Тонзилит

Тонзилит означава възпаление на тонзилите, широко известни сред обществото като сливици. Тонзилите са органи на орофаринкса (гърлото). Това са лимфни органи в задната част на устата и горната част на гърлото, които са бариера, спираща патогенните микроорганизми на входа на организма.

Възпалителния процес е известен още като ангина, когато има остро възпаление основно на сливиците или като фарингит, когато възпалението засяга цялата лигавица на гърлото. Разграничаването на зоните на възпаление в орофаринкса е трудно и често трудно и затова термините ангина, фарингит, тонзилит, често се възприемат като еквивалентни.

Тонзилитът и фарингитът са възпаление, най-често с инфекциозна етиология, причинени от бактерии или вируси. Сред най-честите вируси, причинители на ангина са аденовирусите, грипния и парагрипния вирус, респираторносинцитиалния вирус и др. Известни бактериални причинители са бета-хемолитичните стрептококи от група А, характерна за деца над 3 години с пик между 5 и 15 години и рядка за възрастните, Streptococcus pyogenes, хемолитични стрептококи от други групи, гонококи и др.

При кърмачета и малки деца под 3 години ангините са най-често вирусни. Fusobacterium necrophorum и Borрelia vincenti, Treponema pallidum са бактериални видове, които са причинители на улцерозна и улцеро-некротична анггина. Агранулоцитозата, при туморни и имунокомпрометирани заболявания, води също до некротична ангина. Има много бактериални видове, които се откриват в натривките от гърлен секрет като например Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis, пневмококи, стафилококи и други, които са нормални обитатели в гърлото и не причиняват болестен процес.

Видове тонзилит

Според начина на протичането си, тонзилитите се разделят на два вида – остри и хронични.

Остър тонзилит – протича в две форми.

• Първата е остър катарален тонзилит, при който повърхността на сливиците е оточна и силно зачервена, а самите те са увеличен размер. Появява се болезнено усещане в гърлото, а понякога и усещане за драскане. Острата катарална ангина най-често е причинена от вируси.
• Втората форма на острият тонзилит е гнойната ангина /остър фоликуларен тонзилит/. Лакуните са запълнени с гной и голямо количество мъртви епителни клетки. По самата повърхност на сливиците се образуват гнойни налепи с точковидна форма. При развитие на остра лакунарна ангина гнойните налепи се сливат и образуват лъжлива бледо-жълта мембрана. Гнойните ангини протичат по-тежко от катаралните, а лакунарната ангина е по-сериозна от фоликуларната.

Хроничен тонзилит – обикновено е последствие от преболедуван остър тонзилит. Сливиците са постоянно увеличени, гърлото е зачервено, появява се мъчителна суха кашлица. В много от случаите се натрупва гной в криптите. Постепенно сливиците намаляват обема си, което се дължи на атрофия на функционалната тъкан, а впоследствие се получава заместването и със съединителна тъкан.

Симптоми:

При вирусния тонзилит началото е постепенно, няма фебрилитет, има болки в гърлото при преглъщане, които са много леки или умерени, често пъти има кашлица и хрема, гласът е пресипнал, има засягане и на очната лигавица (конюнктивит), диария.

При бактериалния тонзилит признаците насочващи към стрептококи от група А като причинител са внезапното начало, най-често в епидемичн условия, при деца между 5 и 15 годишна възраст, силни болки в гърлото и при преглъщане, висока температура, липса на кашлица, наличие на дифузни мускулни болки, скарлатиноподобен кожен обрив.

Диагностициране:

При клиничен преглед се установяват специфични промени по тонзилите, като зачервяване на лигавицата, увеличаване на обема на сливиците, наличие на белезникав налеп, в някои случаи на везикули (мехурчета). В зависимост от тези промени ангината бива различни видове - еритематозна („червена ангина“), „бяла ангина“, везикуларна (както е при вирусната херпангина), псевдомембранозна (при инфекциозната мононуклеоза и дифтерията), улцерозна, некротична.

