Банер за мобилна версия за апликация

Хемолитична анемия

Хемолитичната анемия е вид анемия, причинена от хемолиза – усилена деструкция на еритроцитите с вътресъдова или извънсъдова локализация. Има многобройни възможни последици от относително безобидни до животозастрашаващи.

Хемолизата представлява преждевременна смърт на еритроцитите, в резултат на което постепенно в организма се развива анемичен синдром. За разлика от другите по-чести видове анемии (желязодефицитна, мегалобластна), където причината за настъпилото анемично състояние се дължи на недостатъчното образуване на червените кръвни клетки, тук проблемът се крие в тяхното преждевременно унищожаване. Едновременно с това червеният костен мозък, където при нормални условия протича еритропоезата, не може да компенсира прекомерната загуба на еритроцити. Всичко това води до проявата на анемичен синдром.

Хемолитични анемии, дължащи се на извънеритроцитни фактори включват разнообразни увреждащи елементи, които по различни механизми унищожават еритроцита. Най-често се наблюдава анемия, при която деструкцията на червените кръвни клетки става по имунен механизъм, т.е. с образуването на антитела, които прикрепяйки се за еритроцита увреждат функцията му и водят до настъпването на неговата смърт. Такива антитела могат да се образуват при преливане на несъвместима кръв, при употреба на някои медикаменти, при различни инфекции, в хода на някои автоимунни заболявания, при изгаряния и други.

Всеки еритроцит има определена продължителност на живот в човешкото тяло. Веднъж образувана, червената кръвна клетка циркулира в организма приблизително около 120 дни. След това в структурата на нейната мембрана настъпват необратими процеси, при което тя не може да изпълнява адекватно функциите си. По този начин преминавайки през високоспециализирани клетки на слезката (т.нар. моноцитно-макрофагеална система), еритроцитите се улавят от кръвообращението и биват разрушени. Именно този процес стои в основата на т.нар. физиологична хемолиза.

При засилване на патологична хемолиза, т.е. при преждевременно увреждане на еритроцитите, участие взима не само слезката, но и черния дроб, а понякога и самия костен мозък. Еритроцитите се унищожават и съдържащия се в тях хемоглобин се подлага на деструктивни промени. Първоначално той се разпада на пигмента хем и на различни белтъчни молекули. Последните лесно се усвояват от организма и не представляват проблем за функционирането му. Обмените продукти на хема обаче са едни от най-честите причини за откриване на заболяването и именно те водят до някои от основните симптоми на заболяването.

Хемолитичната анемия се среща в 5% от всички видове анемии. В някои случаи тя зависи от расата на човек, като например сърповидноклетъчната анемия и анемията, дължаща се на дефицит на ензима глюкозо-6 фосфатдехидрогеназа. И двата вида анемии се срещат по-често сред афроамериканците. От друга страна хемолитичната анемия не показва зависимост от гледна точка на възраст или пол.

Причини:

Различни причини стоят в основата на хемолитичната анемия. В повечето случаи те имат разнообразен механизъм на действие, като ефектът е един и същ - прогресивно унищожаване на червените кръвни клетки. В повечето случаи изясняването на причината, довела до възникването на хемолитична анемия, остава невъзможно. Поради това в тези случаи се говори за т.нар. идиопатична хемолитична анемия.

Разнообразни причини водят до преждевременно унищожаване на червените кръвни клетки. Те имат различен и понякога твърде специфичен механизъм на действие, поради което тяхното обединяване е единствено на базата на предизвикания от тях ефект: хемолиза.

Най-общо причините, стоящи в основата на хемолитичната анемия могат да се разделят на следните видове:

Хемолитични анемии, дължащи на вътрееритроцитни дефекти, т.е. причината за настъпилата хемолиза се крие в структурата или биохимичните процеси на самия еритроцит:

дефекти в мембраната на еритроцита;
дефекти в обмяната на еритроцита;
дефект в синтезата на хемоглобин.

Симптоми:

В зависимост от началото на патологичния процес, клиничната изява на заболяването може да е постепенна или внезапна. По-често се наблюдава остро настъпване на болестта с опасност за живота и развиваща се сърдечна и белодробна недостатъчност. Когато заболяването има бавен, но прогресиращ ход, в повечето случаи организмът се приспособява към намаленото количество еритроцити, което води и до по-късна и неспецифична изява на симптомите.

