Херпес

Oбикновенният херпес е инфекциозно заболяване, което се причинява от два вида вируси - herpes simplex вирус тип I и herpes simplex вирус тип II. Характерно за тези вируси (както и за останалите херпесни вируси) е склонността им към постоянстване в латентно състояние в организма и наново активиране на инфекцията при спад в защитните сили на тялото). Херпесните вируси се характеризират и с множество различни механизми за разпространяване на инфекцията от човек на човек.

 

Видове:

Заболяването "обикновен херпес" може да протече под много разнообразни форми, но най-често се изявява като характерни увреждания по кожата и лигавиците.

Според това, дали уврежданията се намират по горната или по долната половина на тялото се различават двата типа на заболяването:

  • I тип или лабиален херпес (херпес на устните или кожен херпес)
  • II тип или генитален херпес (засяга най-често лигавиците на половите органи).

Кожният херпес (нарича се още устен херпес, лабиален херпес, стресница) протича най-често като белезникави мехурчета, които бързо се разпукват и превръщат в болезнени язвички по устните, венците, езика, небцето и по вътрешната страна на бузите. Нерядка изява е и очната форма.

За първичен херпес се говори при първия контакт на организма с херпесния вирус. При това често не се наблюдава специфична клинична изява и имунната система на организма произвежда специфични защитни белтъчни молекули-антитела, които са насочени към вируса. Понякога обаче, първата атака на херпесния вирус уврежда доста сериозно общото състояние, като причинява висока температура и втрисане, подуване на лимфните възли и кървене от венците, паралелно с появяващите се болезнени язвички в и около устата (гингивостоматит). Образувалите се по време на първата "среща" на организма с вируса защитни антитела са причината за по-лекото протичане (обикновено само като кожно-лигавични увреждания) на последващите изяви на "дремещата" в организма херпесна инфекция. Първичната херпесна инфекция обикновено протича в детска възраст.

В много редки случаи кожният херпес може да засегне върховете на пръстите (предимно при зъболекари) или най-различни участъци на кожата на тялото (нарича се "гладиаторски херпес", наблюдава се при практикуващите борба поради тесния контакт на кожата с тялото на противника).

Гениталният херпес се наблюдава предимно във възрастта над 15 години и се смята от мнозина за най-честото заболяване, предаващо се по полов път. Болестта се предизвиква от II тип херпесен вирус и се предава предимно при тесен (интимен) контакт с влажната лигавица на половите органи. Този контакт може да ангажира устата, вагината, главичката на пениса както и кожата около половите органи. Гениталният херпес се изявява най-често като белезникави мехурчета, бързо преминаващи в болезнени язвички по лигавицата на половите органи и също има склонност за повтаряща се поява.

Повторните появи на кожния и гениталния херпес могат да бъдат много чести или по-редки, но характерно е, че в повечето случаи повторните кожни увреждания се развиват почти на същото място както предишните.

 

Причини:

Кожният или орален (на устата) херпес се причинява в 80% от случаите от herpes simplex вирус тип I и в останалите 20% от herpes simplex вирус тип II. Гениталният херпес се причинява от herpes simplex вирус тип II.

След като човек е веднъж инфектиран с вируса на обикновения херпес, той достига през микроскопични наранявания на кожата или лигавиците до кръвта и оттам до нервните сплетения (ганглии), най-често на подкожните и кожни нерви. Там вируса изпада в латентно (неактивно, дремещо) състояние и при определени условия се активира наново, като по обратния път достига до кожата и лигавиците, където причинява специфичните увреждания.

Причините за реактивация на инфекцията са разнообразни и ненапълно изяснени, но най-общо всички те предизвикват отслабване на защитните сили на организма. Такива фактори могат да бъдат: температурни състояния, други инфекции на цялото тяло, прекомерна ултравиолетова радиация (напр. слънчево изгаряне), силен емоционален стрес, промени в имунната система, тежка травма и много други.

