Хепатит В

"Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма.

Хепатитът е възпаление, което се причинява от вирус. От петте различни хепатитни вируси (A, B, C, D и E), само В и С могат да хронифицират, причинявайки продължително заболяване. Хепатитите се разделят на остри, (които продължават по-малко от 6 месеца) и хронични, (които продължават по-дълго).

Взети заедно хепатит В и С представляват една от най-големите глобални заплахи за здравето, убивайки приблизително 1 милион души годишно. Изчислено е, че повече от 500 милиона души по света са заразени с хепатит В или С и един на всеки трима е бил изложен на инфектиране с единия или и с двата вируса.

Симптоми:

Инфекцията с HBV може да протече безсимптомно (в половината от случаите), като остър вирусен хепатит и като хроничен вирусен хепатит В. Когато новороденото се зарази от болната си майка, то обикновено не показва никакви симптоми, но в над 90% от тези случаи по-късно се изявяват направо симптомите на хроничен хепатит В. Тук са описани оплакванията, с които протича най-често острият хепатит В. У всеки болен може да се наблюдават някои или всички симптоми, като някои от тях могат да бъдат по-силно или по-слабо изразени. Най-популярният симптом на хепатитите въобще е жълтеницата (пожълтяването на кожата, склерите или "бялото" на очите). Както и останалите хепатити в някои случаи хепатит В протича без поява на жълтеница или с изявата на жълтеница на фона на останалите симптоми.

Началото на заболяването обикновено настъпва 2 до 4-6 месеца след контакта с вируса (това е инкубационният период). Най-често началото е грипоподобно или имитира стомашно-чревно разстройство със следните най-чести оплаквания:

• умерено повишена температура;
• отпадналост и лесна уморяемост (характерно е изключително силната умора, за която пациентите съобщават без състоянието им да предполага такава);
• болки по мускулите и малките стави на ръцете без видимо засягане: болките по ставите са предимно сутрешни и са много характерни за острия вирусен хепатит В; представляват извънчернодробна изява на заболяването;
• гадене и евентуално повръщане;
• загуба на апетит;
• болезненост в горната част на корема (епигастриум), непосредствено под ребрата; в средата на тази област се проектира стомаха;
• кожен обрив - характерен е за болестта, обикновено е краткотраен и съставен от дребни пъпчици върху червени петна, бързопреходен е и се разполага предимно по трупа;
• потъмняване на урината (тя придобива цвят на бира, кола или тъмен чай): този симптом е характерен в по-голяма степен за вирусните хепатити, но може да се дължи и на други причини;
• изсветляване на изпражненията;
• тежест, дискомфорт или болка в дясното подребрие - дължат се на възпалителния оток на черния дроб, чиято капсула е богато инервирана; този симптом е почти винаги налице при острия вирусен хепатит В;
• в някои случаи е налице сърбеж по кожата;
• ако налице е обилно повръщане, то може да доведе до обезводняване, характеризиращо се със симптоми като отпадналост, обърканост и загуба на концентрация, учестен пулс, главоболие, намалено количество на отделена урина, раздразнителност и др.

След различно дълъг период от време, най-често 2-5 дни може да се появи жълтеница (трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си): дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа; често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае 12-15 дни и след това постепенно изчезва.

В малък процент от случаите вирусният хепатит В протича светкавично; в тези случаи за много кратко време се изявяват симптомите на остро настъпила чернодробна недостатъчност с унесеност, замъгленост на съзнанието до кома, изявена жълтеница, подуване на корема вследствие на събирането в коремната кухина на свободна течност (асцит), поява на отоци по краката, намаляване на уринирането, поява на кървене от лигавиците и кожата, наличие на кръв в изпражненията и т.н.; тази форма на хепатит може да доведе до бързо изпадане в чернодробна кома и смърт.

Винаги е налице увеличение на черния дроб и много по-рядко - увеличение на далака. Рядко може да има увеличение на лимфните възли.

Състоянието на болните се подобрява с появата и постепенното изчезване на жълтеницата. Обикновено цялата еволюция на заболяването трае около месец, при възрастни болни може и до два месеца.

