Херпес зостер

Херпес зостер е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с болезнен и характерно разположен кожен обрив. Болестта представлява реактивация на инфекция с варицела-зостер вируса, същият който причинява и инфекциозното заболяване варицела в детска възраст.

След преболедуването от варицела вирусът варицела-зостер остава в латентно (неактивно) състояние в коренчета на периферните нерви, които инервират кожата и пренасят информация за кожната чувствителност (за топло, студено, допир, натиск, болка и т.н.). Това реактивиране на вируса се наблюдава в 1 от всеки 5 души, преболедували от варицела. Това става най-често дълги години след боледуването от варицела.

Характерният обрив при херпес зостер се разполага като широка лента по кожата на тялото, отговаряща на определен дерматом (дерматом се нарича частта от кожата и подлежащите тъкани, инервирани от един сетивен периферен нерв). Това се обяснява с разпространението на вируса от ганглиите в задните коренчета по хода на сетивната (чувствителната) част на периферните нерви към кожата. Обривът се разполага обикновено от едната страна на тялото и се наблюдава най-често по кожата на гръдния кош (вирусът се разпространява по хода на междуребрените нерви).

Реактивирането на варицела-зостер вируса като херпес-зостер се наблюдава при намалени защитни сили на организма като стресови състояния, съпътстващи тежки заболявания като ХИВ инфекция/СПИН и злокачествени заболявания, състояния след трансплантация на органи и прием на потискащи имунитета лекарства, химиотерапия и т.н. Въпреки това, преобладаващата част от боледуващите от херпес зостер са напълно здрави в друго отношение. Херпес зостер и херпесът по устните и гениталиите представляват различни заболявания.

Херпес зостер се приема като изява на инфекция с варицела-зостер вируса у имунен спрямо него индивид (т.е. преболедувал в детска възраст от варицела или в много редки случаи ваксиниран срещу варицела). При определени условия "спящият" в ганглиите на сетивните нерви вирус се активира наново, т.е. става въпрос за ендогенна (идваща от самия организъм, отвътре, инфекция).

Възможно е по-рядко херпес зостер да се развие при възрастни след контакт с деца, болни от варицела. Контактът с индивид, болен от херпес зостер не предизвиква същото заболяване у възрастни, боледували от варицела в миналото.

Болният от херпес зостер може да бъде заразен от деца и възрастни, неболедували от варицела (несблъскали се с вируса до момента), но това се наблюдава рядко. Ако даден индивид е преболедувал от варицела, за него контактът с болен от херпес зостер не представлява никаква опасност.

Повечето хора, боледуващи от херпес зостер са на възраст над 50 години или имат отслабена имунна система (напр. наличие на съпровождащи заболявания като СПИН, ракови заболявания, прием на имунопотискащи лекарства, лъчетерапия и т.н.) Във втория случай заболяването засяга и по-млади хора. Болестта се среща с еднаква честота в двата пола и всички раси.

Обикновено след преболедуване от херпес зостер не се наблюдава втори епизод на развитие на заболяването, което предполага изграждане на имунитет. При болните със силно увредена имунна ситема (деца в онкохематологични отделения, болни от СПИН, болни на лъчелечение, химиотерапия и друго имунопотискащо лечение) се наблюдава склонност към повторна, неколкократна изява на херпес зостер.

Няма данни за увреждане на плода при преболедуване от херпес зостер по време на бременността.

 

Симптоми:

Интервалът от първия контакт с вируса до изявата на първоначалните симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. В случая на херпес зостер определянето на инкубационен период е трудно, тъй като реактивацията на вируса и изявата му като ново заболяване може да настъпи при определени условия дълги години след първоначалната среща на организма с вируса (протекла най-вероятно като варицела в детска възраст).

Болният от херпес зостер е заразноопасен единствено за неболедувалите от варицела (в тези случаи контактните могат да развият варицела, а не херпес зостер). Тъй като вирусът се намира в течността на мехурчетата от обрива, в посочения по-горе смисъл болният от херпес зостер е заразноопасен до заздравяваняето на мехурчестия кожен обрив (обикновено около седмица след появата му).

В зависимост от това кои периферни нерви са засегнати (инфекцията "дреме" в ганглиите на сетивните клончета на периферните нерви) оплакванията при херпес зостер произлизат от различни части на тялото.

Налице могат да бъдат т.нар, предшестващи симптоми като отпадналост, мускулни болки, парене, напрегнатост и мравучкане в областта на кожата, която по-късно ще бъде засегната от обрива. Това може да бъде съпътствано от повишена температура.

Със или без предшестващи симптоми се появява пареща болка в широка, лентовидна зона от кожата на тялото или лицето (според засегнатия нерв). Болката може да бъде изгаряща, пробождаща, остра или тъпа.

