Банер за мобилна версия за апликация

Хепатит С

Хепатитът е възпаление, което се причинява от вирус. От петте различни хепатитни вируси (A, B, C, D и E), само В и С могат да хронифицират, причинявайки продължително заболяване. Хепатитите се разделят на остри (които продължават по-малко от 6 месеца) и хронични (които продължават по-дълго).

Взети заедно, хепатит В и С представляват една от най-големите глобални заплахи за здравето, убивайки приблизително 1 милион души годишно. Изчислено е, че повече от 500 милиона души по света са заразени с хепатит В или С и един на всеки трима е бил изложен на инфектиране с единия или и с двата вируса.

 

Симптоми:

Инфекцията с HСV може да протече безсимптомно, като остър вирусен хепатит и като хроничен вирусен хепатит С. В болшинството от случаите (80-85%) оплакванията липсват, оскъдни са или леко изразени и само в около 15% се изявява заболяване със симптомите на остър хепатит. В 20% настъпва оздравяване, а в 80% се развива хроничен хепатит.

В 20%-те процента, в които хепатит С инфекцията предизвиква симпотми на остро чернодробно възпаление, първите оплаквания се появяват след около 2-3 месеца (след заразяването с HCV) и най-често са следните:

  • обща отпадналост;
  • леко повишена телесна температура;
  • болки по мускулите и ставите;
  • гадене и евентуално повръщане;
  • загуба на апетит;
  • болезненост в горната част на корема;
  • тежест и болка в дясното подребрие - дължат се на възпалителния оток на черния дроб, чиято капсула е богато инервирана; този симптом е почти винаги налице при острия вирусен хепатит С;
  • потъмняване на урината;
  • изсветляване на изпражненията;
  • в някои случаи е налице сърбеж по кожата;
  • ако налице е обилно повръщане, то може да доведе до обезводняване, характеризиращо се със симптоми като отпадналост, обърканост и загуба на концентрация, учестен пулс, главоболие, намалено количество на отделена урина, раздразнителност и др.

Болшинството от случаите на остър хепатит С протичат леко до умерено и предимно като аниктерични форми (без жълтеница). При жълтеничните форми след около месечна давност на изброените по горе симптоми се появява жълтеница (трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си!): дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа; често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае 12-15 дни и след това постепенно изчезва. Често паралелно с жълтеницата е налице значителен сърбеж по кожата и увеличение на черния дроб. Състоянието на болните се подобрява с появата и постепенното изчезване на жълтеницата (само за развиващия се остър хепатит С).

В малък процент от случаите вирусният хепатит С протича фулминантно (светкавично); в тези случаи за много кратко време се изявяват симптомите на остро настъпила чернодробна недостатъчност с унесеност, замъгленост на съзнанието до кома, изявена жълтеница, подуване на корема вследствие на събирането в коремната кухина на свободна течност (асцит), поява на отоци по краката, намаляване на уринирането, поява на кървене от лигавиците и кожата, наличие на кръв в изпражненията и т.н.; тази форма на хепатит може да доведе до бързо изпадане в чернодробна кома и смърт.

В преобладаващият брой от случаите инфекцията с HCV протича без никакви оплаквания или с оскъдни такива. Много често заболяването се изявява само с лесна уморяемост и загуба на тегло. Оплакванията може да се явяват и изчезват, имитирайки "обикновена настинка" или "неразположеност". В голям брой от случаите инфекцията с HCV се открива случайно. Въпреки липсата или слабата изразеност на симптоми инфекцията предизвиква тежко увреждане на черния дроб и първите оплаквания на пациента могат да бъдат тези на чернодробна цироза или нейните усложнения:

  • задръжка на течности с образуване на отоци по цялото тяло и натрупване на свободна течност в коремната кухина (асцит);
  • дългопродължаваща жълтеница със сърбеж по кожата;
  • силна умора;
  • загуба на тегло;
  • смущения в съня;
  • образуване на "съдови звезди" по кожата - представляват разширени подкожни капиляри;
  • повръщане на кръв;
  • лесно образуване на "синини" по кожата при нараняване;
  • обърканост, унесеност, халюцинации и др.;
  • коремна болка, значителна загуба на тегло, жълтеница и повишена температура могат да са симптоми на чернодробен рак, който също може да бъде краен изход на инфекцията с HCV.