Потърсете лекарска помощ, ако развиете горе изброените симптоми на остър хепатит. Ако оплакванията Ви са тежко изразени е възможно да се нуждаете от лечение в болница. Ако Ви е известно, че страдате от хронична инфекция с хепатит В и развиете симптоми на напреднало чернодробно заболяване, като подуване на корема и отоци по краката, объркване или жълтеница, потърсете незабавно лекарска помощ.

Обърнете се към лекар, ако забележите следните симптоми, предполагащи риск за наличие на остър вирусен хепатит

• тежка отпадналост и умора, които не съответстват на цялостното Ви състояние и които "не приличат на обикновена настинка";
• гадене и повръщане, които не се подобряват в рамките на 1-2 дни;
• потъмняване на урината;
• пожълтяване на кожата и "бялото" на очите;
• болка в горната част на корема или тежест, до болка в дясното подребрие;
• объркване, промяна в съзнанието или трудно събуждане;

Потърсете лекар, ако сте имали сексуален или друг рисков контакт с човек, за когото смятате, че може да е заразен от хепатит В, за да Ви бъдат направени съответните изследвания.

Диагностициране:

Диагнозата обикновено се поставя възоснова на клиничния преглед и някои изследвания. Чрез определени рутинни изследвания, страдание на черния дроб може да се открие случайно по време на профилактичен преглед или преглед по друг повод, тъй като в голям процент от случаите инфекцията с вируса на хепатит В може да даде оскъдни или никакви оплаквания. По време на прегледа, лекарят ще Ви разпита подробно за вашите оплаквания, тяхната характеристика и начин на поява, факторите, които ги облекчават или засилват. Важна е информацията относно прием на лекарства и алкохол, контакт с химикали и вредни вещества, професия, месторабота, контакт с болен от хепатит А, контакт с болен от хепатит В, хигиенни и хранителни навици, полов живот, брой и смяна на сексуални партньори, извършвани в миналото хирургични или стоматологични манипулации, преливания на кръв, венозно инжектиране на наркотици, правени в миналото ваксинации и т.н. След този "разпит" лекарят ще Ви прегледа обстойно, като обърне внимание на евентуално жълтеникаво оцветяване на очите, кожата и долната повърхност на езика, на наличието на кожен обрив, подуване и болки в ставите, влажност на лигавиците и наличие на налепи по тях, както и болка или тежест в горната част на корема и дясното подребрие, наличие на свободна течност в коремната кухина и увеличение на черния дроб и т.н.

Ако данните от прегледа сочат вероятно заболяване от хепатит, лекарят ще назначи някои изследвания за да потвърди или отхвърли наличието на хепатит, както и да определи вида му (вирусен, алкохолен, медикаментозен, автоимунен или токсичен) и причинителя му, ако е вирусен:

