Тревожни разстройства

Тревожните разстройства представляват комплекс от различни по характер и проява болестни единици, които се обединяват от свързващото ги основно емоционално състояние, както и от възможността за едновременната поява и смесване на разнообразни симптоми. Основните прояви при тях са страхът и тревожността – две понятия, които имат близък, но в никакъв случай еднакъв смисъл. Страхът най-общо представлява емоционална реакция, която подтиква човека да търси спасение при реална опасност, докато тревожността сигнализира за възможна, недиференцирана неясна застрашеност.

Бързите промени на всекидневието изискват адекватно приспособяване към средата. Тази непрекъсната надпревара с времето обаче естествено повишава тревожността пред множество алтернативи, между които съвременният човек трябва да избира. Когато тревожността стане непрекъснато, непреодолимо състояние, което нарушава жизнения комфорт, тя е патологична и изисква лекарска помощ.

В последните години интересът към тревожните разстройства значително нарастна поради все по-големия брой на засегнати от тях хора. Така те конкурират всеизвестни болести като шизофренията и афективните разстройства по брой пациенти. Както повечето психични заболявание, и тревожните разстройства, оставени без лечение, влошават значително прогнозата на пациента. Освен това те често се усложняват и с друг психически или соматични разстройства, най-често депресия.

Когато, обаче, нещата излязат извън контрол и страхът, тревожността, телесните симптоми, безсънието и препускащите негативни мисли в главата вземат връх, вече става дума за тревожно разстройство. По-долу се разглеждат и описват подробно всички видове тревожни разстройства, а в следващите глави се разглеждат подробно методите за справяне с тях.

Тревожните разстройства включват повече от временна тревога или страх. За човек с тревожно разстройство, тревогата не изчезва и може да се влоши с течение на времето.Тези чувства могат да попречат на ежедневните дейности, като работа, училище, гледане на деца, семейни взаимоотношения.

Симптоми:

Типични психологически знаци за тревожност:

• Чувство на паника, страх и безпокойство;
• Да се чувстваш постоянно „на ръба“ или неспокоен;
• Често изпитвайки „ужас“;
• Проблеми с концентрацията.

Типични физически знаци за тревожност:

• Мускулно напрежение;
• Проблеми със съня;
• Суха уста;
• Недостиг на въздух;
• Сърцебиене;
• Замаяност.

Тези десет признака не покриват цялата палитра усещания, които хората преживяват поради тревожност. Хората често съобщават за широк диапазон от различни физически и психологически знаци. Някои хора имат много симптоми, а други само няколко. Истинският ключ към диагностицирането на тревожно разстройство е до каква степен симптомите се проявяват и как влияят върху ежедневния живот.

Тревожност може да бъде отключена от най-различни фактори в средата на живот и извън нея. Някои от тези причинители са често срещани в днешно време. Нелекуваната тревожност обичайно прераства в различни фобии, посттравматично стресово разстройство и социална тревожност, които значително влошават качеството на живот.

Хората преживяващи жестоки пристъпи на парализираща тревожност през повечето дни трябва да потърсят незабавно помощ. Психотерапията е особено ефективна при третирането на тревожните разстройства.

Видове тревожност:

Към тревожните разстройства се причисляват следните по-важни състояния:

