Травми на китката

При травмите на китката се наблюдава нарушение в целостта и временна загуба на част от функциите на ръката. Възможна е заплаха за здравето, в зависимост от това дали биват повърхностни или дълбоки, открити или закрити, усложнени с фрактура или без. Леките травми могат да се излекуват напълно. Травма може да бъде едно натъртване, порязване, навяхване, изгаряне, измръзване и др. Тежката травма може да доведе до гангрена и ампутация.

Задълбочено познаване на анатомията и функциите на ръката е необходим за правилното диагностициране и лечение.

Китковата става свързва костите на предмишницата с костите на ръката (в медицината под ръка се разбира частта от горния крайник от китката до върха на пръстите).

Китката се сформира от краищата на двете кости на предмишницата и осем малки кости, разположени в две редици. Първата редица се състои от ладиевидната (или скафоидна) кост, полулунната (лунатум) и граховидната (ос пизиформе) кости. Втората, по-отдалечена от тялото редица кости на китката се състои от трапецната (трапециум), трапецоидната (трапецоидеум), главеста (ос капитатум) и кукестата (ос хаматум) кости.

Китката на практика се състои от две ставни повърхности, които функционират като едно цяло. Първата, разположена по-близо до тялото ставна цепка, се образува от контакта между лъчевата кост на предмишницата (радиус) и три от костите на първата киткова редица. Лакътната кост е изолирана от ставата чрез една хрущялна плочица. Втората ставна цепка се образува между костите от първата и втората редица киткови кости.

Нормалното положение на костите и движенията в китката се осигуряват от редица връзки - лентовидни здрави и еластични структури от съединителна тъкан. Между лакътната кост и първата редица киткови кости и между лъчевата кост и първата редица киткови кости са "опънати " две надлъжни връзки. Допълнително между малките киткови кости и двете кости на предмишницата се разполагат още няколко здрави връзки.

В китката се осъществяват нормално следните движения:

• сгъване на китката до около 90 градуса (дланта се приближава към предмишницата)
• разгъване на китката до около 70 градуса (гърбът на дланта се доближава към предмишницата)
• отвеждане на дланта в посока към лъчевата кост (при ръка, обърната с дланта към тавана това е хоризонтално движение навън от тялото) до около 20 градуса.
• отвеждане на дланта в посока към лакътната кост на предмишницата (при ръка, обърната с дланта към тавана това е хоризонтално движение навътре към тялото) до около 40 градуса.

Причини:

Различни по механизъм травми могат да увредят китката. Най-честият случай е когато при падане напред човек се опитва да се подпре на протегнатата и разгъната в лакътя ръка. Рязко движение, надвишаващо нормалния обем на движение в ставата, също причинява различно по вид увреждане. Увреждане може да се причини и при директен удар върху ръката или китката.

Друг чест тип травми са т. нар. хронични или често повтярящи се травми. Те не са достатъчно "силни" да предизвикат увреждане отведнъж, но при честото им повтаряне те причиняват възпаление и притискане на определени структури, като крайният резултат е възникване на болка и други характерни оплаквания (такива увреждания са възпаленията на сухожилия - тендинит и синдромът на карпалния канал).

Най-общо навяхването възниква, когато китката бива екстремно усукана, сгъната или разгъната, както и при директен удар върху някои от костите в областта на китката.

Това увреждане може да възникне както при спортуване (на аматьорско и професионално ниво) така и при ежедневни, банални дейности.

Навяхването на китката е често при баскетболисти, футболисти, скейтбордисти, сноубордисти и скиори. То възниква най-често при падане, когато подпирайки се на ръка, китката се разгъва твърде много или по-рядко при директен сблъсък между играчи, когато китката се огъва екстремно в различни посоки.

При скиорите увреждането обикновено се получава при падане, когато щеката, закачена за ръката, огъва силно китката.

В ежедневието китката се навяхва обикновено при падане след подхлъзване (върху мокър терен, лед или сняг) и опит за подпиране върху разгъната в лакътя ръка. Тежестта на тялото предизвиква екстремно рзгъване на китката. По-рядко навяхването възниква при директен удар (сбиване, пътно-транспортни произшествия и др.)

Симптоми

Симптомите варират в зависимост от степента на увредата и нейната тежест. Най-често те включат остра болка по време на навяхването и подуване, болезненост и кръвоизлив след това. В следствие на отока и болката, движенията са силно ограничени, а при тежко увреждане на ставните връзки може да има чувство за разместване или прескачане в областта на ставата. В някои случаи може да се получи и увреждане и на срединния нерв, което да доведе до появата и на неврологични симптоми.