Обикновено около 1 до 3 дни след изявата на болката се появява характерния обрив. Обривът е съставен от бързо появяващи се червени пъпчици, които много скоро преминават в мехурчета върху основа от силно зачервена кожа. Обривът се разпространява в същата кожна зона, където се усеща болката. Мехурчетата продължават да се образуват за около 3 до 5 дни. В следващите една до три седмици мехурчетата се разпукват, превръщат се за кратко в язвички и след това се покриват с плътна коричка и оздравяват, след което обикновено остава белег или по-интензивна пигментация на кожата. В момента, когато обривът е в разгара си, налице могат да бъдат от лек сърбеж до силна пареща болка в засегнатия кожен участък. Въпреки, че обривът отшумява за една-три седмици, болката може да продължи по-дълго. В повечето случаи болката отшумява в рамките на 3 до 5 седмици, но може да продължии до 3 месеца (в медицината това състояние се нарича постхерпетична невралгия).

Най-често обривът се разполага като широка лента от едната или двете страни на гърба, гръдния кош и корема (при най-честото засягане на междуребрените нерви) или от едната страна на лицето (при честото засягане на троичния нерв, който инервира по-голямата част от лицето). Разпределението на обрива отговаря на съответния дерматом (така се нарича участъка от повърхността на тялото, който се инервира по отношение на чувствителността от разклонения на един нерв). Може да бъде засегнат целия дерматом на даден нерв или в него да се наблюдават участъци с или без мехурчета. Обикновено е засегнат само един нерв (и съответния му дерматом), рядко може да се наблюдава засягане на повече от един периферни нерви (и съответните им дерматоми).

В някои случаи налице може да бъде само описаната болка с характерно разположение по повърхността на тялото, без наличие на обрив, както и обратното - обрив без наличие на болка.

Херпес зостер може да засегне и очите, при което причинява подуване и зачервяване на клепачите и болка. Често е засегната и роговицата на окото, което крие риск от сериозно увреждане на зрението. Настъпилите сраствания вследствие на инфекцията в окото могат да доведат по-късно в живота на пациента до развитите на глаукома.

Потърсете лекарска помощ ако страдате от болка и/или обрив разпределени под формата на широка лента от едната страна на тялото Ви. Помнете, че противовирусното лечение при херпес зостер е ефективно само, ако се започне рано.

Обърнете се към лекар по най-бързия възможен начин, ако налице са някои от следните ситуации:

  • мехурчестият обрив се разполага по носа или близо до очите Ви; в такъв случай има опасност в разпространението си вирусът да засегне окото и да причини увреждане на зрението
  • забележите симптомите на херпес зостер при положение, че страдате от заболяване или сте подложени на лечение, които значително отслабват имунната Ви система (тук спадат злокачествени заболявания на кръвта и другите органи, СПИН, тежки хронични заболявания, лечение с кортикостероиди или имунопотискащи лекарства, състояние след трансплантация на органи и т.н.)
  • развивате симптомите на херпес зостер, придружени от висока температура и влошено общо състояние
  • мехурчрстият обрив се разпространява към други области на тялото

 

Диагностициране:

Обърнете се към Вашия личен лекар. По негова преценка, той евентуално ще Ви насочи към лекар-инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от заразни заболявания). При засягане на очите (или съмнение за такова) ще бъдете насочени по най-бърз начин към офталмолог (очен лекар).

Поставянето на диагнозата обикновено е лесно при изява на типичната комбинация от характерен мехурчест обрив и болка, разпределени по специфичен начин по тялото. Лекарят ще Ви разпита внимателно за характеристиките на Вашите оплаквания като начина им на поява, силата им, разположение по повърхността на тялото, давност и др, както и за преболедуване в детска възраст от варицела. Важна е и информацията за съпътстващи хронични заболявания. както и прием на лекарства. По време на прегледа лекарят ще обърне внимание на наличието на кожен обрив и неговите характеристики, наличие на съпровождаща болка, степен на чувствителност на кожата и т.н.

Обикновено данните от клиничния преглед са достатъчни за поставяне на правилната диагноза. Това се отдава по-трудно в случаите, когато налице е само болка с характерна локализация, без да е съпроводена от характерния мехурчест обрив.

За потвърждаване на диагнозата и отхвърляне на другите възможни диагнози лекарят може да назначи някои изследвания:

  • изследване на пълна кръвна картина и урина - обикновено те показват неспецифични промени говорещи за вирусна инфекция в организма (без да посочват каква)
  • вирусологични изследвания - вирусът може да се изолира и докаже чрез специални микроскопски изследвания на течност, съдържаща се в мехурчетата на обрива; това може да стане включително и чрез доказване на вирусната ДНК; тези изследвания са скъпо струващи и обикновено се използват с научна цел или в случаи когато диагнозата остава неясна след рутинните изследвания; с тези изследвания може да се отграничи варицела-зостер от обикновения херпесен вирус, който предизвиква образуването на подобни мехурчета по устните и половите органи; в ежедневната практика тези излседвания се прилагат рядко.
  • серологични изследвания - те представляват търсене в кръвта на болния на специфични антитела (защитни белтъчни молекули) насочени срещу вируса варицела-зостер; обикновено този вид изследвания се прилагат при невъзможност диагнозата да се постави след клиничния преглед.

