Тревожно разстройство

Тревожното разстройство е нарушение на психиката. То се характеризира като продължително безпокойство и ирационално усещане за заплаха, което води до чувството за непрестанен страх и несигурност.

Тревожното разстройство е неконтролируемо за страдащите от него и може да парализира напълно активността им, въвличайки ги в пълно бездействие и изолация. Това прави заболяването много опасно, тъй като видимо се отразява на качеството на живот.

Този вид психично нарушение най-често възниква през детството или юношеството. Обикновено жените са по-застрашени от появата му.

Причини:

• Основната причина за възникване на тревожното разстройство е стресът в ежедневието - в семейната или работната среда. Стресовите ситуации са част от живота на почти всеки човек, но хората, които не успяват да се справят с тях, развиват тревожност.
• Различни травматични събития също могат да събудят състоянието. Например смърт на близък човек, загубата на дома, развод или уволнение.
• Гените също се оказват фактор при развитието на заболяването, понеже е установено, че пациенти, чиито родители са страдали от тревожност, са по-предразположени към нарушение на психичното равновесие.
• Причина за поява на заболяването може да бъде и биологичната предразположеност към тревога и безпокойство.
• Изострената чувствителност е свързана с реакцията на организма при отделянето на адреналин, когато липсва нужното количество невротрансмитери – химикали, които предават информация към мозъка. Тогава не се създава нужния баланс и чувството за страх и тревога се засилва повече от нормалното.

Симптоми:

Типичните симптоми за тревожност са ирационален страх, пристъпи на паника, силна раздразнителност, слаба концентрация, безпокойство и непрестанна напрегнатост. При различните хора тези симптоми има различни степени на проявление.

Освен на психическо ниво симптомите на тревожното разстройство се появява и във физически аспект чрез силно сърцебиене, изпотяване, високо кръвно налягане, главоболие, учестено дишане, сухота в устата, замайване и напрежение в мускулите.

Често описаната симптоматика се усложнява и с чувството на депресия, което допълнително влошава състоянието на пациента и затруднява поставянето на диагноза. За разлика от паническото разстройство тук пациентите рядко търсят соматичен проблем за състоянието си. Важно за поставянето на диагнозата е оплакванията да са присъствали за продължителен период от време – например повече от 6 месеца, и те силно да утежняват всекидневието на пациента.

Тези симптоми могат да се появят едновременно, а понякога и като комбинация. Нелекуваната тревожност често е първата стъпка към развитие на депресия. Освен това хората, които страдат от това тревожно разстройство, са по-податливи към зависимост от алкохол и наркотични вещества.

При отхвърлянето на всяко съмнение, че състоянието може да е резултат на телесно заболяване, е необходима незабавна консултация при психолог или психиатър.

Видове тревожно разтройство

• Генерализирано тревожно разстройство (ГТР) – тази тревожност е характерна с дълъг период на мъчително безпокойство и силно напрежение, причинени от конкретно събитие. Определено събитие, най-често отнасящо се до бъдещето, кара хората, страдащи от заболяването, да виждат възможно най-лошия развой на това, което очакват. Генарализираното тревожно разстройство се диагностицира по неконтролируемото безпокойство и напрегнатост, когато стане дума за значимото за тях събитие. Във физически аспект симптомите се проявяват чрез сухота в устата, лепкави ръце, замайване и силно изпотяване.
• Паническо разстройство – докато генерализираното тревожно разстройство е дълготрайно състояние, при паническото разстройство атаките траят не повече от 10 минути. При него тревогата се появява най-често при жени, които усещат стягане в областта на гърлото, все едно се задушават. Паниката води и до главоболие, гадене, силно сърцебиене. Пристъпите на паника не се свързват с определено събитие и се появяват внезапно. Те са неочаквани, а техните силни симптоми на физическо ниво карат болните да вярват, че умират.
• Социално тревожно разстройство (СТР) – при това разстройство се появява силен и натраплив страх от обществени изяви. Страдащите изпитват силна тревога, че ще бъдат унизени от хората, пред които говорят. При него са характерни смущения при общуването и нелогично безпокойство относно мнението на другите. Най-често състоянието възниква в детството или юношеството при по-срамежливите личности. В по-леките случай то се описва като сценична треска, а в по-тежките води до пълна социална изолация.
• Фобии – фобиите са преувеличен страх от специфичен обект, дейност или ситуации, в които не съществува почти никаква опасност. Най-честите фобии са от животни като змии и паяци, от затворено пространство (клаустрофобия), от височина (акрофобия) и от пътуване със самолет. При тях се появява силна паника и страдащите от заболяването вярват, че ги заплашва смърт, ако доближат обекта на тяхната фобия.
• Обсесивно компулсивното разстройство (ОКР) – при него се появяват натрапчиви мисли, които предизвикват силно безпокойство и тревога. При това разстройство болният се стреми да контролира страховете си чрез извършването на определени ритуали, за които вярва, че ще го предпазят от определено фатално събитие. В терминологията тези ритуали са известни като компулсии и се изразяват чрез прекалено често миене на ръцете, маниакална нужда от определен ред в пространството или ритуално отброяване на определено действие например 3 пъти включване и изгасване на осветлението преди сън. Обсесивно компулсивното разстройство се появява още в ранно детство и за разлика от останалите тревожни разстройства то не може да бъде лекувано. Възможно е обаче състоянието на силно безпокойство да бъде облекчено.
• Посттравматичен стрес – това е тревожност, която се появява след травматично събитие – изнасилване, природно бедствие, военен инцидент, смърт на близък човек, сексуален или физически тормоз. При посттравматичния стрес болните изпитват пълна безпомощност и непрестанен ужас. Появяват се натрапчиви мисли, че събитието ще се повтори, а това ги кара да виждат опасност навсякъде без тя реално да съществува. Характерен симптом са и честите кошмари за случилото се.

