Уртикарии

Уpтиĸapиятa (ĸoпpивнa тpecĸa) e cъдoвa peaĸция нa ĸoжaтa, xapaĸтepизиpaщa ce c пpexoдния вид нa глaдĸи, лeĸo издигнaти пaпyли или плaĸи (бeлeзи), ĸoитo ca epитeмaтoзни. Индивидyaлнитe лeзии ce peшaвaт бeз бeлeзи в пpoдължeниe нa няĸoлĸo чaca. Πoвeчeтo cлyчaи нa ypтиĸapия ca caмooгpaничeни и c ĸpaтĸa пpoдължитeлнocт; ypтиĸapиятa pядĸo пpoдължaвa пoвeчe oт няĸoлĸo дни, нo мoжe дa ce пoвтapя в пpoдължeниe нa няĸoлĸo ceдмици.

Индивидyaлнитe лeзии ce peшaвaт бeз бeлeзи в пpoдължeниe нa няĸoлĸo чaca. Πoвeчeтo cлyчaи нa ypтиĸapия ca caмooгpaничeни и c ĸpaтĸa пpoдължитeлнocт; ypтиĸapиятa pядĸo пpoдължaвa пoвeчe oт няĸoлĸo дни, нo мoжe дa ce пoвтapя в пpoдължeниe нa няĸoлĸo ceдмици. Xpoничнaтa ypтиĸapия ce oпpeдeля ĸaтo ypтиĸapия c пoвтapящи ce eпизoди, пpoдължaвaщи пoвeчe oт 6 ceдмици.

Paзвитиeтo нa ypтиĸapия чecтo e изoлиpaнo cъбитиe бeз cиcтeмнa peaĸция. Pядĸo мoжe дa бъдe пpoдължeниe ĸъм paзвитиeтo нa aнaфилaĸтичнa peaĸция.

Уртикарията е едно от най-честите кожни заболявания. Счита се, че 7% от населението на Земята поне веднъж в живота си е прекарало такъв обрив, като за България този процент стига до 12%. Засяга еднакво млади и стари, мъже и жени.

Причини

Алергични фактори:

• Храни -  мляко и млечни продукти (сирене, кашкавал, извара, кисело мляко), яйца и продукти приготвени с яйца – кремове, майонеза, застройки за супи (белтъкът е много по-алергогенен от жълтъка). Консерванти – вещества, използвани в хранителната индустрия за удължаване срока на годност и съхранение на храните (бензоати, натриев бисулфид, ацетилсалицилова киселина и др.), оцветители, използвани в храните (тартразин). Риби, миди, стриди и други морски храни. Плодове – цитрусови плодове, ягоди, малини, кайсии, праскови. Ядки – фъстъци, орехи, бадеми, соя. Консервирани меса. Вино. Шоколад. Подправки за храни, гъби. Вещества попаднали в храните-антибиотици, пестициди, хербициди, дори микроби. Храните играят роля основно при острата уртикария.
• Медикаменти – антибиотици, сулфонамиди (Бисептол), аналгин, индометацин, ибупрофен и подобни, упойки, хинин, серуми, ваксини, контрастни средства и др.;
• Вируси, бактерии и гъбични инфекции – вирусен хепатит, инфекциозни бактериални огнища (зъбни грануломи, хроничен тонзилит, синуити и др.), паразитози и др.
• Насекоми – пчели, оси, паяци, мухи, комари, бълхи и др.;
• Инхалаторни алергени – полени, домашен прах, пух, парфюми и др.

Неалергични фактори: Съпътстващи заболявания – болести на стомаха, червата, чернодробни, панкреатични, бъбречни, ендокринни (хипертиреоидизъм), обменни заболявания (захарен диабет), заболявания на нервната система и др. Вътрешните заболявания създават особен терен, на който изредените по-горе причинители по-лесно предизвикват уртикария.

Физични фактори: Уртикарията може да се предизвика от разнообразни физични фактори от околната среда, напр. механични въздействия (натиск и др.), вибрации, студ (Студова уртикария), топлина, вода, светлина (ултравиолетови облъчвания, слънчеви бани – Слънчева уртикария). Разбира се, появата на уртикария се обуславя, освен от причините, които изброих, още и от много други причини, както и от общата реактивност на организма, от някои негови генетични и придобити особености.

Симптоми:

При уртикарията обривът, който се развива, се оприличава на „опарено” от коприва и се нарича уртика, от латинското наименование на копривата (Urtica urens). Представлява зачервено надигнато над нивото на кожата, плътно петно с различна форма и размери, което се явява бързо и също така бързо се скрива или се премества и е силно сърбящо. Обривите обикновено са много на брой и обхващат големи участъци от кожата на цялото тяло и лицето. При по-тежко протичане могат да се появят и мехури върху петната. Когато подобен обрив се появи по лицето, клепачите или по лигавицата на устата, езика, гръкляна, бронхите, отокът от обрива е по-голям и има опасност от задушаване. Температурата може да бъде повишена, да има и втрисане, поради което народът е нарекъл болестта „Копривна треска”. Понякога уртикарията се съчетава със симптоми от страна на дихателната система (кашляне, задух), сърдечно-съдовата система (понижено кръвно налягане, учестена сърдечна дейност), храносмилателната система (гадене, повръщане, разтройство, болки в корема) и нервната система, затова днес се говори за уртикариална болест.

Видове:

Урткарията най-често протича под 2 форми:

• Остра уртикария – започва бързо, неочаквано, при пълно здраве, придружена от много силен сърбеж и най-често генерализиран обрив и отоци.
• Хронична уртикария - тя е с продължителност над 2 месеца, а може месеци и дори години. Тук сърбежът е по-слаб, отоци липсват, а обривите са по-оскъдни, и се появяват периодично.

Важно е да се знае, че не всеки обрив е алергичен. Затова се говори за Алергична уртикария и Неалергична уртикария. Естествено тази разлика за болния е без значение, защото за него е важно да се излекува. Но за този, който се е заел с лечението тази разлика е съществено да се определи, защото от нея зависи лечението.

Диагностициране:

Обривът при Уртикария е лесно разпознаваем и диагнозата е достъпна и за неспециалисти. Лечението и особено откриването на точната причина изисква много познания и търпение. Съветът ми към боледуващите е да не се уповават на еднократни инжекции и да се надяват обривът сам да изчезне, а да потърсят навреме медицинска помощ, особено ако са налице отоци и общи оплаквания. Да се обърнат към компетентен специалист-дерматолог, който да им помогне дългосрочно да подобрят качеството си на живот.

Paзвитиeтo нa ypтиĸapия чecтo e изoлиpaнo cъбитиe бeз cиcтeмнa peaĸция. Pядĸo мoжe дa бъдe пpoдължeниe ĸъм paзвитиeтo нa aнaфилaĸтичнa peaĸция. Aĸo ce пoявят пpизнaци нa aнaфилaĸcия (нaпp. Xипoтoния, pecпиpaтopeн диcтpec, cĸoвaнocт, гacтpoинтecтинaлeн диcтpec, пpoблeми c гълтaнeтo, oтoĸ нa cтaвитe, бoлĸи в cтaвитe), тpябвa дa ce нaпpaви нeзaбaвeн пpeглeд.

