Установяване на бащинство

Съдебномедицинските лекари посочват, че през последните години желаещите за експертиза по отношение на бащинството рязко са се увеличили. Интересно е, че в повечето случаи резултатите оправдават страховете – след няколко изследвания т.нар. татко всъщност се оказва, че не е никакъв татко.

Спорният родителски произход може да възникне в хода на различни ситуации. Обикновено бащата е този, чийто родителски произход се подлага на съмнение. В някои случаи обаче майчинството също подлежи на подобна експертиза. Това се наблюдава най-вече при присвояване на чуждо дете, съмнителна или оспорвана бременност и други.

Диагностициране:

Решаването на този проблем се базира на няколко вида изследвания: кръвногрупови, хромозомни и ДНК изследвания и антропобиометрични изследвания.

Най-често експертизата по отношение на спорния родителски въпрос започва с кръвногрупови изследвания. Те имат за цел въз основа на подробно изучаване на еритроцити, левкоцити и различни полиморфни ензимни и серумни системи да анализират механизма на унаследяване и да дадат отговор дали биологичното бащинство на посочения мъж е възможно или тази възможност се изключва. В случаите на изключване на бащинството – резултатът е категоричен, поради което не са необходими по-нататъшни изследвания. При неизключване на бащинството се налага извършването или на хромозомна, или по-често на ДНК експертиза.

Кръвногруповата експертиза се основава на изследвания върху:

• еритроцити
• левкоцити
• серумни системи
• ензимни системи

Съществуват хиляди различни кръвногрупови изследвания, всяко от които е независимо от другите и обикновено няма връзка с тях. Това до голямо степен повишава тяхната надеждност и прецизност.

Най-често се изучават особеностите на еритроцитния ред. Обекти на изследване са майката, детето, лицето или лицата, посочени за баща, и евентуално родителите на страните по делото. От тях се взима определено количество кръв, която се изследва за различни кръвногрупови фактори – това са най-често белтъчни молекули по повърхността на кръвните клетки, които се строго специфични за всеки индивид. Тези фактори имат строго определен механизъм на унаследяване. Тъй като детето получава по 50% от генетичната информация от майката и съответно от бащата (чрез половите клетки на двамата по време на оплождането), нито един фактор не може да се появи у детето, ако не съществува у бащата или майката. Т.е. ако даден кръвногрупов елемент се открие у детето, а същият липсва у майката, той задължително произтича от бащата. Ако този фактор или антиген липсва у лицето, посочено за баща, съответната кръвна връзка не съществува и бащинството трябва да бъде категорично изключено. Освен това трябва да се има предвид, че изследваните кръвногрупови фактори остават неизменни през целия живот на човека, поради което те могат да бъдат определени по всяко време от неговия жизнен път.

Най-простият метод за изследване възможно бащинство е чрез установяване кръвната група на детето, майката и лицето сочено за баща по системата АВ0. По повърхността на еритроцитите има определени антигени (кръвногрупови фактори). Това може да бъде антигенът А (кръвна група А), антигенът В (кръвна група В), антигените А и В (кръвна група АВ) и липса на двата антигена (кръвна група 0). Тези антигени се кодират от определени гени, които детето унаследява от родителите си. Т.е. ако детето е кръвна група АВ, то задължително е унаследило антигенът А от майка си, а антигенът В от баща си или обратното. Така ако единият родител е кръвна група 0, той със сигурност не може да има дете с кръвна група АВ.

Изследването на посочените антигени става с помощта на специални тест-серуми, които с изключителна надеждност и прецизност доказват наличието или съответно отсъствието на даден антиген.

Друг метод за изключване на бащинството е чрез изследване кръвногруповата Rhesus система, според която 85% от хората са Rhesus положителни, а останалите са Rhesus отрицателни. Тук отново се касае за определени антигени по повърхността на еритроцитите, които аналогично се доказват с помощта на специални тест-серуми. За разлика от системата АВ0 при Rhesus системата броят на антигените е значително по-голям, възможните генетични комбинации при родителите е много разнообразен, поради което е необходимо прецизно и задълбочено изследване. Принципът на доказване или изключване на бащинство е същият както и при системата АВ0, т.е. търсим дали наличните антигени у детето присъстват у майката и у лицето сочено за баща.

Съществуват и други кръвногрупови еритроцитни фактори, с помощта на които се изследва предполагаемо бащинство. Те имат допълваща и прецизираща роля. Към тях спадат системите MNSs, К, Le, Fy и други. Те сравнително рядко се използват и са значително по-слабо проучени в сравнение със системите АВ0 и Rhesus.

Същото важи и за кръвногруповите изследвания върху левкоцити, серумни и ензимни системи. От една страна те са значително полиморфни системи с множество вариации по отношение на унаследяването, а от друга страна изследването им е свързано със скъпи и сложни по своята характеристика техники.

Когато в хода на кръвногруповата експертиза не може да се изключи предполагаемо бащинство, е необходимо провеждането на по-специфични и конкретизиращи изследвания. Едно от тях е хромозомната експертиза. Става въпрос за качествено изследване на хромозомите на детето, майката и мъжа, посочен за баща с помощта на специални оцветителни техники. 

Целта е да се изследват важни от генетично ниво локуси в хромозомите, които по-късно да се сравнят между лицата, за които се предполага родствена връзка. Тук отново основният принцип е, че детето получава половината от наследствената си информация от майката, а другата половина от бащата.