Хепатит С предизвиква и редица оплаквания, които произлизат от други органи, освен черния дроб. Тези симптоми обикновено се наблюдават при по-дълъг ход на инфекцията и изявата им не зависи от тежестта на болестта. Най-честите от тях са следните:

  • криоглобулинемия - това състояние се дължи на наличието на ненормални антитела (наречени криоглобулини), произведени в резултат на стимулирането на имунната система от вируса на хепатит С; тези антитела се отлагат в малките кръвоносни съдове и предизвикват възпалението им (васкулит) в различни органи на тялото като кожата, ставите, бъбреците и т.н.; оплакванията, които криоглобулинемията предизвиква са слабост, болки в ставите, надигнат червено-виолетов обрив по кожата по подбедриците, подуване на краката и болки по хода на нервите и др.
  • увреждане на бъбреците по типа на гломерулонефрит: изявява се с образуване на отоци по цялото тяло, повишаване на кръвното налягане и разиваща се бъбречна недостатъчност
  • други състояния, които се свързват с хронична хепатит С инфекция са нехочкинов лимфом и кожните заболявания лихен планус и кожна порфирия

Потърсете лекарска помощ, ако развиете горе изброените симптоми на остър хепатит. Ако оплакванията Ви са тежко изразени е възможно да се нуждаете от лечение в болница. Ако Ви е известно, че страдате от хронична инфекция с хепатит С и развиете симптоми на напреднало чернодробно заболяване, като подуване на корема и отоци по краката, объркване или жълтеница, потърсете незабавно лекарска помощ.

Обърнете се към лекар, ако забележите следните симптоми, предполагащи риск за наличие на вирусен хепатит:

  • тежка отпадналост и умора, които не съответстват на цялостното Ви състояние и които "не приличат на обикновена настинка";
  • гадене и повръщане, които не се подобряват в рамките на 1-2 дни;
  • потъмняване на урината;
  • пожълтяване на кожата и "бялото" на очите;
  • болка в горната част на корема или тежест до болка в дясното подребрие;
  • объркване, промяна в съзнанието или трудно събуждане;

Потърсете лекар, ако спадате към изброените по-горе рискови групи; ако сте имали сексуален или друг рисков контакт с човек, за когото смятате, че може да е заразен от хепатит С, за да Ви бъдат направени съответните изследвания.

 

Диагностициране:

Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничния преглед и някои изследвания. Чрез определени рутинни изследвания, страдание на черния дроб може да се открие случайно по време на профилактичен преглед или преглед по друг повод, тъй като в голям процент от случаите инфекцията с вируса на хепатит С може да даде оскъдни или никакви оплаквания. Нерядко се откриват направо някои от усложненията на вече хроничния хепатит С (пациентът е имал слабо изразени или никакви оплаквания, докато увреждането на черния дроб е напредвало). По време на прегледа, лекарят ще Ви разпита подробно за вашите оплаквания, тяхната характеристика и начин на поява, факторите, които ги облекчават или засилват.

Важна е информацията относно прием на лекарства и алкохол, контакт с химикали и вредни вещества, професия, месторабота, контакт с болен от хепатит А, контакт с болен от хепатит В и С, хигиенни и хранителни навици, полов живот, брой и смяна на сексуални партньори, извършвани в миналото хирургични или стоматологични манипулации, преливания на кръв и кръвни продукти, подлагане на хемодилализа, венозно инжектиране на наркотици, правени в миналото ваксинации и т.н.

След този "разпит" лекарят ще Ви прегледа обстойно, като обърне внимание на евентуалното наличие на белези на чернодробно заболяване и усложненията му, като жълтеникаво оцветяване на очите, кожата и долната повърхност на езика, наличие на кожен обрив, подуване и болки в ставите, влажност на лигавиците и наличие на налепи по тях, както и болка или тежест в горната част на корема и дясното подребрие, наличие на свободна течност в коремната кухина и увеличение на черния дроб, отоци по краката, отслабване на всички мускули и др.

Ако данните от прегледа сочат вероятно заболяване от хепатит, лекарят ще назначи някои изследвания за да потвърди или отхвърли наличието на хепатит, както и да определи вида му (вирусен, алкохолен, медикаментозен, автоимунен или токсичен) и причинителя му, ако е вирусен:

