Фобии

Фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации, които не носят реална опасност. Пациентът осъзнава ирационалността и неосновтелността на страховото си преживяване, но не може да го преодолее. Като начин за справяне отбягва факторът, който води до появата на фобията.

Приблизително 12% от населението в даден момент от живота си е преживял някакна фобийна проява. Това прави заболяването едно от най-често срещаните в психиатричната практика.

Фобиите са психическо разстройство, което може да има най-различен характер, но винаги предизвиква постоянен страх от обекти или ситуации от живота. Нормалният човешки страх е едно, но фобията е нещо доста по-сериозно. Тя може да Ви вцепени, разтърси, да спре дъха Ви или да развали целия ви живот. Дори в някои случаи може да ви убие.

Причини:

Специалистите нямат отговор на въпроса защо хората развиват фобии. Изследванията навеждат на заключението, че е възможно те да се дължат на сложното взаимодействие между наследственост и външни условия. Някои свръхчувствителни хора имат уникални химически реакции в мозъка, които ги карат да реагират много по-силно на стреса. Освен това, тези хора могат да са особено чувствителни към кофеина, който отключва определени химически реакции в мозъка им.

Напредъкът в образните изследвания дава възможност на учените да идентифицират определени части от мозъка и специфични неврални пътища, които са свързани с фобиите. Една част на мозъка, която в момента се проучва, е амигдалата – маса от нервни клетки с бадемовидна форма, свързана с регулирането на нормалния страх. Друга част от мозъка, която, изглежда, има връзка с фобиите, е задният малък мозък.

Макар специалистите да смятат, че склонността от развиване на фобии се предава по семеен път и може да бъде наследствена, развитието на специфичната фобия или агорафобията обикновено се задейства от конкретно стресово събитие. Така например човек, предразположен към развиване на фобии, който преживее силна турбулентност по време на полет със самолет, може впоследствие да развие фобия към летене със самолети.

Социалната фобия обикновено се проявява през детството или юношеството, понякога след разстройващо или унизително преживяване. Социални фобии могат да развият уязвими деца, които са имали неприятни социални преживявания (като например усещането да бъдат отхвърлени), или такива със слаби социални умения. Състоянието може да бъде свързано и със самоподценяване, липса на самоувереност и чувство за малоценност.

Страдащият от агорафобия може да получи пристъп на паника във всеки един момент и то без явна причина. Макар да остава в това състояние само минута или малко повече, човекът запомня чувството толкова силно, че вероятността от повторен пристъп става ужасяваща. Поради тази причина хората с агорафобия избягват места, от които няма да бъдат в състояние да се измъкнат, в случай че получат пристъп на паника.

Макар че конкретните причини за отключване на фобиите могат да бъдат различни, симптомите им много си приличат. Например чувство на ужас и предстоящо нещастие, силно сърцебиене и ускорено дишане, потни длани и други характерни за пристъпа на паника белези. Пациентите могат да изпитват тежки симптоми на тревожност в очакване на събитието, което ще предизвика пристъп на паника. Така например при човек, който се страхува да лети със самолет, може да се появят пристъпи на силно сърцебиене и изпотяване на дланите при самата мисъл, че трябва да се качи на самолет след две седмици.

Видове:

• Социални фобии. Хората със социална фобия изпитват дълбок страх да бъдат наблюдавани или изучавани от други, както и да не бъдат поставени в неудобно положение на обществено място. Това може да касае общ страх от социални ситуации или по-конкретен, като например страх от произнасяне на речи или участие в спектакли (сценична треска). В по-редки случаи хората със социална фобия могат да изпитват притеснение да използват обществени тоалетни, да се хранят в ресторанти или да се подписват пред други хора. Социалната фобия се различава от стеснителността. Стеснителните хора могат да изпитват неудобство в компанията на други хора, но не изпитват силна тревожност, не се притесняват предварително и не избягват ситуации, които ги карат да се стесняват. От друга страна, не е задължително хората със социална фобия да бъдат стеснителни – те могат да се чувстват съвсем комфортно в присъствието на други хора, освен в конкретните ситуации. При някои социалните фобии създават само леки неудобства, но при други могат значително да пречат на ежедневните дейности. За хората, страдащи от социална фобия, не е необичайно да откажат предложение за работа или да избягват да създават връзки заради страховете, които изпитват.
• Арахнофобия – страх от паяци. Думата произлиза от гръцки (от гръцки: ἀράχνη – „паяк“, и φόβος – „страх“). Приблизително 30% от страдащите от арахнофобия по света са американци, а самата фобия включва не само паяци, но всякакви други арахниди (осмокраки животни), като скорпиони и др. Арахнофобията е може би най-разпространената животинска фобия в света. Причините за съществуването ѝ, вероятно се крият в еволюцията на човека – защото хората винаги са знаели, че някои видове паяци са смъртоносни, а инстинктът за самосъхранение при хората е силен и наследствен. Страдащите от арахнофобия често обикалят мястото, където пребивават, за да изследват дали някъде не се крие ужасяващото ги същество. От тази фобия страдат два пъти повече жени, отколкото мъже, като чувството за ужас ги обзема дори само при наблюдаване на снимка или рисунка. Реакциите на страха варират от ускорен пулс, замайване, топли и студени вълни, до болки в гърдите, задушаване, загуба на реалност и дори гадене и повръщане.
• Офидиофобия – страх от змии. Втората най-разпространена фобия в света е отново свързана с животни – този път влечуги. Страхът от змии  (от гръцки: ὄφις – „змии“, и φοβία – „страх“) засяга в различна степен около 1/3 от възрастните хора по света, като, разбира се, при повечето не може да се говори за тежки състояния, а просто за силна неприязън. Подобно на арахнофобията и тук причината се крие в еволюционните корени. За да оцеляват през вековете, хората е трябвало да се пазят от отровни змии. Хората с по-силна степен на офидиофобия често променят живота си дотолкова, че отказват да ходят на разходки в природата, за да не се срещнат с някое влечуго. Те също изпадат в ужас само при видео или снимка на змия, а реакциите могат да варират от сърцебиене до инфаркт и дори смърт. При много хора с такава фобия тя може да е предизвикана вследствие на присъствието на човека в екстремна ситуация със змии в ранните му години или от фамилна обремененост (починал след ухапване от змия роднина).
• Акрофобия – страх от височини. Ужасяващият ирационален страх от височини се нарича акрофобия (от гръцки: ἄκρον, Akron, което означава „връх, било, край“, и φόβος, фобос, „страх“). Тя се проявява, дори човекът всъщност да не се намира на толкова високо място. Тази специфична фобия кара хората да се чувстват много развълнувани или дори на границата на паниката, което може да предизвика пълния им блокаж и например отказа да слязат надолу (ако говорим за изкачване в планината). При най-острите случаи на акрофобия паническият ужас може да се отключи, дори ако страдащият се качи или слезе от висок стол. Милиони хора по света страдат в различна степен от тази фобия (минимум 1 от 20 души). Страховете включват ужас от високи сгради или скали, скоростни влакчета в лунапарка или дори стоенето на балкони. В острите случаи проблем е дори преминаването с автомобил по мостове или използването на ескалатори и асансьори. Основните реакции на акрофобията са три – безпокойствo, паника и страх. В зависимост от ситуацията и индивидуалната реакция, страдащият може да изпитва стягане на мускулите, главоболие, сърцебиене и световъртеж. Пълното отключване на фобията води до затруднено дишане, загуба на контрол и чувство за смърт. Акрофобията е подсъзнателен механизъм за контрол, който има за цел предпазването от травми и е резултат от инстинкта за самосъхранение. Често може да е предизвикана от травма в миналото, а понякога дори от наблюдаване на филми. При по-леките случаи фобията се появява само в определени ситуации, докато в други е постоянна.