• ултразвуково изследване на коремни органи (коремна ехография): дава данни за евентуално увеличение на черния дроб и консистенцията на органа, типа на разпространение на промените в него и т.н., което от своя страна свидетелства за различни болестни процеси в черния дроб;
• рутинните кръвни изследвания могат да сочат наличие на вирусна инфекция;
• изследването на урината показва повишен билирубин, на който се дължи тъмното ѝ оцветяване, може да се открие повишен и нормалния уринен пигмент-уробилиноген;
• биохимични изследвания на кръвта - повишените чернодробни ензими (трансаминази) свидетелстват за чернодробно страдание, без да посочват причината за това;
• серологични изследвания - чрез тях се поставя точната диагноза в случаите на подозиран вирусен хепатит; те търсят специфични защитни белтъци в кръвта на болния (антитела), насочени срещу точно определен вирус; обикновено при съмнение за вирусен хепатит при иначе здрав човек се изследват антитела срещу вирусите на хепатит А, В и С. Специално в случаите с подозиран хепатит В се прилагат два вида серологични изследвания: такива, които откриват специфични вирусни частици в кръвта и такива, които откриват специфични защитни белтъчни молекули (антитела) срещу различните вирусни частици. Специфичните антитела се произвеждат от имунната система на организма. От вирусните частици най-често се изследва HBs антигена, известен също като "австралийски антиген". Най-опростено, в кръвта на хората, които са се възстановили напълно от остър вирусен хепатит В, се откриват високи нива на защитни антитела без да се откриват вирусни частици, а при болните с активна хепатит-В инфекция (остра или хронична) се откриват значителни нива на вирусни частици. Наличие само на защитни антитела се открива и при хората, на които е приложена успешно ваксина против HBV. Комбинацията от резултатите на различните серологични изследвания дава информация за фазата на инфекцията, защитните сили на организма, агресивността и "заразността" на инфекцията, прогноза за развитието и по-нататъшния ход на заболяването и т.н. Моментната активност на инфекцията с вируса на хепетит В се определя най точно чрез изследване на вирусната ДНК (генетичния материал на вируса) в кръвта на болния. Високите стойности на HBV ДНК сочат активно размножаване и "разцвет" на инфекцията, докато ниските стойности свидетелстват за ниска активност на процеса;
• при данни за обилно повръщане с обезводняване могат да се изследват стойностите на серумните електролити;
• чернодробна биопсия - чернодробната биопсия е високоспециализирано, инвазивно изследване на черния дроб, което не се извършва рутинно; то се прилага в случаите, когато заболяването придобива хроничен ход или в случаите, когато налице е чернодробна цироза (краен етап на чернодробно увреждане вследствие на различни заболявания). Изследването се извършва по следния начин: при стриктно спазване на стерилни условия и след обезболяване, с дълга игла се прониква в черния дроб и се "изсмуква" миниатюрно парченце тъкан от него. Взетият материал се изследва под микроскоп след различно оцветяване. Изследването дава важна информация относно състоянието на органа, изразеността на възпалителния процес и степента на увреждане на черния дроб, резултатите от евентуално провежданото до момента лечение, прогноза за развитието на процеса и план за най-ефективно лечение. Обикновено за поставяне на диагнозата "хепатит В" не се налага извършването на чернодробна биопсия.

Лечение:

Не съществува специфично лечение, насочено срещу хепатитния вирус В, при веднъж появили се симптоми. Лечението на острия вирусен хепатит В е само симптоматично (облекчаващо оплакаванията) и поддържащо. Разчита се на способността на имунната система да се справи с инфекцията, както при всяко друго вирусно заболяване. Лечението може да се провежда в домашни условия, само тежко протичащите случаи се хоспитализират (приемат в болница).

Лечението на острия вирусен хепатит В се състои от спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:

• спазване на постелен режим - препоръчителен е покой с избягване на физически натоварвания;
• приемане на добре балансирана храна, спазване на диета с намаление на трудно разграждащите се белтъци и мазнини, избягване на пържени и пикантни храни и увеличение на въглехидратите. Диетата трябва да се спазва поне около 6 месеца.;
• избягване консумацията на алкохол, поради токсичното му действие върху черния дроб;
• избягване приема на лекарства, които са вредни за черния дроб (важно е да се отбележи, че почти всички медикаменти, широко прилагани за понижаване на температурата, болката и симптомите на настинката са токсични за черния дроб и прилагането им трябва да се избягва); не трябва да се приемат потискащи имунната система медикаменти (наричат се още имуносупресори), тъй като те намаляват естествените защитни сили на организма и улесняват размножаването на вируса; ако сте болни от хепатит се консултирайте с лекар преди започване приема на каквото и да било лекарство, тъй като чернодробното увреждане променя разграждането и от там ефекта на голям брой лекарствени вещества;
• прием на обилно количество течности;
• вливане по венозен път на течности и вещества, подобряващи работата на черния дроб (напр. левулоза);
• прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите - тук спадат вещества, които намаляват тежестта на чернодробните увреждания и спомагат за по-бързото и пълно възстановяване на органа.

Естеството на инфекцията налага контролни прегледи, съчетани с извършване на биохимични и серологични изследвания. Ако резултатите сочат не пълно оздравяване и тенденция към продължаване на болестния процес (хронифициране на хепатита) може да се наложи извършването на чернодробна биопсия. В зависимост от състоянието на болния и резултата от биопсичното изследване се взема решение за лечение на вече хроничния хепатит В.