 

Лечение:

Лечението на херпес зостер е комплексно. То включва предприемане на карантинни мерки, облекчаване на симптомите на заболяването и атакуване на самия вирус, причиняващ заболяването.

Лечението на херпес зостер е подчинено на няколко принципа, които са основни за него, а именно:

  • намаляване броя на лезиите, както и площта, обхваната от мехурчета;
  • редуциране на риска от усложнения;
  • ускоряване на лечебния ефект;
  • намаляване на общия синдром на интоксикация;
  • намаляване на риска от повторение на заболяването;
  • коригиране на имунологични нарушения на фона на инфекция с херпес-вирус.

В болшинството от случаите лечението се провежда в домашни условия. Хоспитализират се (приемат се за лечение в болница) само тежко протичащите случаи или тези с развитие на усложнения:

  • карантинни мерки - страдащите от херпес зостер трябва да избягват контакт с деца, неболедували от варицела и лица с отслабена имунна система (раково болни, трансплантирани болни, болни на лечение с потискащи имунитета лекарства и т.н.) докато мехурчетата на обрива се покрият с коричка.
  • за облекчаване на болката могат да се прилагат лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (най-често съдържащи парацетамол или ибупруфен, избягва се аспирин поради риск от развитие на сериозно състояние, наречено синдром на Рей); при много силно изразени болка и оток за кратко време може да се приложи лечение с кортикостероиди (мощни лекарства, потискащи възпалението, но имащи и сериозни странични ефекти при дълготрайно приложение).
  • за облекчаване на сърбежа могат да се прилагат специални лосиони или пудри, както и антихистамонови лекарства; частта от кожата, засегната от обрива трябва да се поддържа чиста (миене с хладка вода и сапун) и покрита (прилагат се подсушаващи компреси докато мехурчетата засъхнат); при много силна болка могат да се прилагат локални (местни) форми на обезболяващи лекарства (напр. лидокаин-гел); трябва да се избягва разчесването на обрива, поради риска от бактериално инфектиране на мехурчетата.
  • постехерпетичната невралгия (продължаващата болка след отшумяването на обрива) се лекува с нестероидни болкоуспокояващи , както и местни обезболяващи (гелове или лепенки); понякога се прилагат и лекарства, които по принцип се използват за лечение на епилепсия и депресия (карбамазепин, трициклични антидепресанти и др.); в този случай до настъпване на лечебен ефект могат да минат няколко седмици.
  • витаминолечение - вит. B12
  • етиологично лечение (лечение насочено срещу причинителя на заболяването) - то се извършва с противовирусни лекарства, действащи на варицела-зостер вируса; прилагат се лекарствата Ацикловир (Zovirax), фамцикловир (Fаmvir) и валацикловир (Valtrex); за постигане на желания им ефект. Приемът на всяко от тези лекарства (лекуващият Ви лекар ще прецени кое е най-подходящо за Вас) трябва да започне не по-късно от 2-3 дни след появата на обрива. При правилно проведено лечение с тези препарати се намалява продължителността на обрива и болката, както се намалява и риска за изява на постхерпетична невралгия (или се намалява изразеността и). В голяма част от леко протичащите случаи това лечение не се прилага рутинно; в случаите когато херпес зостер възниква при болни с отслабена имунна система противовирусното лечение е задължително за избягване на разпространяване на заболяването и предотвратяване развититето на усложнения.
  • Крем “Зовиракс” (мехлем) и офталмологичен унгвент. Зоривакс е още един продукт със силно подчертан антивирусен ефект. Активното вещество прониква директно в ДНК структурата на вируса, блокирайки последващото му размножаване. Препоръката на специалистите е кремът да бъде прилага върху засегнатите участъци на кожата от четири до пет пъти дневно в продължение на четири до десет дни ( в зависимост от броя на мехурчетата и площта, която са обхванали). Зоривакс се предлага и във вид на офталмологичен унгвент, подходящ за третиране на инфекции на окото, причинени от херпесни вируси. Препаратът е подходящ най-вече за херпесен кератит. Прилага се до пет пъти дневно през 4-часови интервали като лентичка от 10 мм от мазилото се поставя директно в сакчето на конюнктивата, засегната от инфекцията.

При очно засягане се прилагат същите противовирусни лекарства в локални форми (за местно приложение) и кортикостероидни капки (за намаляване на възпалението).