• Агорафобия – страх от отворени пространства и тълпи. Близо 1 до 2 процента от хората по света страдат от агорафобия (от гръцки: αγορά - площад, и φόβος – страх). Страхът от големи пространства, изпълнени с хора, е състояние, което кара страдащите да избягват такива места – концерти, молове, големи магазини и всякакви места с много хора, събрани заедно. Хората с агорафобия чувстват силна паника дори само да зърнат такова място, защото започват да си мислят, че ще бъдат задушени вътре и няма да могат да се измъкнат. Агорафобията в някои случаи може буквално да „зацикли“, ако страдащият започне да си мисли и да си представя, че ще изпита панически страх, ако види тълпа, след което мислите му наистина се засилват и той започва все повече да изпитва ужас. Хората с такава фобия ограничават контактите си с хора, излизанията навън и често започват да страдат от депресия. Причините за възникване на агорафобия са неизяснени. Смята се, че те могат да са различни, като в честите случаи под фобията се крие друг тип разстройство (паническо). Според някои изследователи дългата употреба на успокоителни води до такива фобии, а според трети хората с нарушена пространствена ориентация изпитват ужас от отворени пространства, защото се объркват. Симптомите на агорафобията са физични и психически. Учестено дишане или задушаване, потене, треперене, гадене и замайване, бучене в ушите, страх от умиране, чувство за полудяване, депресия, загуба на увереност.
• Кинофобия – страх от кучета. Кинофобията (от гръцки: κυν - куче, и φόβος – страх) представлява екстремен страх от четирикраките бозайници, който също е много разпространен по света. Повече от една трета от страдащите и плашещите се от кучета се страхуват и от котки. Ужасяващият страх от кучета е по-често забележим дори от арахнофобията и страха от змии, поради факта, че кучетата са доста по-често отглеждани в домовете на хората. Около 75% от страдащите от кинофобия са жени, макар тази фобия да засяга и мъжете. Причините обикновено се крият в детството, когато се е случил някакъв инцидент, но много пациенти признават, че страховете им са дошли, когато вече са били на възраст – т.е. не е задължително да сте се страхували от кучета до момента… в който не ви се случи. В повечето случаи страдащите се страхуват от големи кучета, но в някои случаи, дори дребосъците могат да предизвикат нервната реакция. Родителите несъзнателно могат да предизвикат тази фобия у децата си, ако ги карат насила като малки да галят и да си играят с животните въпреки нежеланието на децата.
• Астрафобия – страх от гръмотевици и светкавици. Гръмотевичните бури са често срещано явление по света и вероятно заради това, тези фобии също се срещат по цял свят - и то масово. Някои хора всъщност се наслаждават да наблюдават тези гледки, други дори ги изучават, но когато страхът обземе човешката психика, светкавиците допълнително я раздират. В много случаи не само хората, но и животните могат да си създадат екстремен ирационален страх от мълнии, гръмотевици и бури. Тези ирационални страхове се наричат още бронтофобия и тонитрофобия. Причините за този страх обикновено са проявени в детска възраст и се натрупват с годините, ако не се вземат мерки. При възрастните може да се появи в случай на някакъв инцидент. Чувството на страх често включва въображаемото засягане на човека от мълнията и ужасния електрически шок. Много от тези хора освен от самите гръмотевици се страхуват и от евентуалното наводнение, след сериозните валежи, а в по-тежките случаи страхът за близките е доста натрапчив. От тази фобия по-често са склонни да страдат хората с „опънати нерви“ или „нерваците“. Страдащите следят непрекъснато новините за времето, за да са сигурни, че всичко ще е наред. Някои от тях инсталират на покривите си цяла гора с гръмоотводи и дори копаят землянки. Симптомите на тази фобия също са много. При някои от страдащите, дори има загуба на съзнание с часове, потене, треперене, бягство в някое укритие (мазе, убежище), непрекъснат плач и викове, чувство за смърт.
