Трихомоноза

Трихомонозата е полово-преносима инфекция, причинена от едноклетъчния паразит Trichomonas vaginalis. Разпространена е повсеместно, наблюдава се в сексуално-активна възраст и по-често страдат жените, а при по-голяма част от мъжете протича асимптомно.

Причинителят на трихомонозата е с характерна крушовидна форма, с 4 камшичета, силно подвижен. Размножава се безполово, чрез делене, на всеки 8-12ч. Атакува лигавици с плосък вид епител.

Паразитът се храни по осмотичен начин и чрез фагоцитоза на бактерии, спори, левкоцити, понякога еритроцити. Някои автори предполагат, че трихомоните фагират и сперматозоиди, с което те участвуват в стерилитета. Размножават се чрез надлъжно делене. Не са известни трайни форми – цисти при трихомоназа.

Трихомоните засягат жените предимно между 20 и 50 години. Трихомонадният колпит се регистрира в 30 до 80% от броя на жените, които посещават гинекологичните кабинети за консултации. Трихомоните засягат и мъжете, като по данни на някои автори 24-26% от тях са опаразитени. Макар и по-рядко, трихомони са изолирани както у възрастни над 50 години, така и у лица под 20 години. Описани са случаи на трихомонадна зараза и у новородени.

Причини:

Рисковото сексуално поведение е предразполагащ фактор и не рядко са налице и други сексуално-трансмисивни заболявания. Наблюдава се при честа смята на партньорите или контакт с промискуитетен такъв или с неизвестен полов живот, при сношение без презерватив, включително при използване на методи за контрацепция, различни от бариерните. Някои автори допускат заразяване чрез ползването на общи хавлии, вани, басейни, но други отхвърлят този механизъм.

Източник на трихомонозата е болният човек или заразоносителят. Основен и практически единствен път на предаване на заразата е половия път, затова според много специалисти трихомонозата е венерическо заболяване. Значителна роля в разпространяването на трихомонозата играят случайните полови връзки. Както и при другите венерически болести, заразяването може да стане и при еднократно полово сношение.

Симптоми:

Половината от инфектираните нямат никакви оплаквания. При една трета от тях такива се появят в рамките на няколко месеца. Обикновено при жените трихомонозата се изявява като вагинит. Вагиналното течение винаги е налице, като класически описваното пенесто и рядко не винаги се наблюдава. Нерядко то е жълтеникаво дори до зеленикаво, а в някои случаи и толкова гъсто, че може да бъде объркано с гъбична инфекция, придружено от неприятна миризма. Налице са и сърбеж, евентуално парене при уриниране, болезнен полов контакт. При липса на своевременна намеса или често рецидирвиране са възможни усложнения и ангажиране на маточна лигавица и тръби и ендометрити и аднексити, както и възпаления на бартолиновите и скениевите жлези. При бременни инфекцията трябва да се овладява активно във връзка с опасността от преждевременно раждане или усложняване на родилния период и възстановителния процес.

При мъжете обикновено липсва клинична картина, а когато такава е налице – тя е под формата на уретрит, а при усложнения и орхити, епидидимити, простатити.

Диагностициране:

Нерядко трихомоназата протича паралелно и с гонорея. Има данни, че наличието на трихомоноза увеличава риска от заразяване или реактивиране на инфекция с човешки папиломен вирус, както и че е по-висок риска от предаване на вируса на СПИН.

Към диагнозата насочват клиничните оплаквания. При преглед се установява характера на вагиналното течение и евентуални изменения на лигавицата. Понякога само тези находки могат да поставят диагнозата. Освен това се взима и секрет (от задния свод на влагалището), който смесен с физиологичен разтвор веднага може да се наблюдава като нативен препарат под микроскоп. Визуализират се подвижните трихомонаси. Още по-голяма е чувствителността на анализа при лаваж на влагалището.

Ако се изследва рН, то е по-високо от обичайното >4,5, а при провеждане проба с 10% калиева основа, смесена малка част от секрета, се усеща неприятна миризма на риба, установима и при вагиналната кандидоза. Освен нативен препарат може да се направи и траен такъв след специална обработка, фикасация и оцветяване. Посявка се прави в специална хранителна среда (TV4). Серологичните методи имат по-малко приложение.

Възпалителния процес се отразява и на находката на цитонамазката. При една полово преносимо заболяване е редно да се проведат тестове и за други такива, особено за гонорея и хламидия. Препоръчително е едновременното изследване и на партньора.

Сигурна диагноза се поставя при изолирането на трихомони от влагалищния секрет или от урината.

Лечение:

Лечението се провежда с препарат Метронидазол, като е възможно приложението както на ударна доза еднократно (2г) при двамата партньора или по-ниски дози, разпределени в два или три приема за 7-10 –дневен период, при жените съчетани с локални средства – вагиунални таблетки – един или два пъти дневно в зависимост от клиниката.

Друг вариант за лечението е Tinidazol, прилаган като еднократна доза от 2г при възрастни. Същата е схемата и при Nimorazole. Има и други препарати, включително комбинирани с антимикотици.