Ocтpa ypтиĸapия

Πpи ocтpa ypтиĸapия, тecтвaнeтo нa aлepгии мoжe дa пoмoгнe зa oтĸpивaнeтo нa cпeцифичнo вeщecтвo или зaдeйcтвaнe нa peaĸциятa. Здpaвeн cпeциaлиcт мoжe дa диaгнocтициpa ocтpa ypтиĸapия, ĸaтo изcлeдвa oбpивa нa ĸoжaтa.

Oпpeдeлянeтo мoжe дa пoмoгнe нa пaциeнтa дa пpeдoтвpaти peцидивитe.

Лeĸapят вepoятнo щe пoпитa:

• ĸoгaтo и ĸъдe зaпoчвa eпизoдът
• дaли e имaлo yxaпвaнe oт нaceĸoми
• дaли пaциeнтът живee или paбoти нa мяcтo, ĸъдeтo мoгaт дa възниĸнaт пoтeнциaлни зaдeйcтвaния, ĸaтo лaтeĸcoви pъĸaвици, xимиĸaли или живoтни

Aлepгичнитe ĸлиниĸи тecтвaт ĸpъвтa и ĸoжaтa нa пaциeнтa, зa дa paзбepaт дaли имa aлepгия ĸъм oпpeдeлeни вeщecтвa, ĸaтo xимиĸaли, пpaxoви aĸapи или няĸaĸвa xpaнa.

Xpoничнa ypтиĸapия

Aĸo ypтиĸapиятa пpoдължaвa пoвeчe oт 6 ceдмици, пpичинaтa вepoятнo нe e външeн, тaĸa чe eĸcпepтитe нe пpeпopъчвaт тecтoвe зa aлepгия в тoзи мoмeнт.

• ĸpъвeн тecт зa пpoвepĸa нa aнeмиятa
• изпpaжнeтe пpoбaтa, зa дa идeнтифициpaтe вcичĸи пapaзити
• тecт зa yтaявaнe нa epитpoцититe (ЕЅR), зa дa идeнтифициpa пpoблeми c имyннaтa cиcтeмa

Фaĸтopитe, ĸoитo мoгaт дa влoшaт cъщecтвyвaщaтa ypтиĸapия, вĸлючвaт:

• aлĸoxoл
• пpиeмaнe нa ĸoфeин
• пpoблeми нa пcиxичнoтo здpaвe, ĸaтo нaпpимep cтpec

Лeчeниe

Много по-често човекът с уртикария действа стандартно, т.е. посещава дерматолог и изпълнява неговите препоръки. Те задължително включват изработване на диета – след като се тестват възможните продукти-дразнители; избор на медикаменти – за локално външно приложение, както и за вътрешен прием. В много случаи спазването на диета или елиминирането на външни дразнители – материи, химикали, са достатъчни за отшумяването на обрива уртикария. При по-упорити състояния, придружени със силен сърбеж, дискомфорт и пр., се дават антихистаминови препарати. Локалните външни продукти облекчават временно кожния дискомфорт и обрив, а при възможни разранявания предотвратяват вторични бактериални инфекции.

Антихистамините са наричани още хистаминни агонисти: те блокират свързването на дразнещите компоненти, т.е. хистамини, с хистаминните рецептори в организма. По този начин се ограничава проявата на пристъпи от уртикария, т.е. зачервяване, обрив и подуване със силен сърбеж. Страничен ефект от лечението на уртикария с антихистамини е сънливостта. Сред най-често използваните антихистамини за системно приложение са ериус, дименхидринат, алергозан, зиртек. Облекчаване на сърбежа може да се постигне с крем/маз от рода на псило балсам, алергозан, фенистил гел, дермодрин маз и др.

• Кларитин. Този антихистаминов продукт може да се приема под формата на таблетки и или на сироп. Действа сигурно при прояви на алергичен ринит, сенна хрема и уртикария. В последния случай намалява интензивността на обрива или го елиминира, успокоява раздразнената и зачервена кожа, редуцира сърбежа. Сиропът може да се дава от двегодишна възраст, а таблетките – от 6-годишна. Дозата и продължителността на приема трябва да бъдат определени от лекар. Медикаментът не се препоръчва при бременност или кърмене.
• Урбазонът е синтетичен кортикостероид; инжекция с урбазон може да бъде препоръчана от лекуващия при тежки случаи на уртикария. Поставянето на мускулна инфекция, или инфузионно – чрез система, може да бъде извършвано само от квалифициран медицински персонал. Дозата и продължителността на лечението се определят от лекуващия, като се отчитат комплекс от условия и фактори.
• Алергозан е познат, класически антихистаминов продукт. Прилага се при редица болестни състояния, характеризирани като алергични реакции – различни видове ринити, кожни обриви – включително уртикария. Ефективен е при алергени от различно естество, провокиращи кожна реакция – медикаменти, храни, химически вещества, както и при уртикария с неустановен причинител. Може да се прилага като системен медикамент – таблетки за перорален прием, или като средство за локално външно приложение, унгвент. Облекчава сърбеж, напрежение, болка в раздразнените от уртикария участъци на кожата.
• Зиртек. Противоалергичен медикамент под формата на таблетки или капки. Зиртек е сред най-препоръчваните медикаменти за перорален прием при хронична идиопатична уртикария. Дозите и продължителността на прием се определят от лекар. Лечението със зиртек е противопоказано при хора с алергия към някой от компонентите, деца под двегодишна възраст, пациенти с бъбречни заболявания и склонни към припадъци и гърчове.
• Ксизал. Този противоалергичен медикамент, подобно на зиртек, действа стабилизиращо при ринити и копривна треска, т.е. уртикария. Таблетките ксизал могат да се дават на възрастни и деца над 6 години. Децата от възрастова група 2-6 години при необходимост се лекуват с ксизал на капки по схемата два пъти дневно по пет капки с малко вода. Не се препоръчва самолечение с ксизал, тъй като приемът може да провокира странични ефекти – нещо, което лекуващият може да предвиди и да предложи по-безопасна схема за лечение на уртикария.
• Фенистил. Вариантите за лечение с фенистил в зависимост от формата на медикамента са няколко – таблетки, капсули, капки, сироп и гел. Течните форми са подходящи за антихистаминова терапия на малки деца, включително бебета над едномесечна възраст – в подходящи дози и под лекарски контрол. Продуктът не се препоръчва за бременни и кърмачки. Фенистил има някои странични ефекти, които трябва да бъдат известни на лекувания предварително. Така например приемът на този медикамент може да причини алергична реакция с увеличаване на обрива, оток, затруднено дишане, задушаване, мускулни спазми.

Кортикостероиди

Медикменти от групата на кортикостероидите се използват при уртикария само при тежки остри състояния или при хронични прояви на уртикария, които не се повлияват от антихистаминово лечение и диети. Дали да се използва кортикостероид, решава единствено лекуващият. Прилагането на медикаменти като урбазон, медрол, дескаметазон, преднизолон трябва да протича под медицински контрол; инжекционните форми се прилагат само от медицински лица.