Лечение:

Вирусните тонзилити най-често преминават спонтанно за няколко дни. Антибиотиците не са ефективни при вирусните инфекции и следователно не са показани за лечение на вирусни тонзилити. Медикаментите, които се прилагат при вирусни тонзилити са аналгетици, които намаляват болката при преглъщане и евентуалното главоболие. Таблетките за смучене с локални аналгетици, приема на топли или студени течности, са общи мерки за повлияване на симптомите.

По-широко лечение се налага, когато вирусния тонзилит се усложнява с бактериален. Тонзилитът, причинен от бета-хемолитичните стрептококи от група А налага антибиотично лечение поради възможните усложнения, които могат да се развият след него. Тонзилитът от стрептококи от група А може да довеве до развитието на гнойно възпаление на сливиците, остър ставен ревматизъм, остър гломерулонефрит, скарлатина, съдречен ревматизъм и клапни усложнения. Показано е лечението с антибиотици като амоксицилин, цефалоспорини втора и трата генерация, макролиди в случаи на алегрия. Комбинацията амоксицилин-клавуланова киселина не е показана за третиране на стрептококи група А. Пеницилинът е медикамент на избор при лечение на сифилистичната ангина (причинена от Treponema pallidum).

Ангината причинена от Herpes simplex вирусът, с образуване на везикули по тонзилите, фебрилтет, главоболие и световъртеж, силни болки в гърлото и при преглъщане. Лечението е симптоматично с аналгетици, локални антисептични разтвори за дезинфекция на устната кухина, а в тежките случаи се добавя и противохерпесния препарат ацикловир.

Херпангината е причинена от Еchovirus или Coxacкie A вирусите. Засяга основно деца под 7 години, поява на еритем (зачервяване) на гърлото, малки везикули по тонзилите, умерен или липсващ фебрилитет. Лечението е симптоматично.

Псевдомембранозната ангина се характеризира с появата на големи белезникави плаки, подобни на цели мембрани, по повърхността на тонзилите. Такива са случаите при дифтерия и инфекциозна мононуклеоза. Дифтерията се причинява от инфекция с бактерията Corynеbacterium diphteriae. Заболяването е рядко поради въведената задължителна ваксинация, която се провежда от дълги години. В случай на това заболяване лечението е спешно с антибиотици нато Пеницилин и макролиди.

Инфекциозната мононуклеоза е вирусно заболяване от Epstein-Barr virus. Забялването се характеризира с генерализирана аденопатия, засяга тонзилите и другите лимфни органи (лимнфите възли по цялото тяло), може да има спленомегалия (увеличаване на слезката), може да се наблюдават и кожни обриви. Има силна астения-чувство на умора и обща слабост. Лабораторно състоянието се характеризира със специфични промени-хиперлимфоцитоза за сметка на базофилите, която може да се съпровожда и от тромбоцитопения и чернодробна цитолиза. Серологичното излседване и наличието на специфични имуноглобулини (антитела) потвърждават диагнозата. Приложението на ампицилин в този случай не се препоръчва и води до появата на дифузен кожен обрив, който няма тежки последствия.

Оперативното премахване на тонзилите (сливиците) е метод на лечение на тонзилита при голяма честота на заболяването. Преценката за необходимостта от тонзилектомия при повече от 4 ангини годишно се прави от специалист лекар уши-нос-гърло.

Хранителен режим

Първото нещо, което трябва да направите, е да освободите тялото си от токсини с консумация на портокалов сок с Алое Вера, зеленчуци със зелен цвят, пресни плодове и много вода.

Необходимо е да се ограничат месото и месните продукти, силно рафинираните храни, люта, пържена и дразнеща гърлото храна, консервите и полуфабрикати. Приемът на кофеин, газирани напитки, алкохол и тютюнопушенето са напълно противопоказни.

Полезните храни при болно гърло са топлите супи, каши, пюрета и меки храни, които по никакъв начин не биха предизвикали дразнене.