• Болка в зоната на увредата
• Затруднени движения в китката
• Подуване
• Чувство за разместване или прескачане
• Кръвоизлив и посиняване

Първа помощ

Веднага след травмата:

• Почивка - След получаване на травмата е добре да прекрати физическата активност или ръката да се имобилизира с цел предотвратяване на допълнителни травми.
• Лед - Поставя се торбичка или мех с лед обвити с влажна кърпа за 10-15мин., 3-4пъти дневно.
• Компресивна превръзка - Прави се превръзка с тейп (еластичен бинт) с цел имобилизиране на китката и противодействие на отока.
• Повдигане - Добре е ръката да се повдигне на ниво по-високо от това на сърцето, с цел да се намали отичането на китката.

Потърсете лекарска помощ ако са налице някои от следните тревожни белези:

• болката в наранената китка е изключително силна и не се облекчава от мерките, които предприемата в домашни условия.
• подуването се появява за много кратко време.
• забелязвате очевидна деформация (промяна във формата) на китката
• не сте способни да осъществявате движения в китката или те се ограничават изведнъж. Възможно е да забележите появата на нови, нетипични движения в ставата.
• ако в областта на китката има открита рана, в която можете да видите част от кост.
• ако почувствате изстиване на ръката, скованост или безчувственост на същата (това предполага увреждане на артериален кръвоносен съд или нерв), не сте способни да движите китката или пръстите си и т.н.

Диагностициране:

Най-напред лекарят ще Ви разпита подробно относно начина, по който сте паднали или сте си причинили травмата, както и редът на поява на оплакванията, тяхната тежест и т.н.

Информацията, която лекарят придобива от този "разпит", го насочва към евентуалния вид увреждане, което да търси. След това лекарят ще прегледа обстойно ръката от рамото до върха на пръстите за да определи наличието на други съпътстващи увреждания.

Преглеждайки наранената китка, лекарят ще определи чрез опипване мястото на най-силната болезненост, наличието на подуване, степента на ограничение на движенията в нея и т.н. За да прецени дали е налице увреждане на артериален кръвоносен съд или нерви лекарят ще изследва пулса на различни места на ръката, чувствителността и способността за движение на пръстите.

Ако прегледът дотук подсказва наличието на увреждане на китката, лекарят ще назначи рентгенови снимки на китката и предмишницата за да потвърдят или отхвърлят наличието на счупване или разместване на китката, както и вида и точното им място.

Лечение:

Лечението зависи от тежестта на травмата.

• При леките навяхвания обикновено се препоръчва продължаване на първоначалното (домашно) лечение до изчезване на оплакванията и осигуряване на покой на китката в зависимост от нивото на болката.
• При по-тежки навяхвания може да се наложи обездвижване на китката в гипсова или друг вид шина за различен период от време (най-често една-две седмици).
• В най-тежките случаи на навяхване може да се наложи операция с възстановяване целостта на скъсните връзки.

При умерените и тежки случаи на навяхване, независимо от първоначалното лечение впоследствие обикновено се налага провеждането на физиотерапия, основна част от която са упражнения за засилване на мускулатурата около китката. Това дава възможност за възстановяване на функцията на ставата и намалява риска от последващи навяхвания на китката.

При спортистите, артроскопското лечение обикновено има отличен резултат.

Консервативно лечение:

То обикновено включва имобилизиране с тейп или шина за период от няколко седмици и процедури стимулиращи възстановителните процеси. Първите 48-72 часа се препоръчва да се продължи прилагането на компресите с лед с цел намаляване на отока и болката. След третия ден могат да се приложат топлинни процедури, ултразвукова терапия, масаж около мястото на увредата и други процедури подпомагащи възстановяването. Повечето леки навяхвани се възстановяват за период от 1-2 седмици.

Оперативно лечение се налага в случаите, когато има значително или пълно разкъсване на ставни връзки. Операцията има цел да възстанови увредените връзки и да ги прикрепи към залавните им места. Ако заедно с разкъсването на връзката има и костен фрагмент, той бива прикрепен към мястото му. След операцията ръката се поставя в шина за период обикновено около 6 седмици. След това се преминава към рехабилитационни процедури.

Рехабилитационните процедури имат за цел да възстановят движенията в китковата става и силата на мускулите около нея. Упражненията не трябва да провокират болка или да са прекалено натоварващи. Времето за пълно възстановяване на китката зависи от тежестта на навяхването. Връщането към спортна дейност е след изчезването на болката и пълното възстановяване на мускулите и връзките.

Прогноза:

При по-леките навяхвания на китката обикновено симптомите намаляват в рамките на 2-3 дни, докато при-тежките могат да минат няколко седмици до месеци за пълно заздравяване на увредената китка.

Тъй като повечето навяхвания на китката заздравяват с времето, прогнозата за възстановяване на китката в дългосрочен план е отлична. Това е особено валидно за хора, които не практикуват спортове, причиняващи силно сгъване или усукване на китката.

Превенция:

За да се предпазите от навяхване на китката избягвайте ходене навън при мокър или хлъзгав терен (лед или сняг). Ако това се налага носете обувки, които ви осигуряват добро сцепление със земята.

За да избегнете навяхване на китката по време на практикуване на избрания от вас спорт носете протектори, които стабилизират и предпазват китковата става.