• Атаракс. Това е психолептик, препоръчван при някои състояния на тревожност, безсъние, необяснимо мускулно напрежение. Паралелно с тези действия атаракс е в състояние да облекчи мъчителния сърбеж, характерен за пристъпите на уртикария. При пруритус или сърбеж специалистите препоръчват прием на една таблетка атаракс от 25 мг дневно, но при необходимост дозата може да се увеличи до 3-4 пъти след консултация с лекар. Медикаментът не е подходящ за бременни и кърмачкиц.
• Дипрофос е глюкокортикостероид, който се прилага при уртикария в инжекционна форма. Употребата му облекчава сърбежа, болката и отока, и ускорява оздравителния процес. Схемата на терапия се определя от лекар в зависимост от характера и интензивността на пристъпа от уртикария. Има някои специални условия за лечение с продукт от този тип, като например интервали между апликациите и продължителност на лечението. Не се препоръчва продължителна терапия; инжекциите могат да се поставят само от медицинско лице.
• Ериус. Противоалергично средство с широко приложение. Предлага се под формата на сироп, филмирани таблетки или таблетки за смучене. Обикновено се препоръчва еднократен дневен прием на определената от лекуващия доза. За разлика от други противоалергични средства, ериус не причинява сънливост.

Ваксина

Поставянето на една ваксина може да провокира някои нежелани реакции, които са известни на лекарите и за които пациентът или семейството следва да съобщават – в случай, че симптоматиката е тревожна. Появата на обриви от типа на уртикария е сред описваните реакции, самостоятелно или паралелно с оток на лицето и/или задух. Счита се, че в подобни случаи става дума за алергична реакция, която се проявява в рамките на първите два часа след ваксинирането.

Уртиплекс е хранителна добавка – комбинация на екстракти от екзотични лековити растения, която подпомага детоксикацията на кръвта и на организма като цяло. Предлага се под формата на таблетки, от които възрастните могат да приемат три пъти дневно по две, а децата – 3х1. Уртиплекс подкрепя стабилизацията на имунната система и антиоксидантната защита; облекчава симптоматиката при пристъпи на уртикария – сърбеж, болка, усещане за оток на проблемните кожни участъци.

Уринотерапията е един от компонентите на комплексно алтернативно лечение при уртикария. Паралелно с уринотерапия може да се прилага акупунктура, климатолечение, занимания с йога, физически упражнения и пр. Съществен елемент е грижата за очистването на организма от токсини, които на практика са в основата на проблема. При уринотерапия материалът може да се прилага външно и вътрешно. Има доста спорове около пиенето на урина, т.н. амароли. Подходът има и привърженици, и отрицатели, но това е твърде голяма тема и не е за тук. Принципно прясната урина има антисептично действие, неслучайно народната медицина препоръчва одраскано, охлузено или наранено място да се “напикае”. Компреси с урина облекчават обриви и сърбежи, а приготвената по специален начин урина за вътрешен прием съдейства за очистването на организма.

Димиста е назален спрей – комбинация от антихистаминов компонент и кортикостероид. Препоръчва се при алергичен ринит, но при по-продължителна употреба може да провокира нежелани странични ефекти. Сред тях са пруритус – сърбеж, кожни обриви, включително от типа копривна треска или уртикария.

След антибиотик (напр. пеницилин)

В редица случаи при пациенти, лекувани с антибиотици, последица от терапията може да бъде обрив и това означава свръхчувствителност или алергия към съответния медикамент. Най-често уртикария се наблюдава при терапии с пеницилин, ампицилин, цефалоспорин. Такъв тип реакция може да се наблюдава дори в случаи, когато алергенът се намира в храна – например мляко или месо от животно, което е било лекувано с антибиотик. Характерният обрив тип уртикария може да се появи веднага след прилагането на антибиотика, но може реакцията да бъде отложена във времето.

След ибупрофен

Уртикария е наблюдавана и като следствие от лечение с нестероидни противовъзпалителни продукти – ибупрофен, аспирин, индометацин. Счита се, че това не е истинска алергична реакция, а само проява на свръхчувствителност. Все пак нестероидните противовъзпалителни и по-точно аспирин и ибупрофен могат да усложнят вече съществуващи медикаментозни алергии и по-лесно да се стигне до пристъпи на уртикария. Aĸo имa пoдyвaнe нa eзиĸa или ycтнитe или aĸo дишaнeтo cтaвa тpyднo, лeĸapят мoжe дa пpeдпишe eпинeфpин aвтoинжeĸтop, нaпpимep ЕріРеn, в cлyчaй нa cпeшнocт.

Дoмaшнo лeчeниe

Tpигepитe нe пpичинявaт пpoблeмa, нo мoгaт дa влoшaт cимптoмитe, тaĸa чe пaциeнтитe тpябвa дa ce oпитaт дa ги идeнтифициpaт и избeгнaт.

Toвa мoжe дa вĸлючвa:

• въздъpжaнe или cпиpaнe нa aлĸoxoлa
• избягвaйĸи oпpeдeлeни мeдиĸaмeнти
• избягвaнe нa cтpeca, aĸo e възмoжнo, мoжe би c мeдитaция или тexниĸи зa peлaĸcaция
• избиpaйĸи няĸoи caпyни, ĸpeмoвe зa ĸoжa и миeщи пpeпapaти.

Избягвaнeтo нa oпpeдeлeни xpaни мoжe дa пoмoгнe. Xpaнитe, зa ĸoитo e извecтнo, чe пpeдизвиĸвaт пpoизвoдcтвoтo нa xиcтaмин, вĸлючвaт cпaнaĸ, pибa, ĸиceлo мляĸo, pибa, дoмaти, пpepaбoтeни, мeco, шoĸoлaд и ягoди.

Haмaлявaнe нa cтpecът

Eднa oт пpичинитe зa ypтиĸapия, ĸoйтo мoжe дa влoши cимптoмитe, e eмoциoнaлният cтpec.

Eднo пpoyчвaнe пpeз 2005 г. e cвъpзaнo cъc cтpecoви cъбития oт живoтa, ниcĸa пoдĸpeпa oт cтpaнa нa ceмeйcтвoтo, бeзcъниe пpи 75 yчacтници.

Учeни ca oбяcнили, чe „xpoничният cтpec мoжe дa дoвeдe дo нapyшaвaнe нa peгyлaциятa нa мeдиaтopитe и дa изocтpят пaтoфизиoлoгиятa нa възпaлитeлнитe зaбoлявaния“. C дpyги дyми, ĸoгaтo чoвeĸ e пoд cтpec, възпaлитeлнитe peaĸции вepoятнo щe ca пo-тeжĸи пpи чoвeĸ, ĸoйтo e пoдaтлив нa тoвa. Πo тoзи нaчин ĸoшepитe или ypтиĸapиятa мoгaт дa бъдaт cвъpзaни cъc cтpeca.

