Уремия

Уремията представлява обща интоксикация на организма, която настъпва вследствие на бъбречна недостатъчност – остра или хронична. Острата бъбречна недостатъчност от своя страна е биохимичен и клиничен синдром, който се проявява с внезапно отслабване на бъбречните функции. Хроничната бъбречна недостатъчност се развива при наличие на хронични бъбречни заболявания – хроничен пиелонефрит, нефросклероза, поликистоза на бъбреците и др. Освен това уремия може да се появи от недостиг на витамин D, спазване на високо протеинова диета, задръжка на урина, хепатит В, камъни в бъбреците и др.

Причини:

Патогенезата на уремията все още не е напълно уточнена. Смята се, че причината е в задържането на азотни вещества в кръвта и преди всичко на уреята, откъдето идва и наименованието на заболяването.

Непосредствената причина за уремия е остра или хронична бъбречна недостатъчност. Това означава, че всички причини, които водят до по-горе патологии, и са фактори на уремия.

Рак на бъбреците най-често са факторите, причинили уремия. Тъй като процесът на рака може да наруши защитната бариера, пикочните токсини, които нормално се екскретират в урината, навлизат в кръвта, което води до посоченото клинично състояние.

Друга група от причини за уремия се счита възпаление на бъбреците. Говорейки на гнойни процеси, е необходимо да се спомене заболявания като пиелонефрит с последващо бъбрек абсцес. В неспецифични клинични симптоми, когато те се появят оплаквания от болки в бъбреците и повишена телесна температура. Ако говорим за автоимунни заболявания, като гломерулонефрит, а след това, в допълнение към техните общи клинични симптоми могат да се засилят някои кръвно налягане.

Много често уремия може да бъде причинено от различни форми на уролитиаза. Най-често тя се развива пълната блокада на уретера в различните му отдели. Така, урина се натрупва в таза под налягане, което води до разрушаване на мембраните, на гломерулите и бъбречните токсини навлизат в кръвния поток. Пациентите с това заболяване притеснява остра болка в гърба, които обикновено не са постоянни и пароксизмална характер. Типично бъбречна колика позволи да постави правилната диагноза.

Много често причинява уремия не са нефрологични и системни заболявания. Например, увреждане на бъбреците при диабет, хипертония или туберкулоза може да предизвика разрушаване на структурата на бъбречните тубули, разделено състояние uremycheskym. За да се открият такива заболявания, е необходимо, на първо място, обърнете внимание на широката кръвта и урината.

Друга група причини за уремия, насочена главно към остра бъбречна недостатъчност, имаме различни отравяния и интоксикация. Що се отнася до отравяне, в нашия регион най-често срещаните токсини лезия на отровни гъби. Така че трябва да бъдем много внимателни, когато готвите гъби, особено тези, които събират независимо.

Относно системна химична отравяне, практикуващите често трябва да се справят с заместители на алкохолно отравяне.

Симптоми:

• Първоначалното болните започват да се оплакват от умора, отпадналост, главоболие, загуба на апетит. С течение на времето отслабват твърде много поради консумиране на собствените белтъци. При уремията се засягат различни системи в тялото, но на първо място заемат симптомите от страна на храносмилателната система.
• Болните се оплакват от сухота в устата и силна жажда, която не се утолява с приема на течности. Езикът е сух и се усеща уринозен дъх, който е резултат от превърната в амоняк урея под действието на бактериалната флора в устата. Безапетитието се влошава с всеки изминал ден. Появява се гадене, което понякога преминава в повръщане.
• Появяват се симптоми и от страна на нервната система. Засегнатите са вяли, отпуснати и апатични. Главоболието се засилва и в един момент става непоносимо. Сухожилните рефлекси са засилени – появяват се потрепвания на определени мускулни групи, а понякога и гърчове на мускулите и прасците.
• Температурата при уремия е ниска. Усложняването с остри инфекции обикновено не предизвиква повишаване на температурата.
• Кожата на болните от уремия е суха, появява се сърбеж, който предизвиква разчесвания. Излъчената през потните жлези урея се отлага в корените на космите под форма на кристали и кожата изглежда, като че ли е посипана с белезникав прашец.
• Интоксикацията поразява и кръвотворната система. Появяват се хронична анемия и левкоцитоза, а в напредналите случаи се нарушава образуването на тромбоцитите. Настъпилата тромбоцитопения става причина за появата на хеморагична диатеза (кръвоизливи от носа, червата, петехии по кожата и др.). Състоянието на болните се влошава постепенно и неудържимо. Те силно отслабват. Настъпват промени в дишането от централен произход; получава се дълбоко и шумно, което се дължи на ацидозата.
• В напредналите фази може да възникне бъбречна еклампсия, която се изразява в пристъпи на тонично-клонични гърчове със загуба на съзнание. Пристъпът на еклампсия започва с тоничен гърч на мускулатурата, спиране на дишането и загуба на съзнание. Може да се наблюдават временна пареза, загуба на зрението и слуха.
• Когато интоксикацията напредне значително, болните изпадат в уремична кома. Изследването на кръвта дава висока задръжка на уреята. Значително е увеличено количеството на индикана и ксантопротеиновите вещества в кръвта. Урината е с ниско относително тегло; тя показва изостенурия. Постепенно полиурията се замества от олигурия.

Диагностициране

Поставянето на диагнозата се извършва на база анамнезата на пациента и назначаването на изследвания на кръвта и урината, които показват промяна в нормалните показатели. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-добри са прогнозите за изход от състоянието.

На първо място трябва да направите биохимичен кръвен тест за определяне на нивото на урея и креатинин. Тези показатели са преки маркери на уремия. Тъй като тези вещества са продукти на протеиновия метаболизъм, след уремия трябва непременно да се определи нивото на общия протеин в кръвта.

Следват лабораторни и инструментални изследвания, за да се определи причината за това клинично състояние. На първо място, ние се нуждаем от общ анализ на урината. Често само резултатите от това проучване не е в състояние да се определи причината за уремия. Например, ако изследване на урината се определя от голям брой сол, тя дава възможност на пациента да се предполага присъствието на уролитиаза. С увеличаване на броя на бактериите в урината на пациента може да се говори за усложнен пиелонефрит.

Обикновено, уролози започват с ултразвук, защото е евтин и покрива широк спектър на бъбречни заболявания. Използването на ултразвук може да диагностицира патологии като уролитиаза, тумор и абсцес на тялото.

Ако ултразвук не даде точен отговор на основното заболяване, тогава трябва да се използват и други, по-специфични методи. За да се изясни степента на бъбречната функция се прилага отделителната урография. Тя предоставя възможност не само да се постави диагнозата на уролитиаза, но и определят как припокриване лумена на уретера. Със същата цел може да се използва компютърна томография с контраст на пикочните пътища.

Пълни лабораторна диагностика се налага при системни заболявания като туберкулоза, диабет или хипертония. В тези случаи е важно да се проведе клинично кръвната захар и бактериологично изследване на биологични течности за туберкулоза.

Лечение

На първо място трябва да се отстрани етиологичния фактор за възникването на уремията. В зависимост от причината се назначава и подходящо лечение. Острата уремия вследствие на остра нефроза или остър нефрит може да изчезне след възстановяването на бъбречните функции. За съжаление хроничната уремия обикновено се развива много прогресивно и завършва със смърт.

Медикаментозното лечение на уремия е метод на избор само в ранните стадии на заболяването или когато няма възможност да се прилагат модерно, по-сериозно лечение. Към днешна дата предпочитано лечение за уремия следва да се счита хематологичната диализа. Това е специално устройство, което сред широк кръг от хора, има тривиално наименование "изкуствен бъбрек". В действителност, такова устройство е мембрана, през която минава човешка кръв и по този начин се отстранява от всичко анормални метаболитни продукти.

Съществува съмнението, че "изкуствен бъбрек" може да бъде пристрастяващо и много пациенти се страхуват да потърсят такава помощ. На практика след използване на това устройство ще се възобнови нормалната общото състояние на пациента, лекарите започват етиологично лечение, насочена към основната причина за болестта.