  • Фларекс (Fluorometholone acetate). Фларекс спада към лекарствената група на кортикостероидите. Препаратът е във вид на сол, която се предписва при възпаления на окото, причинени от херпес зостер. На пациенти под 7 години не се препоръчва употребата на този препарат. Препоръчва се поставянето на 1-2 капки по 4 пъти на ден в засегнатото око.
  • Капки за очи Дексаметазон. Капки за очи Дексаметазон също намират приложение в терапията на херпес зостер на окото. Препоръчват се за употреба при кератози след отминаване на острата фаза. В това лекарство се съдържа веществото Дексаметазон, което не е подходящо за лечение на малки деца. При тежки възпаления в конюнктивния сак се накапват по една-две капки на всеки 30 минути или един час. След като усетите подобрение, разредете апликациите през 4 часа, като се продължава със съща доза – по една-две капки в окото. Ако инфекцията е умерена или в хронична форма, същата доза се апликира в окото на всеки 3-6 часа. Повече от две седмици не бива да прилагате тези капки за очи. Ако се налага паралелна употреба и на друг вид капки за очи, между приложението на двете лекарства оставете интервал от поне четвърт час.
  • Невробекс. С доказан положителен ефект не само върху периферните нерви, но и върху състоянието на кожата е лекарството Невробекс. За постигането на този ефект е необходимо да се приема по таблетка на ден. Тази препоръка не важи за пациенти под 18 години, както и за жени, които са бременни или кърмят.
  • Антибиотик: Неомицин. За лечението на херпес зостер се предписва и един от антибиотиците с изключително широк спектър на действие – Неомицин. Препаратът повлиява положително при всякакви кожни инфекции, причинени от вирусен или бактериален патоген. Предлага се във вид на спрей, от който се впръсква върху засегнатата кожа по 2-3 пъти дневно.
  • Милгама. При херпес зостер се предписва и Милгама като средство за овладяване на невропатията. Лекарството не бива да се приема продължително, защото може да причини увреждане на периферните нерви. Препоръчително е 3-4 пъти дневно да се приема по капсула милгама. При настъпване на подобрение може да се коригира дневната доза на 1-2 капсули. Най-подходящият момент за прием на това лекарство е след хранене.
  • Арсеникум албум – това лекарство действа добре при повечето случаи на херпес зостер, обикновено когато пациентът се чувства по-зле на студено и след полунощ и по-добре на топло. Ако се приема в началото на атаката, за предпочитане е 30с потенция два пъти на ден за два-три дни. След първите три дни арсеникум албум се предписва, ако са налице парещи усещания в поразената област (най-типичните места са гърдите и коремът). В този случай дозата от 12с потенция три пъти дневно е най-подходяща. Лекарството е идеално за отстраняване на чувството за парене.
  • Хиперикум нерфоратум – хиперикум е лекарство за всякаква нервна болка. Предписва се при интензивни нефрити и невралгия с парене, изтръпване в продължение на целия нерв. Хиперикум перфоратум трябва да се приеме в 30с потенция два или три пъти дневно.
  • Есенциални масла. Във Франция есенциалните масла са добре ценени заради медицинските им свойства и се използват вместо антибиотици за борба с различни възпалителни заболявания, включително и с херпесите. Ароматотерапевтът Валери Куксли, авторка на „Ароматотерапията: ръководство за лечение с есенциални масла“, предлага следната рецепта за изплакване на устата. Смесете 5 капки мента, бергамот или масло от чаено дърво със суров мед. След това прибавете сместа към силна отвара градински чай или розмарин. Изплаквайте с този препарат по няколко пъти на ден. Това регулира рН на устата и лекува инфекцията. Дневната употреба може да предотврати пробиването на херпесите.
  • Пластири с масло от смирна, приложени директно върху херпеса за успокоение на болката.