• Паническо разстройство е част от групата на тревожни разстройства. Хората с паническо разстройство имат повтарящи се неочаквани пристъпи на паника, които са внезапни и неочаквани, често с неприятни симптоми, като треперене, объркване, световъртеж, гадене, затруднено дишане и др. Пристъпите на паника могат да бъдат кратки за по-малко от 10 минути, или да продължат с часове. Пристъпа на паника може да бъде предизвикан от стрес, страх, или други причини, които не са известни. Хората с паническо разстройство почти винаги са притеснени от появата на бъдещи атаки и изпитват постоянен страх от това, изпитват загуба на контрол. Често пристъпа на паника се тълкува погрешно, че нещо не е наред- полудявам, умирам, не съм наред, провалям се,никой не ме разбира.
• Генерализирано тревожно разстройство е често срещано психично заболяване, характеризиращо се с дълготрайно безпокойство насочено към даден обект или ситуация. Тези които имат Генерализирано тревожно разстройство имат постоянен страх и тревога и са постоянно загрижени за нещата от ежедневието. Характеризира се с хронично притеснение придружено с безпокойство, умора, проблеми с концентрацията, раздразнителност, напрежение в мускулите и нарушения на съня. 
• Социално тревожно разстройство. Характеризира се с интензивен страх и избягване на негативен обществен контрол, унижение или социално взаимодействие. Този страх може да бъде специфичен при определени социални ситуации (като говорене пред публика) или общ (в повечето или всички социални взаимодействия). При социална тревожност често се появяват специфични физически симптоми, включващи зачервяване, изпотяване, треперене на гласа. Както при всички състояния на фобия, тези които страдат от социална тревожност често се опитват да избегнат източникът на тяхната тревожност. Хората със социално тревожно разстройство знаят, че техния страх е нелогичен, но те не могат да го контролират.
• Агорафобия. Определя се със силен панически страх от това, че човек се намира на обществено място, от което бягството би било трудно или невъзможно. Често човек постоянно гледа към вратата, прозореца или друг маршрут за бягство за да е сигурен, че може да избяга. Агорафобията е често срещана фобия, особено ако човек може да има пристъпи на паника. Например след пристъп на паника по време на шофиране, човек може да развие тревожност от шофиране и поради това да избягва да шофира. Тези избягвания на определено поведение често могат да имат сериозни последици и често засилват страха от който са породени.
• Обсесивно компулсивно разстройство. Хората с ОКР имат мании (изтощителни и постоянни натрапчиви мисли и образи) и/или компулсии (многократно изпълнение на конкретни действия или ритуали), които не са причинени от алкохол или наркотици. Човек с обсесивно компулсивно разстройство знае, че симптомите са неразумни и се бори с тях, но безуспешно. Не е сигурно защо някои  хора имат ОКР, но това състояние е лечимо.
• При стресовите реакции и разстройства най-често се касае за силно стресогенно събитие, което отключва остра стресова реакция или значима житейска промяна, свързана с прекомерно напрежение и последващо разстройство в адаптацията. Факторите, водещи до появата на стрес, се наричат стресори, и те се различават не само по механизма на действие, но и по характера си. Отговорът на организма спрямо действието на посочените стресори се състои основно в активиране на нервната система. В резултат на това възниква повишено отделяне на два вида активни субстанции – адреналин и кортизол. Това води до повишена сърдечна честота, повишено артерилно налягане и метаболизъм. Настъпва разширение на артериалните съдове, разширяване на зениците, усилено потоотделяне. Всички тези промени са напълно физиологични и са насочени към това, организмът бързо и адекватно да се справи със стресовата ситуация. Това представлява т.нар. физиологичен отговор към стреса. Именно той дава възможност на организма да се приспособява към различни ситуации, да се справя с тях възможно най-добре. До голяма степен той има мотивиращ ефект. Когато обаче стресовото напрежение надмине определена граница, защитният механизъм на всички изброени дотук промени изчезват и те започват да придобиват патологично значение. Това най-често настъпва след преживяни изключително тежки стресогенни събития като терористичен акт, военни бедствия, внезапна смърт на значим човек и други. Поради различната стресогенна устойчивост на индивидите, често реакциите на остра стресова реакция са доста разнообразни. В началото най-често настъпва стеснение на съзнанието с трудно осмисляне на ситуацията. Обикновено хората не възприемат станалото и се опитват да избягат от реалността. Те стават неконтактни, отхвърлящи реалността и стараещи се да изградят собствена представа на действителността. Обикновено острата стресова реакция е преходно състояние и най-често изчезва в рамките на часове до дни.
• Посттравматичното стресово разстройство е закъснял или протрахиран отговор на стресови събития със същата сила и значимост като упоменатите по-горе. Тук обаче проявата на симптомите се забавя, т.е. има латентен период, в който пациентът няма каквито и да е оплаквания. С течение на времето обаче споменът за психотравмата изниква отново и отново в съзнанието, сцените оживяват внезапно, проникват в сънищата. Болният не може да преживее чувства като радост, щастие, удоволствие, постепенно той губи желание за всичко. Всеки стимул, който в една или друга степен напомня за психотравмата, води до силен страх. В други случаи пациентът е овладян от непрестанна тревожност и депресия. Това често се съпътства от различни соматични прояви като гадене, стомашни болки, болки по цялото тяло, понякога силни и наподобяващи остър миокарден инфаркт болки в областта на гърдите. Стресовата реакция има различна продължителност, но все пак отзвучава с времето, поради което не трябва да се злоупотребява с даване на лекарства. На преживелия стрес е по-добре да се дава възможност да говори свободно за преживяването си. По този начин той очиства паметта от неприятните събития и добива все по-голяма емоционална стабилност и увереност.

