Банер за мобилна версия за апликация

Хемангиом на черния дроб

Хемангиомите са най-честите доброкачествени образувания на черния дроб. Представляват спелтения от кръвоносни съдове, особени по своята структура, направилно подредени. Най-често се откриват случайно, не представляват опасност и не налагат терапевтична намеса.

Xeмaнгиoмитe нa чepния дpoб ce oбpaзyвaт в и нa чepнoдpoбнaтa пoвъpxнocт. Teзи xeмaнгиoми ce cмятaт зa чyвcтвитeлни ĸъм ecтpoгeн. Πo вpeмe нa мeнoпayзaтa, на мнoгo жeни е пpeдпиcaн зaмecтитeл нa ecтpoгeн, зa дa ce cвeдaт дo минимyм cимптoмитe, пpичинeни oт cпaдa нa ecтecтвeнитe им нивa нa ecтpoгeн. Toзи излишeн ecтpoгeн мoжe дa cтимyлиpa pacтeжa нa чepнoдpoбнитe xeмaнгиoми. Πo cъщия нaчин бpeмeннocттa и пoняĸoгa opaлнитe ĸoнтpaцeптивни xaпчeтa мoгaт дa yвeличaт paзмepa нa xeмaнгиoмитe.

Някои форми на хемангиоми са склонни да растат. В допълнение, хемангиом на крайниците води до прогресивна дегенеративна атрофия и дегенерация на скелетните мускули, а кожата се разранява и се проявяват фатални обилни кръвоизливи. Всички тези признаци показват сериозността и сложността на тази здравословен проблем. Често пъти хемангиомът изчезва от само себе си – в над 90 проценти при пациентите.

Хемангиомите на черния дроб не са рядко явление. При около 2% от хората при образни изследвания могат да бъдат намерени такива. На аутопсионната маса честотата стига до 7,4%. Четири до шест пъти по-висока е честотата при женския пол. Наблюдават се във всяка една възрастова група, но пикът е между 30 и 50 години.

 

Причини:

Причината за появата на хемангиомите не е известна. Има някои фактори, които се асоциират с по-висока честота на формациите и стимулация на растежа – такива са естроген-заместителната терапия, бременността, стероидна терапия.

Според теорията Е. Malan и A. Puglionizi, появата на хемангиоми е резултат от комплексни нарушение на съдовата система още в ембриона.

В развитието на хемангиом в периода на вътрематочния живот имат значение фактори като травма, инфекция, хормонални нарушения, но те са просто като стимулатори на растежа.

 

Симптоми:

Болка в корема при анамнеза за хепатален хемангиом налага образно изследване за изключване на усложнение от негова страна. Обикновено откриването им става случайно, при изследвания по друг повод – най-често с ехография или компютърна томография. Рядко надвишават 4-5см и дори и тогава невинаги предизивикват симптоматика. Когато има такава, тя се изразява в тежест, болка в дясно подребрие, ранно засищане, безапетитие, гадене във връзка с притискане на околни органи и структури. Около 40% от лицата с хемангиоми над 4 см имат някакви оплаквания, а при нарастване на формацията до 10см – процентът стига 90.

 

Усложнения:

Рядко при големи размери те могат и да се палпират през коремната стена. Могат да станат причина за жълтеница при притискане на жлъчния тракт, за затрудняване проходимостта на стомашно-чревния тракт поради компресия отвън. Възможни усложнения са кръвоизливи или тромбози в рамките на самия хемангиом или с попадане на кръв в жлъчните пътища, в перитонеалната кухина със съответните клинични белези. Големи, усложнени хемангиоми са описвани като причина за поддържане на по-висока телесна температура.

 

Диагностициране:

Диагностицирането на хемангиомите на черния дроб се осъществява чрез образни изследвания. Най-лесно достъпна е ехографията. Формациите са ехогенни, но няма специфичен образ. Доплер-ехографията повишава чувствителността и специфичността на изследването.

При рутинна компютърна томография хемангиомите изглеждат с хипоинтнензни. При динамична контрастна томография информативността е по-висока. При въвеждането на контраст се наблюдава бавно усилване на сигнала в периферията, след няколко минути е изпълнен целия хемангиом, обикновено с хиподенсен център.

