Хиатална херния

Херния наричаме преминаването на съдържимото на една телесна кухина, извън нея, към повърхността на тялото или друга кухина. Хиатус е отвор на диафрагмата - мускулната преграда, която разделя гръдната от коремната кухина. През този отвор преминава хранопровода, който малко след навлизането си в коремната кухина преминава в стомаха.

Хиатална херния наричаме навлизането на коремни органи в гръдния кош през хиаталният отвор на диафрагмата, през който нормално преминава хранопровода. При определени обстоятелства този отвор се разширява и в гръдната клетка може да навлезе стомах, дебело черво и други коремни органи.

Видове:

Има четири основни типа хиатална херния:

• Тип 1. Плъзгаща се (аксиална), когато стомахът и хранопроводът се "плъзват" заедно в гръдната кухина, като мястото на свързването им се измества над диафрагмата. Това е по-безопасният и по-често срещаният вариант на хиаталната херния.

Симптомите при този тип хернии са:

1. парене зад гръдната кост
2. регургитация на кисели материи в устата
3. дисфагия (при доброкачествена стриктура)
4. болки в гърба ( пенетриращи язви при Баретов хранопровод)

• Тип 2. Параезофагеалната херния се среща по-рядко, но е по-сериозен проблем. В този случай връзката между хранопровода и стомаха остава на нормалното си място, но част от стомаха се "вмъква" през хиатуса. Понякога през отвора на диафрагмата може да се вмъкне не само стомахът, но и слезката както и част от дебелото черво (напречната му част).
• Тип 3. Смесен тип – гастроезофагеалното съединение заедно с част от стомаха се намира в гръдния кош.
• Тип 4, когато в херниалния сак освен стомах има и други интраабдоминални органи.

Симптоми:

Няма ясно изразена връзка между размера на хернията и тежестта на симптомите. 

Макар, че заболяването може да протича с доста оскъдни оплаквания и симптоми, съществува опасност от "заклещване" на стомаха в отвора на диафрагмата, свързано с прекъсване на кръвоснабдяването, респ. храненето, на засегнатия участък. Ако бъде засегнато червото, съществува и риск от прекъсване движението и кръвоснабдяването на чревната стена и развитие на илеусно състояние и перитонит.

Много често хората с хиатална херния, предимно по типа на аксиалната, имат киселини, парене зад гръдната кост и гастроезофагаелна рефлуксна болест.

Гастроезофагеалният рефлукс е заболяване, при което кисело съдържимо от стомаха преминава назад, към хранопровода като предизвиква увреждане на лигавицата му, съпроводено от съответни болкови симптоми. Макар че изглеждат свързани, едното състояние не винаги довежда до другото. Много често при хора с хиатална херния липсва гастроезофагаелна рефлуксна болест и обратно.

Болката при хиаталната херния по локализацията и характера си наподобява донякъде тази при миокардния инфаркт (зад гръдната кост, парещ характер). При параезофагеалната херния често срещани са симптомите на задух и сърцебиене, симптоми, характерни за редица болести на сърцето и белия дроб. Ето защо е много важно да си извършат необходимите тестове и консултации с лекари-специалисти за да се постави правилна диагноза.

Ако ви е известно че имате хиатална херния, получите тежест, болка, гадене, повръщане, спиране на изхождането и отделянето на газове, възможно хернията да се е заклещила или да се е създало някакво запушване на червата (илеус). Това се счита за спешен случай, и е необходимо да потърсите лекарска помощ възможно най-бързо.

Причини:

Причините в повечето случаи са неизвестни.

При някои хора се появява след прекарана травма в тази област, при други слабостта е вродена или отворът на диафрагмата е по-широк по рождение. Някои специалисти са на мнение, че повишеното налягане в коремната кухина, например при кашлица, движения на червата, бременност и раждане, както и значимото наддаване тегло, могат да са предпоставки за появата на хиаталната херния.

