дома, добре е да помогнете на мускулите си с малко ябълков оцет. Чаша ябълков оцет в топлата вана ще помогне за отпускането им и за намаляването на болката.
• Куркума.Тази уникална подправка е препоръчвана като добавка при приготвянето на печени меса, особено любимото барбекю. Известно е, че полусуровото месо крие опасност от тежки зарази, като заразата с токсоплазмоза е една от тях. Специалистите по хранене препоръчват при приготвянето на такива храни да се използват добавки от рода на куркума и джинджифил, които гарантират по-голяма сигурност, ограничават риска от проникването на патогенни микроорганизми в стомашно-чревния тракт, а и подобряват вкусовите качества на блюдата.
• Азиатска ряпа дайкон. Азиатската ряпа дайкон е едно от оръжията на народната медицина срещу токсоплазмоза – заедно, впрочем, с чесън и риган. Препоръчва се редовно присъствие на този екзотичен кореноплод в менюто като профилактика – дайкон има противовирусно, противовъзпалително, антибиотично и диуретично действие. Специалистите признават, че дайкон може да се подложи на термична обработка – запарване или печене, но е по-добре да се консумира в сурово състояние.

Хомеопатия

Хомеопатичното лечение според множество източници помага при хронични състояния след заразяване с токсоплазмоза. Хомеопатичните средства се подбират индивидуално; самолечението е изключено, идеята е да се подкрепи имунната система. Основен терапевтичен подход си остават посочените по-горе медикаменти.

Токсоплазмоза и бременност

Едно от обичайните изследвания при бременност е за токсоплазмоза, тъй като паразитът създава риск за нормалното протичане на бременността и раждането на здраво дете.

Ако бременната жена е била заразена преди зачеването, тя има изградени антитела и те пазят нероденото бебе. Ако обаче заразяването става по време на бременността, има риск токсоплазмите да преминат в плода и да причинят вродена токсоплазмоза. Ако заразяването стане в етапа на ранната бременност са възможни тежки поражения и отклонения в развитието на плода, спонтанен аборт, мъртво раждане. Ако заразяването стане в последните месеци може да се роди привидно здраво бебе, но впоследствие да се проявят психични отклонения, детето да има зрителни проблеми и да прави гърчове.

Последствия

При отслабена имунна система заразяването с токсоплазмоза може да има много тежки последици – развива се некротизиращ енцефалин, ендокардит, пневмонии. Не са изключени и летални изходи. Възможни са също болести на зрителните органи, храносмилателната и нервната система.

Човекът със здрава имунна система изработва за около две седмици антитела, които блокират паразита и изграждат имунитет. Заразяването се изживява почти като вирусна инфекция. Възможно е обаче останалите в латентно състояние в тялото му токсоплазми при имунен срив да се активират.

Най-сложно е при заразяване с токсоплазмоза на бременна жена: ако бременността е в първите три месеца, вариантите са спонтанен аборт или тежко увреждане на плода. Ако заразяването стане по-близо до раждането, може да се роди видимо здраво бебе, което обаче е възможно в процеса на развитието си да прояви различни отклонения, провокирани от паразита.

Думата на специалистите е, че ролята на паразитните зарази – включително токсоплазмоза – е преекспонирана при анализа на причините за ранни спонтанни аборти. Опасност от спонтанен аборт във връзка с инфекция от токсоплазмоза съществува наистина, но само ако става дума за заразяване по време на ранната бременност и ако инфекцията протича бурно.

Реактивният артрит е хронично заболяване, което засяга ставите, зрителните органи, пикочно-половата и храносмилателната система. Често проявата на заболяването е провокирана от токсоплазми, а възникващият възпалителен процес е автоимунната реакция на организма.

При заразяване с токсоплазмоза паразитът “пътува” в организма в търсене на подходящо място за колонизация. Ставите с наличието на своеобразна камера с околоставна течност е подходящо за целта и атаките на собствената имунна система към тези точки са обясними. Според здравната статистика ставната инфекция обикновено е вторична, развива се след инфекцията на пикочно-половата или храносмилателната система; средно три седмици по-късно.

За някои специалисти връзката между заразяването с токсоплазмоза и косопад не е директна. Истината все пак е, че както всяка паразитоза, и тази причинява отклонения в нормалното хункциониране на организма, в обменните процеси, в изграждането на клетките и тъканите. В този смисъл може да се очаква, че ако една зараза с токсоплазми причинява общо отслабване на имунната защита и небалансирана работа на органи и системи, косопадът може да се приеме за един от резултатите на въпросната токсоплазмоза.

Профилактика:

Тя е особено важна за серонегативните бременни и имуносупресирани лица. Трябва да не се консумира недобре термично обработено месо и месни продукти, обилно да се измиват с вода плодовете и зеленчуците преди консумация, избягване на контакт с котки, спазване на лична хигиена. Котките се заразяват главно при консумиране на месо, съдържащо цисти, затова домашните котки не трябва да се хранят със сурово месо.

Добре е например в градината да се работи с ръкавици, а ако в семейството има бременна жена – не тя да се грижи за хигиената на домашния любимец.
Обикновено лечението на диагностицирана токсоплазмоза се основава на приема на пириметамин с фолиева киселина. Паралелно с това се препоръчва сулфонамид или антибиотик. При бременност се прилагат също cпиpaмицин и лeвкoвopин.