• Клаустрофобия – страх от малки пространства. Цели 5 до 7 процента от хората по света изпитват някаква степен на клаустрофобия. Страхът от ограничени и малки пространства е вероятно свързан със страха от задушаване или някакви ограничения. Тази фобия е много изучавана от психолозите, въпреки тъжния факт, че едва 2% от всички страдащи търсят лекарска помощ. Клаустрофобията често се обърква с клейтрофобията, която е страх от това да бъдете хванати в капан. Най-често страдащите от тази фобия се страхуват да се возят в асансьори. Също така, тези хора изпитват ужас от влизане в тунели, пещери, мини, самолети. Причините за развиването на клаустрофобия могат да бъдат най-различни. Тя засяга хората с нарушения в ориентацията, онези със склонности към раздразнения. Хората, които са имали по някаква причина панически състояния, също могат да отключат клаустрофобия, както и онези с травматични събития (например деца, по погрешка заключени в килера или наказани да седят там). Според някои психолози клаустрофобията също може да има и еволюционни корени. Симптомите на клаустрофобията варират от леко притеснение, до загуба на реалност, чувство за смърт и халюцинации. При по-леките случаи ще се разминете само с потене, учестено дишане, нервност и треперене.
• Мизофобия – страхът от микроби. Мизофобията (от гръцки: μύσος - мръсотия, и φόβος – страх) е натрапчив страх от всякаква мръсотия и микроорганизми, който често се свързва с обсесивно-компулсивното разстройство (OCD). Много хора, страдащи от него, страдат и от мизофобия, като в резултат на това се мият и къпят непрекъснато. Най-вече ще ги познаете по това, че буквално през минути мият ръцете си. Нездравият страх от микроби често кара страдащите да се страхуват от различни замърсявания на храната и водата или да се докосват до течности навън (като басейни, езера и т.н.). Мизофобията може да предизвика различни други усложнения, тъй като човекът започва да прилага огромни усилия да се предпази и по този начин убива социалния си живот. Един от най-честите ефекти на тази фобия в крайна сметка е изолацията от останалите хора. И тъй като е свързана с хора, тя може да отключи и друга фобия – като например агорафобията. Мизофобията кара страдащите да хвърлят огромни средства за закупуване на миещи препарати, да влагат голяма част от времето си в чистене и да твърдят за целия свят около тях, че е едно „мръсно място“. Не трябва обаче да бъркате мизофобите с подредените и чисти хора, които просто искат да забършат праха и в дома им да е уютно. Колкото повече един човек страда от тази фобия, толкова по-често той започва да се мие и търка, а това вече е наистина притеснително.
• Аерофобия – страх от летене. Страхът от летене обхваща около 7% от световното население, като често е свързан и с други фобии, като страхът от високо, агорафобията и клаустрофобията. Страхът от летене може да се избегне просто ако не летите, а пътувате по „бавния начин“, но за хората с професии, свързани с командировки, може да се превърне в проблем. Аерофобията включва страх от летене не само със самолет, но и с хеликоптери и всякакви летящи машини. Типичните симптоми на страха от летене със самолет много приличат на тези при страха от височини и включват потене, треперене, виене на свят, учестяване на пулса, гадене, чувство на падане и смърт, дезориентация и нервност. Много от хората с тази фобия започват да я изпитват само като видят летището. Те стават нервни, започват да показват признаци на паника и дори могат да предизвикат скандали на летището или на борда на самолета. Някои от страдащите успяват да се контролират и след закопчаване на коланите се успокояват.
• Трифофобия – страх от дупки. Едва ли сте очаквали такава фобия да е в топ 10 на страховете, но е факт. Този екстремен страх от дупки може да се струва ирационален на много, но ще се изненадате колко много хора изпитват отвращение към обекти, които имат дупки по тях. Те избягват контакта с обекти като корали, морски гъби, кожа, месо, гребени с отвори и всякакви други обекти на дупки. Дупките изглеждат отвращаващи и противни на страдащите от тази фобия и те се опитват всячески да ги избягват. Според проучвания на психолози страхът от дупки се получава подсъзнателно, защото обект, чиято повърхност има отвори, се свързва от хората с опасен обект. Проучвания се провеждат дори в социалните мрежи, защото се оказва, че много хора дори не подозират че имат такава фобия – докато не видят поредица от изображения на обекти с дупки. Причините все още са неясни, но може би включват дълбоко вкоренени емоционални проблеми, като например ухапване от пчела в детството, което често води до подута кожа и ясно открояващи се върху нея пори. Вероятни причини са и още страхът от шарка, обриви, опасни растения и гъби, животни.