Лечението на хроничния хепатит В показва различни резултати при отделните болни, има значителен брой странични ефекти, преставлява сериозен медицински проблем и е постоянно развиваща се и подобряваща се насока в медицинската практика. Понастоящем лечението се провежда с противовирусни лекарства (поотделно или комбинация от две и повече такива), които намаляват размножаването и възпроизводството на вируса, подпомагат спонтанното възстановяване на черния дроб и активизират имунната система на организма в борбата и за унищожение на вируса и очистване на организма от инфекцията. Използват се препарати съдържащи интерферон алфа 2б, препаратът Ламивудине и отскоро препаратът Hepsera. Интерферонът се прилага инжекционно по схема обикновено за 6 месеца ( инжектира се 3 пъти седмично, вече съществуват и по-нови форми пегелиран интерферон, които се инжектират само веднъж седмично). На фона на значителни странични ефекти (предизвиква симптоми, подобни на тези на грипа и настинката) и висока цена, лечението постига добри резултати в около от половината от случаите. В комбинация с Lamivudine добри резултати се отчитат в около 2/3 от болните; Lamivudine се прилага и при непоносимост към интерферон; за съжаление вирусът се променя по време на лечението с Lamivudine и става резистентен към него (не се повлиява). Сравнително новият медикамент Хепсера показва много добри резултати в лечението на хроничния хепатит В.

В малобройните случаи на светкавично протичащ остър вирусен хепатит В (фулминантен хепатит В) и в случаите на окончателно и безвъзвратно увреден черен дроб вследствие на хроничния хепатит В (неповлияващ се или лошо повлияващ се от лечението), единствена лечебна алтернатива представлява трансплантацията на черен дроб. Освен трудностите, свързани с намиране на подходящ донор и осъществяване на сериозна оперативна намеса, съществува и голям риск от повторно заразяване на трансплантирания орган с вируса на хепатит В. Както беше казано по-горе, хепатит В е инфекция на целия организъм, а не само на черния дроб, поради това след трансплантацията, наличните в други органи и тъкани на тялото вируси мигрират по кръвен път в черния дроб и започват да се размножават.

Повечето възрастни (около 95%), особено тези с остър, симптоматичен (с изявени оплаквания), протичащ с жълтеница хепатит В се възстановяват напълно от инфекцията в рамките на два до три месеца. Въпреки, че пациентите се чувстват добре след този период за нормализирането на кръвните проби може да са необходими 3 до 4 месеца. Тези пациенти развиват доживотен имунитет срещу HBV, което прави повторното заразяване и развитие на заболяване невъзможно. У тези пациенти рядко се развива хронично чернодробно заболяване, За разлика от тях у тези възрастни (около 5%), при които заболяването протича със слабо изразени или без симптоми по време на острата инфекция (първия сблъсък с вируса) съществува по-малка вероятност организмът да се очисти от инфекцията и рискът за развитие на хроничен хепатит В е по-голям. Част от заразените с вируса на хепатит В не развиват никога оплаквания или промени в стойностите на чернодробните показатели и серологичните изследвания. Все пак част от тези хора могат да развият направо някое от късните усложнения на хепатит В-вирусната инфекция, като например чернодробен рак. При малките деца голям процент от боледуващите от остър хепатит В с изявени симптоми и нерядко жълтеница развиват хроничен хепатит В (за новородените този процент е 90%).

В около 1% от случаите острият хепатит В може да протече много тежко с бързо развитие на чернодробна недостатъчност и чернодробна кома. Част от тези случаи се отдават на наслагване на друга чернодробна инфекция с вирус наречен "D" или делта хепатит. Смъртността в случаите на фулминантен хепатит може да достигне до 80%.

Хранителен режим

Болните трябва да приемат достатъчно течности и да се избягват мазните и тежки храни. С оглед подобряването на работата на черния дроб, лекарите назначават вливане по венозен път на определени течности и вещества. Прилагат се витамини и лекарства, които спадат към групата на хепапротекторите. Те намаляват тежестта на уврежданията и подпомагат възстановяването на дроба. Болните подлежат на контролни прегледи, по време на които се извършват и изследвания.

Възстановяването след хепатит зависи до голяма степен от състоянието на черния дроб. По тази причина много от холистичните подходи са фокусиране върху дезинтоксикацията и подсилването му. Пълноценната вегетарианска храна предпазва черния дроб от претоварване. Такава диета съдържа също и фотохимикали, растителни химикали, подпомага защитата от сериозно увреждане и дори предпазва от развитие на проблема.