  • ултразвуково изследване на коремни органи (коремна ехография): дава данни за евентуално увеличение на черния дроб и плътността на органа, типа на разпространение на промените в него и т.н., което от своя страна свидетелства за различни болестни процеси в черния дроб;
  • рутинните кръвни иследвания могат да сочат наличие на вирусна инфекция, но могат (по-често) да не показват промени;
  • изследването на урината може да покаже повишен билирубин, на който се дължи тъмното ѝ оцветяване, може да се открие повишен и нормалния уринен пигмент-уробилиноген; при наличие на засягане на бъбреците (вследствие на криоглобулинемията или гломерулонефрит, които могат да съпровождат хепатит С), в урината могат да се открият голямо количество белтък, червени кръвни клетки и т.н.;
  • биохимични изследвания на кръвта - повишените чернодробни ензими (трансаминази) свидетелстват за чернодробно страдание, без да посочват причината за това; повишени трансаминази се откриват в 2/3 от болните с хепатит С-инфекция, в 1/3 стойностите могат да са нормални;
  • серологични изследвания - чрез тях се поставя точната диагноза в случаите на подозиран вирусен хепатит; те търсят специфични защитни белтъци в кръвта на болния (антитела), насочени срещу точно определен вирус; обикновено при съмнение за вирусен хепатит при иначе здрав човек се изследват антитела срещу вирусите на хепатит А, В и С. Специално в случаите с подозиран хепатит С се прилагат два вида серологични изследвания: такива, които откриват специфични вирусни частици в кръвта и такива, които откриват специфични защитни белтъчни молекули (антитела) срещу определени вирусни частици. Специфичните антитела се произвеждат от имунната система на организма. Комбинацията от резултатите на различните серологични изследвания дава информация за фазата на инфекцията, защитните сили на организма, агресивността и "заразността" на инфекцията, прогноза за развитието и по-нататъшния ход на заболяването и т.н. Най-напред, при съмнение за HCV-инфекция или при рутинно тестуване, се изследват антитела срещу вируса на хепатит С. Наличие на такива антитела може да има при остър хепатит С, хроничен хепатит С или напълно оздравяване след прекаран хепатит С. Обикновено при наличие на симптоми на чернодроно заболяване, повишени стойности на чернодробни ензими и принадлежност към някоя от рисковите групи, положителният тест за антитела срещу HCV потвърждава диагнозата хепатит С в около 95%. В съмнителните случаи се извършва повторно изследване на антитела чрез по-прецизен, но доста по-скъп метод.

Организмът се нуждае от сравнително дълго време за да произведе антитела срещу вируса (в някои случаи до 5 месеца). Ако изследването се направи в този период, резултатът може да е отрицателен, въпреки развиваща се HCV инфекция. Антитела могат да не се образуват и при лица с потисната имунна система, като болни от СПИН, пациенти на хемодиализа, раково болни и такива на имунопотискащо лечение (всички те спадат към рисковите за развитие на хепатит С групи). В тези случаи, както и в случаите, когато се налага прецизиране на диагнозата (изясняване на въпроса дали пациентът страда от остър хепатит С, преболедувал е от хепатит С или в момента в него се развива инфекция без симптоми) се извършва изследване на вирусни частици. Такова изследване търси наличие в кръвта на пациента на вирусната генетична информация-неговата молекула РНК (рибонуклеинова киселина). Наличието на значително количество вирусна РНК свидетелства за активно размножаване на вируса, независимо дали то е съпроводено от наличие на оплаквания и промени в чернодробните ензими. Същото изследване се използва и за проследяване на ефекта от дадено лечение на хроничния хепатит С и дава информация за заразността на болния и прогнозата на инфекцията.

Специфични изследвания, които разграничават подвида на вируса, причинил инфекцията у даден болен; това има отношение относно начина на лечение и прогнозата за повлияване на заболяването от него

При данни за обилно повръщане с обезводняване могат да се изследват стойностите на серумните електролити.

Чернодробна биопсия - чернодробната биопсия е високоспециализирано, инвазивно изследване на черния дроб, което не се извършва рутинно; то се прилага в случаите, когато заболяването придобива хроничен ход, в случаите, когато налице е чернодробна цироза (краен етап на чернодробно увреждане вследствие на различни заболявания), както и в случаите когато серологичните изследвания сочат инфекция с HCV, а пациентът няма оплаквания и отклонения в другите изследвания ( така може да се открие "тихо" протичащо увреждане на черния дроб, което би се изявило в много напреднал стадий). Изследването се извършва по следния начин: при стриктно спазване на стерилни условия и след обезболяване, с дълга игла се прониква в черния дроб и се "изсмуква" миниатюрно парченце тъкан от него. Взетият материал се изследва под микроскоп след различно оцветяване. Изследването дава важна информация относно състоянието на органа, изразеността на възпалителния процес и степента на увреждане на черния дроб, резултатите от евентуално провежданото до момента лечение, прогноза за развитието на процеса и план за най-ефективно лечение. Обикновено за поставяне на диагнозата "хепатит С" не се налага извършването на чернодробна биопсия.

