Уринарната инконтиненция

Уринарната инконтиненция представлява неволното изпускане на урина. Въпреки че и двата пола могат да страдат от този проблем, по-често той засяга жените. Инконтиненцията не е нормална за остаряването, нито е неизбежна след раждане или като част от промените в организма през менопаузата. Тя е симптом, зад който се крие патологично състояние или сериозно в една или друга степен заболяване.

Задържането на урината и микцията са възможни в резултат на балансираното действие на сфинктерите на пикочния канал (уретра) и мускулатурата на пикочния мехур (детрузор). Тъй като последният, заедно с проксималната част на уретрата, поддържана от компоненти на тазовото дъно, се намират в коремната кухина, то вътрекоремното налягане оказва еднакво въздействие върху тях. Състояния, които нарушават интраабдоминалното положение на горния участък от пикочния канал, както и такива, които разстройват тонуса на посочените мускули, водят до проблем със задържането на урината.

Въздействието на уринарната инконтиненция върху качеството на живот може да бъде опустошително. Да, особено що се отнася до жените. Първоначално повечето от тях използват срещу случайните изпускания специални урологични превръзки. Но тъй като с времето състоянието се влошава, контролът става все по-труден и дори превръзките с по-голям абсорбиращ капацитет са неефективни. Другият проблем е свързан с емоционалния дискомфорт и огромното неудобство, които провокира уринарната инконтиненция. Човек постоянно трябва да бъде подготвен, за да може при най-незначителния позив да посети тоалетната. И дори простите задачи, като например излизането до магазина, изискват предварително планиране, за да се набележат тоалетните в близост. Проблемът налага ограничения и по отношение на дрехите, които е желателно да бъдат в тъмни цветове, за да не проличи евентуалното изпускане.

Социалната стигма – най-преобладаващият аспект на уринарната инконтиненция.Представете си ужасa само от мисълта, че и най-безобидните кашлица или смях, могат да предизвикват изпускане. За жените уринарната инконтиненция е сериозна спирачка и по отношение на сексуалния живот, особено когато има нов партньор. Ето защо ако не се противодейства ефективно на уринарната инконтиненция, тя неминуемо ще доведе до социална изолация и депресия.

Видове:

Различаваме няколко типа инконтиненция, свързани и с различна етиология:

• стрес инконтиненция - представлява изпускане на малки количества урина при кихане, кашляне, смях или вдигане на тежести. Тя се наблюдава при състояния, които водят до отслабване на мускулатурата и фасциите на тазовото дъно – най-често при бременност, раждане, менопауза (поради понижаване нивото на естрогените), хистеректомия. В тези случаи е нарушено поддържането на уретрата, а повишеното абдоминално налягане, действащо само върху пикочния мехур, не може да бъде компенсирано от сфинктера на пикочния канал. У мъжете стрес инконтиненцията възниква често след отстраняване на простатата.
• свръхактивен пикочен мехур - възниква внезапен и силен позив за уриниране, който в рамките на секунди води до изпускане преди стигането до тоалетна. Друг симптом е честото уриниране, включително нощем, както и възникването на позиви при приема на малко течност, контакт с вода или чуването на течаща вода. Причината за подобни симптоми обикновено се свързва с разстройство на инервацията на детрузора например при множествена склероза, болест на Паркинсон или Алцхаймер, инсулт, травми или засягането на нервите и самия мускул при операция, заболявания на сърдечно-съдовата система.
• преливна инконтиненция - когато има непрекъснато капене на урина вследствие на препълнен пикочен мехур. Възниква при слабост на детрузора или блокирана уретра, поради което изпразването на мехура е затруднено. Подобна картина настъпва при диабетна невропатия, травми на гръбначния стълб и други, когато е отслабена нервната стимулация към детрузора, включително и терапия с антихолинергици. Камъни, у мъже простатна хипертрофия, у жени миомни възли или тумори от друг произход в малкия таз, както и генитален пролапс могат да индуцират ishuria paradoxa или незадъжане на урина при препълнен пикочен мехур.
• функционална инконтиненция - при това състояние отсъства патология на отделителната система. В този случай състояния като деменция, трудна подвижност, нарушено зрение или тежки форми на депресия не позволяват на пациента да осъзнае позива или да стигне до тоалетната.
• смесена инконтиненция - настъпва тогава, когато е налице клиничната картина на няколко от споменатите типа. Най-често се комбинират първите два. Някои напитки, медикаменти или инфекция на уринарните пътища могат да предизвикат временни проблеми със задръжката на урина. Такива са например алкохолът, кофеин-съдържащите и газираните напитки, приемът на голямо количество вода. Дехидратацията също може да предизвика такива симптоми, понеже тя води до отделянето на концентрирана урина – дразнител за пикочния мехур. Седативи, антидепресанти, диуретици, миорелаксанти и други могат да бъдат причина за неволно изпускане. Циститът също дразни лигавицата и освен до често уриниране и парене, може да се стигне и до незадържане.