Препоръчителни храни

• Млечни продукти, заместени от оризово, соево или ядково мляко при непоносимост;
• Протеин, приоритетно от риба и пилешко и по-малко от червено месо. Белтъчините имат добра роля при възстановяване на тъкани. Няма ограничение в количеството. Единствено на болните от цироза се предписва да ограничат приема на белтъчини, и то само ако при тях се проявява състояние на обърканост;
• Приемане на повече въглехидрати;
• Набляга се на зелените зеленчуци и се ограничават червените;
• Щадене на организма и липса на физически натоварвания. Спортът е забранен!
• Прием на витамини. Повечето хора приемат достатъчно водноразтворими витамини и имат адекватен резерв, въпреки че са болни от хроничен хепатит или цироза. Затова някои източници изключват приемането на допълнително количество като хранителна добавка, а други предписват до два мултивитамина дневно.

Важните добавки, които трябва да се вземат предвид, включват кверцетин, витамин С (приеман по венозен път или перорално), витамин Е, незаменими мастни киселини, витамин В-комплекс (специално витамин В12) и селен. Новата информация показва, че глутатионът може да отстрани токсините от черния дроб и да спре цирозата.

Примерно седмично меню при вирусни хепатити и хронични заболявания на черния дроб

Първи ден

• Закуска: бял хляб, извара, чаша чай
• Обяд: бял хляб, супа от пасирани зеленчуци, печена нетлъста риба, зелена салата
• Следобедна закуска: плодове
• Вечеря: варени макарони с обезсолено сирене

Втори ден

• Закуска: бял хляб, кашкавал, домати
• Обяд: бял хляб, крем-супа, печена нетлъста риба с картофено пюре
• Следобедна закуска: плодове
• Вечеря: пшенична каша, кисело мляко.

Трети ден

• Закуска: бял хляб, 1 варено яйце, краставица
• Обяд: бял хляб, млечна супа, пиле със зеленчуци на фурна
• Следобедна закуска: печена ябълка на фурна
• Вечеря: ориз на фурна със свежа зеленчукова салата

Четвърти ден

• Закуска: постни курабийки с чаша мляко
• Обяд: бял хляб, пилешка супа, картофен огретен, зелена салата
• Следобедна закуска: подсладен чай с лимон
• Вечеря: печено нетлъсто месо със свежа зеленчукова салата

Пети ден

• Закуска: грис, чаша мляко
• Обяд: бял хляб, крем-супа, печена нетлъста риба със зеленчукова гарнитура
• Следобедна закуска: фреш
• Вечеря: запеканка от броколи, свежа зеленчукова салата

Шести ден

• Закуска: банички, чай с лимон
• Обяд: бял хляб, зеленчукова супа с ориз, омлет от 1 яйце, краставица
• Предобедна закуска: сух сладкиш, чай с лимон
• Вечеря: нетлъсти кюфтета, свежа зеленчукова салата

Седми ден

• Закуска: препечена филийка бял хляб с мармалад
• Обяд: бял хляб, супа от тиквички, пиле с ориз, зелена салата
• Следобедна закуска: печена тиква
• Вечеря: варена риба, картофено пюре, краставица

Още възможности за закуска:

• препечени филийки с много малко маргарин, едно варено яйце, една чаена чаша корнфлейкс, най-много 1 чаена чаша мляко, кашкавал, сирене, извара. Плодове и плодови сокове – най-много 1 чаена чаша.

Още възможности за обяд:

• сьомга и други нетлъсти риби, постни меса, печени картофи, зеленчукови ястия със зелен фасул, тиквички, картофи и други, зеленчукови пюрета, салати от домати, марули, краставици.

Още възможности за следобедна закуска:

• картофен чипс, сок от ябълки, морков, парче кекс и други сухи, немазни и не много сладки десерти.

Още възможности за вечеря:

• огретени и запеканки, зеленчукови ястия на фурна, зелени салати, кисел крем, ябълки и до половин чаша сладолед.