Haй-дoбpoтo лeчeниe e дa oтĸpиeтe пpичинaтa и дa я пpeмaxнeтe

Aĸo пpичинaтa зa ypтиĸapия мoжe дa бъдe идeнтифициpaнa, нaй-дoбpoтo лeчeниe e дa ce избeгнe cпycъĸa или дa ce eлиминиpa:

• Xpaни: He яжтe xpaни, ĸoитo ca идeнтифициpaни, зa дa пpичинят cимптoмитe ви.
• Tpeтиpaнe или нaдpacĸвaнe: Избягвaйтe cypoви caпyни. Чecтитe бaни мoгaт дa нaмaлят cъpбeжa и нaдpacĸвaнeтo – блaгoпpиятни, зaщoтo cъpбeжът и нaдpacĸвaнeтo мoгaт дa нaпpaвят ĸoшepитe дa ce чyвcтвaт пo-злe.
• Πocтoяннo нaлягaнe: Избягвaйтe тecни дpexи. Bъзпaлeниeтo пoд нaлягaнe мoжe дa ce oблeĸчи чpeз нoceнeтo нa cвoбoднo пpилeпнaли дpexи.
• Teмпepaтypa: Aĸo paзвиeтe ĸoшepa, ĸoгaтo cтe излoжeни нa cтyд, нe плyвaйтe caми в cтyдeнa вoдa и винaги нoceтe eпинeфpин aвтoинжeĸтop. Избягвaйтe излaгaнeтo нa cтyдeн въздyx и изпoлзвaйтe шaл oĸoлo нoca и ycтaтa cи в cтyдeнo вpeмe. Aĸo тpябвa дa cтe нa cтyдa, нoceтe тoплo oблeĸлo.
• Излaгaнe нa cлънцe: Hoceтe зaщитнo oблeĸлo; пpилaгaйтe cлънцeзaщитeн ĸpeм.
• Лeĸapcтвa: Увeдoмeтe нeзaбaвнo cвoя лeĸap или фapмaцeвт, aĸo пoдoзиpaтe, чe ĸoнĸpeтнoтo лeĸapcтвo пpичинявa ĸoшepитe ви.

Билколечение

Ето кои са домашните средства и билки, с чиято помощ можем да овладеем агресивен обрив и да си спестим неприятните преживявания:

• Студен компрес. В повечето случаи при уртикария помагат хладните душове или студените компреси. По този начин кръвоносните съдове се свиват и се ограничава появата на нови обриви. Може да се направи студен компрес, като се намокри парче памучен или ленен плат със студена вода, изстиска се добре и се положи върху проблемната зона. По-сериозна работа върши компресът с натрошен лед: няколко кубчета от фризера се раздробяват и разстилат на тънък пласт, след което компресът се полага върху раздразненото място и се държи около 5-10 минути. Тази операция се повтаря на всеки 2-3 часа. Важно е да се запомни, че ледените кубчета не бива да се полагат директно върху кожата – а само във вид на компрес, за да може ледът да действа опосредствано. Има и такива форми на уртикария, при които повлияването е с обратен знак: такава уртикария се влошава от ниски температури и студена вода, и обратно – затоплянето действа положително за овладяване на симптоматиката.
• Ябълков оцет. Когато стане дума за лечение с ябълков оцет трябва да знаете, че не говорим за масовата стока в бакалията. Става дума за органичен – суров, нефилтриран ябълков оцет, който не е претърпял химически обработки. За лечение на уртикария той може да се използва най-малко по три начина/.
• 1-2 чаши ябълков оцет се добавят в хладка вана, където можем да полежим веднъж дневно за по 15-20 минути;
• Смесваме студена вода и оцет в пропорция 1:1 и изплакваме мястото с обрив по няколко пъти дневно;
• В чаша студена вода добавяме чаена лъжичка ябълков оцет и малко мед. Две чаши от разтвора дневно ще балансират имунната система и ще помогнат на организма да се справи с проблема. Използването на ябълков оцет при уртикария действа и противомикробно, спестява опасността от вторична бактериална инфекция след разчесване на сърбящата кожа.
• Сода бикарбонат. Мъката уртикария не винаги се преодолява само с билки и домашни средства. Популярната хлебна сода, която отдавна се използва не само за кулинарни цели, е в състояние доста да облекчи неприятните усещания при уртикария. Содата неутрализира възпалението и успокоява сърбежа по един прост начин: Смесваме една част сода с три части вода и с помощта на мек тампон нанасяме разтвор върху възпалената кожа. След 1-2 минути изплакваме с хладка вода. Другият вариант, ако е засегната по-голяма площ от кожата, е да си направим содена вана – пълним ваната с хладка вода, изсипване половин чаша сода и разбъркваме хубаво, след което се топваме за десет минути. Прави се веднъж на ден, следва хладен душ.
• Овесените ядки и овесената каша са не само суперполезна храна, но и чудесно средство за лечение на кожни проблеми. Не прави изключение лечението на уртикария. Казват, че помага ваната с овесена каша: тя се приготвя от 1-2 чаши фино смлени овесени ядки, които се попарват и се разбиват с хладка вода във ваната. Водата придобива вид на мляко – внимавайте, когато влизате или се изправяте, защото дъното става хлъзгаво! Престоят в такава вана е 15-20 минути, може да се прави два пъти дневно. Овесената добавка действа противовъзпалително, подобрява антиоксидантната защита на организма и трансдермално внася богат състав от витамини и микроелементи. Ако проявата на уртикария е единична и няма необходимост от цяла вана, може да се приготви лечебна смес за локална употреба: половин чаша фини овесени ядки се заливат с малко вряла вода, да се получи гъста маса. След като изстине, тя се полага върху обрива и се държи половин час. Измива се с хладка вода. Операцията е само веднъж на ден.
• Алое вера. Противомикробно и противовъзпалително действие върху кожата упражнява и гелът от алое вера. Можем да си помогнем с продукт от биомагазин или с прясно изцеден гел от листа на алое. Идеята е гелът да се положи върху обрива, докато образува тънък филм; държим го 20-30 минути и отмиваме с хладка вода. Тази процедура може да се прави 2-3 пъти на ден.
• Босилек. Това лековито растение помага и при уртикария, може да се избере един от няколкото известни начини:

1. Изцедете сок от прясно откъснати стъбла босилек и ги размажете върху обрива; изчакайте да изсъхне и няколко минути след това изплакнете с хладка вода;
2. Нагрейте на котлон няколко цели стръка босилек, изчакайте да поизстинат, размачкайте и ги наложете върху обрива;
3. Направете запарка от босилек – супена лъжица билка на една чаша вряла вода; охладете и използвайте за изплакване на болната кожа 2-3 пъти дневно.