Както всяко анемично състояние, хемолитичната анемия може да се развие остро и хронично. И в двата случаи настъпват следните общи симптоми, но проявата им е в една или друга степен по-изразена:

обща отпадналост;
лесна уморяемост;
обща бледост;
чувство на студ несъотвестващо на външната температура;
задух;
болки в гърдите;
зрителни нарушения и склонност към колапс, особено при изправяне на тялото;
главоболие;
невъзможност за съсредоточаване;
световъртеж;
сънливост и непълноценен сън.

При острата форма на заболяването тези оплакванията са силно проявени и често създават диагностично затруднение поради внезапния им характер на поява. Хроничната хемолитична анемия от своя страна носи риск от лека до минимална проява на симптомите, поради което откриването ѝ често става случайно, в хода на други изследвания.

От друга страна хемолитичната анемия се отличава и с някои относително специфични прояви, които често улесняват диагностицирането ѝ:

жълтеница, без съпътстващ сърбеж в резултат на повишението на един от обменните пигментни продукти на хема – билирубина

тъмно оцветяване на изпражненията

болка и тежест в лявото подребрие в резултат на увеличената слезка

Тези симптоми за съжаление често се наблюдават при различни гастроинтестинални заболявания, поради което интерпретирането им трябва да става винаги в зависимост от цялостното състояние на пациента.

Диагностициране:

Диагностицирането на състоянието само по себе си не е решение на основния проблем, а именно, кое стои в основата на появата на преждевременната хемолиза. Изясняването на този проблем е не само от основно значение за лечението на пациента, но и за по-нататъшната му профилактика. За съжаление твърде често в практиката причината остава неясна, което крие риск от повторна поява на състоянието.

Всяка хемолитична анемия се отличава с определена лабораторна констелация. Най-често тя включва следните параметри:

намален общ брой еритроцити;
намален хемоглобин;
намален хематокрит;
в повечето случаи нормални стойности на тромбоцитите и на левкоцитите;
по-често нормални стойности на MCV, MCH и MCHC, което говори за наличието на нормоцитна, нормохромна анемия (при някои хемолитични анемии се наблюдава изключение от правилото);
повишен брой на ретикулоците – предшественици на еритроцитите (това говори за активиране на костния мозък, който се стреми да превъзмогне прекомерното унищожаване на червени кръвни клетки);
повишен билирубин в резултат на повишения хемоглобинов разпад (важно е да се отбележи, че се наблюдава повишение на стойността само на индиректния билирубин, докато директният запазва нормалната си стойност);
намален хаптоглобин – това е белтък, който представлява най-чувствителният маркер за настъпила хемолиза;
увеличен ЛДХ – важен, но твърде неспецифичен критерий за хемолиза;
нормално или по-често повишено желязо в организма;
повишен уробилиноген в урината.

Трябва да се има предвид, че поради разнообразието от причини и фактори, водещи до появата на хемолитична анемия, рядко при прегледа на пациент се установява описаната констелация от лабораторни изменения. Причината за това се крие в многообразието от видове и подвидове хемолитични анемии. Затова често в практиката се срещат пациенти с това заболяване, при които индиректният билирубин е нормален или пък броят на ретикулоцитите е нормален, дори намален.

Всичко това показва колко сложна и противоречива сама по себе си е диагнозата хемолитична анемия.

Лечение:

Лечението на хемолитичната анемия бива два основни вида - етиологично, което в повечето случаи е невъзможно, и симптоматично.

Етиологичното лечение се състои в изясняване причината, довела до проявата на състоянието и последващото ѝ премахване. Ако например се касае за хемолитична анемия, индуцирана от прием на определени лекарства, спирането им ще доведе до пълно излекуване на пациента. Важно е да се има предвид, че кръвопреливането при хемолитичните анемии не е препоръчително. То трябва да се прави само при наложителни причини, най-често при хемоглобин със стойности по-малки от 70-80 (норма 120). При някои видове хемолитични анемии кръвопреливането трябва да се прави след специфично изследване на кръвта, което ще намали възможността от поява на анафилактична реакция.

