Банер за мобилна версия за апликация

Фрактури на черепа

Черепната фрактура често съпътства черепно-мозъчната травма. Клинично, фрактурата на черепа може да протече напълно безсимптомно, а в други случаи - да предизвика застрашаващи живота състояния. Дори при най-благоприятен клиничен ход се приема, че при фрактура на черепа има и контузия на мозъка. Аргументацията на това твърдение е, че сила, която е предизвикала счупване на костите на черепа неминуемо е увредила и мозъка. Същевременно, при 90% от фрактурите не се доказва увреда на мозъчния паренхим, а в 50% от случаите с доказана увреда, не се наблюдава фрактура.

Поради значителната честота и възможните животозастрашаващи увреждания е важно, черепната фрактура да бъде подозирана при черепно-мозъчната травма. Черепно-мозъчната травма (ЧМТ) е най-често срещаното неврохирургично заболяване. Това е най-честата причина за смърт във възрастовата група до 45г. и третата по честота причина (след сърдечно-съдовите и онкологични заболявания) в групата 45-60г. ЧМТ представлява значим медицински и социален проблем. Около 23% от болните с ЧМТ са с фрактура на черепа.

 

Видове:

Според използваната у нас класификация фрактурите на черепните кости се разделят на:

1. Фрактури на черепния покрив (калварията)

  • линейни – единични и множествени;
  • отломъчни без разместване на фрагментите;
  • отломъчни с разместване на фрагментите – депресионна фрактура.

2. Фрактури на черепната основа

  • фрактури на предна черепна ямка;
  • фрактури на средна черепна ямка;
  • фрактури на задна черепна ямка.

3. Смесени фрактури

  • Фрактурите могат да бъдат открити и закрити в зависимост от това, дали е запазена целостта на меките тъкани.
  • Фрактурите могат да бъдат проникващи и непроникващи, в зависимост от това, дали е запазена целостта на твърдата мозъчна обвивка (dura mater).

 

Причини

Счупването на черепа се получава при въздействието на директна сила върху главата – удар, нараняване, падане, спортна травма и др. В определени случаи може да липсват видими наранявания – като например при падане върху главата с каска. В такъв случай по презумпция се приема, че става дума за черепно мозъчна травма. 

 

Симптоми:

Клинично, фрактурата на черепа може да протече без никакви симптоми. В други случаи може да предизвика състояния, които застрашават живота. Приема се, че при фрактура на черепа има и контузия на мозъка. Подобна „аксиома“ се основава на аргумента, че сила, предизвикала счупване на костите на черепа е малко вероятно да не е увредила (в определена степен) и мозъка. В голяма част от случаите това е само предпазна мярка. Средно при 90% от фрактурите не се доказва увреждане на мозъчния паренхим. В други 50% от случаите с доказана увреда, пък не се наблюдава фрактура.

  • главоболие;
  • подуване и оток на скалпа;
  • болезненост на скалпа;
  • контузия на скалпа;
  • открита рана на кожата на скалпа;
  • деформация на черепа;
  • вдлъбнатина на черепа;
  • фрактура на основата на черепа;
  • загуба на слуха, шум в ушите;
  • изтичане на течност или кръв от ухото;
  • синини около очите;
  • изтичане на течност от носа.

 

Диагностициране:

За да се диагностицира прецизно подобно състояние се прави рентгенография, на която се открива фрактурните линии и фрагменти. Други изследвания, които са наложителни в много случаи, са компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, с цел откриване на контузионни огнища в паренхима и кръвотечения. Крайната диагноза може да бъде поставена само от лекар специалист. Фрактурите са състояния, които потенциално застрашават живота, лечението и възстановяването. Обичайно пострадалите се мониторират в защитена болнична среда.

 

Лечение

Лечението на компресионните фрактури при счупване на черепа и лицевите кости е оперативно. При линеарни фрактури се налага само наблюдение на пострадалите. При настъпили фистули е необходимо затваряне на дефекта, за да се предотвратят усложненията. Прогнозата за неусложнените фрактури при счупване на черепа и лицевите кости е благоприятна. Рискът от менингити е висок при фрактури с развили се фистули.

Лечението на черепните фрактури се състои от комбинация от постоянно наблюдение на състоянието на болния и симптоматично лечение на мозъчната контузия или сътресение. Важно е усложненията да бъдат открити и диференцирани, възможно най-рано, за което е от огромно значение навременната намеса на специализиран лекарски екип от специалисти възможно най-скоро след инцидента. При наличие на патологични комуникации на черепната кухина с външната среда се налага незабавна хирургична оперативна намеса за затваряне на дефекта, с цел предпазване от инфекции.

 

Усложнения:

Счупените фрагменти на черепните кости биха могли да предизвикат контузия или нараняване на мозъчната тъкан, както и в определени случаи да увредят фините кръвоносни съдове на мозъка. Възможна е появата на сериозно кървене в черепната кухина в случаите, когато фрактурата засегне стената на голям кръвоносен съд. Това предизвиква и вътречерепни хематоми. В определени случаи е възможна дисекация на мозъчните артерии, което носи риск от понижаване на кръвния ток към мозъка и последващ инсулт.