Хепатит D

"Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма.

Хепатит D е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб само у хора, боледуващи от хепатит В или носители на вируса на хепатит В. Хепатит D може да настъпи и ако се осъществи едновременно заразяване на човек с вируса на хепатит В.

Инфекцията с вируса на хепатит D може да предизвика тежко протичащ остър хепатит или да причини тласък в развитието на хроничния хепатит В. Носителите на хепатит В, които се заразяват с вируса на хепатит D, развиват по-бързо и по-често чернодробна цироза и свързаните с нея усложнения. Разпространението на вируса на хепатит D е тясно свързано с това на хепатит В.

Болният, заразен с вируса на хепатит D е заразноопасен, докато е носител и на хепатит В. От хепатит D боледуват само болни от хроничен хепатит В в различна фаза и безсимптомните носители на хепатит В. В света около 5% от носителите на HBV са заразени и с делта хепатитния вирус. С по-голяма честота хепатит D се среща в средиземноморските страни и някои страни в Северна Африка. На инфекцията с HDV организмът реагира с образуване на специфични защитни белтъчни молекули , наречени антитела. В някои от случаите те могат да унищожат вируса и тогава се стига до пълно оздравяване. В други случаи имунният отговор не е достатъчно ефективен и инфекцията става хронична (вирусът живее в черния дроб постоянно).

Съществува риск от предаване на инфекцията от заразена майка на новороденото паралелно с вируса на хепатит В, т.нар. "вертикален" път на предаване на инфекцията. Инфекцията с делта вируса може да възникне като едномоментна инфекция с хепатит В (двата вируса заразяват черния дроб в един и същи момент) или като насложена инфекция върху наличен хроничен хепатит В или безсимптомно носителство на HBV.

Тъй като HDV може да се размножава в черния дроб само в присъствието на вируса на хепатит В, се смята че двата вируса увреждат клетките по сходен начин: от една страна има директен токсичен ефект на вирусите върху клетката, а от друга - имунната атака на защитната система на организма срещу вирусите унищожава и чернодробните клетки, в които те се размножават.

Причини:

Вирусният хепатит D се причинява от дефектен вирус, който се нарича хепатит делта вирус или HDV. Той съдържа като генетична информация рибонуклеинова киселина (РНК), която е важна за поставяне на диагнозата). За размонжаването си в клетките на черния дроб, този вирус се нуждае от белтъчната обвивка - HBs антигена (наричан още австралийски антиген) на вируса на хепатит В (HBV). Това определя и тясната зависимост на вируса на хепатит D и причиняваното от него увреждане от различните форми на хепатит В.

Заразяването с хепатит D става по същия начин, както и това с хепатит В; основните пътища са - контакт със заразена кръв или сексуален контакт със заразен с вируса човек

Симптоми:

Интервалът между първия контакт на организма с вируса и изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. Инкубационният период на вирусния хепатит D е същия като на хепатит В: варира от 2 до 6 месеца, но обикновено не е по-дълъг от 3 месеца.

Едномоментната инфекция обикновено протича като средно тежка или умерено тежка форма на остър вирусен хепатит В с по-голяма честота на изява на жълтеница. Насложената инфекция обикновено предизвиква влошаване на оплакванията на болните от хроничен хепатит В или поява на оплаквания у безсимптомните носители на вируса на хепатит В.

Диагностициране:

Потърсете лекарска помощ, ако забележите симптомите на остър вирусен хепатит, особено ако принадлежите към някоя от рисковите групи за развитите на хепатит В. Вашия личен лекар, ако прецени, че е необходимо, ще Ви насочи за консултация от лекар специалист, в случая това е лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от всякакви заразни болести).

Диагнозата се поставя по същия начин, както при хепатит В. По-тежкото протичане на острата форма на вирусен хепатит В или обострянето на оплакванията при хроничния хепатит В карат лекаря да мисли за едномоментна или съответно насложена инфекция с делта хепатитния вирус.

При едномоментната инфекция обикновено чернодробните ензими в кръвта се покачват на две вълни, а при насложената показват повишени стойности спрямо досегашния ход на хроничната HBV инфекция. Диагнозата "хепатит Д" може да се докаже само с провеждането на серологични изследвания, които, от една страна сочат наличието на вирусен хепатит В, а от друга откриват в кръвта на болния антитела (защитни белтъчни молекули) срещу делта хепатитния вирус и значително количество вирусни частици на HDV.

За доуточняване на хода на хроничната инфекция на черния дроб с вирусите на хепатит В и D с оглед на прогнозата, план за и контрол на лечението може да се извърши чернодробна биопсия.