Билколечение

• Прочистващото действие върху черния дроб има напитка, която се състои от лимонов сок или ябълков оцет, разтворен във вода с една лъжица мед. Закуската в десет часа сутринта с ябълка, морков или сок от червена боровинка или зелен зеленчуков сок има същия ефект. За тази цел са полезни също и глухарчето, ментата, pau d arco и японският зелен чай, както и десет чаши от пресни тъмнозелени и оранжеви зеленчукови сокове с една унция алое в пет от тях.
• Черният дроб се поддържа най-добре със силимарин, екстракт от магарешки трън. Ползата от тази билка се изразява в защитата и обновяването на клетките и се използва широко в Индия, където хепатитът приема епидемични размери.
• Куркуминът, съставка на куркумата, притежава антивъзпалителни свойства.
• Клиновичето спира вредата от свободните радикали и подпомага процесите на дезинтоксикация.
• Японците често се хранят с корени от репей, горчива билка, известна със способностите си да прочиства, черния дроб.
• Корените от глухарче се използват срещу хепатит и жълтеница поради стимулиращото им действие върху черния дроб и жлъчния мехур. Когато се приемат в големи количества, биха могли да излекуват болния за кратко време.
• Ливадната детелина се бори със свободните радикали, които атакуват клетките на черния дроб. Тя помага за отстраняването на отровите.
• Маслото от нощна свещ е полезно за черния дроб и далака и в комбинация с ехинацея е изключително полезно. Маслото съдържа простагландини и помага за намаляване на възпалението.
• Друга ценна за хепатита билка е коренът от орегонско грозде. Тази билка съдържа берберин, субстанция, помагаща на чернодробния метаболизъм. Интересното е, че по света растат подобни билки, като се използват от различните култури за прочистване на кръвта и черния дроб. Докато коренните американски жители от години ценят корена от орегонско грозде, китайците и индийците имат своите аналози.
• Киселият трън е друга полезна билка, особено когато е комбинирана с хидрастис и лобелия. Но, тъй като е доста кисел, могат да се приемат само малки количества.
• Алфалфата е важна, защото успокоява чернодробните възпаления. Освен това тя е добър източник на витамин К, който помага в предотвратяването на кървенето.
• Жителите на Ямайка отдавна използват едно ямайско растение, форма на филантус, за лечение на хепатит.
• Много чернодробни неразположения са придружени от кандидозни проблеми. В тези случаи трябва да се приема чесън заради антигъбичното му действие и способността му да стимулира имунната система.
• Отвара от косата на царевица. Пие се под формата на чай в продължение на горе-долу 6 месеца. Друга рецепта: 8 с.л. царевична коса се запарват в 1 л вода за около 3-4 часа. След прецеждането се долива с вода до първоначалното количество 1 л. Пие по ½ чаша четвърт час преди храна.
• Отвара от невен. Още елините са използвали невен при неразположения на черния дроб. Съвременната рецепта е: 2 ч.л цветове се пускат в 400 мл кипяща вода, запарват се около 1 час, час и нещо и се прецежда. Пие се внимателно по 1/2 чаша по възможност 4 пъти на ден. Има диуретично действие.
• Отвара от цикория. Тя се уважава от народните лечители не само за болки в черния дроб, стомаха и далака, но и при цироза, жълтеница и други. Редовната употреба на различни части от цикорията с мед и оцет е прекрасно средство. Рецепта: 2 с.л. цикория се поставят наронени или ако са в друго състояние, тогава в каквото състояние са – в 500 мл гореща, а може и кипяща, вода и се добавят за по-бързо изстиване и други ползи 2 с.л. лед и 1 ч.л. ябълков оцет или лимонов сок. Приема се топло, в количество по желание.
• Чай от горска ягода. Използват се листата на растението, набрани по време на неговия цъфтеж, заедно с корените. Предварително се изсушават в тъмна стая. За приготвянето на една доза чай са нужни две стиски, които се запарват за около 30 минути. Пие се подсладено сутрин и вечер. Горската ягода лекува бавно, но сигурно.
• Жълт смил (безсмъртниче). Цветовете му са въздействащи при заболявания (всякакви!) на черния дроб и жълтеница, но при по-дълго приложение има опасност да предизвика жлъчен застой. Използват се чайове, отвари и запарки. Пие се по 50-80 мл преди храна.
• Корен от девесил. Една чаена лъжичка от прекрасния корен от девесил се залива предпазливо с 200 мл кипяща вода и се запарва, да постои по всички изисквания не по-малко от 10 часа. Прецежда се през нов гевгир или цедка и се приема по 1/4 чаша всичко на всичко 4 пъти на ден, като за предпочитане е това да става на гладно, половин час преди храна.
• Жълт кантарион. Балансира работата на черния дроб и има противовъзпалително действие. 1 супена лъжица от невероятния жълт кантарион се залива в някакъв съд с 200 мл гореща вода. Вари се 15 минути на котлонче или другаде и се прецежда. Приема се ¼ чаша ни повече, ни по-малко от 3 пъти на ден.
• Тибетска рецепта с мед, лимон и зехтин. Смесват се 100 мл пресен сок от лимон, 200 гр мед и 50 мл зехтин. Разбъркват се и се поставят в буркан или друг стъклен съд с по-широко гърло. Стои на хладно или в хладилник и се консумира сутрин след самото ставане на гладно. Препоръчва се за прочистване на тялото през преходните сезони, като тогава приемът продължава по 1 месец. Болните с чернодробни проблеми я приемат 2 пъти на ден – сутрин и после вечерта, и е добре след това да полежат известно време на дясната си страна.
• Други билки, подобряващи чернодробната функция, са алоето, киселият трън, дивият ямс и жълтият киселец.