Диагностициране на уринарна инконтиненция

За да се диагностицира точният вид уринарна инконтиненция и да се открият причините за възникване на този проблем, пациентът трябва да се обърне към уролог. Той прави общо изследване, изяснява историята и развитието на съпътстващото заболяване /ако има такова/, назначава лабораторен анализ на урината с цел изключване на уринарни инфекции. В рамките на по-специфичната диагностика се изследва чувствителността и функцията на пикочния мехур при напълване и освобождаване.

Лечение:

Лечението на пикочната инконтиненция зависи от типа и от сериозността на проблема и причината за възникването му.

В зависимост от типа на инконтиненцията лекарят може да предпише различни медикаменти. Така естрогеновите препарати стимулират алфа-рецептори в детрузора и сфинктера на уретрата, подобряват кръвонапълването в подлигавичното венозно сплетение, както и поддържат тонуса на мускулите на тазовото дъно, което е от помощ при стрес инконтиненцията. Свръхактивния пикочен мехур се повлиява от антихолинергици като tolterodine, oxybutynin, Flavoxate, както и антидепресанти като Imipramine, калциеви антагонисти – Nifedipin. При преливната инконтиненция – обратно, необходимо е стимулиране на детрузора и разхлабване на сфинктера на уретрата чрез алфа блокери и холиномиметици.

Конвенционалните лекарства срещу уринарна инконтиненция могат да бъдат нож с две остриета. армацевтичните компании са разработили редица лекарства за облекчаване симптомите на уринарна инконтиненция. Тези медикаменти включват антихолинергици, антиспазматични лекарства и др.

• Мускулите, които контролират контракциите на пикочния мехур до голяма степен се контролират от невротрансмитера ацетилхолин. По този начин лекарствата, които се намесват в действията на ацетилхолин, известни като антихолинергици могат да бъдат от полза, особено при свръхактивен пикочен мехур. Те потискат неволната контракция на пикочния мехур, увеличават капацитета му и намаляват неотложната нужда от уриниране.
• Антиспазматичните лекарства също имат антихолинергични свойства и отпускат мускула на пикочния мехур. Те също действат чрез намеса в работата на ацетилхолин. Въпреки че се използват от години, тяхната ефективност е съмнителна. Основният проблем с лекарствата, които оказват влияние върху активността на ацетилхолин е, че този невротрансмитер повлиява не само мускула на пикочния мехур, но и мускулите в цялото тяло. Честите нежелани реакции от приема на подобни медикаменти включват сухота в устата и очите, главоболие, запек, ускорен сърдечен ритъм, глаукома, мускулна слабост, замайване, сънливост и безпокойство. Неотдавнашно проучване потвърди, че тези лекарства могат да причинят сериозни психически проблеми при по-възрастните, като например отслабване на паметта и халюцинации.
• Мускариновите рецепторни антагонисти (МРА) са група лекарства, които обикновено се използват за лечението на императивна уринарна инконтиненция (ИУИ). Те спомагат за контролиране на ИУИ, като отпускат мускула в стената на пикочния мехур. Блокират неволните нервни сигнали, които водят до съкращаването на стената на пикочния мехур и до изпразването на пикочния мехур. В резултат от това по-рядко се стига до внезапно неконтролирано съкращаване на пикочния мехур. Поради отпускането на мускула се увеличава капацитетът на пикочния мехур да задържа урина. Това намалява нуждата от уриниране. МРА се използват и за контролиране на честите позиви за уриниране през нощта, състояние, известно като ноктурия. МРА не са толкова ефикасни при стресова уринарна инконтиненция (СУИ), тъй като като цяло тя не се дължи на свръхактивен детрузор.