Една от ежедневните причини за отслабване на хиатус може да ви изненада. Повечето хора с хиатална херния споделят една обща черта: те се хранят, без да дъвчат храната добре или пък се хранят твърде бързо, което оказва допълнителен натиск върху цялата храносмилателна система и особено върху стомаха. Затова първата стъпка е винаги да се храните, докато сте в седнало положение, без да бързате и да се разсейвате с разговори или пък да чакате, докато огладнеете твърде много. И не забравяйте да не поглъщате храната, преди да сте я сдъвкали добре. Това също ще помогне за избягването на киселините и гастроезофагеален рефлукс.

Най-често страдащите от хиатална херния са на възраст над 50 години, хора с наднормено тегло (особено жени) и пушачи.

Усложнения

• Хранопроводни усложнения – кървене вследствие на езофагит, повърхностни ерзозии (т. нар.) язви на Cameron) или по-дълбоки язви, водещи до желязо-дефицитна анемия. Честотата на големи хиатални хернии при пациенти с желязо-дефицитна анемия е 6–7%. Масивни кръвоизливи са редки, но потенциално летални
• Нехранопроводни усложнения – инкарцерация (заклещване). Внезапната остра болка в гърдите и горната част на корема, комбинирана с гадене без неспособност за повръщане и невъзможност за поставяне на назогастрална сонда, се нарича триада на Borchardt и е показателна за това усложнение. Налага спешно оперативно лечение.

Диагностициране:

• Най-добрият начин за визуално обективизиране на хиаталната херния е рентгенографското изследване с бариева каша (служеща за контрастиране на хранопровода и стомаха), направено при различно положение на тялото.
• От полза би могло да бъде и ендоскопското изследване. При второто в хранопровода и стомаха се вкарва малка камера, монтирана на гъвкава тръба. По този начин освен че може да се установи дефекта, директно може да се оцени доколко е променена лигавицата им.
• Фиброгастроскопия. При Тип I диагнозата се поставя още при преминаването през дисталната част на хранопровода, като се вижда гастроезофагеалното съединение, и диафрагмалния отвор под него. При Тип II гастроезофагеалното съединение се намира на нормалното си място, но след преминаване на фиброскопа през диафрагмалния хиатус и оглед на стомаха се вижда пролабиране на част от него към гръдния кош.
• Езогафеална манометрия и Ph-метрията. Тези методи имат малка сензитивност по отношение диагностиката на хиаталните хернии, но дават информация за функцията на ДЕС.

Лечение:

Много често хората с този дефект, особено при аксиалната херния, нямат никакви или имат много оскъдни оплаквания, така че до лечение не се стига. Все пак поради риска от заклещване на параезофагеалната херния оперативното лечение е силно препоръчително.

Други симптоми, които могат да съпровождат хиаталната херния, като болката и паренето зад гръдната кост, трябва да бъдат оценени добре, за да се изключи друга причина за тях (заболявания на сърцето например).

Рефлуксезофагитът, когато е налице, също трябва да бъде лекуван.

Хиаталната херния е опасна с това, че може да се заклещи, и с това да се прекъсне храненето на част от стената на стомаха (или дебелото черво, ако то е въвлечено в нея). Ето защо се препоръчва операция, с която стомахът да се върне на мястото си. Освен по конвенционалния, отворен способ операцията може и да се извърши по лапароскопски метод. При него се извършват пет или шест малки разреза (около 5-10 милиметра) на коремната стена. През тези разрези се вкарват лапароскопът и хирургическите инструменти. Хирургът се води от този лапароскоп, който е по същество камера, предаваща върху монитор образа на вътрекоремните органи и структури. Основните предимства на лапароскопската техника се състоят в по-малките разрези, намаленият риск от инфекции, по-малката болезненост, минималните белези и значително по-бързото възстановяване. Повечето пациенти могат да станат и да се раздвижат един ден след операцията, а ежедневната си активност възстановяват в рамките на седмица. За пълното възстановяване са необходими 2-3 седмици. Тежка физическа дейност, както и повдигане на тежки предмети трябва да се избягва поне 3 месеца след операцията. За съжаление, дори и след операцията не съществува стопроцентова гаранция, че хиаталната херния няма да се появи отново, което в никакъв случай не омаловажава ползата от нея.

Неоперативно лечение:

Промяна в начина на живот, водещи до намаляване на ГЕРБ симптоматиката – спиране на пушенето, намаляване на приема на кофеин, лека храна в следобедните часове, повдигане на горната част на тялото при спане.