Ядреномагнитният резонанс е един от най-чувствителните методи за идентифицирането на хемангиомите. Те са с висок сигнален интензитет при Т2 и хипоинтензивни при Т1 – образите.

Сцинтиграфия с белязани с Tc-99m пертехнетат еритроцити е използвана години наред в диагностиката. Днес някои заведенията има възможноост и за SPECT (Single-photon emission computerized tomography), която се счита за по-специфична, но по-малко чувствителна от ЯМР. Последните два метода са най-подходящи при малки по размери формации. На фона на информативността на споменатите неинвазивни изследвания до ангиография днес почти не се прибягва. Чернодобна биопсия не се прилага. Освен инвазивността и рисковете при една такава процедура, тук има и опасност от кръвоизлив във връзка със специфичната структура на хемангиома.

 

Лечение:

Лечението на хемангиоми се извършва от онколози в специализирано медицинско заведение, ако са се изродили в ракови. Преди да се пристъпи към оперативно отстраняване се правят изследвания, за да се установи вида хемангиом.

Медикаментозна намеса за свиване размерите на хемангиомите не се провежда. При показания се прибягва до оперативна намеса. Последната включва отстраняване на самия тумор или резекция на сегмент или дял от черния дроб.

Xeмaнгиoмитe в тялoтo мoжe дa ce нyждaят oт лeчeниe, aĸo cтaнaт твъpдe гoлeми или пpичинят бoлĸa. Bъзмoжнocтитe зa лeчeниe нa тeзи xeмaнгиoми вĸлючвaт:

  • xиpypгичнo oтcтpaнявaнe нa xeмaнгиoмa;
  • xиpypгичecĸo oтcтpaнявaнe нa yвpeдeния opгaн или yвpeдeнaтa oблacт;
  • зaтвapянe нa глaвнaтa apтepия, ĸoятo дocтaвя ĸpъв нa xeмaнгиoмитe.

Хемангиомите обикновено не предизвикват клинични оплаквания, усложнения, включително от кръвоизливи, са редки. Не претърпяват злокачествена трансформация. Във връзка с това те не подлежат на лечение. Оставят се за наблюдение на 6 месеца или веднъж годишно в началото, а при липса на динамика в находката след това и на по-редки интервали. По-стриктно наблюдение се налага при прием на естроген-съдържащи препарати, по време на бременност и големи размери на хемангиомите.

С емболизацията на хепаталната артерия за сега има малко опит. Прилага се и перкутанна или лапароскопска радиочестотна албация. Радиотерапия се провежда с 30Gy, разделен на 15 фракции за 3 седмичен период.

 

Билколечение

  • Бучиниш. За да се унищожи един доброкачествен тумор имате нужда от тинктура от бучиниш, която се приема по схемата – от 1 до 45 капки, като всеки ден се повишава дозата с една капка. Само три дни се приемат по 45 капки, след което дозата се намалява с по една капка дневно (от 45 до 1). Този тримесечен курс се провежда, прави се почивка 10 дена и хемангиома се маха с 2 – 3 курса. Не забравяйте, че бучинишът е отровна билка.
  • Билкова смес. Също така препоръчваме да се направи смес от следните билки: мента, невен, пелин, жълтениче. Разбъркват се билките – по 1 супена лъжица от всяка от съставките, изсипват се в един литър топла вода. Така престояват в продължение на един час, след това се прецежда течността и се изсипва в термос. Пие се 4 пъти дневно между храненията. След 10 дни, се правят три дни почивка, после пак 10 дена.Целият курс е три месеца.
  • Бял трън. Всеки месец при такова лечение в рамките на десет дни трябва да се пие и една чаена лъжичка прах от бял трън – поставя върху езика, пие се вода, така три пъти на ден.
  • Канела на прах. И в продължение на три месеца, пак без прекъсване, се пие една чаена лъжичка канела на прах сутрин преди закуска (също поставя се върху езика, като се преглъща с вода).
  • Овес. А по-нататъшно подобряване на функционирането на черния дроб спомагат семена от овес. 1 чаша овес се сипва в студена вода, сложете на огъня и оставете да къкри без капак в продължение на 10 минути, след което свалете от огъня, покрийте с капак, оставете да се охлади. Отварата се държи в хладилника. Курсът на лечение – 10 дни. Дозата е за 1 ден и се пие на части.

