Хидроцеле

Събиране на течност в пространство между двата листа на обвивките на тестиса се определя като хидроцеле. От хидроцеле най-често страдат мъже на възраст 20-30 години, както и момчета до 5 години. Обикновено хидроцеле се появява само от едната страна на скротума, но се среща и двустранно, особено при новородени.

Видове:

Хидроцелето бива вродено и придобито.

• Вроденото хидроцеле се среща най-често в детската възраст. То може да бъде комунициращо (има връзка между коремната кухина и скротума) и некомунициращо.
• Придобитото хидроцеле най-често се дължи на възпалителни заболявания, травми и тумори на тестиса и епидидима. Нарича се още реактивно или симптоматично хидроцеле и преминава след излекуване на основния процес.
• Когато причината за появата на хидроцеле не е известна се говори за идиопатично хидроцеле.

Различават се две форми на хидроцеле – остра и хронична.

• При остро хидроцеле се изпитва внезапна болка. Наблюдава се подуване и почервеняване на кожата от едната страна на скротума. Напипва се подуване с плътна-еластична консистенция с отчетливо местене, характерно при събиране на течност. Тестисът е притиснат отзад и отдолу. Обвивката, която го покрива е зачервена, заради разширените кръвоносни съдове.
• Хроничното хидроцеле се развива бавно в продължение на години. В резултат на постоянното събиране на течност в скротума, той придобива форма на круша. Кожата не се зачервява, както при острото хидроцели, но стои разтегната и гладка. Възможно е тестисът да не се напипва, поради наличие на голямо количество течност. Състоянието е съпроводено с потъване на ингвиналните области, със затруднено уриниране, полов акт, намаляване размера на тестиса като обем и нарушаване на образуването на сперматозоиди. Обвивката на тестиса се уплътнява, повърхността й става неравна. Понякога заради срастване при обвивката на тестиса, течността се разполага така, че формата на отока наподобява пясъчен часовник. Количеството течност може да бъде от няколко милилитра до 1 литър, в редки случаи и повече. Течността е водниста, прозрачна, с леко жълто оцветяване.

Причини:

При децата хидроцелето е най-често вродено - от комуникантен тип и може да бъде доказано посредством Valsalva маньовър. То може да се дължи на повишено интраабдоминално налягане или на повишена продукция на перитонеална течност (напр. вентрикуло-перитонеален шънт).

При възрастните хидроцелето е най-често придобито-от некомуникантен тип и се дължи на:

• травма,
• тумор на тестисите
• възпалително заболяване.

При сърдечна недостатъчност също може да се развие хидроцеле – дължи се на неспособността на сърдечния мускул да се справи с натоварването, при което се създава венозен застой в отделни части на тялото, включително и в тестисите.

На фона на тези процеси се получава разрастване на съединителната тъкан при тестисите, което води до нарушаване на лимфопотока, застой и събиране на течност.

Основата на патофизиологичните механизми в развитието на хидроцелето е повишената продукция на серозна течност и последващата понижена абсорбция.

Острите възпалителни процеси (гонорея, туберкулоза) често се усложняват с отделяне на течности и развитие на хидроцеле.

Основата за развитието на хидроцелето е повишено отделяне на серозна течност и нейната понижена абсорбция.

Симптоми:

Хидроцелето се развива бавно и безсимптомно. Образува се овоидна подутина в съответната скротална половина, която може да достигне големината на детска глава. Болните се оплакват от тежест, болка и затруднение в движението им. Тези оплаквания могат да се  засилят при физическо натоварване и полов акт, като болките се разпространяват по хода на ингвиналния канал.

Подутината има гладка повърхност, правилни граници и кожата отгоре е изгладена. При палпация (опипване на органа) тя е неболезнена, с опънатоеластична консистенция и флуктуира. Тестисът лежи в задната долна страна на подутината и при натискане дава характерна болка. При големи размери на хидроцелето половият член значително се скрива под кожата.

Събирането на течност около тестиса довежда до притискането му и до повишаване на интраскроталната температура. В резултат се нарушава сперматогенезата и се възпрепятства узряването на сперматозоидите. Може да настъпи стерилитет.