Други по-редки фобии:

• Карцинофобия – страх от болестта рак;
• Танатофобия – страх от смъртта;
• Глософобия – страх от публични речи и изяви;
• Монофобия – страх от това да останеш сам;
• Атичифобия – страх от провалите в живота;
• Орнитофобия – страх от птици;
• Алекторофобия – страх от малки пиленца;
• Еноклофобия – страх от тълпите;
• Афенфосмофобия – страх от интимни моменти и ласки;
• Трипанофобия – страх от игли и инжекции;
• Антропофобия – страх от хора;
• Аквофобия – страх от водата;
• Аутофобия – страх от изоставяне;
• Хемофобия – страх от кръв;
• Гамофобия – страх от обвързване с някого;
• Hippopotomonstrosesquippedaliophobia – страх от дълги думи;
• Ксенофобия – страх от непознатото;
• Вехофобия – страх от шофиране;
• Базифобия – страх от падане;
• Ачивемефобия – страх от успеха (обратното на страх от провал);
• Теофобия – страх от Бога;
• Айлурофобия – страх от котки;
• Метатезиофобия – страх от промени;
• Глобофобия – страх от балони;
• Никтофобия – страх от тъмното;
• Андрофобия – страх от мъже;
• Фобофобия – страх от страха;
• Филофобия – страх от любовта;
• Трискайдекафобия – страх от числото 13;
• Еметофобия – страх от повръщане;
• Гефирофобия – страх от мостове;
• Ентомофобия – страх от насекоми;
• Лепидоптерофобия – страх от пеперуди;
• Панофобия – страх от всичко, че всичко може да се случи;
• Подофобия – страх от краката, дори от собствените;
• Параскевидекатриафобиа – страх от петък 13-и;
• Сомнифобия – страх от спане;
• Гинофобия – страх от жени;
• Апифобия – страх от пчели;
• Коумпонофобия – страх от копчета на дрехи;
• Анатидеафобия – страх от патици;
• Пирофобия – страх от огъня;
• Ранидафобия – страх от жаби;
• Галеофобия – страх от акули;
• Атазагорафобия – страх от забравяне;
• Кацаридафобия – страх от хлебарки;
• Ятрофобия – страх от лекари;
• Педиофобия – страх от кукли;
• Ихтиофобия – страх от риби;
• Ахондроплазиофобия – страх от джуджета;
• Мотефобия – страх от молци;
• Зоофобия – страх от всички животни;
• Бананофобия – страх от банани;
• Сидонглобофобия – страх от възглавници или дунапрен;
• Сцелерофобия – страх от престъпления;
• Цибофобия – страх от храна;
• Фазмофобия – страх от духове;
• Екуинофобия – страх от коне;
• Музофобия – страх от мишки;
• Катоптрофобия – страх от огледала;
• Аглиофобия – страх от болката;
• Токофобия – страх от бременност;
• Телефонофобия – страх от телефони;
• Погонофобия – страх от бради;
• Омфалофобия – страх от пъпове;
• Псевдодисфагия – страх от задавяне с храна;
• Батофобия – страх от дълбочини;
• Какоморфобия – страх от дебели хора;
• Гераскофобия – страх от остаряване;
• Чаетофобия – страх от коса;
• Нозокомефобия – страх от болници;
• Лигирофобия – страх от силни шумове;
• Дидаскалейнофобия – страх от училище;
• Технофобия – страх от технологиите;
• Хронофобия – страх от бъдещето;
• Сфексофобия – страх от оси;
• Ергофобия – страх от работа;
• Коулрофобия – страх от клоуни;
• Алодоксафобия – страх от чуждо мнение;
• Самхайнофобия – страх от празника Хелоуин;
• Фотофобия – страх от светлината;
• Диспозофобия – страх от отхвърляне;
• Нумерофобия – страх от числата;
• Омброфобия – страх от дъжд;
• Коустерофобия – страх от скоростни влакчета;
• Талазофобия – страх от океана;
• Сколецифобия – страх от червеи;
• Кинемортофобия – страх от зомби;
• Мирмекофобия – страх от мравки;
• Тафофобия – страх от погребване жив;