Най-категоричният метод, доказващ или отхвърлящ бащинството, е ДНК-анализът. Благодарение на високотехнологични методи става възможно разкодирането на голяма част от тази така важна молекула. По структурата и най-точно може да се прецизира родителския произход. За целта отново се взима кръв от трите страни и се изолира наследствен материал. С помощта на сравнително простия метод на полимеразната верижна реакция (PCR) се амплифицират (многократно умножават) определени генетични последователности от ДНК на трите страни. Гени, които се установяват у детето, но липсват у майката, се търсят у мъжа, посочен за баща. Вариантите най-общо са три:

Ако всички изследвани гени присъстват, с голяма сигурност може да се твърди, че той е биологичният баща. Преминава се към т.нар. биостатистическо оценяване на вероятността за бащинство. Т.е. определя се вероятността друг индивид от популацията да има същата генетична комбинация, както изследвания мъж. Теоритично такава възможност съществува, но на практика резултатите са недвусмислени, поради което мъжа, сочен за баща, се приема за биологичен баща на детето с 99,99999% сигурност.

Ако обаче се установи, че има няколко гена, които не се откриват у мъжа, посочен за баща, последният със сигурност се отхвърля за биологичен баща.

Най-сложно е, когато само един ген не пасва между генотипа на детето и мъжа, сочен за баща. В този случай бащинството отново се приема, а генетичната разлика се отдава на различни мутационни реакции.

За да се разбере кой е биологичния баща на плода още по време на бременността, е нужна ДНК от предполагаемия баща, от бременната и от плода. До скоро ДНК от плода можеше да се изолира от околоплодната амниотична течност или от клетки на плода, взети чрез хорионбиопсия. Но и двата метода са инвзивни и носят риск за здравето както на бременната, така и на плода.  

Пренаталният тест за доказване на бащинство по време на бременността е също толкова точен, колкото и ако се извърши след раждането на детето. Този най-модерен тест се извършва с изолиране на ембрионална ДНК (cffDNA) от кръвната плазма на бременната жена и се сравнява с ДНК на предполагаемия баща. Извършва се генетичен анализ на 2688 SNP лоси (единични нуклеотидни полиморфизми), като за изчисляване на вероятността за бащинство се използват резултатите от 5 от тях (A = adenine; G = guanine; T = thymine; C = cytosine).

Предимства на този тест:

Този тест се нарича „неизнвазивен”, защото не носи абсолютно никакъв риск за плода, тъй-като се тества само кръв от бременната

• може да се направи по всяко време от 10-та започната гестационна седмица на бременността и по-късно, до раждането на детето
• това е единствения ДНК тест в света, който може да направите след 19-та гестационна седмица. За сравнение, амниоцентеза може само между 15-та и 19-та гестационна седмица, а хорионбиопсия – между 10-та и 14-та гестационна седмица
• при извършване на тестването в лабораторията двете ДНК се сравняват по 2688 SNP маркера (лоси) в сравнение с 16 до 25 лоси при другите два широко разпространени инвазивни теста
• отпада необходимостта да се консултирате с гинеколог и да търсите клиника и специалист за вземане на проби (амниоцентеза или хорионбиопсия) от бременната
• получавате резултата от теста след максимум 10-12 работни дни, който можете да изтеглите сами от страницата ни в интернет

Ограничения за извършване на този тест

• Не може да бъде извършен преди 10-та гестационна седмица на бременността
• Не може да даде заключителен резултат при бременни с близнаци. Валиден е само при стандартна единична бременност. При поръчка се изисква медицинска бележка от гинеколог за отсъствие на многоплодова бременност
• Не може да се извърши след раждането на детето. Тогава се препоръчва извършването на стандартен тест за бащинство
• Не може да се извърши, ако на бременната жена или на предполагаемия баща някога им е присаждан костен мозък или стволови клетки. Това се декларира при попълване на поръчката за теста
• Не може да се извърши, ако на майката или на бащата им е извършвано кръвопреливане през последните седем дни преди вземане на кръвните проби за този тест
• Лабораторията няма да извърши този тест в случаите, когато има съмнения, че биологичния баща на детето може да е всеки един от двама родствено свързани мъже (например двама братя или от баща и син). Моля при такива съмнения да не поръчвате този тест, тъй-като резултата може да не е верен
• Тестът не се извършва в случай на положително реагиране на тестовете за СПИН, васерман (сифилис) или австралийски антиген (хепатит В), или при наличие на друго остро заразно заболяване към момента на даване на кръвните проби
• Този тест не може да се използва за определяне пола на детето или за доказване на наследствени генетични заболявания

Кръвните проби за теста се поставят и транспортират до лабораторията в САЩ само в специални контейнери с бар-кодове и документация, предоставени от американската лаборатория. Лабораторията не се обвързва със срокове или гаранция за клиенти, които искат да направят този тест с цел прекъсване на бременността (аборт). Действително разработената технология позволява извличане на ДНК на зародиша най-рано в 9-та или 10-та гестационна седмица, но организмът на различните жени е различен и няма гаранция, че толкова рано в кръвта на бременната ще се появят клетки от ембриона, от които се извлича ДНК. По тази причина е възможно да не се получи резултат от първото тестване и да се наложи повторение на теста след 30 дни. По тази причина препоръчваме този тест да се прави по възможност в по-късна бременност.

Специални изисквания

• В момента на даване на кръвната проба, бременната жена трябва да е навлязла в 10-та седмица на бременността, за което представя медицинска бележка от гинеколог
• Бременната жена трябва да покаже отрицателни резултати от лабораторни изследвания за СПИН, сифилис и хепатит В, както и да декларира, че не боледува от друго остро заразно заболяване. Ако не разполага с такива, в деня на даване на кръвните проби ще й бъдат направени експресни тестове за HIV, васерман и австралийски антиген.