Доказване на извънчернодробните прояви на хепатит С - за потвърждаване на криоглобулинемията се откриват специфични студови антитела в кръвта на болния; за доказване на васкулит или гомерулонефрит обикновено се взема биопсия (миниатюрно парченце тъкан) от подкожие или мускул, бъбрек и др., които се изследват под микроскоп.

 

Лечение:

Не всички пациенти, заразени с вируса на хепатит С, се нуждаят от лечение. Нуждата от лечение се определя от хода на болестта, наличието или не на оплаквания, резултатите от биохимичните чернодробни и серологичните изследвания, резултата от чернодробната биопсия, наличието на съпровождащи заболявания, възрастта на пациента, риска от развитие на нежелани ефекти на противовирусното лечение и т.н. Преценката за започване на лечение е индивидуална.

Обикновено лечението на острия хепатит С (протичащ с изявени симптоми) е само поддържащо. Разчита се на способността на имунната система да се справи с инфекцията, както при всяко друго вирусно заболяване. Лечението може да се провежда в домашни условия, само тежко протичащите случаи се хоспитализират (приемат в болница).

Лечението на острия вирусен хепатит С (това са само 15% от случаите!) се състои от спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:

  • спазване на постелен режим - препоръчителен е покой с избягване на физически натоварвания;
  • приемане на добре балансирана храна, спазване на диета с намаление на трудно разграждащите се белтъци и мазнини, избягване на пържени и пикантни храни и увеличение на въглехидратите.Диетата трябва да се спазва поне около 6 месеца;
  • избягване консумацията на алкохол, поради токсичното му действие върху черния дроб;
  • избягване приема на лекарства, които са вредни за черния дроб (важно е да се отбележи, че почти всички медикаменти, широко прилагани за понижаване на температурата, болката и симптомите на настинката са токсични за черния дроб и прилагането им трябва да се избягва); не трябва да се приемат потискащи имунната система медикаменти (наричат се още имуносупресори), тъй като те намаляват естествените защитни сили на организма и улесняват размножаването на вируса; ако сте болни от хепатит се консултирайте с лекар преди започване приема на каквото и да било лекарство, тъй като чернодробното увреждане променя разграждането и от там ефекта на голям брой лекарствени вещества;
  • прием на обилно количество течности;
  • вливане по венозен път на течности и вещества, подобряващи работата на черния дроб (напр. левулоза);
  • прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите - тук спадат вещества, които намаляват тежестта на чернодробните увреждания и спомагат за по-бързото и пълно възстановяване на органа;
  • напоследък се налага мнението, че острият хепатит С трябва да се лекува със същите противовирусни медикаменти, използвани при хроничния хепатит С; смята се , че това води до по-голям процент на пълно елиминиране на инфекцията от организма и по-малък процент на случаите, прогресиращи към хроничен хепатит С.

Естеството на инфекцията налага контролни прегледи, съчетани с извършване на биохимични и серологични изследвания. Ако резултатите сочат не пълно оздравяване и тенденция към продължаване на болестния процес (хронифициране на хепатита) може да се наложи извършването на чернодробна биопсия. В зависимост от състоянието на болния и резултата от биопсичното изследване се взема решение за лечение на вече хроничния хепатит С. На лечение се подлагат обикновено и пациентите, при които се открива безсимптомно протекло увреждане на черния дроб.

Лечението на хроничния хепатит С показва различни резултати при отделните болни, има значителен брой странични ефекти, преставлява сериозен медицински проблем и е постоянно развиваща се и подобряваща се насока в медицинската практика. Понастоящем лечението се провежда с противовирусни лекарства (поотделно или комбинация), които намаляват размножаването и възпроизводството на вируса, подпомагат спонтанното възстановяване на черния дроб и активизират имунната система на организма в борбата и за унищожение на вируса и очистване на организма от инфекцията. Използват се главно препарати съдържащи интерферон алфа 2б и противовирусния препарат Рибавирин.

Интерферонът се прилага инжекционно по схема обикновено за 1 година (такъв е вариантът за лечение на най-разпространения генотип на вируса в България; инжектира се 3 пъти седмично, вече съществуват и по-нови форми пегелиран интерферон, които се инжектират само веднъж седмично и са по ефективни срещу HCV). Лечението с интерферон не се прилага при болни с депресия, автоимунни и сърдечни заболявания, напреднало заболяване на щитовидната жлеза и диабет, при злоупотребяващи с алкохол, както и при болни, при които вече се е развило много тежко увреждане на черния дроб и цироза. Лечението с интерферон има значителни странични ефекти (най-честите наподобяват симптомите на настинката и грипа, изострят се също така автоимунни заболявания) и висока цена. За подобряване на резултатите понастоящем интерферонът се прилага почти винаги в комбинация с Рибавирин.