• Антиацидни медикаменти – H2-блокери, блокери на протонните помпи (PPI)
• Медикаменти, подобряващи езофагеалния и стомашния мотилитет
• Корекция на желязо дефицитната анемия

Най-ефективната медикаментозна терапия са PPI – понасят се добре, с редки странични ефекти – главоболие, диария, коремни болки. Могат да бъдат използвани дълго време, въпреки че употребата им се свързва с появата на стомашни полипи – доброкачествени хиперпластични образувания, които не малигнизират.

Хранителен режим

За облекчаване на симптомите на хиатална херния, като например киселини в стомаха и киселинен рефлукс, не забравяйте да внимавате какво ядете, като избягвате кисели храни, както и тези, които не са подходящи за вас.

Избягвайте или изцяло ограничете:

• Червено месо и колбаси
• Млечни продукти
• Захари
• Пържени храни
• Рафинирани храни и съставки
• Хлебни изделия
• Тютюн
• Алкохол
• Кафе
• Подправки като канела, карамфил, джинджифил и пипер
• Някои чайове
• Бързото хранене

От друга страна, добра идея е да приемате храни, които помагат за неутрализиране на излишните стомашни киселини:

• Грозде: гроздето е един от най-алкализиращи плодове, но опитайте да откриете органично, за да избегнете високото съдържание на пестициди.
• Ананас: ананасът помага в храносмилането със своите протеолитични ензими, но не трябва да го смесвате с някои въглехидрати (хляб, тестени изделия, сладкиши, ориз и т.н.).
• Зеле: зелето помага в лечението на язви, но много хора не могат да го усвояват добре, ако го консумират сурово. Сгответе зеле с щипка кимион или го опитайте сурово и настъргано, подправено с малко оцет или като кисело зеле.
• Чушки: чушките са отлични за лечение на проблеми със стомаха.
• Картофи: картофите са чудесен естествен антиацид. Техният сок противодейства на киселините в стомаха.
• Лимонов сок: въпреки че е цитрусов и кисел плод, лимонът има неутрализиращ ефект върху стомашните киселини, така че препоръчваме да го консумирате редовно в съчетание с храна или просто да го смесите с малко вода.
• Просо: Просото е единственият вид зърнена култура, която е алкализираща, така че е добра идея да го консумирате по-често, отколкото другите зърнени култури като ориз, пшеница и т.н.

В случай, че при вас симптомите, които предизвиква хиаталната херния са на лице, използвайте следната рецепта, която ни се предлага от народната медицина:

Взимате 3 пресни яйца и ги разбивате в съд добре. Разтапяте 1/2 килограм пчелен мед и го прибавяте бавно към яйцата, като бъркате непрекъснато. Трябват ви 3 лимона, които ще разрежете на парчета и ще отстраните семките. След това ги смелете през машинка за месо и ги прибавете към другите комбинирани съставки, като отново бъркате постоянно. Трябват ви 12 лъжици за супа от цветовете на жълтия кантарион, които са изсушени и счукани на прах. Прибавяте и тази билки към останалата смес. Маслиненият зехтин се добавя на края, като количеството което ще сложим в сместа е 1/2 супена лъжица. Зехтина се слага капка по капка, защото има опасност да се пресече. Не забравяйте да бъркате непрекъснато когато го добавяте към другите съставки. Лечебната смес е готова за прием, консумирайте от нея 3 пъти ден, 35 минути преди яденето на основаната храна по 1 супена лъжица.

И накрая, в билковите или хранителни магазини можете да откриете таблетки, които са естествени антиациди. Разтворете ги в чаша с вода и пийте след 10 минути.

В допълнение към поддържането на подходяща диета е важно да се следва и определен режим, за да се гарантира, че проблема няма да се влоши. Хранете се най-малко три часа преди сън. Не се подлагайте на физически упражнения непосредствено след хранене. Вашия хранителен режим трябва да включва чести хранения с малки порции храна. Избягвайте носенето на тесни дрехи, които могат да окажат натиск върху стомаха.

Чрез поддържане на правилно хранене и спазване на определен режим, вие ще контролирате състоянието и ще избегнете допълнителен дискомфорт и поява на усложнения.