Диагностициране

Тревожното разстройство се диагностицира от лекар или психолог, като по време на прегледа той задава въпроси за симптомите, ежедневието и фамилната обремененост на пациента. Може да има и преглед на физическото състояние, за да се изключи друго заболяване. Ако се потвърди диагнозата тревожно разстройство се обмислят възможностите за лечение, включваща медикаменти, консултации, социална подкрепа, упражнения, техники за релаксация и самопомощ.

Във всички случай е важно да се потърси професионален съвет.

​Лечение:

Налични са много форми на лечение за ефективно справяне с тревожните разстройства, като на всеки етап от лечението подкрепата на семейството и приятелите е много важна.

Методите на лечение основно са два вида - медикаментозно и психотерапия, като най-често те се комбинират. Целта на медикаментозната терапия е да премахне чувството на напрежение и тревожност. Най-често с тази цел се използват препаратите от групата на анксиолитиците. Бензодиазепините се предпочитат от редица лекари поради сравнително бързото им действие и по-малкото странични реакции при правилна употреба.

Когнитивно-поведенческата терапия е другата насока в терапията на пациентите. Страдащите от генерализирано тревожно разстройство често взимат участие в този тип лечение, защото благодарение на него те се научават да разпознават и да променят този свой начин на мислене и поведение, който реално предизвиква негативните им емоции. Когнитивно-поведенческата терапия помага на пациентите да погледнат на различните ситуации доста по-реалистично, с което до голяма степен премахват чувството им на тревога и безкрайно безпокойство.

Тревожността е нормално състояние в определени ситуации. Когато, обаче, тя е продължителна, безпричинна и нарушава нормалния живот на индивида, вероятно се касае за генерализирано тревожно разстройство.Това състояние често съпровожда други психични заболявания като обсесивно-компулсивно разстройство, депресия и др. Генерализираното тревожно разстройство се повлиява добре от медикаментозно лечение, психотерапия и промяна в начина на живот, както и подобряване на психоадаптационните умения.

Някои соматични заболявания и състояния също протичат с тревожност: гастро - езофагеален рефлукс, сърдечни аритмии, заболявания на щитовидната жлеза, менопауза.

Билколечение

• Има проведени многобройни проучвания за ефектите на лайката върху нивата на стресовия хормон в организма и е установено, че лайката успокоява нервната система и спомага за предизвикване на сън и чувство на спокойствие. Тя може да се консумира под формата на чай или добавка. 
• Пасифлора се използва предимно за да помогне на хората да спят добре, този древен седатив е известен с това, че противодейства на чувството на безпокойство. Това билково лекарство се използва предимно като чай, въпреки че има таблетки и билкови добавки.
• Гинко Билоба може да противодейства на отрицателните хормони, които предизвикват чувство на гняв, тъга, безпокойство и самота, които често съпътстват тревожността. Може да подобри настроението, да ви осигури енергия и да ви помогне да преодолеете негативните мисли. 
• Много от същите активни съставки, които се съдържат във валиума, могат да бъдат намерени в естествена форма в корена на валериана и често се препоръчват като успокоителни, които помагат на хората да постигнат дълбок и спокоен сън. Химичните съединения в тази билка могат да благоприятстват централната нервна система и да балансират нивата на хормона на стрес.
• Лавандулата съдържа противовъзпалителни и антиоксидантни съединения, но може би е най-известна с аромата си, който помага за успокояване на натоварения ум и сбособства за освобождаването на физическото и умствено напрежение. Дори няколко капки от това етерично масло на вашата възглавница могат да направят чудеса, а лавандуловият чай може да се приготвя и консумира редовно.
• За хора, които страдат от социално тревожно разстройство, използването на кава може да бъде изключително ефективно. Също известен като кава-кава, това естествено решение за чувство на нервност, тревожност или стрес се използва в традиционната медицина като помощ за по-лесно заспиване от векове. Обикновено се пие като чай.
• В аюрведичната медицина ашваганда е широко използван за много здравословни състояния, но е особено добре известн като адаптоген, което означава, че вместо да регулира някои хормони или метаболитни функции по един или друг начин, той помага на тялото да се адаптира към различни стресови среди и да подобри естествения отговор на организма към тревогите.