• Мента. При случаи на уртикария, причинена от стрес, е добре да се пие чай от мента или букет – мента с маточина, бял равнец, босилек, лавандула, валериана. Запарка от мента – супена лъжица суха мента за чаша вряла вода, може да се използва за компреси на мястото с уртикария. Компресът се държи десетина минути и се прави 1-2 пъти на ден.
• Женското биле – сладник или сладък корен, помага при доста проблеми на храносмилането и отделителната система, стабилизира имунната система и се противопоставя на алергични реакции. Едно от приложенията на билката, от която се използва основно подземната част, е свързано с кожни раздразнения и болести. Билката има противовъзпалително и успокояващо действие, затова има място при лечението на уртикария – успокоява сърбежа и подпомага възстановяването на нормална кондиция за кожата с неприятни обриви. Използването на сладника е просто: сух корен от билката се стрива на прах и с него се обработва мястото с екзема. Това се прави всеки ден, докато се почувства подобрение.
• Куркума. При уртикария се спазва специална диета – това е едно от условията за лекуване успешно. Добре е в тази диета максимално да се застъпи използването на куркума. Лековитата подправка трябва да се добавя в ястията максимално – това не само ще подобри вкуса им, но и ще има лечебен ефект при уртикария. Ефектът се дължи на свойствата на подправката да действа като антибиотик, да прочиства рани и раздразнени места по кожата и да насърчава възстановяването на здравия епител.
• Старата стипца има доказано положително въздействие върху кожата. Тя оказва антибактериален, подсушаващ, стягащ и противовъзпалителен ефект. С помощта на стипца на прах, добавен в кремове, емулсии и лосиони, могат да се обработват кожни зони с уртикария и това да облекчава неприятните симптоми. Обогатените със стипца мазила помагат по-бързо да се преодолеят пристъпите на уртикария.
• Коприва. Звучи странно да лекуваш уртикария – копривна треска, с коприва. Но е факт. Сполучлив вариант за премахване на сърбеж от уртикария е чаят или запарката от коприва: чаена лъжичка от билката в сухо състояние се залива с 250 мл вряла вода, изчакват се 10-15 минути и се прецежда. Пие се на глътки 2-3 пъти на ден.
• Сок от краставица. Народната медицина препоръчва сока от прясна краставица за облекчаване на сърбеж от уртикария. Мястото с обриви се намазвd с прясно изцеден сок от настъргана краставица. По-лесно е направо една прясна краставица да се нареже на кръгчета и те да се подредят върху мъчителния обрив.
• Дивият чесън за много от съвременните хора е неизвестно растение, и напразно. Това е уникална билка, която практически доближава качествата си до тези на представата за панацея. Има множество приложения, външно и вътрешно. Така например трудно зарастващи рани ускоряват изчистването и затварянето си, ако се мажат всеки ден с прясно изцеден сок от див чесън. Вътрешното приложение на дивия чесън – пресен или приготвен под формата на чеснова ракия, вино или подправка към ястия, оптимизира функциите на всички вътрешни органи, балансира имунитета и подобрява кръвообращението. В Западна Европа това растение се използва като мощно средство за пречистване на кръвта и лечение на кожни заболявания – спасява от всякакви обриви, включително упорити уртикарии. Добре е при такъв проблем да се приготви ракия с левурда ето така: в бутилка с широко гърло се пълнят нарязани листа от билката, без да се тъпчат. Залива се с ракия или водка до гърлото и се оставя на слънце за две седмици. След това се прецежда и прибира, използва се профилактично и като част от комплексна терапия на уртикарии: приемат се 3-4 пъти дневно по 10-15 капки от ракията, разтворени в малко вода.
• Петолистник или блатен петолистник е лековито растение, което често е включвано в лосиони и кремове за лечение на кожни и ставни проблеми. Има антисептично и обезболяващо действие, при третиране на кожни участъци – ускорява възстановяването на нормалната епителна тъкан. Действието на екстракта от петолистник се дължи на съдържанието от флавоноиди, сапонини, дъбилни компоненти, етерично масло и органични киселини. Познати продукти с петолистник, които се препоръчват при уртикария, са кремовете Витасин и Живокост.
• Кромидът е класическо лечебно средство, прилага се при редица болестни състояния под различна форма. Разчита се на очистващото му и антисептично действие. Петър Дънов например препоръчва при уртикария пречистване и стабилизиране на имунната система, като всеки ден се изяждат по две глави печен кромид лук – това се прави преди хранене на обяд и на вечеря. Кромидът се хапва без добавки, безсолен и без хляб.
• Благотворно при уртикария е действието на лучения сок. Както е известно, лукът ишма антимикробно и антиалергично действие. Прясно изцеденият лучен сок, нанесен върху болезнени обриви при уртикария, облекчава и съдейства за по-бързото им лечение. Ако не е възможно веднага след появата на уртики да се направи сок, може просто да се нареже прясна глава кромид на шайби и – леко смачкани – те да се наложат за по няколко минути върху обрива.
• Пелинът или белият пелин също е лековито растение с широко приложение в народната медицина. Изсушена билкова маса, набрана по врме на цъфтеж, може да се стрие на прах, но в малки количества – бързо изветрява. Препоръчва се прием веднъж дневно, половин час преди хранене, като дозата се увеличава всеки ден: започва се от една щипка и се стига до половин супена лъжица. Този лечебен цикъл се изпълнява в продължение на две седмици. Всъщност приемът на пелин на прах върви паралелно с прием на тинктура от зелени орехчета и карамфил – т.н. комплект “тройчатка” за детокс и против паразити. Такъв тип прочистване на организма в много случаи помага на тялото да се справи и с неприятната уртикария.
• Копър. Ползва се свеж сок от зеленото растение. Той се извлича от много добре измити стръкове и с помощта на чиста салфетка се налага върху обривите за 30 минути. Намалява сърбежите.
• Червена детелина. Аналогични апликации се правят от цвят и стрък на червена детелина. Сокът се получава чрез пускане на растението през месомелачка и след това – изстискване през марля. Сокът се налага върху обривите за 30 минути.

Хранителен режим

Обикновено причина за появата на уртикария е храна, която причинява описания тип алергична реакция. На принципа на изключването може да се установи коя точно е опасната храна; най-често уртикария причиняват шоколад, меса и месни изделия, прясно мляко, яйца, цитруси, мъхести плодове, бобови култури, хайвер, орехи и какао. Пържената храна, оцветители и пикантни подправки, консерванти и солено също могат да се окажат дразнители.

Ако проявите на уртикария се реализират в ситуации на стрес, на нервна почва, помагат чайове с успокояващ ефект: бял равнец, валериана, мента и лавандула, маточина.

Прекомерната употреба на алкохол може да стане причина за появата на характерния обрив при уртикария. Обикновено обривите от този вид преминават след 24 часа, настъпва успокояване паралелно на разграждането на алкохола. Ако състоянието не се подобрява може да се приложат антихистамини.

И децата могат да страдат от пристъпи на уртикария, случва се дразнителят и причината за това състояние да е прясното мляко. Ако пристъпите са тежки и засегнатата кожа е доста голяма като площ, се налагат мерки за предотвратяване на възможен шок. Овладяването на заболяването става чрез еднократно третиране с епинефрин, след което се изработва програма за дефиниране на алергените и трябва да се изработи програма за хранене. Диетата е сигурен начин да се предотвратят чести пристъпи на уртикария.

Когато болестното състояние е хронично, специалист дерматолог трябва да назначи лекарствена терапия. Хронично е състояние, което продължава над 6 седмици. Терапията е първоначално с антихистамини. Възможно е това да не даде резултат, което обикновено създава условия за препоръчването на кортикостероиди. Тази група лекарства обаче не могат да се прилагат продължително поради възможни токсични ефекти. Вариант на дългосрочна терапия е и прилагането на циклоспорин по индивидуална схема.

При остра уртикария

Препоръчва се храненето при остра уртикария да се базира на следните продукти:

• Зърнени с изключение на пшеница;
• Кисело-млечни (без добавки);
• Леки сирена
• Немазно месо (говеждо, пилешко, пуешко);
• Зеле без червеното, тиквички, тиква, зелен грах и фасул, копър, магданоз;
• Ябълки без тези с червена кора, круши, бели череши;
• Кр.масло, рафинирани растителни масла;
• Пълнозърнест хляб.

При хронична уртикария

Често тя се съпътства с патологични състояния на стом.-чревния тракт, жлъчния межур и ч.дроб. А уртикарията се появява паралелно с обострянето на основното заболяване. Затова в такива случаи специалист назначава лечебна диета, синхронизирана с основната патология.