Лечението на острата бъбречна недостаъчност е комплексно. Главните моменти в него са:

• лечение на основното заболяване, довело до остра бъбречна недостатъчност, например лечение на шоковото състояние, осигуряване на проходимост на кръвоносните съдове на бъбрека при запушването им (тромбоза на бъбречната артерия или вена),лечение на отравянето и т.н.
• стимулиране на диурезата (образуване на урина) - чрез прилагане на бримкови диуретици (напр. Фуроземид)
• балансиране на течностите и електролитите - тъй като при острата бъбречна недостатъчност е налице задръжка на течност и опасност от свръховодняване и претоварване на сърцето на болния се дават само толкова течности колкото той е изгубил чрез изпотяване, уриниране (колкото и малко да е то като количество), повръщане, основна обмяна и др; следят се и коригират нивата на електролитите в кръвта, като главно внимание се обръща на стойностите на калия (които ако се завишат много стават показание за провеждане на диализа)
• коригиране на киселинно-алкалното равновесие - при остра бъбречна недостатъчност е налице склонност към метаболитно подкисляване на вътрешната среда на организма, което трябва да се коригира (най-често чрез прилагане на бикарбонати)
• осигуряване на висококалорична диета
• съобразяване на дозите на даваните медикаменти с променената им преработка в бъбреците и забавеното им излъчване от орханизма (обикновено дозите се намаляват)
• диализно лечение - ако лечението с прилагане на бримков диуретик (Фуроземид) не постигне отключване на уринирането и налице са покачване на креатинина и уреята над определени стойности, продължаваща олигурия (количество урина за 24 часа под 300 мл, свръховодняване на организма с покачване на артериалното налягане и опасност от белодробен оток, неповлияващо се подкисляване на вътрешната среда и критично покачване на стойностите на калия се нал ага прилагане на хемодиализа.

Билколечение:

• Рецепта 1: В 1 кофичка кисело мляко се слага нарязана на ситно една връзка магданоз. Разбърква се добре и се изяжда наведнъж. Това се прави една седмица, почива се 2-3 дни и се повтаря още веднъж.
• Рецепта 2: Сокът от 3 лимона се смесва с 3 пресни яйца, 100 мл коняк, 100 мл зехтин, 1 ч.л. сода бикарбонат. Всичко се разбърква много добре, като содата се добавя накрая. Държи се в буркан в хладилник. Взема се по 1 с.л. три пъти дневно преди ядене. Сместа стига за 7-8 дни, почива се 10 дни и се повтаря.
• Рецепта 3: В 1 л вода се слагат 2-3 връзки магданоз, нарязани на ситно. Варят се 5-10 мин. Пие се вместо вода в продължение на 7 дни.
• Рецепта 4: Един кг мед се обърква с 1 ч.ч. (200 г) смлени орехи и от сместа се приема по 3 пъти на ден. Взема се също така и по 1 с.л. затоплен зехтин.

Усложнения на уремия

По принцип уремия вече е усложнение на бъбречна недостатъчност, но трябва да се отбележи, че е последната връзка в развитието на патологичен процес. При липсата на подходящо лечение, пикочните токсини, които се намират в големи количества в кръвта, започват да преминават през кръвно-мозъчната бариера, което засяга нервната структури на мозъка. Това състояние се нарича бъбречна енцефалопатия. Получава се тежко главоболие, тремор на крайниците, загуба на памет. С течение на времето пациентите се инхибират, стават слабо чувствителни към другите и не осъзнават къде са. Това клиничното състояние се нарича сопор.

Ако на този етап пациентът не е хоспитализиран в отделение за интензивни грижи, преминава към дълбок летаргичен сън или бъбречна уремична кома. Пациентът губи съзнание, има дълбоко дишане (кусмаулово дишане), рядко се наблюдава тип дишане Чейн-Стокс, има силна миризма на амоняк. Основният проблем е, че дори и с адекватно лечение на този етап е невъзможно да се направи оценка на бъдещия облик на пациента. Въпреки това, дори ако лицето ще излезе от уремичен кома, ще има интелектуална недостатъчност. Бъбречната кома има доста висок процент на смъртност.