Източник на зараза е само човекът - болен и здрав заразоносител (у който инфекцията е в латентно състояние). Вирусът се намира в слюнката, очните секрети, секрета на кожно-лигавичните язвички и половите секрети. Механизмите на предаване са множествени. Главният път на предаване е прекия контакт с болния (контакт на кожа и лигавици, включително целувка, както и контакт с микроскопични капчици във въздуха, съдържащи секрет от херпесните язвички), тесен контакт с предмети на болния (включително медицински инструменти, с най-голяма сила това важи за зъболекарския и очен инструментариум) и половият път (вагинален, анален, орално-вагинален и др.).

Други възможни пътища за предаване на вируса са вертикалният (заразяване на новороденото от болна майка-това може да стане както през плацентата-преди раждането, така и по време на самото раждане-при контакт на очната лигавица на плода със заразените полови пътища на майката) и много рядко кръвният.

Хората са силно възприемчиви към херпесните вируси, т.е. инфекция се развива в почти 100% от ималите контакт с вируса. Първичната инфекция с тип I на херпесния вирус обикновено се среща във възрастта до 15 години, а заразяването с тип II- след това.

Рискът за заразяване е по-висок при контакт (включително и полов) с човек, страдащ от явна форма на херпесна инфекция. Риск съществува обаче и при контакт с латентен носител (видимо здрав) на вируса.

 

Симптоми:

Времето от първия контакт с вируса до появата на първите оплаквания се нарича инкубационен период на даденото заболяване. За обикновения херпес инкубационният период е от 2 до 7, най-често около 4дни. Трябва да се има предвид обаче, че въпреки реално настъпило инфектиране с вирусите на обикновения херпес, 1/2 до 2/3 от заразените остават безсимптомни.

Вероятността болният да представлява опасност за околните е най-голяма докато са налице кожно-лигавичните язвички. Това може да продължи от 2 до 6 седмици. Съществуват доказателства, обаче, че инфекцията може да се предаде и при видимо здраво състояние на заразоносителя.

Обикновено инфекцията с тип I вируса се наблюдава у деца и се изявява като язвички по лигавицата на устата и устните, а инфекцията с тип II вируса се наблюдава във възрастовата популация над 15 годишна възраст. Изключения могат да се наблюдават в доста голям процент от случаите. Новороденото дете може да бъде заразено с тип II на вируса от майка, страдаща от генитален херпес.

Още по време на първичната инфекция срещу съответния вирус се изработват специфични антитела, които обаче не осигуряват ефективен имунитет. Вероятно на наличните защитни антитела се дължи единствено по-леката форма на повтярящите се изяви на латентната инфекция.

Новороденото може да бъде заразено от болна майка по няколко пътя - преди, по време на и непосредствено след раждането. В по-голямата част от тези случаи причинителят е тип II на херпесния вирус.

Съществува риск за тежко увреждане на новороденото с развитие на висока температура, кожни увреждания по цялото тяло, засягане на очите, бъбреците, черния дроб и далака, както и нервната система с гърчове и кома. В такива случаи смъртността е висока.

Клиничната изява на обикновения херпес варира според вида на вируса и локализацията на инфекцията. Според тежестта на заболяването кожно-лигавичните мехурчета, превръщащи се в язвички са налице от една до три седмици.

Кожният херпес (предизвикан от тип I вирус) се изявява най-често като херпес на устата (гингивостоматит, възпаление на лигавицата на устата и венците) или като херпес на устната (лабиален херпес):

