Трансверзален миелит

Миелитът е заболяване, което може да се развие вследствие на атака от вируси и бактерии, както и при някои травми на гръбначния стълб или под въздействието на отровни за организма вещества. Освен гръбначно-мозъчното вещество, във възпалителната реакция могат да бъдат ангажирани и мозъчните обвивки, което на практика влошава клиничното състояние и прогнозата. В най-честите случаи се засяга цял сегмент или няколко сегмента от гръбначния мозък, което води до възпаление както на мозъчното вещество, така и на мозъчните обвивки на съответното ниво и се развива така нареченото състояние трансверзален миелит.

Остър трансверзален миелит при демиелинизираща болест на централната нервна система е възпалителен процес на гръбначния мозък, обхващащ напречника му, настъпил в хода на демиелинизираща болест на централната нервна система.

При демиелинизиращите заболявания на централната нервната система се нарушава миелиновата обвивка на невроните. Това увреждане възпрепятства провеждането на сигнали в засегнатите нерви. От друга страна, намаляването на проводимостта води до намалена сетивност, отслабване на двигателните функции и други нарушения, в зависимост от това кои нерви са включени в процеса.

Болестното състояние в някои по-редки случаи може да ангажира цялото продължение на гръбначния мозък. В тези условия заболяването се нарича дисеминиран миелит. като клиничната му манифестация зависи от локализацията и размера на образувалите се възпалителни огнища по хода на гръбначния мозък.

Причини:

Миелитът е възпалително заболяване на гръбначния мозък, причинено от различни фактори - вируси, бактерии, травми, токсични вещества. Освен гръбначно-мозъчното вещество, във възпалителния процес могат да бъдат въвлечени и меките мозъчни обвивки. Нерядко се засяга целият напречник на гръбначния мозък на определено ниво (в един или няколко гръбначно-мозъчни сегменти) и се развива напречен (трансверзален) миелит.

Заболяването най-често се дължи на вторичен процес след вирусна, бактериална или друга хематогенна инфекция, множествена склероза и др.

Процесът обхваща най-често повече от три сегмента и представлява автоимунна каскада с краен ефект в нервната тъкан. Патоанатомичното изследване показва възпалителни инфилтрати от мононуклеари периваскуларно и в пространствата на Вирхов-Робин.

Полът и възрастта на пациентите имат значение за определяне на етиологията, като исхемичните промени са по-чести при по-възрастните; при болни с ТМ в резултат на MS преобладващ е женският пол.

Симптоми:

Заболяването протича с някои характерни прояви, които насочват клиницистите към по-обширна проверка на организма и съответно снемане на щателен невро-инфекциозен статус.

Основните прояви започват с леко изтръпване в крайниците, повишаване на телесната температура, която може да достигне септични стойности, и много бързо развитие на "коренчеви" болки в съответния участък, вследствие на възпаление в мозъчните коренчета. Това от своя страна води до потрепване и спазми в някои отделни мускули или цели мускулни групи.

В рамките на няколко часа от началото на възпалителните изменения може да се развие параплегия - състояние, при което се развива парализа на двата горни или на двата долни крайника. Установява се и нарушение в повърхностната и дълбока сетивност. Нарушава се физиологичната функция на тазовите резервоари, в следствие на което се получава задръжка - ретенция, или освобождаване на урина от пикочния мехур. Често в резултат на продължително боледуване и "залежаване" на пациентите може да се развие усложнение с образуване на декубитални рани по гърба и седалището.

Клиниката на остър трансверзален миелит при демиелинизираща болест на централната нервна система се характеризира със слабост и изтръпване на крайниците и моторен, сетивен и сфинктерен дефицит под нивото на увреда, силна коренчева болка в гърба.

При лезии, локализирани в шийната област - C1-C4 има опасност от парализа на дишането и сърдечната дейност. Има загуба на всички видове сетивност от увредата надолу със спастична квадриплегия, поради засягане на нерви, инервиращи диафрагмата. Налице е задух, упорито хълцане, кашлица от небелодробен произход, коренчеви болки в шията, задръжка на урина.