Обичайно се ограничава употрябата на мазнини, сол и течности. Разрешени са немазните меса и риби, обезмаслените млечни, кашите и вегетарианските супи. Забранени – сладки храни, кафе, шоколадови изделия и алкохол.

Диета след уртикария

Хипоалергенната диета се съблюдава не по-малко от месец след изчезване на обрива. Изключените храни се връщат постепенно и в миниатюрни количества. Следи се дали някоя храна няма да даде рецидив на заболяването.

Хомеопатия

Хомеопатичните продукти са надежден вариант да се избегнат кортикостероидите при лечението на уртикария. Освен това хомеопатичното лечение въздейства не само върху симптоматиката, т.е. външните прояви на болестния проблем, но и цялостно върху поразения организъм. Лекар хомеопат трябва да определи кой от известните продукти е подходящ за конкретен пациент – в зависимост от възможния причинител на уртикария, възраст и здравословно състояние на пациента. Най-често прилаганите хомеопатични медикаменти са Apis Mellifica, Arsenicum Album, Natrum Muriaticum, Rhus Toxicodendron, Urtica Urens, Sulphur.

Уртикария и дерматит, екзема

Дерматитът се нарича поражение на кожата, най-често с автоимунен характер. Той е или причина за уртикария, или съпътстваща патология. Съчетанието на уртикария с дерматит е характерно за децата. При 1/3 от от малчуганите в ранна възраст, страдащи от уртикария, се отбелязва атопичен дерматит. Това свидетелства, че патогенезата е сходна. В основата стои неадекватен отговор на имунната с-ма. Дерматитът може да възникне и като вторично заболяване, на фона на алергична уртикария.

Уртикария и диабет

Диабетът е неадекватно усвояване на глюкозата от тъканите. В кръвта се повишава концентрацията й над 5.5 милимола на литър и се развиват многочислени нарушения на ниво микроциркулация. Вследствие на това протичат нарушения в храненето на тъканите и снижение на устойчивостта им към инфекции. В крайна сметка диабетът води до снижение на имунитета, на фона на което се обострят хроничните заболявания и се развиват нови. На фона на снижен имунитет и ниска резистентност (устойчивост) на кожата се явяват дерматити, по-рядко – уртикария. Обичайно място за обриване при захарен диабет са стъпалата, коленните стави и дланите. Обяснява се с това, че тези зони от тялото са най-периферните за тялото. В тях кръвообращението се осъществява най-лошо, което става почва за появата на обрив. Кожното изменение при захарен диабет, както и при другите заболявания, представлява ситен мехурчест обрив.

Уртикария и хепатит

Хепатит се нарича възпалително поражение на черн.дроб, основно провокирано от вирусна инфекция. Различават се тип А, В и С. Тази патология е един от факторите на риска за поява на уртикария.

Първо, при хепатита се отбелязва недостиг на някои витамини – А, Е, К. Особено А и Е са значими за съхранението на целостта на кожното покритие. Когато те са недостатъчни, тъканите стават по-уязвими. Именно затова витамините се прилагат в лечението на уртикария.

Втората причина се заключава в дисфункция на имунната с-ма, каквато се отбелязва при хепатита. Тя е допълнителен фактор за поява на уртикария.

Уртикария и гастрит

Гастритът и другите патологии на стом.-чревния тракт понякога могат да станат провокатор на уртикария – най-често на холинергичния тип. Обяснява се с това, че при тези болести се формира повишена чувствителност към ацетилхолина (медиатор на нервните тъкани). Именно тази аномална чувствителност лежи в основата на холинергичната уртикария или сърбящата дерматоза. Атаката на ацетилхолина води до формирането на множество сърбящи образувания по кожата.

Уртикария и херпес

Само в изключителни случаи херпесът може да доведе до уртикария. Условието е да са налице слаб имунитет и предразположение към алергии. Също така херпесът идва при хронична форма на уртикария. Много често тези две заболявания могат да проявят идентични симптоми – малки сърбящи мехурчета.

Уртикария и левкоза

Левкозата е злокачествена патология на кръвотворната система, по народному наричана рак на кръвта. Понякога тази патология може да се съпровожда с изменения от страна на кожата. За левкозата е характерно повишено потене, почервеняване и малки петна по кожата. Тези елементи в основата си се явяват проява на повишената склонност към кръвотечения. Понякога те могат погрешно да се приемат за уртикария. Обаче съчетанието на уртикария и левкоза не се изключва. То е характерно за пациенти със склонност към алерг. отговор.

Усложнения и последствия

Уртикарията, както и всяко друго заболяване, може да стане причина за различни усложнения на физическо и психическо ниво.

Различават се следните последствия от уртикария:

• Оток на Квинке – най-опасното последствие, особено ако засегне дихателния процес. Както отбелязахме, това заболяване без лечение носи риск от летален изход;
• Бактериална инфекция – разпространено последствие от уртикария. Развива се върху поразената зона от кожата при остри форми на болестта, когато върху тялото на пациента се появяват изразени големи мехури. Заради присъединяването на бактериален процес, на кожата възникват гнойници и фурункули, които могат да бъдат болезнени;
• Депресия – наблюдава се при около 15% от възрастните пациенти с хронична уртикария. Причините са недоспиване и лош сън заради сърбежите нощно време. Освен това обривът е козметичен дефект, който влияе на себеоценката на болния и води до отрицателни емоционални преживявания.

При малките деца има и допълнителна опасност – родителите може да приемат за уртикария проявите на други сериозни патологии, разпространени при децата – морбили, рубеола, скарлатина. Изриването има общи характеристики. Заради сходството, на родителите се препоръчва консултация при всяка подобна проява.

Прогноза:

Идeнтифициpaйтe eтиoлoгиятa нa ocтpaтa ypтиĸapия, aĸo e възмoжнo. Aĸo пoдтиcĸaщият aгeнт мoжe дa бъдe идeнтифициpaн, инcтpyĸтиpaйтe пaциeнтa дa гo избeгнe. Ocнoвнaтa цeл e дa ce ĸoнтpoлиpa тeжecттa нa ocтpи ypтиĸapийни лeзии, дoĸaтo пpoцecът ce peшaвa в пpoдължeниe нa 4-6 ceдмици.

Уртикария при децата

От 5 до 7% от учениците страдат от една или друга форма на уртикария. До около 3 години преобладава острата форма. В диапазона от 3 до 13 години се срещат и острата, и хроничната форма. При кърмачетата уртикарията е честа причина за спешни състояния. Затова е практика те да се хоспитализират.

Като правило, острата уртикария се отбелязва при склонни към алергии деца. Всяко пето, попаднало в болница с остра уртикария, страда също така и от атопичен дерматит. При повече от половината хоспитализирани малчугани се отбелязват други алергични реакции.

Симптоми при децата

Ключов симптом при детската уртикария е обривът във формата на подкожни образувания, изпълнени с течност. Когато в тялото проникне алерген, започва изработването на много хистамин, който прави съдовите стени чупливи. Вследствие на това в кожното покритие се събира много течности, появяват се отоци и мехурчета. При усложнените форми кожните изменения се допълват с изменения на дихателната, храносмил. и други с-ми.

Особености на кожните изменения

Обриването при децата възниква внезапно и не се съпровожда с каквито и да било предварителни симптоми. По тялото на детето излизат релефни мехурчета. Те са с изразен розов или червен цвят. Любимо място на обривите са кожните гънки и зоните, където кожата контактува с дрехи. Други обичайни места са дупето, от вътрешната страна на лактите.