Диагностициране:

Диагнозата се поставя чрез:

• Обстоен урологичен/педиатричен преглед. Основава се на оглед и физикално изследване на скротума. От значение са признаци като поява на издутина от едната му страна и подвижността й при допир. В легнало положение подутината в скротума намалява или изчезва.
• Трансилюминация на тестиса - осветяване на тестиса,като при наличието на течност тестиса се очертава на фона на водното съдържимо
• Изследване на урина за инфекция
• Ехография на тестиси
• Компютърна томография
• Магнитен резонанс
• Диафаноскопия
• Образна Ro-graphia
• Доплер-сонография

Лечение:

Методите при хроничното хидроцеле са оперативни и чрез инжекции.

Лечението по хирургичен път се заключава в отстраняване на течността в пространството. При този метод по изключение се наблюдават усложнения. Най-общо, хирургичното лечение при хидроцеле се разделя на няколко подхода:

• чрез ингвинална инцизия се достига и се лигира processus vaginalis
• метод на Bergmann, при който вагиналните обвивки на тестиса се ексцизират
• метод на Winкelmann, при който вагиналните обвивки на тестиса се репозиционират
• склеротерапия с разтвори на Тетрациклин или Доксициклин

При остро симптоматично хидроцеле, възникнало в резултат на възпалителен процес на епидидима и тестиса, болният трябва да спазва пълен покой и да носи суспензориум (специална подкрепяща тестисите превръзка). В първите 24ч. се назначава студен компрес на скротума, а след това се прилага съгряващ компрес. Провежда се и антибиотично лечение.

Пункцията на хидроцелето (вкарване на тръбичка между обвивките на тестисите и източването на течноста) вече не се прилага, тъй като е неефективна.

Склеротерапията е метод основан на пункцията на хидроцелето с източване на течноста и последващо въвеждане на склерозиращи средства – йодна тинктура, спирт, формалин, тетрациклин, лидокаин и др. Тази процедура също вече не е застъпена в ежедневната клинична практика.

Билколечение

• Чай от обикновен коноп се пие възможно най-често. 
• В 2 ч.л. мечо грозде листа се налива 025 литра студена вода, оставете за 5-6 часа като се разбърква възможно най-често. Преди да използвате се затопля и се пие по 5-6 лъжици на малки глътки.
• 100 г репешок се изсипва в купа и се налива 1 литър гроздово сухо бяло вино. Сместа се поставя на слаб огън в продължение на 5-7 минути, след което покрийте и оставете за около час. С чиста марля се третира възпалено място два пъти дневно в продължение на 2-3 седмици.
• 1 супена лъжица мащерка и 1 супена лъжица детелина се разтваря в 250 мл вряща вода. Пие се 3 с.л не повече от 5 пъти на ден.
• Касис листа, конски босилек, лайка на равни пропорции се смилат и се разбъркват добре. 1 ч.л. готова смес се изсипва в 250 мл вряла вода и се оставя на стайна температура за около 30-40 минути. Възрастни взимат 250 мл 4 пъти на ден, 1/4 чаша на бебето е достатъчно само 4 пъти на ден.
• Смес от овча жлъчка (2 ч.л.) и мед (1 чаена лъжичка) се налага на болното място през нощта.
• Нарязана прясна лайка се налага в кърпа на болния тестис. Сменя се 3-4 пъти на ден. 
• Мехлем от невен и детски крем се смесват в равни пропорции. Нанася се върху засегнатата област, докато напълно се абсорбира. Прави се 1 месец. 
• Смес от половин чаша грах и половин литър бира се оставя да престои в продължение на 1-2 часа. След това се затопля на бавен огън в продължение на половин час. В чиста кърпа се налага на възпалено място за 15-20 минути. Процедурата трябва да се повтаря два пъти на ден. 

Прогноза:

Прогнозата при лечението на хидроцелето е добра.

Наблюдава се рецидиви от 1 до 10%, в зависимост от използвания метод.

При пункциите се извлича течност, след което се въвеждат лекарствени разтвори. До този метод обаче, заради по-високата вероятност от усложнения в медицинската практика, се прибягва много рядко.

Профилактика: 

Най-важно е бързото и адекватно лечение на възпалителните заболявания и всички други, които могат да доведат до възникване на хидроцеле. Важно е и самонаблюдението на всеки пациент.