  • херпес на устата - тази форма се наблюдава предимно при малките деца и протича с някои общи оплаквания като повишена температура и отпадналост. Преди появата на специфичните увреждания се усеща парене и болка в устата, подуване и оточност на венците и езика, а също и повишено отделяне на слюнка. Тези оплаквания са най-силно изразени в първите дни на заболяването и често водят до отказ от прием на храна. След 1 до 3 дни по венците, вътрешната страна на устните, вътрешната страна на бузите, по небцето или гърлото се появяват няколко на брой силно болезнени язвички с белезникаво дъно. Възможно е да се появи кървене от отчните венци. Язвичките са обикновено налице около 1-2 седмици. Този вид на херпесната инфекция често рецидивира. Херпеса на устната кухина може да бъде съпроводен от подуване и болезненост на шийните лимфни възли. При по-възрастни болни (над 20 годишна възраст) тази форма на болестта може да протече като ангина с развитие на плитки белезникави язвички и сиви налепи по сливиците.
  • херпес на устните - това е най-честата проява на заболяването и се наблюдава във всички възрасти (често наричан по народному "стресница"). При здрави в друго отношение хора (с нормални защитни сили) след известно парене или тръпнене на определен участък от кожата и устната се появяват едно или няколко типични мехурчета, които скоро се разпукват и преминават в язвички, които от своя страна скоро завяхват и се покриват с коричка. Рядко налице е и повишена температура. Много характерно е честото рецидивиране на тези кожни увреждания- при редица температурни състояния, инфекции, стресови моменти и т.н. При болни с нарушена имунна система заболявянето може да се разпространи по цялото тяло и да протече изключително тежко.
  • херпесният дерматит е по-рядка изява на кожния херпес. Характеризира се с с появата на белезникави мехурчета, превръщащи се в болезнени язвички на зачервена основа. Появата им обикновено се предхожда от тръпнене, мравучкане или болка в съответния кожен участък. За разлика от херпес зостер при това заболяване не се наблюдава разпределение на кожните увреждания по хода на определени нерви.

Обикновенният херпес може да протече и като възпаление на окото - най-често кератит (възпаление на роговицата) с болки, парене в окото, сълзене и т.н., който може да доведе до сериозно увреждане на зрението.

Изключително рядко, при увредени болни обикновеният херпес може да протече като изолирано засягане на някой от вътрешните органи като черен дроб, бъбреци, главен мозък и др.

Инфекцията, предизвикана от херпесния вирус тип II протича предимно като генитален херпес, както при мъжете така и при жените. Обикновено преди появата на специфичните кожно-лигавични увреждания болните могат да страдат от парене, лека болезненост, тръпнене или сърбеж в участъка, който ще бъде засегнат. В гениталната област (главичката на пениса, срамните устни, ануса, маточната шийка и др.) се появява грозд от белезникави мехурчета върху зачервена кожа или лигавица, които нарастват, разпукват се и се превръщат в болезнени белезникави язвички, които завяхват и се покриват с коричка за 4 до 15 дни. Течността от тези сърбящи и болезнени язвички е силно заразна. Други чести оплаквания на гениталния херпес са болезнено уриниране, парене при уриниране, секретиране от пилочния канал или от влагалището и подуване на слабинните лимфни възли. При първия контакт с вируса или първата изява на генитален херпес може да се наблюдава висока температура, главоболие, втрисане и мускулна слабост. Последващите епизоди на заболяването протичат по-леко и оплакванията произлизат само от гениталната област.

Нерядко при херпес на устата язвичките са толкова болезнени, че възпрепятстват нормалния прием на храна и течности. Ако това е налице, желателно е да потърсите лекарска помощ. Обърнете се към лекар и ако забележите следните признаци на обезводняване: намалено уриниране (по-рядко мокрене на пелените при бебетата), замаяност, раздразнителност, сухота в устата.

Обърнете се към лекар ако признаците на заболяването се наблюдават при деца под 6 седмична възраст. В тази възрастова група рискът от по-тежко протичане на болестта и развитие на сериозни усложнения е много по-голям (например освен засягане на устата, обикновеният херпес може да увреди черния дроб, бъбреците и централната нервна система).

Незабавна лекарска помощ трябва да потърсят и хора с отслабена имунна система (болни от ракови заболявания, болни от СПИН, болни на лечение с медикаменти, потискащи имунитета и др.) поради риск от тежко протичане и развитие на опасни усложнения.