Лечение:

Лечението е същото, както при острия и съответно хроничен хепатит В. Лечението на хроничния хепатит D се осъществява по-дълго и постига по-лоши резултати отколкото при хепатит В. Комбинираният курс на лечение продължава поне една година, но след прекратяването му често настъпва повторно активиране на инфекцията. В голям процент от случаите хепатит D e нечувствителен на лечението с Lamivudine, което се прилага при хроничния хепатит В.

Едномоментната инфекция с HBV и HDV протича като средно тежка до тежка форма на остър вирусен хепатит; въпреки това до 90% от случаите приключват с пълно оздравяване и очистване на организма, както от вируса на хепатит D така и от този на хепатит .

При наслагване на инфекцията с хепатит D върху хроничен хепатит В в 1/5 от случаите се развива светкавичен (фулминантен) хепатит, който може да доведе до остро настъпваща чернодробна недостатъчност и смърт. Останалите случаи на насложена инфекция протичат хронично и почти винаги водят до разивитието на чернодробна цироза. При насложената инфекция се повишава и рискът за развитие на първичен чернодробен рак.

Всичките форми на хепатит могат да се лекуват с озон, приет по венозен път. След няколко сеанса хепатитът може да се излекува напълно. Терапията стимулира имунната система, което дава възможност на организма да се справи сам с агресивната вирусна инфекция.

Лечение с пясък. Взимаме чист пясък и го пресяваме, за да премахнем замърсяванията и по-едрите частици. След това се нагрява до 52—55 °С, изсипва се в платнена торбичка и се разполага върху черния дроб. Отгоре се покрива с някаква тъкан, която пази топлината за по-дълго. Държи се 20—30 минути. Препоръчват се 10 процедури, провеждани в поредни дни. Препоръчително е при обостряне на хроничен хепатит.

Водолечение. Препоръчват се топли вани, в които водата е загрята до 38—40°С. Процедурата е с максимална продължителност от 5 минути.

Клизма с гореща вода (40°С) 3 пъти дневно. За да се извърши такава клизма, болният се поставя да легне на твърда повърхност.

Лечение с глина. 1 ч.л. бяла глина се размива в 250 мл вода. Една такава доза е достатъчна за 24 часа, като тя се разделя на два пъти. Лечението се провежда 21 дни. При нужда, то се повтаря след малка почивка от около 10 дни.

Хранителен режим

Болните трябва да приемат достатъчно течности и да се избягват мазните и тежки храни. С оглед подобряването на работата на черния дроб, лекарите назначават вливане по венозен път на определени течности и вещества. Прилагат се витамини и лекарства, които спадат към групата на хепапротекторите. Те намаляват тежестта на уврежданията и подпомагат възстановяването на дроба. Болните подлежат на контролни прегледи, по време на които се извършват и изследвания.

Възстановяването след хепатит зависи до голяма степен от състоянието на черния дроб. По тази причина много от холистичните подходи са фокусиране върху дезинтоксикацията и подсилването му. Пълноценната вегетарианска храна предпазва черния дроб от претоварване. Такава диета съдържа също и фотохимикали, растителни химикали, подпомага защитата от сериозно увреждане и дори предпазва от развитие на проблема.

Препоръчителни храни

• Млечни продукти, заместени от оризово, соево или ядково мляко при непоносимост.
• Протеин, приоритетно от риба и пилешко и по-малко от червено месо. Белтъчините имат добра роля при възстановяване на тъкани. Няма ограничение в количеството. Единствено на болните от цироза се предписва да ограничат приема на белтъчини, и то само, ако при тях се проявява състояние на обърканост.
• Приемане на повече въглехидрати.
• Набляга се на зелените зеленчуци и се ограничават червените.
• Щадене на организма и липса на физически натоварвания. Спортът е забранен!
• Прием на витамини. Повечето хора приемат достатъчно водноразтворими витамини и имат адекватен резерв, въпреки че са болни от хроничен хепатит или цироза. Затова някои източници изключват приемането на допълнително количество като хранителна добавка, а други предписват до два мултивитамина дневно.

Важните добавки, които трябва да се вземат предвид, включват кверцетин, витамин С (приеман по венозен път или перорално), витамин Е, незаменими мастни киселини, витамин В-комплекс (специално витамин В12) и селен. Новата информация показва, че глутатионът може да отстрани токсините от черния дроб и да спре цирозата.

Примерно седмично меню при вирусни хепатити и хронични заболявания на черния дроб

Първи ден

• Закуска: бял хляб, извара, чаша чай
• Обяд: бял хляб, супа от пасирани зеленчуци, печена нетлъста риба, зелена салата
• Следобедна закуска: плодове
• Вечеря: варени макарони с обезсолено сирене

Втори ден

• Закуска: бял хляб, кашкавал, домати
• Обяд: бял хляб, крем-супа, печена нетлъста риба с картофено пюре
• Следобедна закуска: плодове
• Вечеря: пшенична каша, кисело мляко.