Има няколко вида МРА:

• Оксибутинин
• Толтеродин
• Дарифенацин
• Солифенацин
• Троспиум хлорид
• Фезотеродин
• Пропиверин

Повечето МРА са под формата на таблетки. Някои от тях се приемат веднъж на ден и действието им е 24 часа. Други могат да се приемат няколко пъти на ден и имат незабавен, но краткосрочен ефект. Оксибутининът се предлага и под формата на крем и лепенки.

Вариантите на МРА с незабавен ефект помагат в случаи на непостоянна инконтиненция, например само през нощта. Те също спомагат за овладяване на инконтиненцията, ако искате да приемате лекарствен продукт само в определени ситуации, например при пътуване. МРА с незабавен ефект обикновено по-често водят до странични ефекти в сравнение с МРА с бавно освобождаване.

Страничните ефекти на МРА обикновено са леки. Те включват сухота в устата и очите, запек, затруднено уриниране, замъглено зрение, гадене. При по-възрастните МРА водят до нарушения в паметта и объркване, като тези ефекти се наблюдават най-често при оксибутинин.

• Мирабегрон е бета-3 рецепторен антагонист. Този лекарствен продукт отпуска мускула на пикочния мехур и помага да се увеличи капацитетът на пикочния мехур да задържа урина. Поради това по-рядко имате позиви за уриниране. Мирабегронът е възможно лечение, ако не се наблюдават подобрения след приема на МРА. Може да помогне и при тревожни странични ефекти при прием на МРА, но не желаете операция. Страничните ефекти от мирабегрон обикновено са слаби, но дългосрочните странични ефекти са неясни.
• Хормонът естроген играе важна роля за континенцията при жените. Естрогенът доказано подобрява кръвообращението и засилва нервните функции. Той спомага и за поддръжката на силата и гъвкавостта на тъканите на уретрата и влагалището. С напредване на възрастта женският организъм произвежда по-малко естроген. По-ниските нива на естроген водят до вагинална сухота и могат да повлияят на пикочния мехури уретрата. Това може да задълбочи проблемите с контрола на пикочния мехур. Местна терапия с естроген може да се препоръча на жени, които страдат от уринарна инконтиненция и вече са в менопауза. Лечението е под формата на вагинален крем или се освобождава от вагинален пръстен или песар.
• Десмопресинът ограничава количеството урина, което произвеждат бъбреците. Този медикамент може да намали нуждата от уриниране през нощта. Десопресинът може да облекчи симптомите при чести и императивни позиви за уриниране, но не подобрява и не лекува инконтиненцията. Не се препоръчва използването на медикамента за продължителен период. Лекарството е под формата на таблетка, спрей за нос или таблетка за смучене и се приема непосредствено преди сън. Действието на лекарството е 4 часа. Десмопресинът може да доведе до понижаване на нивото на натрий в кръвта, поради задържането на вода. Ето защо е напълно нормално да се направи кръвно изследване преди и по време на лечението. По-рядко срещани странични ефекти са главоболие, гадене, диария и болки в корема. Ако приемате десмопресин под формата на назален спрей, може да страдате от запушен нос или кървене от носа. Уверете се, че лекарят ви е запознат с пълната ви анамнеза, и че знае за всички лекарства, които приемате, преди да започнете приема на този медикамент.