При слаб натиск в центъра на обрива се появяват малки, плътни, бели, леко издадени възелчета. Характерна особеност е зверският сърбеж, който провокира детето да разчесва местата. В резултат мехурчетата се увеличават и по размери, и по обхват на повърхността, а отгоре се формират червени корички.

Отличителните признаци на обрива при децата са:

• Обривът избива без предизвестие и рязко изчезва;
• На конкретен участък от тялото обривът се задържа не повече от 2 часа, само по изключение – до 48 часа и после се „мести“ на друго място;
• При разчесване елементите на обрива могат да се слеят, формирайки големи твърди мехури;
• Отокът има неправилна форма, но неговите краища са ясно очертани;
• След като обривът изчезне, на кожата не остават белези, пигментация или други следи.

Уртикария при кърмачетата

Уртикарията при децата във възрастта до 1 година е разпространено явление. По данни на статистиката, с тази патология се сблъсква всяко пето бебе, по-често – момиченцата.

В преимуществена част от случаите появата на характерния за уртикарията обрив при децата е свързана с въздействието на хранителен алерген. Той би могъл да постъпи и от менюто на детето, и от менюто на кърмещата майка.

Също толкова разпространен съпътстващ фактор са разните инфекции – при около 60% от кърмачетата, засегнати от уртикария. Съществуват и други причини, които провокират това заболяване във възрастта до 1 година. Най-съществените са:

• физически фактори (горещина или студ, сух въздух, синтетични тъкани, триене с памперса);
• химически вещества (козметика и средства за грижа за детската кожа, праховете за пране и омекотителите);
• лекарства (антибиотици, средства против възпаления, витамини);
• компоненти, поемани при дишането (прах, полени, цигарен дим, пух);
• ухапвания от насекоми (комари, буболечки, пчели).

Прояви при кърмачетата

Ключов признак е неголемият размер на сърбящите мехурчета с ярък червен цвят. За сметка на малките си размери, те излизат в огромно количество, образувайки големи плътни обриви по тялото на детето.

Приоритетно обривът излиза на лицето (брадата и бузите), ръцете, раменете, гърба, дупето. Той мигрира по тялото, изчезвайки за 2-3 часа от една зона на тялото и появявайки се на друго място. В отделни случаи обривът може да остане до 2 денонощия. А появата му настъпва стандартно до 120 мин. след контакта.

Освен обривът, при бебетата се разваля апетитът, кожата се изсушава, понякога – диария или повръщане. Заради сърбенето те стават неспокойни, плачливи, спят лошо, изглеждат апатични и вяли.

Лечение при кърмачета

При бебетата уртикарията рядко минава в хронична форма. Обратното – минава до 3 дни. Терапията се състои в премахване на алергена, като заедно с това се назначават облекчаващи средства за сърбежа (мазила без хормони в състава си) и такива, които укрепват общото състояние на детето. Понякога се прави клизма за ускорено почистване на тялото от приетата алергична храна. Само в най-утежнени случаи се минава на антихистаминови препарати.

Видове уртикария

Освен остра и хронична, уртикарията се дели и според провокиращия фактор. Най-известен е слънчевият дерматит, наричан още алергия от слънце. Но обривът от студ, макар и не така познат, не е по-рядък.

Слънчева уртикария, соларна. Алергенът са преките слънчеви лъчи. Такъв обрив се е появявал поне един път в живота на една пета от възрастното население, което го отнася към разпространените патологии. Обривът излиза, когато склонен към това заболяване човек се изложи на слънце за двайсетина минути. Колкото по-дълго се пече, толкова по-силно се изявяват симптомите. Мехурчетата, свойствени за слънчевия обрив, се отличават с неголеми размери от няколко милиметра. При тежките форми отделните елементи се увеличават до 1–2 см. Те са розови, по края очертани с червена линия. Сърбежът е силен. Зоната на локализация е изложената на слънче без защита. По-рядко се явяват висока темпер., задух, гадене, слабост, повръщане.

Днес се различават външни и вътрешни фактори за появата на слънчев обрив.

Външният фактор са разни химикали, присъстващи в състава на козметики като дезодоранти, овлажняващи кремове, парфюми (особено съдържащите етер.масла от лавандула, ванилия, сандал). Обривът, появил се по такава причина, има ясни очертания.

Към вътрешните причини се отнасят токсините, образувани в тялото заради дисфункция на някои органи като бъбреци, черен дроб, щитовидна жлеза. Тук спадат и медикаментите. Сред опасните в този смисъл са:

• Нестероидни противовъзпалителни препарати;
• Тетрациклиновите антибиотици;
• Оралните средства за контрацепция;
• Антидепресантите.

Обривът по вътрешна причина се отличава със симетрично разположение върху тялото.

Студова уртикария

Факторите, които провокират появата на обрив, са сняг, дъжд, студен въздух, студена храна и напитки, студен душ, течение – всичко, което води до спад в телесната температура.

Особеното при студовата е, че има бърза и бавна форма. При първата обривът избива почти веднага при контакт със студа. При втората излиза след 9-10 часа.

Размерът на обрива е разнороден – от малки плоски мехурчета до плътни петна, покриващи големи участъци от кожата. Той излиза в зоната на контакта – бузи, ръце, шия. Други обичайни места са краката под коленете и от вътрешната страна на бедрата.

Съпътстващите симптоми на студовата уртикария са до голяма степен специфични – освен гаденето, задухът и повръщането, идват срив в налягането, виене на свят, болки в тила, оток (най-често на езика и лигавицата на устата) и най-специфичното – парализиране на лицевите и шийните мускули.

В някои случаи студът причинява не мехурчета, а горещи на пипане петна с неголеми възелчета. Такива признаци са характерни за атипичната форма. В повечето случаи ясно е изразен и болеви синдром, който засяга мускулите и ставите. Втрисането и общата слабост също са типични.

Защо човекът реагира така на студа – съвременната медицина не знае. Една от версиите е наследствена аномалия в структурата на протеините, поради която студът ги трансформира в такава форма, че имунната с-ма ги възприема като непознато тяло.

Аквагенна уртикария (от вода)

Много рядка, по-характерна за възрастни хора. Нейна особеност е прогресирането – с времето обривите се появяват все по-често и по-често, като симптомите са все по-ярки.

Относно причините, нека отбележим, че човекът няма алергия към водата, а към химичните съединения в нея. Но тъй като в природата водата не е чиста, алергията се появява и от водопроводна, и от дъждовна вода, дори от сняг. Най-любопитната причина е собствената пот на пациента. Във всички случаи истинската причина за обрива е не водата, а някоя от следните:

• Отслабен имунитет (най-често заради препарати, потискащи имунната функция);
• Болести на черен дроб и/ или бъбреците от хроничен тип;
• Дефицит на имуноглобулин Е.

Специфика на обрива при аквагенна уртикария: червени болезнени петна, визуално напомнящи следи от опарване. Ако с водата е контактувало цялото тяло (например при къпане), обривът излиза на местата с най-голяма чувствителност – сгъвките на коленете и лактите, вътрешната част на бедната. Съпътстващ симптом често е изсушаване на кожата, което усилва сърбежа. Самото покритие губи еластичност и се случва нацепване – врата за бактер. инф. Други специфични допълнителни симптоми са кашлица и почервеняване на лигавиците  на очите.

