Банер за мобилна версия за апликация

Хидроцефалия

Хидроцефалията /hydrocephalus/ представлява болестно състояние, което е причинено от акумулиране на твърде голямо количество церебро-спинална течност. В нормално състояние церебро-спиналната течност непрекъснато се продуцира от вътрешните кухини на мозъка, наречени мозъчни стомахчета. Тя циркулира през вентрикуларната система на мозъка и се излива в цистерни по базата на мозъка и се абсорбира от кръвния ток. Вентрикуларната система се състои от мозъчни стомахчета, които са свързани помежду си с протоци /акведукти/.

Нормално церебро-спинална течност се продуцира непрекъснато от вътрешните кухини на мозъка (вентрикулите или т.нар. мозъчни стомахчета), циркулира през вентрикуларната система на мозъка, излива се в цистерни (затворени пространства, действащи като резервоари) по базата на мозъка, „къпе” повърхността на главния и гръбначния мозък и се абсорбира от кръвния ток.

Церебро-спиналната течност е в непрекъсната циркулация и има много важни функции. Тя облива главния и гръбначния мозък и действа като протективна възглавница при травма. Тя осигурява транспорта на нутриенти и протеини, необходими за храненето и нормалната функция на мозъка и отпадни продукти от обмната на съседните тъкани. Церебро-спиналната течност протича между главния и гръбначния мозък и така може да компенсира промени в интракраниалния кръвен обем (количеството кръв в главния мозък).

Хидроцефалията възниква при дисбаланс между продукцията и абсорбцията на течност. Увеличеното количество на церебро-спинална течност причинява увеличаване размерите на вентрикулите и повишаване на вътречерепното налягане, което потенциално може да увреди мозъчната тъкан.

 

Причини:

Причините за възникването на хидроцефалията все още не са напълно изяснени. Една от причините може да бъде генетична малформация (акведуктна стеноза) или смущения във феталното развитието, каквито са дефекти на невралната тръба, включително спина бифида и енцефалоцеле. Други възможни причини могат да бъдат усложнения от преждевременно раждане, като интравентрикуларна хеморагия (кръвоизлив в мозъчните стомахчета), както и заболявания като менингити, тумори, травматични увреди на главата, субарахноиден кръвоизлив, блокиращ оттичането на ликвора от вентрикулите към цистерните , както и оттичането от самите цистерни.

Вродената хидроцефалия се активира още с раждането и може да се причини от влиянието на неблагоприятни външни фактори по време на феталното развите или да е в резултат на генетична предиспозиция. Запушване на мозъчните акведукти са едни от най-честите причини за вродена хидроцефалия. Честотата на това състояние е средно 1.5 на 1000 раждания.

Придобитата хидроцефалия възниква в даден момент след раждането и може да бъде резултат от кръвоизлив, менингит, черепно-мозъчна травма, тумори и кисти или неизяснена причина.

Развитието на новообразувания в черепа може да стане непосредствена причина за придобита хидроцефалия. Мозъчният тумор може да ограничи циркулацията и да се провокира външна хидроцефалия, както и да провокира запушване на основен проток и ликворът да остава изцяло – безотточно – в черепа. Обикновено сполучливото отстраняване на тумора подобрява ситуацията, но за жалост това не винаги е възможно.

Инсултът е едно от събитията, които стават причина за придобита хидроцефалия у възрастни. Кръвоизливът в мозъка създава различен тип прегради пред циркулиращата течност и тя започва да се натрупва в различни участъци на черепа. Навреме взетите мерки могат да възстановят до голяма степен нормалното състояние, а при прекалено изчакване протичат необратими за мозъчната тъкан процеси.

Специалистите със сигурност биха отрекли връзката – но немалко родители не желаят децата им да бъдат ваксинирани и популяризират истории с драматични преживявания след поставянето на ваксина. Самонадеяно е да се каже, че няма връзка, но и другата крайност е нереалистична. Не би следвало ваксината да причини непосредствено хидроцефалия, но при наличието на проблеми+възможен възпалителен процес, провокиран от ваксината, дали все пак не е възможно.

 

Видове:

Хидроцефалията може също да бъде комуницираща и некомуницираща.

  • Комунициращата хидроцефалия се причнява от блок в оттичането на церебро-спинална течност след напусканена вентрикуларната система. Тази форма се нарича така, тъй като течност все още може да тече между вентрикулите, които остават отворени.
  • Некомунициращата хидроцефалия, наречена още обструктивна, се причнява от блок в оттичането на церебро-спинална течност през един или повече от акведуктите (отточни канали), свързващи отделните вентрикули. Акведуктната стеноза е един от най-честите случаи на хидроцефалия и представлява смущение в оттичането през Силвиевия проток, свързващ третия и четвъртия вентрикул в средата на мозъка.
  • Други два вида хидроцефалия, които не могат да бъдат причислени към някои от по-горе изброените са хидроцефалия ex-vacuo и хидроцефалия с нормално налягане (Normal Pressure Hydrocephalus - NPH). Първата представлява натрупване на ликвор в места със загуба на мозъчна тъкан след травми и паренхимни кръвоизливи, а хидроцефалията с нормално налягане се проявява при по-възрастни пациенти и често се съчетава със загуба на памет, деменция, уринарна инконтиненция или общо залежаване.