Симптоми:

Основните прояви на състоянието включват:

• постоянен, безпричинен страх от определен обект, дейност или ситуация;
• незабавен отговор, изразяващ се в пристъпна тревожност и паника, при среща със съответния фактор;
• непреодолимо желание да се избегнат възможните срещи с дадения обект или да се избегнат съответните ситуации;
• невъзможност за нормално функциониране при експозиция на фактора, водещ до фобийна проява.

Диагностициране:

Обикновено диагностицирането на заболяването не представлява проблем за опитните психиатри. Самият пациент, даже още в самото начало споделя за паническия си страх от дадена ситуация или обект. В някои случаи е удачно да се направят по-подробни изследвания, за да се установи дали всъщност под типичната фобийна изява не се крие някакво соматично заболяване.

Усложнения:

Усложненията, свързани с фобиите, не са редки. Обикновено се касае за социална изолация (особено в случаите със социалната фобия), депресия, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. Поради това фобиите почти винаги изискват специализирана помощ.

Лечение:

Най-често терапевтичните прояви са насочени в две насоки – медикаментозна терапия и психотерапия. Препарати на избор са антидепресантите, и то най-вече тези, които имат отношение към серотониновата активност. Серотонинът е невромедиаторът, за който се смята, че има съществено значение за приповдигнатото настроение и в голяма степен може да купира чувството на тревожност, безпокойство. От друга страна чисто соматичните прояви на болестта като сърцебиене, гръдна болка, повишено артериално налягане, треперене, се повлияват до голяма степен с прилагането на бета-блокери.

За лечението на специфичните фобии се използват няколко лекарства, които контролират симптомите и помагат да се предотвратят пристъпите на паника. Те включват лекарства против тревожност, (бензодиазепини) като алпразолам (Хаnах) или диазепам (Valium). Оказва се, че лекарствата за кръвно налягане, наречени бета-блокери, като пропранолол (Inderal) и атенолол (Tenormin), действат добре при лечението на ограничена социална фобия, когато тревожността пречи на изпълнението на дадени дейности, като например изнасяне на реч пред публика. Тези хапчета намаляват свръхстимулирането и по този начин контролират симптомите на тревожността.

Някои антидепресанти също могат да бъдат ефикасни, когато се комбинират с когнитивно-поведенческа терапия. Те включват инхибиторите на моноаминооксидазата (МАО инхибитори) фенелзин (Nardil) и транилципромин (Parnate), както и селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (СИОЗС), като флуоксетин (Prozac), пароксетин (Paxil), сертралин (Zoloft) и флувоксамин (Luvox).

Лекарство, което изглежда обещаващо за лечение на социална фобия, е валпроевата киселина (Depakene или Depakote), което обикновено се предписва за лечение на припадъци или за предотвратяване на мигренни главоболия. Изследователи, провели 12-седмично изпитание със 17 пациенти, са установили, че около половината пациенти са изпитали значително подобрение в симптомите на социалната си тревожност, докато са приемали лекарството. Понастоящем се провеждат допълнителни проучвания.

Поведенческата терапия се смята, че има по-голямо значение в повлияването на фобийното разстройство. Постепенното излагане на причината за фобията може да доведе до преодоляване на страха. Това излагане обаче, трябва да става постепенно, под надзора на психотерапевт, без излишна припряност и прибързаност. Понякога този вид терапия отнема години, но в крайна сметка резултатът е повече от добър.