При лезии, локализирани в C5-Th1 сегменти са налице симптоми от горните и долни крайници - горна вяла парапареза, долна спастична парапареза, нарушения от страна на тазовите резервоари, коренчеви болки.

При лезии в областта Th2-Th12 е налице спастична диплегия, невралгична опасваща болка, нарушения на тазовите резервоари.

При лезии в долната част на гръбначния мозък - L1-S5 e налице долна вяла парапареза със загуба на сетивност от илеоингвиналната гънка надолу и нарушения в тазовите резервоари.

Диагностициране:

Диагнозата се поставя след преглед от невролог. Необходими са изследвания на биологични течности като кръв, урина. От особено значение е изследването на ликвора. Образното изследване показва хипердензни зони в засегнатия сегмент.

Диференциална диагноза се прави с компресия на гръбначния мозък, инфаркт на гръбначния мозък, Лаймска болест, туморно заболяване и др.

Диагностичните критерии за остър ТМ включват:

• Поява на сетивни, двигателни и автономни нарушения, свързани с увреждане на гръбначния мозък
• Наличие на двустранни и/или симетрични нарушения
• Ясно определено ниво на сетивните нарушения
• Изключване на компресионни нарушения чрез използване на невроизобразителни техники (МРИ, миелография) – компютърната томография на гръбначния мозък не е подходяща в случая
• Възпалителни промени в гръбначния мозък, верифицирани чрез ликворна плеоцитоза или увеличен IgG индекс, или с контрастно изследване с гадолиний. Ако нито един от критериите за възпалителна активност не е изпълнен, се препоръчва повтаряне на изследванията между втория и седмия ден от началото на клиничната симптоматика

Критериите, които изключват диагнозата остър ТМ:

• Анамнеза за облъчване на гръбначния мозък в предходните 10 години
• Неврологичен дефицит, характерен за тромбоза на a. vertebralis anterior
• Серологични промени и клиника за системно заболяване на съединителната тъкан (саркоидоза, болест на Bechet, синдром на Sjogren, системен лупус, смесена съединително-тъканна болест)
• Засягане на ЦНС при инфекции като сифилис, борелиоза, СПИН, микоплазмени инфекции, херпесни инфекции, varicella zoster, инфекциозна мононуклеоза
• Аномалии в ЦНС, визуализиращи се с МРИ, характерни за множествена склероза (MS)
• Анамнеза за неврит на очния нерв

Лечение:

Лечението на различните форми и видове миелити се провежда в специализирано болнично заведение. Прилагат се противовъзпалителни средства, антибиотици, витамини, кортикостероиди. Полагат се грижи против декубитусите. 

Лечението на остър трансверзален миелит при демиелинизираща болест на централната нервна система се състои в приложение на имуносупресираща терапия в началните етапи, като при остатъчна симптоматика главна роля взема рехабилитационната терапия.

Прогноза:

Прогнозата на състоянието не е оптимистична. Инвалидизацията е тежка, налице е тежък неврологичен дефицит.

Острият дисеминиран миелит има значително по-лоша прогноза, ако пациентите не бъдат подложени на правилно и качествено лечение. Обикновено засягането върви от далечна към по-близка точка, спрямо главния мозък. Тоест възпалението върви отдолу нагоре. Това може да предизвика тежка парализа в долните крайници, както и постепенно изкачване към гръдните сегменти на гръбначния мозък, което води до нарушения в инервацията на дихателната мускулатура. Това от своя страна крие риск от спиране на дихателните способи на тялото. Най-опасно е усложнението, при което дисеминиращият миелит засяга продълговатия мозък, където се намират важни центрове за контрол на жизнено важните функции в организма. По такъв начин може да се нарушат способностите за гълтане, говор, дишане или да се предизвика остър сърдечен арест. За сметка на това изолираният сегментен миелит може да претърпи много бързо обратно развитие и клиничната симптоматика да отшуми без подлагане на някакво специфично лечение.