  • Спрей Глизиген (Glizigen). С подчертан антивирусен ефект е спреят Глизиген, в чийто състав влиза глицеризинова киселина. Впръскан веднъж върху засегнатата зона, този препарат действа в продължение на 6 часа. Една доза включва толкова впръсквания, колкото са необходими за покриване на цялата повърхност на лезията при херпес зостер. Обикновено това се случва след 2-6 натискания на дозатора. За едно денонощие са достатъчни 3-4 апликации с Глизиген, за да заглъхне болката. При херпес зостер продуктът се прилага за период от 7-10 дни.
  • Габаневрал (Gabapentin). Габаневрал е още един препарат, намиращ приложение при лечението на херпес зостер. Активното вещество габапентин въздейства директно върху невропатийна болка, провокирана от периферните нерви. Лечението се започва с дневна доза от 300-900 мг, която може да бъде увеличена до 3600 мг. Оптималният вариант за пълноценно усвояване на активното вещество е дневната доза от лекарството да бъде приета в три приема.
  • Л-Лизин. С мощна антивирусна активност и с доказана ефективност срещу херпесните вируси е аминокиселината Л-Лизин. Тя е задължително допълнение към терапията на херпес зостер и други херпесни инфекции.
  • Таблетки Бривир. Лекарството Бривир намира приложение в ранната терапия на пациенти с херпес зостер и компрометиран имунитет. Препаратът съдържа веществото бривудин, което се отличава с изключителна антихерпесна активност. Колкото по-рано се започне лечението с Бривир след проявата на първоначалните симптоми, толкова по-висока е ефективността. Необходимо е да се направи курс от 7 дни, като ежедневно се приема по таблетка. Веднага след приключването на курса не се препоръчва започването на втори. Не е установено влиянието на Бривир върху деца. Поради тази причина препаратът е неподходящ за тях. Ограничението важи и за пациенти, преминаващи курс на химиотерапия. Както и за хора със силно компрометиран имунитет.
  • Изопринозин. С ясно изразен антивирусен ефект е препаратът Изопринозин в състава, на който влиза инозин ацедобен димепранол. В медицината веществото се използва не само за овладяване на инфекции с вирусна компонента, но и за подсилване на естествения имунен отговор на клетките. Обикновено Изпопринозин се приема три пъти на ден в количеството от 2 таблетки в доза. Или общо 6 таблетки, което се равнява на 3000 мг от активното вещество. Лекарството е налично и формата на сироп, който е подходящ за по-малките пациенти. За деца над годинка се предписва дневна доза, изчислена по формулата – 50 мг на всеки килограм от теглото на пациента.
  • Прахчета Виузид. Виузид под формата на прахчета спада към добавките, подходящи за прием при херпес зостер. Действието на препарата се изразява в потискане на вирусната активност и стимулиране на имунния отговор. Добавката е с подчертан антиоксидантен ефект. В състава й влизат глицеризинова и фолиева киселина, витамините С и елементи от В група. Терапията с Виузид трябва да продължи най-малко месец и най-много три месеца. За възрастни препоръчваното дневно количество е по саше три пъти на ден. За деца над 6 години се препоръчва дневна доза от две сашета, разпределени в два приема. В листовката е указано всяка доза да се поглъща след хранене, като прахчето предварително се разтвори в малко количество течност (може да е вода, мляко или сок).
  • Спрей Рекскюр, който е предназначен за третиране на кожни раздразнения след ухапване от насекоми, се препоръчва и за херпесни лезии. В състава на този продукт влизат изцяло натурални екстракти от магданоз, репички и босилек. В кратък срок след апликирането му върху кожата настъпва подобрение. Коментираният препарат е подходящ за пациенти от всички възрастови групи. С него се третира кожата по няколко пъти дневно. Препоръчително е приложението на спрея да започне възможно в най-кратък срок след първоначалната проява на симптомите на херпесната инфекция.
  • Раните, причинени от херпес зостер, може да се третират с Йодасепт. Това антисептично мазило е добре да се нанася във вид на превръзка, която се подменя два пъти дневно. Ако инфекцията протича тежко, превръзката е добре да бъде подменяна на 3-4 часа. За пациенти под 6 месеца и патология на щитовидната жлеза, Йодасепт не е добър вариант.
  • Озон. Препоръчителна е 4-седмична интравенозна терапия плюс витамин С, водоразтворим витамин А и глутатион.