Когнитивно-поведенческата терапия от своя страна има за цел да подобри възможностите на пациента за копиране на панически пристъп при контакт или излагане на фобийния фактор. Обръща се най-вече внимание на контрола върху мислите и чувствата и преодоляване страха и напрежението.

Най-ефикасният начин за преодоляване на фобия е просто да се изправиш срещу нея. Тъкмо устойчивото отбягване на плашещата ситуация поддържа фобията повече от всичко останало. Изправянето пред ситуация, която сте отбягвали с години, може първоначално да изглежда неосъщетсвима задача. Но тя ще стане осъществима, ако я раздробите на достатъчно малки стъпки. Вместо да навлезете в ситуацията изведнъж, можете да го направите постепенно – с малки или дори миниатюрни крачки.

Фобиите се развиват в резултат на сенсибилизация /изостряне на чувствителността/. Това е процес, при който развивате чувствителност към даден стимул. По същество Вие се научавате да свързвате тревожността с дадена ситуация. Вероятно веднъж сте изпаднали в паника, докато сте седели в ресторант или сте били сами у дома. Ако нивото на тревожността Ви е било високо, вероятно сте направили силна асоциация между конкретната ситуация и тревожността. След това пребиваването в тази ситуация, близостта или дори мисълта за нея автоматично е предизвикало безпокойство. Възникнала е връзката между ситуацията и силната тревожна реакция. Тъй като връзката е била автоматична и привидно извън вашия контрол, вероятно сте правили всичко по силите си, за да не попадате отново в дадената ситуация. Това отбягване е било възнаграждавано, тъй като Ви е спасявало от изживяването на тревожност. В момента, когато сте започнали винаги да отбягвате ситуацията, вие сте развили фобия.

Една от когнитивно-поведенческите терапии е десенсибилизацията (известна още като терапия на излагане на въздействието), при която хората постепенно биват излагани на плашещия ги предмет или събитие, докато свикнат с тях и психическите им симптоми отслабнат. Така например на човек, който се страхува от змии, може първо да бъде показана снимка на змия. Започне ли да разглежда снимката, без да изпитва тревожност, може да му бъде показан филм за змия. Всяка стъпка се повтаря, докато симптомите на страх (ускорено сърцебиене и потене на дланите) изчезнат. Накрая човек може да достигне етап, когато наистина е в състояние да пипне жива змия. При три четвърти от пациентите настъпва значително подобрение след такъв тип лечение.

Десенсибилизацията или досегът – е процес на прекратяване на асоциацията между тревожността и дадената ситуация. За да постигнете десенсибилизация, трябва да влизате във фобийната ситуация, докато сте относително в спокойно състояние. При реалния досег, Вие се изправяте пряко пред фобийната ситуация и оставяте тревожността Ви да нарасне до точката, в която се притеснявате, че може да излезе извън контрол, временно се оттегляте от ситуацията и после се връщате в нея възможно най-бързо.

Целта е да:

• прекратите връзката между фобийната ситуация и тревожната реакция;
• да свържете усещането за спокойствие и безопасност с дадената ситуация.

Друг, още по-драматичен когнитивно-поведенчески подход се нарича „дълбоко потапяне“. При него човек незабавно е изложен на предмета или ситуацията, от които се страхува, и остава така, докато тревожността намалее. Полезни са за преодоляването на териториалните фобии, обичайни при агорафобията – например страха от влизане в магазини или търговски центрове, шофирането по мостове или магистрали, пътуването в автобуси, влакове или самолети, големи височини и оставането сам.

Въпреки ефективността си обаче, досегът не е толкова лесен или приятен процес. Не всички страдащи хора са готови да понесат неприятното изживяване /въпреки, че при работата с психолог, то е сведено почти до минимум/ при изправянето пред фобийните ситуации или да постоянстват при практикуването на реален досег.

При всички видове фобии симптомите могат да бъдат облекчени с промени в начина на живот, като например:

• Нулева консумация на кофеин;
• Намаляване консумацията на алкохол;
• Добър хранителен режим;
• Много физически упражнения;
• Намаляване на стреса.