Причини:

Дългосрочни, предразполагащи причини.

1.Наследственост – Ограничените данни, които съществуват към днешна дата, твърдят, че тревожните разстройства са поне отчасти наследствени. Изчислено е например, че поне 15 до 25 процента от децата с поне един родител с агорафобия също развиват агорафобия, докато случаите на агорафобия при населението като цяло са едва 5 процента.

• Въз основа на известното до момента, явно човек не наследява конкретно агорафобия, социална фобия или дори пристъпи на паника от родителите си. Изглежда се наследява принципен личностен тип, който предразполага към прекомерна тревожност. Това е възбудима, избухлива, реактивна индивидуалност, която се задейства от всеки леко застрашаващ стимул по-лесно, отколкото индивидуалността на хората без тревожни разстройства. Раждайки се с такава силно реактивна индивидуалност, човек може да развие едно или друго тревожно разстройство в зависимост от околната среда и възпитанието си.
• Новите изследвания в областта на поведенческата генетика започнаха да се съсредоточават върху конкретни гени, свързани с тревожните разстройства. Например седемнадесетата хромозома (всички имаме по 23) съдържа ген, известен като SERT (ген за пренасяне на серотонина), който участва в производството на мозъчния невротрансмитер серотонин. Хората с „късата“ разновидност на гена са по-предразположени към тревожни разстройства, а хората с „дългата“ разновидност на гена до известна степен са предпазени от развитието на проблеми с тревожността независимо от стреса в детството или зрелостта.

2.Обстоятелства от детството – за съжаление има много малко изследвания по въпроса. Изследователите са установили, че пристъпите на паника и агорафобията в зрелостта често са предшествани от болезнен страх от раздяла в детството. Това е състояние, при което децата изпитват тревожност, паника или соматични симптоми, когато бъдат отделени от родителите си, както когато отиват на училище или дори преди да заспят. По-късно, като възрастни, същите тези хора изпитват тревожност при отделянето си от „безопасния“ човек или място.