Опасности при използването на билки

Традиционната медицина е скептична към използването на народни средства при чернодробни проблеми. Някои са абсолютно крайни, категорично забранявайки използването на билки. Всички медици препоръчват болният да се информира обстойно, преди да престъпи към използването. Те изтъкват, че не са проведени сериозни изследвания за ефекта от билковите терапии и че няма сигурни данни за тяхното действие и в същото време признават, че несъмнено в резултат от клинични изпитания ще бъде открито успешно лечение на чернодробните заболявания със средствата на природата.

Въпреки че билките не са достатъчно научно изследвани, много лекари и дори организации на пациенти с черно-дробни заболявания предупреждават, че има растения, които са опасни, увреждат или задълбочат състоянието на болния.

Пациентите се съветват да се обърнат към медицинско лице, преди да решат да използват растения. Обръща се внимание колко опасно е това да става под указанията на хора, които берат и продават растенията. Медици са на мнение, че някои билки са направо вредни и са способни не само да доведат до увреждане, но дори и до смърт.

Прогноза:

При хората, развили хроничен хепатит, прогнозата зависи от възрастта, в която това се случва и от тежестта на хроничното чернодробно възпаление, която се определя чрез чернодробна биопсия. Болните с леко чернодробно увреждане имат добра прогноза, въпреки че част от тях развиват чернодробна цироза или чернодробен рак.За болните с хроничен активен хепатит (инфекцията е постоянно в активна фаза) прогнозата е по-лоша: около 55% от тях умират в рамките на 5 години.

Усложнения:

Ако не бъде прекратено (в резултат на защитата на имунната система с или без помощта на лечението) чернодробното увреждане води до втвърдяване на органа и дифузно разрастване на неработеща съединителна тъкан, състояние, което се нарича цироза и се получава често след дългогодишна злоупотреба с алкохол. Промененият по този начин черен дроб не може да изпълнява функциите си (черният дроб на човека изпълнява изключително важни функции, като преработка на лекарства и токсични вещества, складиране на енергийни резерви, производство на белтъци на кръвосъсирването и имунно активни белтъци, производство и отделяне на пигменти и много други), което се означава като чернодробна недостатъчност. Единственото окончателно лечение на чернодробната недостатъчност е чернодробната трансплантация.

Следователно, едни от най сериозните усложнения на острия вирусен хепатит В са развитието на хроничен хепатит, чернодробна цироза с чернодробна недостатъчност и чернодробен рак (нарича се хепатоцелуларен карцином, той възниква първично в черния дроб, а не е метастаза на злокачествен процес в друг орган на тялото).