Медитацията и обучението във внимание към собствената личност (себеосъзнаване), могат да бъдат от полза за пациентите с фобии и паническо разстройство. При някои хора с тревожни разстройства благотворен ефект имат водотерапията, масажната терапия и ароматерапията, тъй като стимулират общата релаксация на нервната система. Обучението по релаксация, което понякога се нарича обучение за управление на тревожността, включва дихателни упражнения и други подобни техники, целящи да помогнат на пациента да предотврати ускореното дишане и да облекчи мускулното напрежение, свързано с типичната за тревожността реакция „Бий се или бягай“. Йога, айкидо, тай чи и танцувалната терапия помагат на пациентите да се справят както с физическите, така и с психическите напрежения, които се появяват в резултат на тревожността и я засилват.

Билколечение

Това са продукти, които действат успокоително на нервната система и подпомагат адаптивността към стрес. За повече подробности последвайте линка, който е поставен върху името на продукта.

• Жълт кантарион е с антисептично и общоуспокояващо действие. Жълтият кантарион е класическо средство за балансиране на нервната система при стрес и свръхнапрежения.
• Форца 5 е уникална комбинация от 5 активни съставки, които тонизират, енергизират, възстановяват и помагат да се преодолее умората, стреса, натоварванията, загубата на жизненост и отпадналостта.
• Релакс ден и нощ се препоръчва при нервно изтощение, тревожност,безсъние, раздразнителност и други. Успокояващото, релаксиращо и седативно действие се дължи на уникаланата комбинация от лайка, пасифлора, валериана, лавандула, калифорнийски мак и глог.
• НевроХелт (NeuroHealth) действа благоприятно при стрес и безсъние.
• Жен шен комплекс действа регулиращо върху функциите на хипоталамуса и хипофизата, които са жлезите отговорни за отделянето на стресовите хормони.
• Магнезий В комплекс е идеален продукт за поддържане на стабилна нервна система.
• Нирвана е средство за снемане на стреса и напрежението, за осигуряване на здрав, спокоен сън и позитивни нагласи към събитията от живота без прием на специфични медикаменти.
• Енерджи плюс разтворими витамини е ефикасна комбинация от 10 витамина за ежедневно подсилване на организма, с приятен цитрусов вкус в удобна за употреба форма.
• Соев лецитин – Дефицитът на лецитин води до умора, раздразнителност, изтощаване на мозъка и даже нервен срив.
• Царски билки за съня
• Царски билки за нервната система
• За лечение на тревожност, свързана с фобии, често се предписват билки, известни под общото название адаптогени, за които се счита, че подпомагат адаптивността към стрес. Те включват сибирски женшен (Eleutherococcus senticosus) и китайски женшен (Раnах ginseng). Полезни са също и адреналните модулатори, като например сладък корен (Glycyrrhiza glabra) и пореч (Borago officinalis), успокоителните билки, като подрумче (Chantaemelum nobile) и превара (Scutellaria lateriafolia), както и билките антиоксиданти като белия трън (Silybum marianum). Тониците от маточина и овес (Avena sativa) също могат да бъдат препоръчани за облекчаване на тревожността.

Прогноза

Фобиите са измежду най-лечимите проблеми, свързани с психическото здраве, в зависимост от тежестта на състоянието и типа на фобията, най-добре лекуваните пациенти могат да продължат да водят нормален живот. Изследванията сочат, че превъзмогне ли веднъж човек фобията, проблемът може да отсъства в продължение на дълги години или изобщо да не се появи отново.

Проблем обаче представляват нелекуваните фобии. Само около 20% от специфичните фобии отшумяват без лечение, а ако не бъде лекувана, агорафобията се влошава и задълбочава. Социалните фобии са предимно хронични и без лечение е малко вероятно да отшумят. Освен това нелекуваните фобии могат да доведат до други проблеми, в това число депресия, алкохолизъм и чувство за срам и ниско самочувствие.