• Родителите предават на децата си прекалено предпазлив подход към света.Родителите на хора с фобии или сами имат фобии, или пък са по-страхливи и тревожни от средното. Често те се притесняват прекомерно заради потенциалните опасности за детето си. Обикновено те казват неща като „Не излизай под дъжда, ще изстинеш“. „Внимавай“. Когато детето научи, че външният свят е страшен, то автоматично се ограничава в изследването му и в поемането на рискове. Израства със склонност да се тревожи прекомерно да бъде твърде загрижен за безопасността си.
• Родителите са твърде критични и поставят прекомерно високи стандарти на своите деца. Децата, чиито родители са критични и перфекционисти, никога не са съвсем сигурни в собствената си приемливост. Винаги остава известно съмнение дали си „достатъчно добър“ или достатъчно стойностен. В резултат порасналият човек може да изпитва прекомерно желание да угоди, да изглежда добре и да бъде добър, за сметка на истинските чувства и способност за себеутвърждаване. Често такива хора възприемат ценностите на родителите си и стават изключителни перфекционисти и много самокритични (както и критични към другите).
• Емоционална несигурност и зависимост. До четири или пет годишна възраст децата са напълно зависими от родителите си, особено от майка си. Всички условия, които пораждат несигурност през този период, водят до прекомерна зависимост и вкопчване по-късно.
• Израстването в семейство, в което единият или двамата родители са алкохолици, също е чест допринасящ фактор при 20 до 25 процента от хората. Децата на родители алкохолици израстват с характеристики като 1) мания за контрол, 2)отбягване на чувствата, 3)трудно се доверяват на другите, 4)прекомерно развито чувство за отговорност, 5)нагласа „всичко или нищо“.
• Обща черта в миналото на децата алкохолици или жертвите на други форми на малтретиране, е дълбоко вкоренето чувство на несигурност.
• Родителите потискат изразяването на чувствата и самоувереността в детето. Родителите може не само да възпитават зависимост, но и да потиснат вродената способност в децата да изразяват чувствата си и да отстояват себе си. Често хората, които са се научили да потискат чувствата си и себеизявата си като деца, са по-напрегнати, по-склонни към тревожност и неспособни да изразяват себе си като възрастни. Тази форма на потискане в детството може да доведе и до депресия и пасивност по-късно в живота.

3.Натрупващ се с времето стрес. Когато стресът постоянства дълго време – няколко месеца или години, без да получи излаз, той се натрупва. Този вид стрес е по-траен от нормалните, временни стресове при преместване, коледни празници или краткотрайни финансови затруднения.

• Натрупаният стрес може да възникне от нерешавани психологически конфликти в продължение на много години.
• Или да се дължи на трудности в една област от живота на човека – като проблеми в брака или физическото здраве – които продължават дълго време.
• Накрая, той може да е резултат от натрупването на голям брой важни житейски събития.

От много години е известно, че стресът може да повиши риска от развиване на психосамотични разстройства като високо кръвно налягане, главоболие или язва.

Биологични причини.

Билогичните причини се отнасят до физиологични дисбаланси в тялото или мозъка, свързани с тревожните разстройства. Важно е да се знае, че тези дисбаланси невинаги са първопричините за тревожните разстройства и сами може да се дължат на определена наследствена уязвимост и натрупан с времето стрес.

• Паниката е краен вариант на тревожната реакция, през която тялото естествено преминава в отговор на всякакъв вид заплаха. Пристъпа на паника може изобщо да няма възприемана заплаха – възможно е реакцията да се появи като „гръм от ясно небе“, без всякаква видима провокация. Фактът, че тя се появява извън контекста си и без видима причина говори, че мозъчните механизми, които контролират реакцията, не функционират правилно. Заболявания, които могат да предизвикат пристъпи на паника или тревожност. Понякога причина за пристъпите на паника или тревожност са заболявания доста различни от класифицираните тревожни разстройства. Най-често срещаните са:
• Синдром на хипервентилацията – ускореното, плитко дишане на нивото на гърдите понякога може да доведе до прекомерно понижаване на въглеродния диоксид в кръвообращението. Това предизвиква симптоми, много подобни на тези при пристъп на паника, включително замайване, световъртеж, чувство за нереалност, недостиг на въздух, треперене или изтръпване на дланите, стъпалата или устните.
• Хипогликемия – при много хора нивата на кръвната захар могат да паднат твърде ниско в резултат на неправилна диета или просто на стрес. Тогава тези хора изпитват множество симптоми, подобни на паническата реакция.
• Хипертиреоза – прекомерното секретиране на щитовидни хормони може да доведе до сърцебиене, потене и генерализирана тревожност. Други симптоми на хипертиреозата са отслабването, повишената телесна температура, безсънието и изпъкналите очи.
• Пролапс на митралната клапа – това е безобидно състояние, което предизвиква сърцебиене. То се дължи на малък дефект в клапата, която разделя горната и долната камера на лявата страна на сърцето. Последвалото смущение в ритъма може да бъде достатъчно смущаващо, за да накара някои хора да изпаднат в паника – но не е опасно. То не предизвиква инфаркт.
• Предменструален синдром (ПМС) – Важно е жените да обърнат внимание дали паническите атаки и генерализираната тревожност се влошават преди менструация.
• Смущения във вътрешното ухо – при малък процент от населението пристъпите на паника изглежда са свързани с нарушение на равновесието, предизвикано от оток във вътрешното ухо (поради инфекция, алергия, синдром на Мениер или други проблеми).