Други усложнения на острия вирусен хепатит В се дължат на имунни механзими, задействащи се извън черния дроб. Някои от тях са:

• остър пролиферативен гломерулонефрит - бъбречно усложнение, характеризиращо се с намалено отделяне на урина, повишаване на кръвното налягане, образуване на отоци и т.н., понякога достигащо до бъбречна недостатъчност и налагащо хемодиализа;
• остър реактивен полиартрит - представлява възпаление на много стави наведнъж с подуване, скованост и болки; дължи се на отлагане на имунни комплекси в ставната синовиална мембрана; обикновено отшумява от само себеси и не причинява трайни увреждания на ставите;
• увреждане на производството на кръвни клетки;
• възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища и др.

Профилактика:

В голяма степен предпазването от хепатит В е напълно възможно. Това се осъществява чрез спазване на определен начин на живот и прилагане на специфична профилактика.

За избягване на заразяването с хепатит В трябва да се спазват следните правила:

• да се избягва венозното приложение на наркотици и особено употребата на общи игли и спринцовки;
• да се избягва честа смяна на сексуалните партньори и необезопасен секс (без презерватив; трябва да се отбележи обаче, че презервативите не осигуряват 100% защита при полов контакт с лице, болно от хепатит в активна фаза);
• да се избягва контакт с предмети, които може да са замърсени с кръв или телесни течности на болен от хепатит В като например употреба на общи бръснарски ножчета, четки за зъби, недобре стерилизиран инструментариум за правене на татуировки, пиърсинг и др;
• препоръчително е ваксинирането на рисковите контингенти (виж по-долу);
• бременна, болна или преболедувала от хепатит В, трябва да съобщи това на своя акушер-гинеколог;

Специфичната профилактика се осъществява с два вида имунно-активни препарати. Единият вид е ваксина, която осигурява активна защита (т.е. организмът се стимулира да образува необходимите защитни антитела срещу вируса), а другият осъществява пасивна защита (прилаганият имуноглобулин съдържа готови антитела срещу HBV). Пасивната профилактика осигурява по-краткотрайна защита от активната.

Съвременните ваксини против хепатит В са рекомбинантни, произведени по генно-инженерна технология, съдържат само вирусни частици, които стимулират образуването на защитни антитела и не са способни сами по себе си да предизвикат заболяване. Ваксината се прилага като три полседователни мускулни инжекции през няколко месеца (съществува схема за прилагането и). В Р. България ваксинацията против хепати В е включена в задължителния имунизационен календар и от 1992 год. се провежда при всички новородени (веднага след раждането, на 1-ия и 6-ия месец). Поради финансови причини ваксинацията срещу HBV се препоръчва на всички неболедували от хепатит В (съответно неразвили имунитет срещу заболяването), които спадат към рискови контингенти.

Препоръчително е да се ваксинират следните хора:

• всички новородени, особено тези, родени от майки, болни от хепатит В;
• всички здравни работници, включително учащите в медицинските университети и колежи;
• венозни наркомани;
• хора, настанени в институции за умствено изостанали или хора с дефекти в развитието;
• хора, страдащи от хронично чернодробно заболяване, например хроничен хепатит С (за тях развитието и на хепатит В би довело до фатално чернодробно увреждане);
• хора, които често сменят сексуалните си партньори или практикуват необезопасен секс;
• хомосексуални мъже (те трябва са бъдат ваксинирани както срещу хепатит А, така и срещу хепатит В);
• болни от хемофилия и други болести на кръвосъсирването, на които често се налага преливане на кръв и кръвни прдукти;
• болни на хемодиализа;

Ваксината постига образуване на достатъчна концентрация защитни антитела в около 95% от възрастните и 90% от ваксинираните деца. Ваксината се прилага заедно с пасивната профилактика (имуноглобулина) в случаите на контакт на неваксинирано лице със заразена с HBV кръв.

Имуноглобулинът, съдържащ готови антитела срещу HBV е изключително ефективен и предпазва от развитие на хепатит В, ако се приложи в рамките на 10-14 дни след контакта със заразена с HBV кръв. Препаратът се прилага винаги в комбинация с противохепатитната ваксина. Този имуноглобулин се прилага възможно най скоро след раждането (препоръчително е до 12-ия час), паралелно с ваксината, при децата, родени от болни от хепатит В майки. Схемата за ваксинация при тези деца остава същата.