 

Диагностициране:

Поставянето на диагнозата "обикновен херпес" се постига изключително клинически, т.е. разчита се преди всичко на прегледа в лекарския кабинет. По време на този преглед лекарят ще Ви разпита подробно за точния вид на Вашите оплаквания, начина на тяхната поява, продължителността им, факторите, които ги облекчават или утежняват, предишна поява на подобни оплаквания и т.н. След това лекарят ще Ви прегледа обстойно като обърне внимание на наличието на характерни мехурчета или язвички в устата или по кожата, включително и гениталиите.

Рядко се прибягва до извършването на други изследвания, тъй като те обикновено се оказват недостатъчно информативни или необходими.

Извършването на рутинните кръвни и уринни изследвния може в отделни случаи да покаже наличието на неспецифични възпалителни промени.

Диагнозата може да се докаже точно чрез изолиране на вируса от течност на кожно-лигавичните мехурчета или язвички и последващото му доказване чрез отглеждане на клетъчни култури в лабораторни условия. Този процес най-често изисква 3-5 и повече дни, през което време нерядко оплакванията са отшумели.

Съществува специално оцветяване на взетия материал от кожните увреждания, наречено тест на Цанк, който за съжаление е неспецифичен за обикновения херпес.

Съществуват изследвания, откриващи антитела (специфични защитни белтъчни молекули), насочени срещу херпесните вируси тип I и II, но положителен резултат само свидетелства, че в определен момент от живота си организмът се е сблъскал с тези вируси и евентуално е преболедувал. Ако пациентът посети лекаря без клинична изява на заболяването в момента, тези изследвания не могат сами по себе си да поставят диагнозата.

 

Лечение:

Понастоящем не съществува лечение, което да елиминира трайно вирусите на херпеса от местата, където те се "заселват в привидно спящо състояние" в организма-нервните ганглии. Съвремената медицина разполага със средства, които постигат облекчаване на протичането на заболяването и намаляване честотата на рецидивите (повторните изяви на заболяването).

В по-голямата част от случаите (при здрави в друго отношение хора) не се налага специфично медикаментозно лечение.

Необходимо е да се спазват редица предпазни мерки, поради опасността от разпространяване на инфекцията от една част на тялото към друга, както и от предаване на болестта от един човек на друг. Трябва да се спазва много добра лична хигиена (старателно измиване на ръцете, да не се докосват очите и други части на тялто след докосване на херпетичните мехурчета и язвички, да не се ползват дрехите на болен от херпес човек и т.н.). За избягването на гениталния херпес е от голямо значение спазването на полова хигиена (избягване на безразборни полови контакти и честа смяна на сексуалните партньори, използване на презератив, избягване на полови контакти по време на активна херпесна инфекция и т.н.).

При херпес в устата трябва да се приема обилно количество течности въпреки дискомфорта за избягване на обезводняване. Желателно е в началния, болезнен стадий да се приема топла, кашава храна.

За облекчаване на локалната болка, дискомфорт и парене могат да се прилагат мехлеми съдържащи обезболяващ медикамент. Съществуват мехлеми, съдържащи противовирусен препарат (Зовиракс-гел и др.), които могат да допринесат за по-бързо преминаване на кожните увреждания. Не се препоръчва, обаче, употребата на тези медикаменти при деца под 18-годишна възраст и бременни.

Медикаментозното противовирусно лечение се прилага обикновено само при тежки форми на болестта, при деца под 6 седмична възраст и при честа поява на рецидиви. Провежда се с противовирусни препарати като Acyclovir (Zovirax), Famciclovir (Famvir), Valaciclovir (Valtrex), които могат да се приемат както през устата, така и по венозен път. Тези медикаменти допринасят за по-бързото оздравяване на кожните увреждания и разреждане на повторната им поява или пълното и предотвратяване. Не се препоръчва рутинното приложение на това лечение при деца под 18-годишна възраст и бременни.