• Пийте много вода и пресни зеленчукови или лодови сокове.
• Яжте леко задушени зеленчуци или зеленчукови бульони.
• Намалете употребата на млечни продукти: млякото може да се замени със соево или козе мляко.
• Намалете приема на въглехидрати, особено на сладкиши, пасти и бял хляб. Вместо това яжте умерено пълнозърнести храни, много пресни плодове и зеленчуци, нискомаслени белтъчини.

Билколечение:

• Настойката от градински чай успокоява възпалението: сипете 2 ч.л. от листата в половин литър вода, оставете да заври, свалете от огъня и оставете да покисне 15 минути. Всекидневно си правете гаргара с топлия чай в продължение на 5 минути.
• При болки във врата и ушите, болезнено преглъщане, чувство за преумора и отпадналост: гелсемиум.
• При внезапно възпаление на гърлото, което се влошава от студения вятър, при подуване на сливиците, парене в гърлото и горчив вкус в устата: самакитка.
• При по-подута дясна страна с лилав цвят (на лицето)и отичане на мъжеца, което се подобрява при пиене на студени напитки: апис.
• При пронизваща болка като от засядане на рибена кост, което преминава и в ухото; при гъста секреция от носа: сяра.
• При блажен подпухнал език и лош дъх; при подути вратни жлези: течен живак. Да се взема през 30 минути до 4 дози и да се повтори при необходимост
• Към 5 мл (1 ч.л.) масажно масло или лосион прибавете 2 капки етерично масло от евкалипт и 1 капка от мента. Масажирайте гърдите, гърба и гърлото.
• Препоръчват се чай от цветовете на орловите нокти и гаргара със сол, които успокояват и дезинфекцират грлото. Ако сте предразположени към тозилит, избягвайте пикантните ястия. Акопунктурата в ухото е полезна при често повтарящи се пристъпи.

Самолечение:

Извършвайте дейности, които карат тялото силно да се поти, което помага за изхвърляне на токсините през кожата и бъбреците.

Как да премахнете гнойни налепи по сливиците:

• Измийте си зъбите добре, за да отстраните възможно най-много бактерии от устата си. (Измийте ги както преди, така и след отстраняване на налепите.)
• Вземете клечка за уши (не използвайте нищо остро, тъй като тъканта в гърлото е много нежна, лесно пробиваема и податлива на инфекции) и намокрете памука в края.
• Вместо да се бута в самия налеп, натиснете леко върху кожата около него. Тези налепи са в джоб и са по-големи от това, което виждате навън. Приложете натиск, така че в крайна сметка налепът трябва да излезе.
• Изплюйте, не поглъщайте. Ако искате да разгледате налепа, знайте, че мирише лошо, което е прекрасно доказателство, че този налеп се състои от бактерии и вируси. Направете си гаргара с топла солена вода (за предпочитане розова хималайска), за да помогне за изчистване на останали отломки в сливиците и да им помогне да се излекуват. Добавете и капка етерично масло (карамфил, портокал, лимон, лайм, мента – всяко масло, което може да бъде взето вътрешно, тъй като те са антибактериални и антивирусни).

Важни добавки:

• Пчелен прополис; природен антибиотик, убива бактериите, вирусите и паразитите: 3 до 6 таблетки на ден (по 2 таблетки с храната или 3 гр. на ден).
• Алое Активатор или Aloe First; правете гаргара няколко пъти на ден.
• Постете от 1 до 3 дни.
• Витамин С, като превантивна мярка; укрепва имунната система: 3 таблетки на ден (по 1 таблетка преди хранене).
• Чесън; природен антибиотик, убива бактериите и паразитите, укрепва имунната система: 6 капсули на ден (по 2 капсули с храната или 6гр. на ден).
• Алое Вера сок, гел или нектар; помага за детоксикацията на лимфната система: 3 до 6 унции на ден (по 2 унции преди хранене: 1у = 28,3 или 31,1мл).
• Бета-каротин + Витамин Е; мощен антиоксидант, подпомага съпротивата срещу инфекции, съхранява и възстановява телесната тъкан: 2 капсули на ден (по 1 капсула преди хранене).