Симптоматичното лечение в повечето случаи зависи от вида на хемолитичната анемия. Най-често се прилагат следните групи медикаменти:

кортикостероиди – особено при автоимунни хемолитични анемии;
субституиране с желязо – често в хода на лечението на хемолитичната анемия настъпва относителен недостиг на желязо в организма;
субституиране с фолиева киселина;
имуноглоболин G – със съмнителен ефект при автоимунни анемии.

При някои видове наследствени хемолитични анемии е препоръчително извършване на спленектомия (оперативно отстраняване на слезката), тъй като това със сигурност подобрява състоянието и живота на пациента.

Хранителен режим

За лечението на анемия храненето е от голямо значение и е насочено към възстановяването и попълването на желязо в организма и веществата, които са важни за кръвообразуването.

Храненето за жени при анемия по време на кървене, бременност и раждане трябва да бъде внимателно обмислено, балансирано и наситени с всички необходими витамини и микроелементи.

Основни принципи на хранене при анемия:

Трябва да има баланс на протеини, мазнини и въглехидрати в организма и да се увеличи в диетата количеството на протеините. Протеинът е необходим за по-добро усвояване на желязото, за образуването на червените ни кръвни клетки и съединения на хемоглобина.

Мазнините се отразяват неблагоприятно на процеса на кръвообразуване, така че тяхната употреба трябва да се намали в случаи на анемия. Въглехидратите не оказват влияние върху формирането на хемоглобина, така че е добре да се използва в норма.

Лечение на анемия със зеленчуци.

Трябва да се приготвят средни по размер кореноплодни зеленчуци – моркови, черна ряпа и цвекло. Те се смилат на месомелачка и се смесват добре. Следва да се оставят за няколко часа да пуснат сока си, прецеждат се през тензух и се изсипват в емайлиран съд, който се слага в предварително загрята до 150 С фурна и с добре затворен капак. От получената смес се взема по лъжица 5 пъти през деня, след ядене. Този лек трябва да се прилага 2 месеца.
Направете си сокове поотделно от моркови, цвекло и репички. Смесете ги в равни количества и ги прехвърлете в бутилка. Съхранявайте на тъмно и прохладно място. Приготвената порция сокове трябва да се изпие за една седмица по лъжица преди ядене, а след това се направи нова доза. Препоръчително време за терапия с тази рецепта от сокове е 3 месеца.
Сметана и моркови помагат при анемия. Тази рецепта е перфектна комбинация от вкус и ползи за здравето. Всеки ден, преди хранене изяждайте малко количество от настъргани моркови със заквасена сметана.
За подготовката на следващия лек смелете една скилидка чесън и я сложете в 200 мл вода, като добавите лъжица мед, след което варете сместа на слаб огън за около час. Получената отвара се взема на гладно по три чаени лъжички веднъж дневно.
Лек за анемия с тинктура от чесън. Обелете и измийте 300 г чесън, към него налейте 1 литър чист алкохол и оставете да престои 3 седмици. Вземайте 20 капки тинктура в половин чаша мляко три пъти дневно. Рецептата е противопоказана за бременни и деца.
Смелете в мелница 1 чаша неузрели орехи и към тях добавете 0.5 литър водка. Те трябва да престоят 10 дни на топло и тъмно място и остава да се филтрират. В получената течност се налива 1 чаша затоплен течен мед. Трябва добре да се разбърка и се съхранява обикновено в хладилник. Вземайте по лъжица сутрин и вечер.