Аспиринът е напълно забранен за пациенти с херпес зостер. Лекарството на основата на салицилова киселина не бива да бъде приемано от тях поради риска от отключване на тежко заболяване, известно като Синдром на Рей.

Пациентът с диагноза херпес зостер задължително трябва да остане под карантина. Той трябва да ограничи контактите си с околните и най-вече с малки деца, възрастни или тежко болни хора. Карантинният период при този вид инфекция продължава около 10-15 дни. През това време кожата трябва да се поддържа чиста и суха. Къпането е добре да се осъществява с вода, която не е прекалено гореща. Задължително се подменят редовно използваните кърпи и спалното бельо.

В повечето случаи херпес зостер се излекува за 2-3 седмици с или без лечение. Въпреки това в някои случаи обривът и многo по-често болката могат да останат налице за по-дълго време. Това се наблюдава по-често при по възрастни хора (особено над 50 годишна възраст) както и при такива със сериозни придружаващи заболявания или състояния, изискващи имунопотискащо лечение.

 

Хомеопатия

Идеално допълнение към назначената терапия са хомеопатичните медикаменти.

  • Ваксинотоксинум в разреждане 15 СН е препарат, който може да започнете да приемате в острата фаза на инфекцията херпес зостер. По веднъж на ден се приемат 10 гранулки от този хомеопатичен лек. Препоръчително е употребата му да се започне възможно по-скоро след проявление на първоначалните симптоми. Ваксинотоксинум съдържа биокативен компонент от ваксината против варицела.
  • С изцяло растителен произход е хомеопатичното лекарство Рус токсикодендрон. Активният компонент е извлечен от отровен шмак. За облекчаване на дискомфорта, свързан с появилите се везикули и повишената температура, приемайте Рус токсикодендрон 9 СН по пет гранулки на всеки час.
  • По същия начин се приема и Арсеникум албум 9 СН – по 5 гранулки на час. Лекарството допълва действието на Рус токсикодендрон.
  • Апис мелифика е още един хомеопатичен лек, който повлиява отоците и сърбежите, свързани с херпес зостер. Препаратът повлиява положително и при висока температура. Ако болката Ви се повлиява положително от студени компреси, Апис мелифика е препарат, подходящ за Вас. От него трябва да приемате по 5 гранулки на всеки два часа. В случая удачен вариант е препаратът в потенция 15 СН.
  • За по-ефективно лечение с Апис мелифика се препоръчва съчетаването му със Стафилококинум 15 СН. Вторият препарат повлиява успешно по-горе изброените симптоми. От него трябва да приемате по десет гранулки всеки ден за срок от 3 дни.
  • При силна оточност, съпроводена с пронизващи болки от херпес зостер, Хиперикум перфоратум е добър вариант 30 СН. Лекарството е на основата на жълт кантарион и е подходящо за болка, усещаща се по хода на нерва. Съчетава се по същата схема със Стафилококинум. Просто Хиперикум перфоратум 30 СН замества Апис мелифика 15 СН и се приема в по 5 гранули на всеки два часа.
  • Прунус спиноза се предписва при инфекциозни заболявания, главно на очите. Препаратът е препоръчван от хомеопатите при херпес зостер от офталмичен характер. Приемът му в разреждане 9 СН по 5 гранулки на два часа успокоява невралгичните болки в лицето и очите.
  • Шуслеровата сол сол под №8 – Натриум хлоратум съдейства за успокояване на сърбежите и намаляване на оточността. Този хомепатичен лек също трябва да се включи в терапията на херпес зостер. Предлага се във вид на крем и таблетки. Най-добре е да съчетаете двата варианта. От мехлема може да втривате многократно върху засегнатото място. Изстискайте от тубичката лента с дължина 1-3 см и апликирайте върху засегнатата зона. Може да се прилагате и вечер за компреси. В острата фаза може да втривате през час по доза от шуслеровия мехлем, както и да приемате по 3 таблетки от същата сол. След овладяване на острия период продължете с приема на 5-6 таблетки дневно.

Билколечение

  • Препоръчва се и поставянето на памучен тампон, напоен с масло от чаено дърво, върху херпеса за убиване на вируса, след което съветва да се направи омекотяване с лавандулово масло и гел от алое.
  • Лечението с хума дава отлични резултати при херпес зостер. Този лек се прилага във вид на компрес, с който се стои около час (може и повече, ако можете да го изтърпите). Хумата може да разбъркате с разбит белтък и няколко капки лимон (или използвайте само лимонов сок, но в този случай задръжте компреса около 10-15 минутки). Тези варианти за лечение са препоръчителни в етапа след заглъхване на обрива.
  • Прополисовият вазелин е добра алтернатива за лечение на херпес зостер. В случая е добре мазилото да е с концентрация на активното в-во – 20%. За тази цел загрейте на водна баня ланолин, вазелин, свинска мас или растителна мазнина. Към нагрятото олио прибавете 20 грама натрошен прополис. Бъркайте 20 минути, след което махнете от котлона и прецедете. Филтрираната смес прехвърлете в чисто стъклено бурканче и съхранявайте в хладилник. С мазило третирайте сърбящите участъци по два пъти дневно.
  • За намаляване на сърбежа използвайте отвара от безсмъртниче. За приготвянето й запарете за 15 минути 20-30 грама от билката в 200 мл вряла вода. С прецедената течност правете компреси на възпаленото място по 1-2 пъти дневно.
  • В болезнените участъци може да втривате и лек, приготвен от голяма глава чесън и 200 мл леко затоплен зехтин. Настоявайте в продължение на един ден, след което прецедете олиото. Необходимото количество от него втривайте по два пъти дневно в засегнатите зони.
  • Равни части сок от алое и мед се използват за приготвянето на още един ефективен лек при херпес зостер. Сместа се втрива по два пъти дневно във възпалените участъци.
  • За засилване на имунитета и повишаване на имунната реактивност към вируси се препоръчва лек с кора от върба. Голяма лъжица от изсушената и стрита на прах билкова суровина прибавете към 200 мл вряла вода. Оставете дрогата да се кисне в течността за период от 40-60 минути. От прецедената настойка приемайте по 50-70 мл 3 пъти преди хранене.