Рибавиринът се прилага като таблетки, има по-малък брой нежелани ефекти, най-важен от които е развитие на анемия (намален брой на червените кръвни клетки и намален капацитет на кръвта за пренасяне на кислород). Комбинираното лечение показва добри резултати (намаляване на вирусните частици в кръвта почти до 0 по време на лечението и задържането на този ефект в рамките на 6 месеца след курса на лечение) в 55-60% от лекуваните (в зависимост от подвида на вируса). За съжаление, в немалка част от тези случаи настъпва повторно развитие на инфекцията след 6-ия месец. След всеки курс на лечение следва редовно проследяване на пациента с извършване на изследвания, в случаите, когато е необходимо, се провеждат повторни курсове на лечение по определени схеми.

В малобройните случаи на светкавично протичащ остър вирусен хепатит С (фулминантен хепатит С) и в случаите на окончателно и безвъзвратно увреден черен дроб (развила се вече чернодробна цироза) вследствие на хроничния хепатит С (неповлияващ се или лошо повлияващ се от лечението), единствена лечебна алтернатива представлява трансплантацията на черен дроб. Освен трудностите, свързани с намиране на подходящ донор и осъществяване на сериозна оперативна намеса, съществува и голям риск от повторно заразяване на трансплантирания орган с вируса на хепатит (това настъпва в около 1/4 от трансплантираните). Както беше казано по-горе, хепатит С е инфекция на целия организъм, а не само на черния дроб, поради това след трансплантацията, наличните в други органи и тъкани на тялото вируси мигрират по кръвен път в черния дроб и започват да се размножават.

Лечение на извънчернодробните изяви на хепатит С се налага рядко. Те обикновено се повлияват от лечението на хепатита и отшумяват с очистването или стихването на HCV инфекцията

Носителите на хепатит С (тези с хроничен хепатит в активна или неактивна фаза както и напълно безсимптомните носители) трябва да се ваксинират срещу хепатит А и хепатит В, в случай, че не са прекарали тези заболявания (това се прави за да се предотврати изключително тежкото увреждане на черния дроб, което би настъпило, ако се насложат инфекциите с различните хепатитни вируси).

Поради същата причина безсимптомните носители, както и хората с изявен хепатит С не трябва да употребяват алкохол и да сведат до минимум приема на повечето лекарства. Носителите не трябва да споделят с други хора бръснарски ножчета и принадлежности, четки за зъби или други предмети, които могат да бъдат замърсени с кръв. Желателно е да спазват определена полова хигиена (да използват презервативи, да избягват честа смяна на партньорите).

Преболедувалите от хепатит С, както и носителите на вируса (включително болните от хроничен хепатит) не трябва да даряват кръв и органи и са длъжни да уведомяват за състоянието си медицинския и стоматологичен персонал при извършването на кръвни манипулации (както и при правенето на татуировки, пиърсинг и т.н.).

 

Хранителен режим

Болните трябва да приемат достатъчно течности и да се избягват мазните и тежки храни. С оглед подобряването на работата на черния дроб, лекарите назначават вливане по венозен път на определени течности и вещества. Прилагат се витамини и лекарства, които спадат към групата на хепапротекторите. Те намаляват тежестта на уврежданията и подпомагат възстановяването на дроба. Болните подлежат на контролни прегледи, по време на които се извършват и изследвания.

Възстановяването след хепатит зависи до голяма степен от състоянието на черния дроб. По тази причина много от холистичните подходи са фокусирани върху дезинтоксикацията и подсилването му. Пълноценната вегетарианска храна предпазва черния дроб от претоварване. Такава диета съдържа също и фотохимикали, растителни химикали, подпомага защитата от сериозно увреждане и дори предпазва от развитие на проблема.

Препоръчителни храни

  • Млечни продукти, заместени от оризово, соево или ядково мляко при непоносимост.
  • Протеин, приоритетно от риба и пилешко и по-малко от червено месо. Белтъчините имат добра роля при възстановяване на тъкани. Няма ограничение в количеството. Единствено на болните от цироза се предписва да ограничат приема на белтъчини, и то само ако при тях се проявява състояние на обърканост.
  • Приемане на повече въглехидрати.
  • Набляга се на зелените зеленчуци и се ограничават червените.

Щадене на организма и липса на физически натоварвания. Спортът е забранен!