Съществуват имунни препарати, представляващи готови защитни антитела срещу херпесния вирус. Те се прилагат само в случаите на много тежко протичане на болестта с голям риск за сериозни усложнения при много отслабена имунна система на болния.

Бременните жени, които страдат от генитален херпес към момента на раждането или имат чести рецидиви на заболяването, трябва да се обърнат към лекар, за да се прецени най-удачния начин на родоразрешение.

 

Прогноза:

В огромната част от случаите прогнозата е много добра по отношение оздравяването на кожно-лигавичните увреждания. Това най-често става за 1 до 4 седмици. На мястото на кожните язвички обикновено не остават белези.

Прогнозата не е добра по отношение окончателното оздравяване, винаги съществува риск за повторна изява на заболяването при състояния, свързани със спад в защитните сили на организма. Гениталният херпес може да бъде предаден по полв път от един човек на друг дори при липса на клинична изява на заболяването в момента. В голяма част от хората то може никога да не се изяви, което ги прави опасни по отношение по-нататъшното разпространение на инфекцията.

Заболяването може да протече тежко, с развитие на сериозни усложнения при хора с потисната имунна система (напр. болни от СПИН, раково болни и др.), кърмачета под 6-седмична възраст и др. В тези случаи може да се развие херпетичен менингоенцефалит (възпаление на главния мозък и неговите обвивки), засягане на черния дроб и бъбреците и т.н.

 

Профилактика:

За съжаление пълното предпазване не е възможно, поради големия брой на безсимптомни носители на инфекцията, контактите с които (социално-битови и сексуални) не е възможно да бъдат напълно ограничени. От голямо значение е спазването на добра лична (миене на ръцете, избягване на контакт с кожните увреждания на болен от херпес, избягване пипането на очите след докосване на язвичките, избягване носенето на чужди дрехи и т.н.) и полова хигиена (избягване на безразборни сексуални контакти, използване на презерватив, избягване на сексуален контакт при наличие на активна инфекция у един от партньорите и т.н.). Ако към края на бременността бъдещата родилка се оплаква от активен генитален херпес обикновено се препоръчва родоразрешение чрез цезарово сечение за избягване заразяване на новороденото.

Съществува и убита ваксина против херпес, но резултатите от прилагането й са противоречиви.

 

Хранене и начин на живот

Когато ви нападне херпес, добре е да се храните по-леко и да почивате повече. Кратка плодова диета с много чиста вода и прочистващи билкови чайове само могат да са от полза. Полезните билки са градински чай, розмарин, лют пипер, ехинацея, хидрастис, мексиканска билка, ливадна детелина, клиновиче и корени от кисел трън. Полезните бактерии, като тези, намиращи се в киселото мляко или в добавките на лактобацилус и ацидофилус, поддържат храносмилателната система, необходима за правилното действие на имунната система.

Други хранителни вещества, които директно поддържат имунната система са чесън, кверцетин, цинков глюконат, буфериран витамин С и бетакаротин или витамин А. Освен това и 500 мг от аминокиселината L-лизин, приемани от два до четири пъти на ден, може да дадат чудесни резултати.

Прополисът действа противовъзпалително и е богат на витамините от В-група, които се борят със стреса. Също така полезни са пчелният прашец, синьо-зелените водорасли и пикногенолът.

Хомеопатията изгражда имунната система, без да потиска значително симптомите. За хомеопатично лечение на херпесите се използват следните лекарства. Забележете, че препаратите не трябва да се докосват директно. Това би нарушило вибрациите им. Те трябва да се поставят под езика, докато се разтворят. Също така кафето, ментата, камфора и лайката трябва да се избягват, защото може да унищожат ефекта от лекарствата. Важно е да се наблюдават и симптомите – при промяна трябва да се промени и лекарството.