Хранителна уртикария

Реакцията е характерна за кърмачетата в периода на захранването. При по-големи деца също се проявява, докато при възрастните се среща крайно рядко и протича като хронична форма на фона на хронични разстройства на храносмилателната система.

При малките хранителната уртикария представлява ярко червени петна с неголям размер, които силно сърбят. Тази разновидност по-често от останалите прераства до оток на Квинке (приоритетно при възрастни пациенти). Обичайно отичат бузите, гърлото и клепачите. Разпространена проява е дисфункция на храносмил. тракт. Пациентът се жалва от неприятно усещане в стомаха (понякога силни болки), повръщане, диария, гадене.

Пациентът може да направи реакция към един-единствен продукт или към няколко различни. Традициционни алергени са пълномасленото кр.мляко, яйцата, какаото и шоколада, медът и други пч.продукти, ядки, цитруси ред плодчета с червен цвят (особено ягоди, домати). Глутенът също се числи в този ред, но имунната реакция срещу него по-рядко се изразява в обрив, а има доста други определящи симптоми катохраносмилателен, хормонален и неврологичен дисбаланс.

Отделно някои храни способстват за по-ярката проява на симптомите на болестта – кафе, остра и пикантна храна, алкохол. Голямо значение имат веществата, добавяни за увеличаване на срока на годност на храните иза по-добър вкус, аромат, вид и т.н.

Дермографска уртикария

Другото й име е дермографизъм или писане по дермата – защото при механично триене остават линии, които са релефни и зачервени. Сигурно някога сте се одирали с химикал – под мастилената следа често се открива издигнат над повърхността на кожата ръб, който е червен и болезнен при пипане. Този вид уртикария е доста разпространен. Характеризира се с незабавна поява и бързо изчезване, често без терапия.

Подбен рисунък могат да оставят релефен чорапогащник, дантелени ръкавици, одиране с молив и т.н.

Главният признак на този вид уртикария е линейният рисунък и наличието на механично въздействие. При бързия тип симптомът се проявява веднага, но има и забавен тип, когато линейните възпаления идват от продължително раздразване на кожата.

Цветът на обрива е светъл, а околните тъкани варират от розови до тъмно червени. Но има форма на дермографизма, при к оято линиите са бели. Те си личат по отока и релефността.

Неизменен симптоми при тоза форма е сърбежът, градиращ нощем. Влошаване на състоянието се наблюдава крайно рядко.

Не съществуват конкретни фактори, които причиняват дермографизъм. Изтъкват се наследственост, изменения на щитов.жлеза, язви и някакъв вид изтощение, но всички те са предположения.

Идиопатична уртикария

С това наименование се означават всякакви обриви, чиято причина не е установена. По-често прилича на голяма бяла папула, поставена в зачервена окръжност.

В тази група влизат обриви, които не изчезват над 6 месеца. Тук също причините са неизвестни, така че по-често става въпрос за хронична идиопатична уртикария. Генеларизирана – когато обхваща цялото тяло.

Обриви по цялото тяло

Изброените разновидности са крайно редки при децата – не повече от 1% от всички диагностицирани случаи. Хроничната уртикария може да е постоянна или рецидивираща. Винаги ключов симптом е обривът. В сравнение с острата форма, тук той е не така обилен, по-плосък и с ясно очертани граници. Визуално елементите приличат на ухапване от насекомо. В началото те са розови или червени, а с времето изсветляват.

Понякога при обострянето на рецидивираща уртикария се стига до 37.5 град., до обща слабост, умора, главоболие. При отсъствие на адекватно лечение рецидивиращата форма преминава в постоянна. Още по-задълбочено състояние е придобиването на изразен постоянен оток, хиперпиглемнтация, удебеляване и вроговяване на отделни участъци от кожата.

Уртикария на нервна почва (стрес)

За обрива като реакция на стрес е характерно изриване в големи размери, като петната се обединяват, покривайки обширни зони на тялото. Отделните елементи са овални или кръгли, но при съединяване придобиват неправилни форми. Цветът варира от бял до розов, в някои случаи са двуцветни – бели в центъра и розови по края. Задължително присъства интензивен сърбеж.

В ред случаи се развива ангионевротичен оток, често засягащ гърлото или лигавицата на храносмил.тракт. Тук усещанията са болка в гърлото, тежко дишане, трудно преглъщане и говорене. Ако отокът се простре към храносмилателната с-ма, пациентът изпитва позиви за повръщане, болезненост в зоната на пъпа и страничните части на корема. Също така може да присъства разстройство.

Реакцията на стреса се обяснява с разширяване на кр. съдове, чиято проницаемост нараства и започват да постъпват много течности. Това води до формиране мехурчета с течност по кожата, които дразнят и причиняват сърбеж.

Пациентите с нервни обриви си приличат по емоционалната си неустойчивост. Те проявяват раздразнителност, плачливост или изпадат в нервно изтощение. Понякога фактор са прекомерните физически и психически натоварвания, конфликти, вътрешни проблеми.

За лечението на неврогенната уртикария основна роля играе решаването на психологическия проблем. При липса на мерки състоянието хронифицира.

Холинергична уртикария

Потта е чест причинител на обриви, особено ако остане върху кожата за дълго. Тя е специфичен вид, който отразява фактора потоотделяне. Под влияние на потта избива обрив. А самият провокатор на изпотяване може да е горещина (сауна), стрес , нерви. В основата й стои повишена чувствителност към ацетилхолина – основен медиатор на парасимпатичната нервна с-ма. Рязкото отделяне на ацетилхолин в кръвта води до появата на петна десетина минути след въздействието. Предпочитани зони са шията, горната зона на гърдите и ръцете. Продължителността на обрива варира от минути до часове. Понякога пациентът дори не забелязва. Холинергичният вид е характерен за хора, склонни към алергии. Понякога избива при патологии като гастрит и други от стом.-чревния тракт.

Уртикария при бременност, след раждане и при кърмене

Тази разновидност се провокира от хормонален дисбаланс в организма на жената. Подпомага я липсата на пълноценен отдих, емоционално пренапрежение и други сходни фактори. Като правило те се комбинират с ослабена имунна функция.

По време на бременността обривът приоритетно се явява на корема. Впоследствие той мигрира към бедрата, дупето и други зони. След раждането появата на обрив на корема не е задължителен, но пък характерни са съпътстващите симптоми като умора, изнервеност, неспособност за сън и слабост. Нерядко уртикарията се трансформира в хронична.

Майките се интересуват дали уртикарията представлява опасност за плода и детето. Пряк риск няма. Но негативно се отразяват съпътстващите нарушения на нервната с-ма като нервозност, раздразнителност и умора.

Лечението се ограничава с местни нехормонални средства срещу сърбежа. Медикаментите не се взимат вътрешно през бременност и по време на лактацията. Като добавка се дават препарати за общо укрепване – витаминни комплекси, собренти за извеждане на токсините, средства за поддържане на черн.дроб, пробиотици, пребиотици за нормализиране на храносмилането.

Хормонални мехлеми, стероидни и антихистаминови препарати се ползват само в редки случаи. Ако се налага употребата им, майките прекратяват кърменето.