Прием на витамини. Повечето хора приемат достатъчно водноразтворими витамини и имат адекватен резерв, въпреки че са болни от хроничен хепатит или цироза. Затова някои източници изключват приемането на допълнително количество като хранителна добавка, а други предписват до два мултивитамина дневно.

Важните добавки, които трябва да се вземат предвид, включват кверцетин, витамин С (приеман по венозен път или перорално), витамин Е, незаменими мастни киселини, витамин В-комплекс (специално витамин В12) и селен. Новата информация показва, че глутатионът може да отстрани токсините от черния дроб и да спре цирозата.

Примерно седмично меню при вирусни хепатити и хронични заболявания на черния дроб

Първи ден

  • Закуска: бял хляб, извара, чаша чай;
  • Обяд: бял хляб, супа от пасирани зеленчуци, печена нетлъста риба, зелена салата;
  • Следобедна закуска: плодове;
  • Вечеря: варени макарони с обезсолено сирене.

Втори ден

  • Закуска: бял хляб, кашкавал, домати;
  • Обяд: бял хляб, крем-супа, печена нетлъста риба с картофено пюре;
  • Следобедна закуска: плодове;
  • Вечеря: пшенична каша, кисело мляко.

Трети ден

  • Закуска: бял хляб, 1 варено яйце, краставица;
  • Обяд: бял хляб, млечна супа, пиле със зеленчуци на фурна;
  • Следобедна закуска: печена ябълка на фурна;
  • Вечеря: ориз на фурна със свежа зеленчукова салата.

Четвърти ден

  • Закуска: постни курабийки с чаша мляко;
  • Обяд: бял хляб, пилешка супа, картофен огретен, зелена салата;
  • Следобедна закуска: подсладен чай с лимон;
  • Вечеря: печено нетлъсто месо със свежа зеленчукова салата;

Пети ден

  • Закуска: грис, чаша мляко;
  • Обяд: бял хляб, крем-супа, печена нетлъста риба със зеленчукова гарнитура;
  • Следобедна закуска: фреш;
  • Вечеря: запеканка от броколи, свежа зеленчукова салата.

Шести ден

  • Закуска: банички, чай с лимон;
  • Обяд: бял хляб, зеленчукова супа с ориз, омлет от 1 яйце, краставица;
  • Следобедна закуска: сух сладкиш, чай с лимон;
  • Вечеря: нетлъсти кюфтета, свежа зеленчукова салата.

Седми ден

  • Закуска: препечена филийка бял хляб с мармалад;
  • Обяд: бял хляб, супа от тиквички, пиле с ориз, зелена салата;
  • Следобедна закуска: печена тиква;
  • Вечеря: варена риба, картофено пюре, краставица.

Още възможности за закуска:

  • препечени филийки с много малко маргарин, едно варено яйце, една чаена чаша корнфлейкс, най-много 1 чаена чаша мляко, кашкавал, сирене, извара. Плодове и плодови сокове – най-много 1 чаена чаша.

Още възможности за обяд:

  • сьомга и други нетлъсти риби, постни меса, печени картофи, зеленчукови ястия със зелен фасул, тиквички, картофи и други, зеленчукови пюрета, салати от домати, марули, краставици.

Още възможности за следобедна закуска:

  • картофен чипс, сок от ябълки, морков, парче кекс и други сухи, немазни и не много сладки десерти.

Още възможности за вечеря:

  • огретени и запеканки, зеленчукови ястия на фурна, зелени салати, кисел крем, ябълки и до половин чаша сладолед.

 