• Дулоксетин може да се използва, за да облекчи симптомите на умерена до тежка инконтиненция, но не я лекува. Лекарството подсилва сфинктерния мускул и намалява неволевите нервни сигнали, които водят до изпускане на урина. С помощта на лекарството сфинктерният мускул става по-устойчив на натиска от пикочния мехур. Ефектите от дулоксетин са само временни. При много хора се наблюдават странични ефекти при приема на медикамента. Най-често те са гадене и повръщане, сухота в устата, запек, отпадналост и проблеми със съня. Обсъдете всички въпроси относно това лечение с лекаря си.
• Метод за преодоляване на симптоматиката са упражненията за мускулите на тазовото дъно. Т.нар. Кегелови упражнения – волево съкращаване на мускулите – се извършват 20-кратно за по 10 секунди 3-4 пъти на ден. Контрахиране на тазовите диафрагми се прилага и при позив за уриниране или при кашляне, кихане и др. След няколко месеца оплакванията намаляват.
• Друг метод е тренирането на мехура чрез отлагане уринирането при възникнал позив. На пациентите се обяснява да се опитват да отлагат микция с 10, постепенно до 20 минути. Целта е удължаване времето между отделните микции. Препоръчва се също така няколко минути след такава отново да се направи опит за уриниране, което помага за изпразването на мехура при затруднено оттичане.
• Друг метод на избор е електричната стимулация чрез въвеждането на електроди в ректума или вагината с цел повишаване тонуса на мускулите на тазовото дъно. Ако причината за незадържането на урина е вагинален пролапс, може да се мисли и за поставянето на песар във влагалището, който да го поддържа. Преливната инконтиненция може да се овладее чрез периодична катетеризация на мехура. Пациентите се обучават сами да я правят. Необходимо е добро поичстване на катетъра и редовната му смяна, поради опасност от инфекция.
• Много жени използват превръзки или други способи за поддържане бельото сухо. За възрастни пациенти съществуват специални пелени.
• Като последен метод на избор идва оперативната намеса. Такава е поставянето на изкуствен уринарен сфинктер около уретрата – пръстеновидно устройство, изпълнено с течност, което притиска пикочния канал. При нужда от уриниране се натиска имплантирана подкожно клапа, водеща до изпразването на течността. Друг метод е инжектирането на „възглавнички” от синтетични материали около уретрата. Ефектът намалява след няколко месеца. Друг вид намеси са т.нар . уретровезикопексии – фискиране на пикочния мехур, в случай на пролабирането му. През разрез на коремната стена мехура се фиксира с няколко шева за връзка на лонната кост или за хрущял. Това повдига както него, така и уретрата.

Билколечение

Тиквеното семе (Cucurbita pepo) се използва години в традиционната медицина за лечение на функционални нарушения на пикочния мехур и затруднения при уриниране. Веществата в състава му имат директен ефект върху детрузора (мускулатурата) на пикочния мехур, както и върху целостта и функцията на сфинктерния мускул на пикочния мехур. Изследванията показват, че екстрактът от тиквено семе има забележителен ефект при уринарна инконтиненция, особено когато е резултат от свръхактивен пикочен мехур.

Усложнения:

Усложненията от инконтиненцията на урината се свеждат до възпаление на кожата в слабинната област с повишаване риска от инфекции, включително и на уринарния тракт. Оплакванията могат да доведат до промяна в начина на живот, ограничаване на социалните контакти, избягване на сексуални отношения, смущаване на работния процес.

Уринарната инконтиненция е симптом, на който трябва да се обърне внимание. Освен нея трябва да лекуваме и основното заболяване. Самата тя обуславя спазването на строга хигиена, в някои случаи промяна на хранителни навици и двигателна дейност.