 

Симптоми:

Симптомите на хидроцефалията варират в зависимост от възрастта, прогресията на заболяването, както и в зависимост от индивидуалния толеранс към промени в церебро-спиналната течност. Например способността на новородените да толерират повишени нива на течност е различна от тази на възрастните.Черепът на новороденото може да увеличи своя обем и да се приспособи към увеличената течност, тъй като шевовете на черепа (фиброзни връзки,съединяващи отделните кости на черепа) все още не са срастнали.

При новородените най-очевидния симптом на хидроцефалията е бързо нарастване обиколката на главата или необичайно увеличени размери на главата. Други симптоми могат да бъдат повръщане, сънливост, симптом на „залязващото слънце” (отклоняване на погледа надолу), припадъци, пареза на черепномозъчни нерви, изоставане в психомоторното развитие, неспокойствие, отслабване на тегло.

По-големите деца и възрастните проявяват различни симптоми, тъй като техния череп не може да увеличава обема си. Те могат да включват главоболие, последвано от повръщане, но без облекчение, гадене, оток на папилата на окото, която е част от зрителния нерв, замъглено виждане, двойно виждане, нарушена координация, забавяне в развитието, гастроинтестинални смущения, уринарна инконтиненция, летаргия, раздразнителност, сънливост, промени в личността и паметта, включително загуба на паметта. Трябва да се има предвид, че гореизброените симптоми са типични при прогресивно развитие на хидроцефалия, но винаги трябва да се отчита и индивидуалната поносимост към повишено вътречерепно налягане.

 

Диагностициране:

Диагнозата хидроцефалия се поставя въз основа на клиничната картина и се потвърждава с изобразителни техники на черепа – ултразвук, компютърна томография (CT), ядрено-магнитен резонанс (MRI) и мониторен контрол на вътречерепното налягане. При диагнозата се използват диагностични таблици, базирани на възрастта на пациента, клиничната картина, наличието на известни или подозирани аномалии на мозъка или на гръбначния мозък.

Хидроцефалия може да се диагностицира още по време на бременността – чрез ултразвуково изследване в деветнадесетата гестационна седмица. Понякога отклонението се открива и случайно. Трябва да се знае, че не става дума за самостоятелно заболяване, а за симптом, който отвежда към различни проблеми при формирането на главния или гръбначния мозък.

Установяването на такава сериозна аномалия в днешно време може да бъде последвано от лечение, но то е по силите само на високо квалифицирани и опитни хирурзи. Преди интервенцията трябва обстойно да се изследва плодът, за да се види какви точно са причините за диагностицираната хидроцефалия и как комплексно да се подходи към лечението.

Специалистите коментират т.н. ендоскопско лечение на хидроцефалия у плода, което може да бъде проведено по два начина.

  • Единият: през коремната стена на майката се вкарва дълга, фина игла, с чиято помощ се източва събраната течност от черепа на нероденото бебе. Това обаче е временно решение.
  • Вторият: чрез вътреутробна манипулация в черепа се вкарва фина тръбичка, която остава там до самото раждане.

Дори и опростено, самото описание подсказва колко сложни и с висок риск са тези интервенции, но все пак те се практикуват.

Мозъчната течност, която при новородените е нормално да бъде около 15-20 мл, може много скоростно да нарасне до литър и половина. Не винаги е възможно проблемът да се диагностицира по време на вътреутробното развитие, а още по-рядко той се разрешава по описаните начини. Има случаи, при които нарастването на черепа преди раждането е така интензивно, че бебето не може да се обърне и заеме правилната позиция или поради размера на черепа не е в състояние да премине нормално по родовите пътища. Тогава се налага секцио.

Проблемът с хидроцефалията при новородени се усложнява от бурното развитие на детския организъм, което прави твърде интензивно и отделянето на мозъчната течност. Тъй като черепните кости все още не са “затегнати”, увеличеният натиск на течността буквално разпъва черепа и мозъчната му част нараства непропорционално в сравнение с лицевата. Челото е изпъкнало и високо, кожата изтънена и прозрачна – по слепоочията могат да се видят малките кръвоносни съдове. Разпъването пречи на фонтанелата да се затвори и това се случва с доста голямо закъснение.

 

Лечение:

Хидроцефалията най-често се лекува с оперативно поставяне на шънтова система – вентрикуло-перитонеална или вентрикуло-атриална. Тази ситема насочва потока на цереброспиналната течност от вътрешността на централната нервна система към друга област на човешкото тяло и така може да се абсорбира от циркулацията. Шънтовата система се състои от шънт, катетер и клапа. Шънтът представлява гъвкава, но много здрава силиконова тръбичка. Един от катетрите се поставя най-често в някой от вентрикулите на мозъка, но също така би могла да се постави в близост до гръбначния мозък. Другият край на катетера най-често се поставя в перитонеалната кухина (вентрикуло-перитонеален шънт), но и в други части на тялото като камера на сърцето (вентрикуло-атриален шънт) или кухина в белия дроб, от където течността може да се дренира и абсорбира. Клапата се поставя по дължината на катетера и осигурява еднопосочност на потока и регулация на нивото на ликворния отток.