Краткосрочни, задействащи причини.

1.Стресови фактори, които провокират пристъпи на паника:

• Значима лична загуба;
• Значима промяна в живота;
• Стимуланти и наркотици.

2.Обусловеност и произход на фобиите.

3.Травма, прости фобии и постравматично стресово разстройство.

Поддържащи причини.

• Отбягване на фобийни ситуации.
• Тревожен вътрешен монолог.
• Погрешни убеждения.
• Потиснати чувства.
• Липса на самоувереност.
• Липса на грижи за себе си.
• Мускулно напрежение.
• Стимуланти и други фактори от диетата.
• Стресов начин на живот.
• Липса на усещане за смисъл или цел.

Причини за детската тревожност

Детската тревожност има както генетични, така и средови основи.

Тревожните разстройсва се наследяват, което е доказано от редица изследвания проследяващи близнаци след осиновяване. Някои деца проявяват характеристики на тревожност още на 4-месечна възраст. Те плачат и се отдръпват в присъствието на непознати, а сърцето им започва да бие усилено, което е свързано с развитието на тревожни разстройства по-късно. Високата активност на амигдалата, неправилната регулация на невротрансмитерите допамин и серотонин, както и високите нива на кортикотропин освобождаващ хормон са установени като биологичната основа на страха.

Средата също оказва влияние върху развитието/потискането на тревожните разстройства. Наличието на силен или постоянен стрес е значителен фактор в развитието на тревожността. Децата трябва да бъдат близо (емоционално и физически) до своите майки, особено през първата година от развитието. Страхът от раздяла е свързан с емоционалната привързаност на децата с родителите. Децата, които имат несигурни отношения и привързаност с майките си са подложени на по-голям риск от развитието на тревожни разстройства.

Според поведенческата перспектива, страхът се дължи на класическото обуславяне. Предмет, човек или ситуация се превръщат в обект на страх, когато се асоциират с негативен стимул (силен шум например) и това усещане от негативния стимул се пренесе върху обекта/ситуацията, с която се свързва. Оперантното обуславяне (ученето чрез награди и наказания) също има доказан ефект върху тревожните разстройства. Например родителите могат да награждават детето си с тяхното внимание основно когато то се страхува. По този начин, те несъзнателно провокират страха у детето си.

Лечение:

Тревожното разстройство може да се диагностицира единствено от лекар, който подлага на пълен преглед физическото и психическото състояние на пациента.

След като се установи причината и видът на тревожното разстройство, се назначава план за лечение, който често включва терапия с психолог, медикаменти и прилагането на техники за релаксация.

Необходимо е да се направи психологичен анализ или самоанализ, за да се открие причината за проблема. Този анализ трябва да се проведе от психолог или от някой, който би могъл да помогне при определяне корена на проблема. Освен посещението при психолог, бихме могли да облекчим нашата несигурност с консумация на здравословна храна и/или билки.

Когнитивно-поведенческата терапия е най-ефективното средство за борба с тревожните разстройства. Типична техника е постепенното излагане на обектите/ситуациите, предизвикващи страх и награждаването при успех и изправяне пред страховете си. Техниките на поведенческата терапия могат да се използват и с най-малките деца като се доближат до обекта на страха и извършват обичайни и приятни за тях дейности, като хранене и/или игра с любима играчка. На по-големите може да бъде показано как да използват техниките на релаксация и да говорят на себе си с цел успокоение. Друга техника е детето да подражава на действията на терапевта и другите деца, които не изпитват неговите страхове. Тези техники могат да се прилагат индивидуално и в групи.