Трети ден

• Закуска: бял хляб, 1 варено яйце, краставица
• Обяд: бял хляб, млечна супа, пиле със зеленчуци на фурна
• Следобедна закуска: печена ябълка на фурна
• Вечеря: ориз на фурна със свежа зеленчукова салата

Четвърти ден

• Закуска: постни курабийки с чаша мляко
• Обяд: бял хляб, пилешка супа, картофен огретен, зелена салата
• Следобедна закуска: подсладен чай с лимон
• Вечеря: печено нетлъсто месо със свежа зеленчукова салата

Пети ден

• Закуска: грис, чаша мляко
• Обяд: бял хляб, крем-супа, печена нетлъста риба със зеленчукова гарнитура
• Следобедна закуска: фреш
• Вечеря: запеканка от броколи, свежа зеленчукова салата

Шести ден

• Закуска: банички, чай с лимон
• Обяд: бял хляб, зеленчукова супа с ориз, омлет от 1 яйце, краставица
• Следбедна закуска: сух сладкиш, чай с лимон
• Вечеря: нетлъсти кюфтета, свежа зеленчукова салата

Седми ден

• Закуска: препечена филийка бял хляб с мармалад
• Обяд: бял хляб, супа от тиквички, пиле с ориз, зелена салата
• Следобедна закуска: печена тиква
• Вечеря: варена риба, картофено пюре, краставица

Още възможности за закуска:

• препечени филийки с много малко маргарин, едно варено яйце, една чаена чаша корнфлейкс, най-много 1 чаена чаша мляко, кашкавал, сирене, извара. Плодове и плодови сокове – най-много 1 чаена чаша.

Още възможности за обяд:

• сьомга и други нетлъсти риби, постни меса, печени картофи, зеленчукови ястия със зелен фасул, тиквички, картофи и други, зеленчукови пюрета, салати от домати, марули, краставици.

Още възможности за следобедна закуска:

• картофен чипс, сок от ябълки, морков, парче кекс и други сухи, немазни и не много сладки десерти.

Още възможности за вечеря:

• огретени и запеканки, зеленчукови ястия на фурна, зелени салати, кисел крем, ябълки и до половин чаша сладолед.