Билколечение

  • Прочистващото действие върху черния дроб има напитка, която се състои от лимонов сок или ябълков оцет, разтворен във вода с една лъжица мед. Закуската в десет часа сутринта с ябълка, морков или сок от червена боровинка или зелен зеленчуков сок има същия ефект. За тази цел са полезни също и глухарчето, ментата, pau d arco и японският зелен чай, както и десет чаши от пресни тъмнозелени и оранжеви зеленчукови сокове с една унция алое в пет от тях.
  • Черният дроб се поддържа най-добре със силимарин, екстракт от магарешки трън. Ползата от тази билка се изразява в защитата и обновяването на клетките и се използва широко в Индия, където хепатитът приема епидемични размери.
  • Куркуминът, съставка на куркумата, притежава антивъзпалителни свойства.
  • Клиновичето спира вредата от свободните радикали и подпомага процесите на дезинтоксикация.
  • Японците често се хранят с корени от репей, горчива билка, известна със способностите си да прочиства черния дроб.
  • Корените от глухарче се използват срещу хепатит и жълтеница поради стимулиращото им действие върху черния дроб и жлъчния мехур. Когато се приемат в големи количества, биха могли да излекуват болния за кратко време.
  • Ливадната детелина се бори със свободните радикали, които атакуват клетките на черния дроб. Тя помага за отстраняването на отровите.
  • Маслото от нощна свещ е полезно за черния дроб и далака и в комбинация с ехинацея е изключително полезно. Маслото съдържа простагландини и помага за намаляване на възпалението.
  • Друга ценна за хепатита билка е коренът от орегонско грозде. Тази билка съдържа берберин, субстанция, помагаща на чернодробния метаболизъм. Интересното е, че по света растат подобни билки, като се използват от различните култури за прочистване на кръвта и черния дроб. Докато коренните американски жители от години ценят корена от орегонско грозде, и китайците и индийците имат своите аналози.
  • Киселият трън е друга полезна билка, особено когато е комбинирана с хидрастис и лобелия. Но тъй като е доста кисел, могат да се приемат само малки количества.
  • Алфалфата е важна, защото успокоява чернодробните възпаления. Освен това тя е добър източник на витамин К, който помага в предотвратяването на кървенето.
  • Жителите на Ямайка отдавна използват едно ямайско растение, форма на филантус, за лечение на хепатит.
  • Много чернодробни неразположения са придружени от кандидозни проблеми. В тези случаи трябва да се приема чесън заради антигъбичното му действие и способността му да стимулират имунната система.
  • Отвара от косата на царевица. Пие се под формата на чай в продължение на горе-долу 6 месеца. Друга рецепта: 8 с.л. царевична коса се запарват в 1 л вода за около 3-4 часа. След прецеждането се долива с вода до първоначалното количество 1 л. Пие по ½ чаша, четвърт час преди храна.
  • Отвара от невен. Още елините са използвали невен при неразположения на черния дроб. Съвременната рецепта е: 2 ч.л цветове се пускат в 400 мл кипяща вода, запарват се около 1 час, час и нещо, и се прецеждат. Пие се внимателно по 1/2 чаша по възможност 4 пъти на ден. Има диуретично действие.
  • Отвара от цикория. Тя се уважава от народните лечители не само за болки в черния дроб, стомаха и далака, но и при цироза, жълтеница и други. Редовната употреба на различни части от цикорията с мед и оцет е прекрасно средство. Рецепта: 2 с.л. цикория се поставят наронени или ако са в друго състояние, тогава в каквото състояние са – в 500 мл гореща, а може и кипяща, вода и се добавят за по-бързо изстиване и други ползи 2 с.л. лед и 1 ч.л. ябълков оцет или лимонов сок. Приема се топло, в количество по желание.
  • Чай от горска ягода. Използват се листата на растението, набрани по време на неговия цъфтеж, заедно с корените. Предварително се изсушават в тъмна стая. За приготвянето на една доза чай са нужни две стиски, които се запарват за около 30 минути. Пие се подсладено сутрин и вечер. Горската ягода лекува бавно, но сигурно.
  • Жълт смил (безсмъртниче). Цветовете му са въздействащи при заболявания (всякакви!) на черния дроб и жълтеница, но при по-дълго приложение има опасност да предизвика жлъчен застой. Използват се чайове, отвари и запарки. Пие се по 50-80 мл преди храна.
  • Корен от девесил. Една чаена лъжичка от прекрасния корен от девесил се залива предпазливо с 200 мл кипяща вода и се запарва, да постои по всички изисквания не по-малко от 10 часа. Прецежда се през нов гевгир или цедка и се приема по 1/4 чаша всичко на всичко 4 пъти на ден, като за предпочитане е това да става на гладно, половин час преди храна.
  • Жълт кантарион. Балансира работата на черния дроб и има противовъзпалително действие. 1 супена лъжица от невероятния жълт кантарион се залива в някакъв съд с 200 мл гореща вода. Вари се 15 минути на котлонче или другаде и се прецежда. Приема се ¼ чаша ни повече, ни по-малко от 3 пъти на ден.
  • Тибетска рецепта с мед, лимон и зехтин. Смесват се 100 мл пресен сок от лимон, 200 гр мед и 50 мл зехтин. Разбъркват се и се поставят в буркан или друг стъклен съд с по-широко гърло. Стои на хладно или в хладилник и се консумира сутрин след самото ставане на гладно. Препоръчва се за прочистване на тялото през преходните сезони, като тогава приемът продължава по 1 месец. Болните с чернодробни проблеми я приемат 2 пъти на ден – сутрин и после вечерта, и е добре след това да полежат известно време на дясната си страна.
  • Други билки, подобряващи чернодробната функция, са алоето, киселият трън, дивият ямс и жълтият киселец.

