Туларемия

Туларемията е остро инфекциозно заболяване. Причинява се от бактерии, които са с висока устойчивост (в почва – повече от 4 месеца, в замразено месо – 93 дни, солено месо – 30 дни, мляко – 104 дни, хляб – 14 дни, в ларвите и нимфите на кърлежи – до 8 месеца). Пряката слънчева светлина ги убива за 20 минути, температура 60°С – за 5 минути, дезинфектанти – за няколко минути.

Основен източник на заразата в природата са различни животни – основно гризачи, хищници и птици. От природните огнища заразата се предава на домашните животни и на гризачи обитаващи жилищата (най-често по трансмисивен път).

Причини

Заболяването се причинява от Francisella tularensis – Грам-отрицателен микроорганизъм, който не образува ресни и спори. Задължително се развива в аеробна среда. Франсизелите са взискателни за култивиране и се изолират с помощта на специални хранителни среди. Микроорганизмите притежават няколко структурни антигени. Най-важен фактор на патогенност е полизахаридната капсула. Както другите Грам-отрицателни микроорганизми, при разрушаване на бактериалните клетки, се отделя ендотоксин, който е силен фактор на патогенност. Франсизелите могат да преживяват в макрофагите, поради което се отнасят към факултативно-вътреклетъчните микроорганизми (те потискат образуване на фаголизозома).

Механизъм на предаване:

• хранителен – чрез заразена храна и вода, при попадане върху тях на урина и изпражнения на болни животни;
• трансмисивен – при ухапване от кърлежи и комари;
• аспирационен – вдишване на заразен прах при обработване на кожи;
• контактен – проникване през кожата и лигавиците;

Изключително рядко е възможно предаване на заразата от човек на човек. Причинителят на туларемията притежава изключително изразени проникващи свойства, дори през неувредени кожа и лигавици. Лимфната бариера често не е в състояние да локализира туларемийните бактерии и те проникват в кръвта. Оттам се пренасят във вътрешните органи, където се образуват некротични участъци. В лимфните възли се образуват първични бубони.

Локализацията на поражението и тежестта на протичането са свързани не само с мястото на проникване на причинителя, но също и с неговата вирулентност и с масивността на заразяващата доза. От значение е и състоянието на организма, неговата възприемчивост и съпротивителни сили. Възможно е продължително съхранение на туларемийни бактерии в организма с вторична генерализация на инфекцията по кръвен път, което обуславя възникването на по-късни рецидиви.

Симптоми:

Инкубационният период на заболяването е няколко дни. Началото на заболяването е остро, с грипоподобна симптоматика: болки в ставите и мускулите, висока температура, безапетитие, гадене, повръщане, кашлица. Клиничните прояви на заболяването зависят от входната врата и се разделят на няколко клинични форми:

• язвено-жлезна – най-често срещаната клинична форма. След грипоподобната симптоматика се развива първичен афект – на входната врата се образува папула, която еволюира във везикула. Впоследствие мехурчето се пука и се образува язва. След няколко дни регионалните лимфни възли се възпаляват, стават оточни и болезнени. При част от болните лимфните възли могат да нагноят и да се образуват фистули;
• жлезна – засягат се предимно лимфните възли: ингвинални, аксиларни, шийни и др;
• очно-жлезна – бактериите навлизат през конюктивата и предизвикват тежък конюктивит с хеморагии;
• септична – започва внезапно с тежко увреждане на общото състояние, засягат се всички органи и системи: SIRS – systematic inflammatory response syndrome - системен възпалителен отговор и полиорганна недостатъчност. Настъпват тежки кръвоизливи, дихатела недостатъчност и шок;
• орофарингеална – развива се при поглъщане на контаминирана храна. Засяга се лигавицата на устната кухина и фаринкса, която се възпалява, става оточна и се разязвява. Засягат се и регионалните лимфни възли;
• белодробна – протича тежко. Началото е остро с увреждане на общото състояние: висока температура, болки в гърдите, мускулни и ставни болки, задух, втрисане. Белодробната форма може да се развие и вторично, като усложнение на клинична форма с друга локализация.

Диагностициране

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и усиленото търсена на източник на инфекцията. За потвърждаване на диагнозата се вземат секрети от язви, пунктат от лимфни възли, секрет от конюктиви, кръв. Правят се микроскопско изследване, културелно изследване - франсизелите са взискателни и се изолират трудно. Важно значение за потвърждаване на диагнозата е доказване на 4-кратно увеличение на антитела в серума срещу антигени на бактериите. Обикновено се взима кръв за серологично изследване в началото на симптоматиката и 14 дни по-късно.

Туларемията може да наподобява редица заболявания. Жлезната и язвено-жлезната форма трябва да се различат от: чума, болест на котешкото одраскване, лимфаденит при стафилококови и стрептококови инфекции, туберкулоза и др. Белодробната форма на заболяването трябва да се отдиференцира от други видове пневмонии – хламидиини, вирусни, микоплазмени, легионерска болест и др. Септичната форма на туларемия наподобява Ку-треска, лептоспироза, бруцелоза, листериоза, системна гъбна инфекция. За окончателната диагноза спомагат епидемиологичните данни и данните от лабораторните изследвания.

Лечение:

Основното лечение на туларемията е антибиотичното. Най-често се прилагат препарати от групата на аминогликозиди, тетрациклини, амфениколи, хинолони. За подобряване на различните симптоми се предписват и различни симптоматични средства. По възможност терапията се започва преди потвърждаване на диагнозата.

Профилактика:

За предпазване от заболяването трябва да се избягва всякакъв контакт с инфектирани диви животни. Трябва да се изключи ползването на водоизточници, които се използват и от диви животни. При обработка на дивеч да се употребяват ръкавици, защитни очила и да се вземат всякакви предпазни мерки. Необходим е и строг ветеринарен контрол над месото от дивеч. За предпазване от ухапване от насекоми се използват репеленти. Предаването от човек на човек не е възможно. За лица изложени на повишен професионален риск се препоръчва ваксинация. Изработени са няколко вида ваксини, но ефективността им не е доказана. При лица, които имат съмнение, че са били контактни, може да се приложи химиопрофилактика - антибиотична профилактика по лекарска преценка.

• -недопускане на плъхове в обитаваните помещения, до хранителни продукти и питейна вода;
• -оглед на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване;
• -избягване на консумация на вода от непроверени водоизточници;
• -обилно измиване на плодовете и зеленчуците предназначени за консумация в суров вид;
• -използване на лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности.

Прогноза:

Прогнозата при туларемията е добра. Смъртността е около 1%.

След преболедуване човек придобива дълготраен имунитет, но са описани и реинфекции.