 

Лечение по рецепта на Дънов

До образуване на струпеи е необходимо мехурчетата да се изтриват (с леко допиране) с памук, натопен в борова вода (2%), и след това да се изсушат със сух памук, след което да се напудрят или с пудрата, дадена за спарване, или пък с оризова пудра. След това, когато се появят струпеите, трябва да се мажат с бадемово масло или чист маслинов зехтин за смекчаването им.

В по-тежки случаи лечението е общо. За целта:

  • Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче) или пък сироп от узрелите зърна на полския бъзак (както при младежки пъпки).
  • Десет минути след един от сиропите да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 12-те билки за засилване.
  • Диета. Добре е в продължение на 1 месец да се приложи частично суровоядство и след това диетата, дадена за младежки пъпки. Освен това добре е на обяд и вечеря готвената храна да се поръсва с копривено брашно, а след ядене болният да взема и по 1 чаена лъжичка от следната смес: пудра захар 100 г, сода бикарбонат 100 г и рафинирана сяра 10 г, засилена с 1 чаена лъжичка бъзов мармалад и 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки. Да изпива и 1—3 чаени лъжички шипково брашно, малко плодов сок или вода и мед или захар (или гликоза), за да стане сладко като боза.
  • Добавка. През зимата е полезно да се приема рибено масло.
  • Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от бял равнец (листа и цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 5 минути.
  • Два часа след ядене да взема 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от горчиви бадеми 15 г, камфор на прах 0,1 г и олио мента (ментови капки) 10 капки.
  • Десет минути след капките да изпива и 1 чашка от 75 г отварка от борови връхчета, исландски лишей и полски хвощ — по 50 г, гръцка коприва 75 г, пача трева и синя тинтява — по 100 г. От тази смес 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. След това на тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда.
  • Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави по 1 топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода; кисне захлупено 30 минути и като изстине, се прецежда), а после винаги при запек (даже еднодневен) се прави клизма с 1/2 л от същия чай. След това лечението може да продължи по два начина.
  1. Първи начин. На засегнатото място се прави местна парна баня с лайка или парен компрес с торбичка от тънко хасе, напълнена с търпимо гореща морска сол, с продължителност 15—20 минути, или пък местна топла баня (37°С за 15—20 минути) с отварка от смрадлика (листа) и лайка. В 2 л вода се слагат 10 супени лъжици смрадлика, на тих огън се вари 10 минути, след това в същата отварка се прибавят 5 супени лъжици цвят от лайка и заедно ври още 1 минута. Снема се от огъня и се прецежда. След препотяването се прави коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от трина (5 супени лъжици трина се запарват с 500 г вряща вода; вари се 5 минути и като изстине, се прецежда), засилен в областта на черния дроб с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 5 супени лъжици пресни корени или от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица, или пък с толкова лъжици диви кестени, смлени на каша. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.
  2. Втори начин. Прави се цяла топла баня (37°С за 15—20 минути) с отварка от смрадлика, борови клонки, полски бъзак (цялата билка със стеблата и листата, но без плодовете, които цапат) и лайка. Вземат се 1—2 хватки борови клонки с иглите и 5—6 коренища от полски бъзак и в 1 казан с вода се варят 30 минути. След това се добавят по 1—2 шепи орехови листа и пипериче. Вари се още 10 минути, а накрая се добавят 2—3 шепи лайка. Като поври още 1—2 минути, се снема от огъня. С една и съща отварка се правят бани 2—3 вечери подред, а след банята — сухо увиване за по-добро изпотяване, като се лежи в него 2 часа. След препотяването в областта на черния дроб се слага торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 3—5 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и поръсен с 1—2 супени лъжици царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата, засилен с 5—9 сини сливи, смачкани без костилките. На тила се слага торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 1—2 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък с пресни корени от полски бъзак. При тежко главоболие на цялата глава се слага „шапка“ от тънко хасе, напълнена със същия квасец, засилен със 7—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, счукани на каша. Държат се до сутринта или докато досадят на болния.
  • Добавка. При невъзможност да се правят цели топли бани болният може със същия успех да ги замени с обличане на мокри ризи, натопени в същата отварка. Лежи се така (завит в 2—3 одеяла) 2—3 часа.