Клапите могат да бъдат обикновени, както и регулируеми. Обикновените са с фабрично фиксирано налягане (най често 100 мм воден стълб) без възмозност за промяна. Най-новото поколение клапи са регулируеми и позволяват налягането на цереброспиналната течност да се регулира в зависимост от конкретното състояние на пациента, като това става атравматично, чрез система от магнити, позволяващи регулация на параметрите на клапата напълно безболезнено и неинвазивно.

Други хирургични методи за лечение на хидроцефалията са тривентрикулостомия и акведуктопластика.

Ако специалистът прецени, в ранна фаза и при слабо проявена хидроцефалия е възможно и консервативно лечение при хидроцефалия. Така например често използвани са диуретиците от типа на ацетазоламид. Помагат калиеви и магнезиеви продукти, холин или витамин Б4, ванитол, винпоцетин.

Консервативното лечение се стреми към подобряване на микроциркулацията, на мозъчното кръвообращение и намаляване на вътречерепното налягане чрез освобождаване на излишните течности от организма като цяло.

 

Лечение в детска възраст

Ако хидроцефалията се диагностицира на ранен стадий, може да се контролира с медикаменти. Ако обаче тя прогресира бързо, оперативната намеса е задължителна. По-рано единствен начин за това е било споменатото шунтиране. По-старите технологии са налагали периодична замяна на тръбичките, което е мъчително и обременяващо. Има още един вариант – прави се отвор в мозъчното стомахче и така с изтичането на ликвора напрежението спада. Но това наистина е било изпълнявано само при неудачно шунтиране или при инфекции.

След навършването на 6-месечна възраст е възможно да се изпълнят и други процедури. Медицинската техника е напреднала и макар не масово, се прилагат по-съвършени решения. Така например чрез невроендоскопия може едновременно да се направи пунктуален оглед на проблемната зона и едновременно с това да се освободи мозъкът от излишната течност.

Трайно решение в детска възраст според много специалисти е операцията за отстраняване на аномалията-причина, поставянето на шунт или съчетание от двете. При шунтиране фината тръбичка, която извежда излишната телесна течност, се свързва с друга телесна зона, където тя може да бъде поемана постоянно, например с коремната кухина или сърцето. Чрез корекции и създаване на нови връзки между стомахчетата пък може да се оптимизира движението на течността в пространството на черепа, ако това наистина е постижимо. Има и практика с поставяне на стентове, които разширяват проточните трасета и предотвратяват задържането на течността.

Всеки случай се решава конкретно, но оперативното решение се препоръчва по комплекс от причини. Водещата сред тях: забавянето на кардиналното решение усложнява проблема, тъй като той винаги се развива само към усложняване, а това се отразява върху развитието на детето.

 

Какви са опасностите при детската хидроцефалия?

Принципно черепната кухина е едно затворено пространство, в което компонентие (мозъчно вещество, интракраниалната кръв и ликвор) са в равновесие. Нарастването на обема на една от съставките (в конкретния случай – ликвора) води до компенсаторно намаляване на обема на някоя от другите.

При малките деца съществува компенсаторен механизъм – поради незарастване на шевовете между отделните черепни кости те могат да се раздалечават и това води до нарастване на обема на главата, с което се предпазва мозъкът от повишеното вътречерепно налягане. За съжаление и този механизъм не е безкраен и много бързо се изчерпва.

Докато съществуват компенсаторните механизми, нервната тъкан е предпазена от увреда. След изчерпване на компенсаторните механизми нарушенията, които могат да настъпят в мозъчното вещество са с необратим характер.

 

Билколечение

Естеството на проблема хидроцефалия е такова, че за пълно излекуване с билки изобщо не бива да се говори. Затова пък с подходящи лековити треви могат да се облекчат някои симптоми, стига да се използват правилно и да са само допълнение към основната терапия.

Освен медикаментите с диуретичен ефект, освобождаването на организма от излишни течности може да стане и чрез запарка от синя метличина.

  • Запарка от синя метличина – прави се с две чаени лъжички сух цвят и чаша гореща вода. След като изстине, запарката се прецежда и от нея се приемат по 50 мл три пъти дневно. Това се прави 15 минути преди хранене. Настойка от маточина действа успокояващо и снема напрежението, присъщо на нервната система у хора с хидроцефалия. 15 г сух лист маточина се залива с 200 мл вряла вода; след изстиване се прецежда. Приема се три пъти дневно по една супена лъжица.
  • Друга настойка – от орлови нокти, е лек при болестни състояния на мозъка и може да се прилага при хидроцефалия. Приготвя се с чаша вряла вода и супена лъжица от билката. Престоява три часа на тъмно, прецежда се. Взема се по една супена лъжица три пъти дневно, половин час преди хранене.