Билколечение

• Прочистващото действие върху черния дроб има напитка, която се състои от лимонов сок или ябълков оцет, разтворен във вода с една лъжица мед. Закуската в десет часа сутринта с ябълка, морков или сок от червена боровинка или зелен зеленчуков сок има същия ефект. За тази цел са полезни също и глухарчето, ментата, pau d arco и японският зелен чай, както и десет чаши от пресни тъмнозелени и оранжеви зеленчукови сокове с една унция алое в пет от тях.
• Черният дроб се поддържа най-добре със силимарин, екстракт от магарешки трън. Ползата от тази билка се изразява в защитата и обновяването на клетките и се използва широко в Индия, където хепатитът приема епидемични размери.
• Куркуминът, съставка на куркумата, притежава антивъзпалителни свойства.
• Клиновичето спира вредата от свободните радикали и подпомага процесите на дезинтоксикация.
• Японците често се хранят с корени от репей, горчива билка, известна със способностите си да прочиства черния дроб.
• Корените от глухарче се използват срещу хепатит и жълтеница поради стимулиращото им действие върху черния дроб и жлъчния мехур. Когато се приемат в големи количества, биха могли да излекуват болния за кратко време.
• Ливадната детелина се бори със свободните радикали, които атакуват клетките на черния дроб. Тя помага за отстраняването на отровите.
• Маслото от нощна свещ е полезно за черния дроб и далака и в комбинация с ехинацея е изключително полезно. Маслото съдържа простагландини и помага за намаляване на възпалението.
• Друга ценна за хепатита билка е коренът от орегонско грозде. Тази билка съдържа берберин, субстанция, помагаща на чернодробния метаболизъм. Интересното е, че по света растат подобни билки, като се използват от различните култури за прочистване на кръвта и черния дроб. Докато коренните американски жители от години ценят корена от орегонско грозде, китайците и индийците имат своите аналози.
• Киселият трън е друга полезна билка, особено когато е комбинирана с хидрастис и лобелия. Но тъй като е доста кисел, могат да се приемат само малки количества.
• Алфалфата е важна, защото успокоява чернодробните възпаления. Освен това тя е добър източник на витамин К, който помага в предотвратяването на кървенето.
• Жителите на Ямайка отдавна използват едно ямайско растение, форма на филантус, за лечение на хепатит.
• Много чернодробни неразположения са придружени от кандидозни проблеми. В тези случаи трябва да се приема чесън заради антигъбичното му действие и способността му да стимулира имунната система.
• Отвара от косата на царевица. Пие се под формата на чай в продължение на горе-долу 6 месеца. Друга рецепта: 8 с.л. царевична коса се запарват в 1 л вода за около 3-4 часа. След прецеждането се долива с вода до първоначалното количество 1 л. Пие по ½ чаша четвърт час преди храна.
• Отвара от невен. Още елините са използвали невен при неразположения на черния дроб. Съвременната рецепта е: 2 ч.л цветове се пускат в 400 мл кипяща вода, запарват се около 1 час, час и нещо и се прецежда. Пие се внимателно по 1/2 чаша по възможност 4 пъти на ден. Има диуретично действие.
• Отвара от цикория. Тя се уважава от народните лечители не само за болки в черния дроб, стомаха и далака, но и при цироза, жълтеница и други. Редовната употреба на различни части от цикорията с мед и оцет е прекрасно средство. Рецепта: 2 с.л. цикория се поставят наронени или ако са в друго състояние, тогава в каквото състояние са – в 500 мл гореща, а може и кипяща, вода и се добавят за по-бързо изстиване и други ползи 2 с.л. лед и 1 ч.л. ябълков оцет или лимонов сок. Приема се топло, в количество по желание.
• Чай от горска ягода. Използват се листата на растението, набрани по време на неговия цъфтеж, заедно с корените. Предварително се изсушават в тъмна стая. За приготвянето на една доза чай са нужни две стиски, които се запарват за около 30 минути. Пие се подсладено сутрин и вечер. Горската ягода лекува бавно, но сигурно.
• Жълт смил (безсмъртниче). Цветовете му са въздействащи при заболявания (всякакви!) на черния дроб и жълтеница, но при по-дълго приложение има опасност да предизвика жлъчен застой. Използват се чайове, отвари и запарки. Пие се по 50-80 мл преди храна.
• Корен от девесил. Една чаена лъжичка от прекрасния корен от девесил се залива предпазливо с 200 мл кипяща вода и се запарва, да постои по всички изисквания не по-малко от 10 часа. Прецежда се през нов гевгир или цедка и се приема по 1/4 чаша всичко на всичко 4 пъти на ден, като за предпочитане е това да става на гладно, половин час преди храна.
• Жълт кантарион. Балансира работата на черния дроб и има противовъзпалително действие. 1 супена лъжица от невероятния жълт кантарион се залива в някакъв съд с 200 мл гореща вода. Вари се 15 минути на котлонче или другаде и се прецежда. Приема се ¼ чаша ни повече, ни по-малко от 3 пъти на ден.
• Тибетска рецепта с мед, лимон и зехтин. Смесват се 100 мл пресен сок от лимон, 200 гр мед и 50 мл зехтин. Разбъркват се и се поставят в буркан или друг стъклен съд с по-широко гърло. Стои на хладно или в хладилник и се консумира сутрин след самото ставане на гладно. Препоръчва се за прочистване на тялото през преходните сезони, като тогава приемът продължава по 1 месец. Болните с чернодробни проблеми я приемат 2 пъти на ден – сутрин и после вечерта, и е добре след това да полежат известно време на дясната си страна.
• Други билки, подобряващи чернодробната функция, са алоето, киселият трън, дивият ямс и жълтият киселец.

Опасности при използването на билки

Традиционната медицина е скептична към използването на народни средства при чернодробни проблеми. Някои са абсолютно крайни, категорично забранявайки използването на билки. Всички медици препоръчват болният да се информира обстойно, преди да престъпи към използването. Те изтъкват, че не са проведени сериозни изследвания за ефекта от билковите терапии и че няма сигурни данни за тяхното действие и в същото време признават, че несъмнено в резултат от клинични изпитания ще бъде открито успешно лечение на чернодробните заболявания със средствата на природата.

Въпреки че билките не са достатъчно научно изследвани, много лекари и дори организации на пациенти с черно-дробни заболявания предупреждават, че има растения, които са опасни, увреждат или задълбочат състоянието на болния.

Пациентите се съветват да се обърнат към медицинско лице, преди да решат да използват растения. Обръща се внимание колко опасно е това да става под указанията на хора, които берат и продават растенията. Медици са на мнение, че някои билки са направо вредни и са способни не само да доведат до увреждане, но дори и до смърт.

Профилактика:

Тъй като хепатит D не може да съществува без вируса на хепатит В, предпазването е възможно и се осъществява по същия начин, както при хепатит В.

Трябва да се избягват всички храни, които натоварват черния дроб. В това число и синтетичните съставки в продуктите и синтетичните подсладители. Захарта може да предизвика възпаление на черния дроб и освобождаване на свободни радикали. Алкохолът убива клетките на черния дроб и води до цироза. Много лекарства също могат да утежнят проблема.