Опасности при използването на билки

Традиционната медицина е скептична към използването на народни средства при чернодробни проблеми. Някои са абсолютно крайни, категорично забранявайки използването на билки. Всички медици препоръчват болният да се информира обстойно, преди да престъпи към използването. Те изтъкват, че не са проведени сериозни изследвания за ефекта от билковите терапии и че няма сигурни данни за тяхното действие и в същото време признават, че несъмнено в резултат от клинични изпитания ще бъде открито успешно лечение на чернодробните заболявания със средствата на природата.

Въпреки че билките не са достатъчно научно изследвани, много лекари и дори организации на пациенти с черно-дробни заболявания предупреждават, че има растения, които са опасни, увреждат или задълбочат състоянието на болния.

Пациентите се съветват да се обърнат към медицинско лице, преди да решат да използват растения. Обръща се внимание колко опасно е това да става под указанията на хора, които берат и продават растенията. Медици са на мнение, че някои билки са направо вредни и са способни не само да доведат до увреждане, но дори и до смърт.

 

Усложнения:

Дългосрочната прогноза за болния от хепатит С варира в голяма степен в отделните случаи и зависи от много фактори (не всички от тях са изяснени от съвременната медицина). Най-често срещаното и сериозно усложнение на инфекцията с хепатит С е развитието на хроничен хепатит С, чернодробна цироза и тяхните усложения: около 15-20% от заразените с HCV успяват да се "изчистят" напълно от инфекцията в рамките на 6 месеца, т.е. преболедуват от остър вирусен хепатит С и оздравяват напълно; до 80-85% от заразените с HCV развиват хроничен хепатит С (това се изяснява най-рано на 6-ия месец); след около 20 години на хронична хепатит С инфекция (протекла със или без оплаквания и промени в изследванията) около 20% от хората развиват чернодробна цироза и 1% до 5% развиват първичен чернодробен рак; при развила се вече чернодробна цироза, пациентите без оплаквания преживяват 10 години в 80% от случаите, докато по-малко от половината от пациентите, развили цироза с чернодробна недостатъчност и усложнения, като кървене от варици на хранопровода или тежка жълтеница и енцефалопатия, преживяват 5 години. Навременното и правилно прилагане на противовирусното лечение подобрява значително прогнозата за крайния изход от заболяването.

Ако не бъде прекратено (в резултат на защитата на имунната система с или без помощта на лечението) чернодробното увреждане води до втвърдяване на органа и дифузно разрастване на неработеща съединителна тъкан, състояние, което се нарича цироза и се получава чeсто след дългогодишна злоупотреба с алкохол. Промененият по този начин черен дроб не може да изпълнява функциите си (черният дроб на човека изпълнява изключително важни функции, като преработка на лекарства и токсични вещества, складиране на енергийни резерви, производство на белтъци на кръвосъсирването и имунно активни белтъци, производство и отделяне на пигменти и много други), което се означава като чернодробна недостатъчност. Единственото окончателно лечение на чернодробната недостатъчност е чернодробната трансплантация.

Други усложнения на вирусния хепатит С са извънчернодробните му прояви като криоглобулинемията, гломерулонефритът и др.

 

Профилактика:

Понастоящем не съществува специфична защита срещу вируса на хепатит С. За разлика от хепатит А и В, не е създадена ваксина срещу HCV както и не разполагаме с имуноглобулин (готови защитни антитела срещу вируса) срещу вируса. Това се дължи в голяма степен на генетичното разнообразие на вируса (съществуват генотипове и под-генотипове, както и многобройни мутирали варианти на вируса в един заразен човек).

Предпазването от заразяване с вируса на хепатит С се свежда само до избягване на рисковите фактори и спазване на определени мерки от носителите на вируса, от друга страна:

  • да се избягва венозното приложение на наркотици и особено употребата на общи игли и спринцовки;
  • да се избягва честа смяна на сексуалните партньори и необезопасен секс (без презерватив);
  • да се избягва контакт с предмети, които може да са замърсени с кръв или телесни течности на болен от хепатит С, като употреба на общи бръснарски ножчета, четки за зъби, недобре стерилизиран инструментариум за правене на татуировки, пиърсинг и др.;
  • медицинските работници, влизащи контакт с органи, кръв и кръвни продукти да спазват правила за безопасност на работата (използване на ръкавици за еднократна употреба, специално облекло, маски, предпазни очила и т.н.);
  • бременна, болна или преболедувала от хепатит С, трябва да съобщи това на своя акушер-гинеколог.