Билки при депресия

• Лимоновия балсам подобрява апетита, помага за здрав сън и може да излекува възпалението или дискомфорта, които често придружават депресията. Известен е, че повишава настроението, като същевременно поддържа достатъчно спокойствие, за да се предизвика здрав сън.
• Калифорнийският мак се употребява успешно при умствено и физическо изтощение, както и като общ аналгетик в организма. Тази малко известна билка често се препоръчва за хора, страдащи от депресия. Тя може да осигури по-добро мислене чрез промяна на нивата на невротрансмитерите, като същевременно стимулира метаболизма.
• Една от най-известните билки за тревожност и депресия е жълтия кантарион, който има впечатляващи антидепресантни сили.
• Шлемник. Ако страдате от случайни пристъпи на тежка депресия, можете да вземете тази билка, но тя трябва да се използва само за кратки периоди от време, тъй като непрекъснатото използване може да доведе до влошаване на симптомите.
• Зеленият чай или добавки, съдържащи зелен чай, могат да стимулират производството на GABA (Gamma-aminobutyric киселина), която контролира голяма част от дейността ни в централната нервна система, включително освобождаването на „щастливи“ хормони.
• Много проучвания свързват ниските нива на омега-3 мастни киселини с по-високи нива на депресия и тревожност. Можете да си набавите тези критични мазнини от определени видове риби, като сьомга, както и от билкови добавки и таблетки.
• Глогът е способен да успокоява дълбоко вкоренени емоции на страх, гняв, тъга или безполезност. Това мощно билково лекарство за депресия е изпълнено със сапонини, катехини и антоцианини, които могат да променят позитивно химическия баланс във вашето тяло.

Билките за тревожност и депресия са полезни, защото те могат да бъдат ефективни лечения, без да образуват зависимости или да променят химическото равновесие в тялото ви до опасно ниво. Има много различни билки, които могат да бъдат използвани за лечение на тези състояния, така че дори ако сте прекалено чувствителни или алергични към един метод, вероятно има още една възможност, която може да ви помогне да облекчите състоянието си. Билките имат много от същите ефекти върху нивата на хормоните, метаболизма и невротрансмитерите, които предлагат по-традиционните лекарства, но имат тенденция да причиняват по-малко отрицателни странични ефекти.

Дози и прием. Всяка билка за тревожност и депресия има различни качества, тъй като те имат различни активни съставки и ефекти върху тялото. Важно е да се отбележи, че въпреки общата си безопасност и ефикасност, билките често могат да имат концентрирани количества от някои съединения, затова използвайте тези средства с умереност и според препоръките на билкови или медицински специалисти.

По-голямата част от билковите лекарства, особено тези, включени в тази статия, могат да се консумират перорално под формата на чай или като локално приложение. Някои от билките за тревожност и депресия, препоръчани тук, също могат да бъдат намерени под формата на капсули или таблетки. По отношение на дозата трябва да следвате предписаното или безопасно количество, което обикновено е обозначено на кутията или етикета на продукта.

Полезни съвети

• Разсейвайте се. Може и да не е дългосрочно решение, но разсейването ще понижи напрежението и ще разчупи моделите на тревожност. Когато забележите, че започвате да се безпокоите, бързо намерете нещо друго, което да правите. Например да се обадите на приятел, да правите упражнения или някакво творческо занимание, като например да пишете.
• Дишайте. Контролираното дишане пречи на безпокойството в мозъка, като активира парасимпатиковата нервна система. Гледайте как коремът ви се повдига и прибира при дишането, докато броите до седем. След това правете същото, броейки до 11 или докато се успокоите. Запомнете, че мислите не са факти. Само защото мислите нещо, не означава, че то е истина. Тревожните мисли често са нерационални и изкривени. Хората имат склонността да мислят най-лошото в дадена ситуация.
• Записвайте мислите си. Това означава да описвате неструктурирано, без да редактирате мислите, които отразяват наблюденията или чувствата ви. Това не само ви помага да изложите проблемите и страховете си в перспектива, но и подсъзнателно насърчава човек да се почувства добре. Също така писането помага да живеете в настоящето, а не в бъдещето, където са страховете ви и което на практика не съществува.
• Отговорете си. Запишете тревогите си и след това се опитайте да им отговорите рационално. Например може да усещате, че се проваляте на работното си място. Но не се ли фокусирате върху негативните неща и не пренебрегвате ли постиженията си? Какви са доказателствата, че не се справяте? Вероятно имате някои области, които трябва да подобрите или презентацията ви не е минала толкова добре. Това ще ви помогне да видите, че не е настъпил краят на света.