Игрите с кукли, рисунките и играчки могат да помогнат на детето и терапевта да изразят и разпознаят страховете по-ясно. Психодинамичните техники могат да помогнат на по-големите деца да разберат причините за своите страхове. Подкрепата и изслушването трябва да съпътсват всеки един вид терапия.

Ползата от медикаментозното лечение при тревожните разстройства е под съмнение. Изключение правят SSRIs (серотонин инхибиторите), които се използват при обсесивно-компулсивните пациенти и някои антидепресанти, при част от тревожните разстройства. Тези медикаменти се използват (понякога) ефективно при възрастни, но някои изследвания показват, че SSRIs увеличават риска от суицидни мисли при децата. С други думи, медикаментите не са препоръчителни при деца с тревожни разстройства. Липсват достатъчно доказателства за тяхната полза.

Ключов момент за успешното лечение е подкрепата на близките хора. За да се справи с разстройството, болният трябва усеща безусловната любов на семейството и приятелите.

Избягвайте алкохола и напитките, съдържащи кофеин (кафе, кола, черен чай и др.), както и рафиниранaта захар.

Медитацията и релаксирането, както и практикуването на йога, също помагат за трайно намаляване на симптомите.

Билколечение:

• Пчелно млечице от 250 г., осигурява енергия; съдържа витамини В-комплекс, удължава живота; помага за правилно функциониране на мозъка: 3 таблетки или капсули (по 1 таблетка, 20 минути преди хранене – да се смуче, не да се гълта).
• Ginкgo Biloba стимулира кръвообращението в мозъка; помага за снабдяване на невроните с кислород и хранителни вещества: 2 до 3 таблетки на ден (по 1 таблетка преди хранене).
• Алое Вера сок, гел или нектар, хранителен; съдържа разтворими аминокиселини: 4 унции на ден (по 1-2 унции преди хранене: 1 у = 28,3 или 31,1 мл).
• Лечебен билков чай.
• Маточината е от семейството на ментата. Тези билки доказано имат ефект върху нервната система като успокояват и релаксират. Хората, консумиращи чай от маточина по 3-4 пъти седмично, имат по-добро настроение и намалено усещане за тревожност, показват изследванията.
• Лавандулата е често срещан и разпознаваем аромат. От векове тя се използва в много насоки, една от които е успокояване на нервната система. Още древните народи са я използвали за лечение на депресия, тревожност и безпокойство. Вдишването на аромата на лавандулата има успокояващ и седативен ефект.
• Ашвагандата или индийският женшен е незаменима част от аюрведическата медицина в продължение на векове. Тази прекрасна билка намалява стреса и тревожността, но дава и още много защитни ползи на организма. Според изследванията, ашвагандата притежава антиоксиданти, които предпазват дори от болестите на Алцхаймер и Паркинсон.
• Лайката е популярна билка у нас. Тя е една от най-използваните за приготвяне на чай. Една чаша чай от лайка на ден носи бързи ползи на организма, компенсира тъканите и намалява тревожността и чувството на умора. Изследванията върху хора с установено генерализирано тревожно разстройство показват, че лайката се отразява много добре върху това състояние, намалявайки симптомите.
• Пасифлората действа като провокира производството на специални невротрансмитери, които потискат чувството на безпокойство като по този начин мозъчната функция се релаксира. Според проучванията е установено, че пасифлората има сходно действие с медикаментите от рода на диазепама, изписвани при тежки форми на тревожно разстройство.
• Чай от валериана, липа и от портокалови цветове (поотделно или смесени).

Важни добавки:

• Витамин В1 или тиамин е задължителен за правилното функциониране на мозъка. Калцият и магнезият подпомагат нервната система.
• Витамините В9 и В12 и аминокиселината Триптофан са крайно необходими за производството на серотонин и норадреналин (субстанции, необходими при невротрансмисия).
• Мултиминерали (калций, магнезий, цинк и манган), необходими за строежа и функционирането на всички органи и системи (по-ефективни са, когато са взети заедно с мултивитамини): 6 таблетки на ден (по 2 таблетки с храната).