Накрая и след двата начина на лечение се прилага едно от следните средства:

  1. Болните места се посипват с нишадър на прах (от аптеката).
  2. Върху тях се залепват зелени листа от невен, намазани с пресен каймак от мляко.
  3. Върху засегнатите места може да се поставят и торбички от тензух, напълнени с топла лапа от картофи, сварени на пара, смачкани с люспите и поръсени с чист аптекарски спирт.
  4. Или пък същите места се намазват със следната смес: пепел от изгорелите дръжки на тиква се забърква с малко чист маслинен или фъстъчен зехтин, за да стане гъста каша.
  5. Кожата се намазва с по-дебел пласт от следната смес: пресен белтък и чиста бяла хума (болус алба) от аптеката, за да стане на кашица.
  6. Болните места са намазват със смес от 300 г чист боров катран, 90 г прясна несолена свинска мас, като преди намазването внимателно се изтриват с памуче, натопено в топла отварка от смрадлика и лайка.
  • Лятно време преди обяд от 10 до 12 ч. да се прави слънчева баня на болното място със зелени листа от репей, слънчоглед или тиква за 30—60 минути. След това кожата се измива с отварка от смрадлика и лайка, изтрива се до сухо и се намазва с едно от дадените средства.

При менструация парни бани на краката и цели бани не се правят.

Забележка. Обривът освен с отварка от смрадлика и лайка с никакви други отварки да не се мие, а особено с вода, защото се влошава положението. След оздравяването, ако има още сърбеж, върху засегнатото място се слага компрес от 4 ката, натопен в отварка от смрадлика — 3 супени лъжици в 600 г вода се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда и засилва с по 1 супена лъжица сол и оцет.

 

Лечение при деца

Лечението на херпес зостер при деца е подобно на лечението, което се прилага при варицела.

Терапията трябва да започне до 72 часа след появата на първичните симптоми и да продължи поне седмица, както и два дни след заглъхването на последното мехурче от обрива.

  • На малкия пациент се предписват салицилати, новокаин, ултразвуково лечение и йонофореза.
  • Антибиотични препарати за интравенозен прием могат да се предпишат на деца с херпес зостер, които са в изключително тежко състояние.
  • Ацикловир е чудесен избор за антивирусно лекарство за дете с херпес зостер.
  • Антивирусната терапия на заболяването при деца се допълва от имуноглобулин в доза от 0,2 ml / на kg от телесната маса на детето, приемана веднъж на ден. При тежки форми на заболяването дозата на имуноглобулина може да се увеличи с около 2-4 пъти.
  • Ваксина против вируса варицела-зостер може да се постави в ранна детска възраст. За съжаление тя не е включена в имунизационния ни календар. Родителите, които желаят да поставят тази ваксина на децата си, пътуват до Гърция.

Съществува и ваксина, предназначена за пациенти над 50 години. Но някои специалисти са на мнение, че поставянето й е напълно безсмислено, тъй като ефектът от нея трае кратко.

 

Усложнения:

Най-честото усложнение на херпес зостер е постхерпетичната невралгия. Така се нарича болката, която продължава след отшумяването на обрива. Тя се усеща на мястото, където се е разполагал обрива и обикновено продължава повече от месец след появата на обрива (възможно е да продължи до 1 година).

Някои от останалите възможни усложненеия на заболяването са:

  • бактериално инфектиране на обрива със засягане и на подкожието (възникване на целулит-възпаление на подкожната мастна тъкан)
  • при засягане на горната половина на лицето съществува сериозен риск от засягане на окото (най-тежкото последствие в този случай е пълна загуба на зрението), което налага бърза намеса на очен лекар
  • при засягане на лицето съществува опасност от временна пареза на лицевите мускули и засягане на слуховия нерв с увреда на слуха
  • засягане на нервната система, протичащо като възпаление на главния мозък -енцефалит или възпаление на мозъчното вещество и неговите обвивки –менингоенцефалит

 

Профилактика:

Нормален здрав човек не може да се зарази с херпес-зостер от болен с херпес-зостер. Контакт с болни от херпес зостер трябва да избягват децата, неболедували от варицела, както и болни с тежки заболявания (ракови заболявания, включително на кръвта, СПИН, състояния след трансплантации на органи и т.н.) и такива, приемащи имунопотискащо лечение.

Предпазването от варицела представлява своего рода предпазване от възникване на херпес-зостер в по-напреднала възраст.

Понастоящем вече съществува ваксина срещу варицела-зостер вируса, като стремежът в развитите страни е нейното прилагане да стане рутинно за да се предотврати възникването на варицела и да се поддържа висок имунитет в организма срещу вируса, което да не позволи изявата му под формата на херпес-зостер по-нататък през живота. В България все още тази ваксина не се прилага рутинно.

Предпазвайте се от всичко, което натоварва нервната система, като кофеин, алкохол и трудно смилаеми храни. Храните, богати на аминокиселината аргинин, като шоколад, фъстъчено масло, ядки и лук, са свързани с повишената честота на поява на херпес.

Четките за зъби трябва да се сменят често и да са напълно изсъхнали преди повторна употреба, за да се избегне реинфектирането. Накисването им в сода за хляб също се бори с микробите. След като стресът предизвиква появата на херпеси, важно е да се намира време за дейности, понижаващи напрежението. Това са биологична обратна връзка, йога – медитация, дълбоко дишане и спортни упражнения.