Задължително е да се спазва диета – без мазнини, пържени, пикантни храни. И още, яжте сирене – то има благоприятен ефект върху черния дроб.

 

Рецепти по Дънов

  • Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 ядки от сладки бадеми и 20 листа от индрише, счукани в дървен хаван на кашица, с прибавка на 3 месести лимона, смлени на машинка за месо заедно с корите, но без семките, и 1 супена лъжица мащерка, стрита на прах.
  • Десет минути след сместа да изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, гръцка коприва, жълт кантарион, широколистен живовляк (листа), невен, пача трева, ранилист (листа и цвят) и хмел (шишарки) — по 50 г и овчарска торбичка и полски хвощ — по 100 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън захлупена се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.
  • Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка по 2 супени лъжици корени от обикновена коприва и овес (зърна). В 1 л вода на тих огън се варят 30 минути. Веднага се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон на вкус.
  • Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица настойка от 3 пресни кокоши яйца, залети в подходящ буркан със сока на 9 лимона, така че да се покриват с 1/2 см сок. Киснат в него 3—4 дни, за да се разтворят черупките им.
  • След това с вилица се разбъркват добре, за да се извадят ципите, и се добавя 200 г небетшекер, счукан на ситно, и 1-2 супени лъжици винен коняк, за да не вкисва. Държи се на хладно място.
  • Десет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония и пр.
  • Вечер преди лягане, 1-2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л топла вода, а след това само при запек клизма с 500 г, последвана от цяла топла баня (36°С за 10 минути) с отварка от борови клони и корени от полски бъзунек — по 300 г в 15 л вода на тих огън се вари 20 минути, след това в същата вода се добавят дъбови кори и орехови листа по 100 г и смрадлика (листа) 50 г. Вари се още 10 минути и преди да се снеме от огъня, се прибавя 1 шепа морска сол. Щом солта се разтвори, котелът се снема от огъня и отварката се прецежда. С една и съща отварка може да се направят бани 6 вечери подред при казаната температура. След банята се прави сухо увиване с хавлия и 1—2 одеяла за по-добро изпотяване. След преобличането хемангиомата се налага първата вечер с хладка лапа от чиста дървена пепел, пресята през ситно сито и забъркана на тесто с хладка вода, или пък с малка торбичка от марля, напълнена с хладка лапа от печена хума (бяла глина), стрита на прах и забъркана на тесто с малко оцет. Отгоре се слага фланелен бинт. Втората вечер налагането става с торбичка, напълнена с хладка лапа от средата на леко препечен хляб, поръсена с хладък оцет и смачкана на тесто, или пък с пресен селски хлебен квасец, забъркан вместо с топла вода с отварка от дъбови кори (10 супени лъжици ситно нарязани кори в 1 л вода се варят 30 минути; като изстине, се прецежда). Преди поставянето квасецът се засилва с 1/4 чаена лъжичка печена стипца (при липса на стипца може да се използва и тази за бръснене) и накрая се поръсва с фосфор на прах на върха на ножа. Отгоре се слага малко памук и се бинтова стегнато.
  • При невъзможност да се правят цели бани се поставя само коремен компрес от 24 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (2 супени лъжици цвят се запарват с 500 г вряща вода; ври 5 минути и като изстине, се прецежда); отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. Едновременно и в двата случая се поставя „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, и отгоре друга шапка. Държат се до сутринта или докато много досадят.
  • Сутрин. Фрикция на корема с хладка вода и изтриване. След обличането върху хемангиомата се поставя малка торбичка, напълнена със суха и топла ситна сол, закрепена с бинт, или пък една чиста сребърна монета, която изцяло да я покрие, превързва се стегнато, за да притисне буцата. Ако тя се пукне, веднага да се наложи с торбичка морска сол.