Билколечение

Вземете трилитров буркан и го напълнете с пресен пелин събиран през месец май. Налейте водка или разреден спирт и 21 дни престоява на място без влага и светлина при температура на въздуха, малко над стайна температура. Вземайте по 1 капка тинктура в лъжичка вода сутрин на гладно за 3 седмици. По ваша преценка след 2 седмици може да повторите.
Оман (корен) 60 гр, червена детелина (цветове) 140 гр, коприва 140 гр, мента 100 гр, копър (семена) 20 грама, черница (лист) 60 гр. копитник – 80грама, живовляк – 100 грама. Отварата от тази смес се ползва 2-3 месеца и отделно или допълнително към нея се препоръчва корен от аир, листа или плодове от орех, бял трън, екстракт от сибирски жен-шен.
Вземете 3 супени лъжици жълт кантарион, 2 супени лъжици коприва, 2 супени лъжици къпинови листа. Всички се смилат и се разбъркват добре, поставят се в термос 3 супени лъжици и се заливат със завряла вода. След няколко часа, вземайте по чаша 3 пъти на ден, докато е гореща.
Изсипете 5 супени лъжици нарязани шипки в литър вода. Слагат се да врат 10 минути и престоява отварата една нощ в термос. Пийте я като чай по всяко време на деня. Употребата на шипка почиства кръвоносната система, подобрява обмяната на веществата в организма, поради природния витамин С и другите биологично активни вещества, използвани за анемия, заболявания на бъбреците и пикочния мехур, черния дроб и действа на пациентите като тоник.
Препоръчително е да се пие сок от цвекло, тъй като съдържа желязо, калий, калций, фосфор, витамини B, C, фруктоза и глюкоза. Половин чаша с 1 супена лъжица мед 2-3 пъти дневно преди хранене.
Сокът от репички съдържа желязо, магнезий, калий, калций и много витамини. Той отдавна се препоръчва за анемия. Вземайте лъжица сок и мед 3 пъти преди ядене.
Сокът от моркови също е полезен за анемия. Той съдържа богат комплекс от биологично активни вещества, желязо, кобалт, мед, калций, йод, бром и други. Препоръчва се да се пие при анемия от 100 до 500 мл 1-3 пъти за деня преди ядене.
За да се направи следната отвара за анемия се слагат 5 нарязани цвята червена детелина в 200 грама кипнала вода и се оставят да се запарят докато цветът на течността стане наситен кафяв и се прецежда. Взема се половин лъжичка на закуска и вечеря.
През пролетта е подходящо да се направи следната запарка от глухарчета. Наберете си 10 съцветия от глухарчета и изсипете в литър завряла вода. оставят се за около 3 часа да престоят добре увити с кърпа и захлупени. По желание за по-добър вкус добавете малко мед или захар. Употребява се трикратно по половин чаша.
Рецепта с листа от коприва и бреза за анемия. Ще Ви трябват 100 грама листа от коприва и бреза. Изсипват се в кипнала вода и се слагат да се запарят за 12 часа. Следва да прецедите получения лековит разтвор и да добавите сока от един лимон. Вземайте половин чаша дневно, на няколко пъти. Ако листата са пресни, дозата на листата, да се намали наполовина.
За да се повиши нивото на хемоглобина в кръвта се използва и сок от цикория. В една чаша мляко се сипва една лъжичка пресен сок, който се смесва с млякото и се изпива на три пъти.
Чай от върбинка помага при анемия. За да го направите, трябва да варите лъжица. върбинка в 500 мл вода за 15 минути, след което се прецежда и подслажда с малко мед. Пийте този чай по чаша трикратно за един ден.
Чай от коприва може да помогне при анемия. Една лъжичка листа от коприва се сипва в чаша гореща вода, покрийте за 5 минути да се запари, след което се прецежда. Вземайте 3 чаши на ден. Копривата е с високо съдържание на желязо, освен това, че съдържа много витамини (особено А и С), степента на нарастване на усвояване на желязото от организма се увеличава, също и на минерали като силициев диоксид, които укрепват организма. Младата зелена коприва е подходяща като добавка в храната към салата от спанак или зеленчуци.
Билката клинавче (орлови нокти) се използва за лечение на анемия. Плодовете на билката орлови нокти има противоскорбутен и възстановителен ефект. Традиционната медицина препоръчва да се ядат и за анемия.
Пийте преди хранене 2 супени лъжици от 20% алкохолна настойка с водка от стъбла, листа и цветове бял равнец. Тя се разрежда с вода. Употребява се по чаша преди обяда (само възрастни!).
Билките червен кантарион, дяволска уста, поточарка, широколист живовляк, комбинираният сок от цикория, магданоз и целина, бъзовият мармалад, плодовете от арония и подправките сминдух, кариандър и канела са полезни за анемия.